РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Г., 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20224200100462 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Й. М. Т. - Ц. , чрез
пълномощника адв.Д. иск срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД за заплащане
обезщетение за претърпени вреди в резултат от получени увреждания при ПТП на
08.07.2022г. ,ведно със законните последици.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 08.07.2022г. в гр.Г. е настъпило ПТП
с участието на ищцата като пешеходец. Същата е бил блъснат от лек автомобил , управляван
от И. Д. .След ПТП е постъпила за лечение в болница,в отделение по „Ортопедия и
травматология“. Описани са уврежданията ,които е получила ищцата и проведеното лечение,
както и търпените болки и страдания. Твърди се ,че вредите следва да бъдат обезщетени от
ответника като застраховател, с който е сключена валидна застраховка Гражданска
отговорност за управлявания от И. Д. лек автомобил. Към застрахователното дружество е
била отправена претенция по чл.380 КЗ , но не е изплатено обезщетение.
Претендира се да бъде постановено решение ,с което ответното
застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 30 000лв. лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП и сумата от 80 лв. за
имуществени вреди / за издаване на съдебно-медицинско удостоверение/ , ведно със
законната лихва от 29.07.2022г. - датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя, както и направените разноски по делото.
Постъпил е писмен отговор от ответника. С него исковата претенция е оспорена по
основание и размер. Наведени са доводи за съпричиняване на вредата от ищцата като
пешеходец. Сочи се нарушаване на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП и чл.114,ал.1 от ЗДвП.
1
Оспорва се и наличието на причинна връзка между претендираните от ищцата увреждания и
процесното ПТП. Относно претендирания размер на обезщетението , ответникът се
позовава на чл.52 от ЗЗД, като счита,че същия е изключително завишен. Позовава се и на
факта на извършено извънсъдебно плащане на ищцата на сумата от 5000лв.- определено и
изплатено застрахователно обезщетение. Оспорва дължимостта на законна лихва от
посочената в исковата молба дата, поради неоснователност на главния иск .
В хода на делото е допуснато изменение на иска като е увеличен размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди на 40 000лв.
Съдът ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи ,прие за установено следното:
Исковата претенция по чл.432,ал.1 КЗ е предявена в съответствие с изискването по
чл.380 КЗ, след като ищцата е заявил претенцията си за обезщетяване по предвидения в КЗ
ред пред ответника , входирана при застрахователя на 29.07.2022г.
От доказателствата по делото се установява, че на 08.07.2022г. в гр.Г. е настъпило
ПТП , при което ищцата е била блъсната от лек автомобил Ф. с рег.№ **, управляван от И.
А. Д..
Не се спори по делото, че към датата на настъпване на процесното ПТП за
лекия автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
застрахователно дружество, което се установява и от приложената справка на л.63 .
За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП по делото са
представени писмени доказателства – копие от материалите по воденото ДП по описа на
ОДМВР-Габрово и е прието заключение на допусната по настоящото дело САТЕ.
От заключенето на САТЕ се установява, че ПТП е настъпило в гр.Г. , в района на
кооперативен пазар „Ш.“, на 08.07.2022г. , около 10.45 часа , в района на тротоарна площ
срещу магазин „А.“, където ищцата се е движила като пешеходец от сергиите на пазара към
магазина . По същото време лек автомобил „Ф.“ , управляван от И. Д., при движение на
заден ход ,не възприема пешеходката , при което траекториите им на движение се пресичат
и следва удар от автомобила отзад на тялото на пешеходката, след който пада на
подлежащия терен на лявата си страна . Механизмът на ПТП е онагледено на скица,
приложена към заключението / л.226 /.
Съгласно заключението на САТЕ пешеходката не е била на платното за движение.
Ударът за пешеходката е отзад и автомобилът не е бил видим за нея. На мястото на ПТП
няма предмети ,ограничаващи видимостта на водача на лекия автомобил. Като причина за
настъпване на ПТП вещото лице е посочило не възприемане на пешеходката от водача на
лекия автомобил“ Ф.“. Като възможност е посочено пешеходката де е попаднала в
„мъртвата зона“, което вещото лице е посочило само като предположение. Съгласно
обяснеията на вещото лице в с.з. , при такава хипотеза , при изминаване 10м. от водача, в
определен момент ищцата вече няма да е в „мъртвата зона“. Също така , ако е наблюдавал в
огледалата , водачът би трябвало да може да я види, тъй като разстоянието от потеглянето до
2
удара е доста голямо. „Мъртвата зона „ е в малка част зад автомобила , съпоставяйки
видимостта в огледалата и определено разстояние зад автомобила – за километър , но при
10 метра назад водачът е имал възможност да я възприеме и да спре ,за да предотварти
удара. Онагледено на изготвената скица, автомобилът изминава около 10 метра от началото
на маневрата до мястото на удара . ПТП е било предотвратимо чрез спиране от водача на
лекия автомобил при възприемане на пешеходката.
