РЕШЕНИЕ
№ 1960
гр. Бургас, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20222120103883 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на И. Т. П., ЕГН
**********, от гр.Б., чрез пълномощника адвокат Г.С., Адвокатска колегия - Бургас,
със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. Б., ***, СРЕЩУ Главна
Дирекция „Гранична полиция”при МВР-гр. С., с адрес: гр. С., ***, представлявана от
директора Р. Д. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 700лв.
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от ***г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143,
сума в размер на 130лв. - представляваща мораторна лихва върху дължимите суми за
допълнително възнаграждение за периода ***г. до ***г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото съдебно-деловодни разноски..
Ищецът твърди, че е държавен служител по силата на служебно
правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „***“ в ГКПП
„Аерогара Бургас“ при ГПУ Летище Б., към РД „Гранична полиция“ Аерогари С.,
която е на структурно подчинение към Главна Дирекция „Гранична полиция”- С.
Статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ
Твърди се, че за периода 06.06.2019г. — 09.07.2020г. ищецът е положил общо
560 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 640,08 часа.
Преизчисляването на нощен труд към дневен труд води до извънреден труд от 82 часа.
1
При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно
чл.187, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6лв., т.е.
ответникът дължи на ищеца приблизително 700лв. С оглед обстоятелството, че не
разполагат с графиците за процесния период, както и с размера на основното месечно
възнаграждение за този период искат извършването на ССчЕ. След изготвеното и
депозирано заключение и в срока на чл. 214, ал. 1 от ГПК, ишецът е направил
изменение на иска като увеличава исковата претенция и претендира главница в размер
на 720,11 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от 84,66 часа за периода от 06.06.2019г. до 09.07.2020г., получен след
преизчисляване на положен нощен труд с коефицент 1.143, както и мораторна лихва в
размер на 167,68 лева, изчислена за периода от 31.07.2019г. до 15.06.2022г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
исковата молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не оспорва
наличието на служебно правоотношение между него и ищеца. Оспорва се твърдението
на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по- специално твърдяната трансформация
на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че
нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на иска си, се прилага само за
работници по КТ. Заявява се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на
трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Навежда се за приложимостта и на две
наредби- Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи се, че цитираната
в исковата молба Наредба № 8121з- 908/02.08.2018 г. била отменена с Наредба №
8121з-1059/26.09.2019 г., и препращала отново към Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Извежда се виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между
дневен и нощен труд на служителите на МВР е 8:8 часа или равно на коефициент 1, а
не на твърдяния 1.143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните работи,
в която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25лева. Излага се, че за определен
период, когато е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. се е извършвало такова
компенсиране с прилагането на коефициент 0.143, но според ответника това било в
разрез със ЗМВР и било поправено с последвалите издадени наредби. Позовава се на
решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г., като се сочи и че с изменение
на ЗМВР е визирано понастоящем, че нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Излагат се подробни съображение
2
за разликата между нощен и извънреден труд, както и за приложимата в тази насока
правна уредба. Отрича се и основателността на претенцията за лихва. Представят се
писмени доказателства.
Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр.
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото
писмени доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените данни се установява,
че ищцата заема длъжността „***“ в ГКПП „Аерогара Б. при Летище Б. към
Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари (РДГП) при Главна
дирекция „Гранична полиция” – С. за процесния период.
Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищцата е полагала труд
на смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.
е. и през нощта. Според изготвената съдебно-икономическа експертиза,
ищецът за периода от ***г. до ***г., е положил 592 часа нощен труд.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 592 часа
става 676,66 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 592 часа,
колкото са и отчетените часове по протоколи. Разликата между
преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд възлиза на
84,66 часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на допълнителното
трудово възнаграждение, изчислено като извънреден труд, за 84,66 часа
възлиза на 720,11 лева. Разликата в часовете между преизчисления с
коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не е отчетена и
не е заплатена от работодателя като извънреден труд.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и
редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът - с негова заповед, ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г.,
действала до 10.07.2020г./, нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 - седмично при 5-
3
дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се
изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и
през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 /редакция на ДВ,
бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./ е предвидено, че за
служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до
280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.6 /редакция на ДВ,
бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г.,
действала до 10.07.2020г./ редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период са действали Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. Преди това са действали
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.
Текстовете на чл.3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен
нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява
доказана по своето основание - за процесния период се прилага субсидиарно
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Видно от заключението на вещото лице , нощният труд, преизчислен с
коефициент 1.143, е 676,66 часа. Разликата от 84,66 часа не е отчетена в
протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е заплатена.
Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото
4
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния
размер.
По иска за мораторната лихва:
Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния
труд, поради което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки
тримесечен период на сумарното отчитане на работното време. Според
експертизата, сумарната лихва за забава за периода до датата на подаване на
иска, е в размер на 167,68 лева, колкото се претендира и с увеличения иск,
поради което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лева
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда -
държавна такса в размер на 100 лева и 150 лева за изготвената експертиза.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР-гр. С., с адрес: гр. С.,
***, представлявана от директора Р. Д., да заплати на И. Т. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ***, сумата от 720,11 лева /седемстотин и двадесет лева и единадесет
стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 84,66 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от нея за периода от ***г. до ***г.
нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата от 167,68 лева /сто
шестдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава
върху отделните главници за периода от ***г. до до датата на подаване на исковата
молба - ***г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР-гр. С., с адрес: гр. С.,
***, представлявана от директора Р. Д. да заплати на И. Т. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б. *** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР-гр. С., с адрес: гр. С.,
***, представлявана от директора Р. Д. да заплати по сметка на Бургаския районен съд
държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/ и 150 лева /сто и петдесет лева/
разноски за изготвената по делото експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
5
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6