РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р E Ш Е Н И Е
№ 1942
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в
публично заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря С. Д. и с участието на прокурора Калоян
Димитров, като разгледа докладваното от съдия Несторова КАНД № 1573 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по подадени
касационни жалби от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" –
София, чрез ст.юриск. Ч. и от адв. В.С., като пълномощник на Н. З.К., против
Решение № 743 от 12.04.2021 г., постановено по административно дело № 3221/2020
г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на Н. З.К., сумата от 4 118 (четири
хирляди сто и осемнадесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 23.02.2018 г. до 10.12.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 11.12.2020
г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска в останалата
част. Със същото решение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
– София е осъдена да заплати разноски по делото в полза на Н. З. К.
С касационната жалба, подадена от
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, са изложени
доводи, че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно и
необосновано. Посочено е, че в действителност е установена известна
пренаселеност в част от спалните помещения, но това се компенсира с
възможността за раздвижване по коридорите и останалите помещения, като в тази
връзка е посочено, че в светлата част на денонощието помещенията не се
заключват. На следващо място се сочи, че килиите, коридорите и сервизните
помещения се почистват ежедневно от лишените от свобода. Твърди се, че по
делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на
посочените бездействия на ГДИН, в частност затвора в Пловдив. Изложени са
доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се
очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания
на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че не е налице причинно-следствена
връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган,
в резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени оспореното решение в
осъдителната му част, респективно да постанови ново, с което да отхвърли
претенциите на ищеца, евентуално да отмени решението в частта му, с която ГДИН
е осъдена да заплати обезщетение за сумата до присъдения размер от 4 118.00
лв.
В касационната жалба, подадена от
адв. С. се твърди, че решението на Административен съд – Пловдив в
отхвърлителната му част е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че присъденото
обезщетение не е достатъчно, въпреки цялостното доказване на твърденията и, че
искът е следвало да се уважи в пълен размер. Моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло претенциите на Н.К. при съобразяване с актуалната
практика на ЕСПЦ, като са цитирани конкретни дела.
В съдебно заседание страните не се
явяват, не се представляват. В постъпила по делото писмена защита, адв.С.
поддържа жалбата и оспорва жалбата на ГДИН.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив
изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно, и че жалбите
следва да бъдат отхвърлени.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд Пловдив, приема, че касационните жалби са подадени в срок
от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Производството пред Административен
съд Пловдив се е развило по реда на чл.203 и следв. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, по искова
молба, подадена от Н. З.К. против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за заплащане на обезщетение в общ размер на 50 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, за причинени на К. неимуществени вреди, изразяващи
се в обида, възмущение, стрес, притеснения и психологически дискомфорт, за
периода от 01.04.2017 г. до 10.12.2020 г., в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в
Затвор – Пловдив и мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест –
Пловдив. Претърпените неимуществени вреди се изразявали в липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите –„под 3 кв.м. нетна жилищна площ“), лоши
хигиенни условия в килиите (наличие на хлебарки, дървеници и гризачи), липса на
постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел в килиите,
както и неназначаването на ищеца на работа.
Съдът се е произнесъл по всяко от
изложените твърдения. Приел е, че за периода от 23.02.2018 г. до 10.12.2020 г.,
в различните спални помещения, в които е бил настанен К. *** е разполагал с
по-малко от 4 кв.м. жилищна площ, т.е. жизненото му пространство е било
значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. За останалите периоди, в
които К. *** (от 27.06.2017 г. до 23.02.2018 г.) и затвор Пловдив (от 23.02.2018
г. до 10.12.2020 г..) в помещенията в които е бил настанен, ищецът е разполагал
с площ повече от 4 кв.м. В мотивите си съдът се е позовал на чл.43, ал.2, ал.4
и ал.5 от ЗИНЗС, на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, както и на Минималните стандарти за
третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на ООН по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпници, проведен в Женева
през 1955 г. Цитирана е и практика на ВАС, ВКС и ЕСПЧ.
Първоинстанционният съд е приел, че
помещенията, които е обитавал К. при изтърпяване на мярка за неотклонение
„задържане под страж“, както и наказание “лишаване от свобода“ в периодите от 27.06.2017
г. до 23.02.2018 г. в Арест – Пловдив, от 11.03.2020 г. до 12.03.2020 г. и от 27.03.2020
г. до 17.12.2020 г. в Затвор – Пловдив, са разполагали със санитарен възел и
постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични
вещи, постелъчен инвентар, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за проветряване, като в тази връзка съдът се е позовал на представените
по делото писмени доказателства, представени от ответника (становище рег. №
1180/08.02.2020 г. на техник „Строителство и архитектура“; справка рег. №
1180/08.02.20021 г. на младши експерт при затвора – Пловдив, становище рег. №
1180/08.02.2021 на ИСДВР и справка рег. № СА-108/18.02.2021 г. на началника на
Следствен арест – Пловдив) и неоспорени от ищеца.
По
отношение наличието на топла течаща вода, от събраните по делото доказателства
(становище и графика за разпределение на времето на лишените от свобода от
съответната група), съдът е приел, че в затвора Пловдив К., като работещ, е
имал достъп до баня всеки ден, след приключване на работния процес, както и, достъп
до служебната пералня. Що се отнася до хигиенните условия, от представените по
делото доказателства се установява, че хигиената в спалните помещения и
намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода,
които се грижат за почистването, което обстоятелство е отчетено от
първоинстанционния съд.
За
арест Пловдив, съдът е приел, че всяка килия е снабдена със собствен санитарен
възел с размери 125/112 см. и мивка, постоянно течаща студена вода, а
ползването на топла е по график.
Що
се отнася до твърдението на ищеца за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, съдът
се е позовал на приетите по делото доказателства, в т.ч. 8 бр. протоколи за
извършена ДДД обработка от затвора Пловдив и 3 протокола за извършена ДДД
обработка от арест Пловдив и е изтъкнал, че К., макар и да твърди, не е
ангажирал доказателства да са били подавани оплаквания за хигиената в
помещенията както в Затвор – Пловдив, така и в Арест – Пловдив, в т.ч. и за
наличието на инсекти и гризачи.
Подробни
съображения съдът е изложил и по отношение на твърдението на К., че не е бил
назначаван на работа, като е описано, че последният е бил устроен на работа със
заповед на началника на затвора – Пловдив на работа като стругар в цех
„Мебелен“, както и му е предлагано да бъде включен в курс по английски език „Аз
уча английски“ и курс по история – „България – вчера, днес и утре“, които
предложения, той отказал.
Отделно
от това е отчетено обстоятелството, че за времето на престоя си в Затвора –
Пловдив, К. е наказван 6 пъти за притежание на мобилен телефон, и като е
преценено, че с поведението си влияе отрицателно на останалите лишени от
свобода, със заповед е преместен до отпадане на необходимостта, в обособено
помещение № 30 на трети пост, предвидено за настаняване на лишени от свобода с
проблемно поведение, психични и психиатрични отклонения, а които рискът от
вреди е висок и непосредствен. Отчетено е и обстоятелството, че по време на
престоя в помещение № 30, К. е наказван три пъти, като са цитирани съответните
заповед във връзка с наказанията, както и е наказан за три месеца с лишаване от
хранителна пратка, със съответната заповед, за недопускане на конфликти и
подобряване на психоклимата между лишените от свобода, което е наложило
преместването на друг лишен от свобода – М.Р.М., от помещение № 30 в № 31.
Първоинстанционният
съд е формирал извод, че предявеният
иск е частично доказан по основание, като е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
пренаселеността в килиите. По отношение размера на
обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост е приел исковата
претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер,
като е посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 4 118.00 лева
и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева.
Уважена е и претенция за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2020 г. –
датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
В съответствие
със събраните по делото доказателства, правилно и обосновано първоинстанционният
съд е приел, че исковата претенция на Н.К. се явява доказана по отношение на пренаселеността
в килиите за част от исковия период, а именно от 23.02.2018 г. до 10.12.2020 г.
вкл., в които периоди К. ***. В останалата й част, правилно съдът е приел
исковата претенция за недоказана.
Първоинстанционният
съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и обяснения на ищеца, които са правилно ценени
и анализирани. Оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка
и обосновани правни изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за
необоснованост на оспорения съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в
своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
В случая, безспорно
е установено, че претърпените негативни преживявания са в пряка
причинно-следствена връзка с битовите условия и, по-конкретно, жилищната площ
на помещенията, в които е бил К. в периода от 23.02.2018 г. до 10.12.2020 г.
вкл., в затвора в Пловдив. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на касационния
жалбоподател ГДИН, че пренаселеността в част от спалните помещения се
компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и останалите помещения. Такова
компенсиране на площта не е предвидено нито в стандартите възприети от Съвета
на Европа, нито в практиката на ЕСПЧ.
Напълно неоснователен
е касационният довод на ГДИН, за недоказаност на претърпените вреди от
бездействието на ГДИН за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м., тъй
като съобразно разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното
решение е направен обоснован и логичен извод за характера и степента на
въздействието върху ищеца на пренаселеността на килиите в затвора Пловдив. Тези
условия са несъответни на минималните критерии и стандарти на живот. Налице е
неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия
за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото липса на минимална жилищна площ за сочения период, несъмнено предпоставят унизително
отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в
обжалваното решение.
Що се отнася до
твърдението на касатора ГДИН, че затворите са пенитенциарни заведения и не бива
да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и
предпочитания на всеки от тях, съдът намира за необходимо да отбележи, че, в случая
се касае за минимални битови условия и минимална жилищна площ, които следва да
са налице за всички лишени от свобода, и които условия трябва да са такива, че
да не създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода и да не създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Случаят
не касае някакви специални предпочитания на К..
Пак в тази връзка
следва да се отбележи, че ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в условията
на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишения от свобода
по чл.8 § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на
други основания и намеса от страна на властите в упражняването на дейността им.
Нормата на чл.8 § 2 на ЕКПЧ прави изключение единствено относно
намеса на държавата, предвидена в закон, или е необходима в интерес на
националната и обществената сигурност или икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето
и морала или на правата и свободите на другите. Следователно, тази свобода не е
абсолютна и неограничена, но дори при прилагането на изключенията по § 2 на чл.8 от ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа на
пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение
на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на наказаните с
лишаване от свобода.
Неоснователно е и
алтернативното искане на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване размера на
присъденото обезщетение. Изводите на съда за размера му, съответстват на
правилната преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства,
относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им
въздействие върху К., предвид условията на пренаселеност в килиите, в които е
пребивавал в затвора Пловдив в периода от 23.02.2018 г. до 10.12.2020 г. вкл. Размерът
на така определеното от първа инстанция обезщетение е съобразено и с времевата продължителност
на пренаселеността на килиите, в които е бил настанен К., и е в съответствие с
изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на
причинените вреди. В случая, при определяне размера на обезщетението правилно
съдът е взел предвид и практиката на ЕСПЧ, като при спазване на принципите за
справедливост е определил обезщетението. Изложените в тази връзка мотиви на
съда са подборни, обосновани и правилни, и настоящият съдебен състав ги споделя
изцяло.
Оспореното
решение е правилно и в частта, с която искът е отхвърлен. Мотивите за
недоказаност на твърденията на ищеца, относно лошите хигиенни условия в килиите
(наличие на хлебарки, дървеници), липсата на постоянен достъп до течаща топла и
студена вода и санитарен възел в килиите, както и неназначаването на ищеца на
работа се споделят от настоящия състав. Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи, които са
подробни и задълбочени, поради което настоящият съдебен състав, с оглед разпоредбата
на чл.221 ал.2 изр.
последно от АПК, не следва да ги
приповтаря.
За пълнота следва
да се отбележи, че оспореното решение е постановено при съобразяване националната
правна уредба, практиката на ВАС, ВКС и ЕСПЧ.
При разглеждане
на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решение № 743 от 12.04.2021
г., постановено по административно дело № 3221/2020 г. по описа на
Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационните
жалби като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че такова не се следва.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив, ХХII състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 743 от 12.04.2021 г., постановено по административно дело № 3221/2020 г. по
описа на Административен съд - Пловдив XXVІII състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.