Установеният от САТЕ механизъм на настъпване на процесното ПТП не е
опроверган от останалите доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на св.Д.
в частта, в която твърди, че като се качил в автомобила, се е уверил ,че може да извърши
маневрата „движение на заден ход“, като „ гледал на огледалата и нямало никой“ .
Съпоставяйки тези негови твърдения със становището на вещото лице Х., че изминатото от
автомобила разстояние от около 10м. от започване на маневрата до удара, е достатъчно
водачът да възприеме пешеходката , за което има видимост в огледалата, следва че ако
свидетелят Д. постояно е следил в огледалата при извършване на маневрата , е нямало
обективна причина да не забележи ищцата преди настъпване на удара и да спре.
От приложената медицинска документация и заключението на СМЕ се
установява,че в резултат на настъпилото ПТП на 08.07.2022г. ищцата е получила травма на
гривнена става , изразяваща се в счупване на лъчевата кост на „типично място“ с леко
разместване на основните фрагменти ; наличие на съмнение за отчупване върха на
стилоидния израстък на лакътната кост. Получила е травма на главата , изразяваща се в
кръвонасядане на меките тъкани на лявата орбита и скула. От извършения преглед на
18.07.2022г. от съдебен лекар са установени моравозеленикави кръвонасядания в областта
на челото вляво , лява вежда и лява скула ; кръвонасядане с жълтозеленикав цвят в областта
на лява буза и ляво рамо на долна челюст; контузна раничка , покрита с частично отпаднала
коричка по средата на горната устна; травматично избит първи горен в ляво резец ;
моравозеленикаво кръвонасядане външно странично на дясна мишница и моравовиолетови
кръвонасядания със зеленикав отенък отпред на двете колена, лява предмишница с
наложена гипсова имобилизация. Като механизъм на причиняване експертизата определя
съприкосновение със задната част на автомобила и гръбната повърхност на тялото на
ищцата с последвало падане напред , при което се е подпряла с лявата длан на подлежащия
терен и следствие на това е настъпило счупване на лява лъчева кост. Последвало е завъртане
на тялото надясно и съприкосновение на подлежащия терен с дясната мишница, след което
тялото се е установило на подлежащия терен по лице , настъпило е съприкосновение на
лявата лицева половина и двете колена на пострадалата с подлежащия терен. Счупването на
лъчевата кост на лявата предмишница на типично място е причинило трайно затруднение
на движинието на левия горен крайник за срок на обездвижване 40 дни и нетрудоспособност
около три месеца. Травмата на меките тъкани на главата и тялото са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около две-три седмици. ИзбИ.ето
на първи горен ляв резец е довело до трайно затруднение на дъвченето, във фаза на
отхапване, и на говоренето. Почти три месеча след инцидента, поради продължаващи
3
оплаквания от главоболие и световъртеж , е направена консултация с невролог и КАТ на
главен мозък, и е открит малък исхемичен мозъчен инсулт , в басейна на дясна задна
мозъчна артерия. Ищцата има съпътстващи заболявания: захарен диабет , артериална
хипертония ,обезитет, които са и предразполагащи фактори за мозъчно – съдова болест, в
частност мозъчен инсулт. Няма пряка-причино следствена връзка между механичната
травма и мозъчния инсулт ,описан на скенера, но е възможно опосредствено влияние от
преживяната стресогенна ситуация. От направената скенеграма на 27.09.2022г. не може да
се установи датата на получаване на мозъчния инсулт. Към момента липсва първи горен ляв
зъб, който е счупен до нивото на венеца и се въжда коренът му. Съседните зъби и
антагонистите са видимо здрави, без видими болестни или травматични увреждания.
Пострадалати има ограничени и болезнени движения в лявата гривнена става и
болезненост при палпация в областта на израстъка на лакътната кост, по ограничено
сгъване към дланта с около 15-20 градуса ,при норма 90 градуса и намалено движение
встрани на лявата длан с около 25 градуса при норма 40 градуса. Не може да вдига лявата си
ръка на и над нивото на раменния пояс поради чувство за опъване в лакътната и раменната
стави. Намалена сила на захват с лявата ръка спрямо дясната. Персистират световъртеж и
главоболие. Наличини са невъзстановени увреждания на опорнодвигателния апарат
,свързани с фрактурата на лява лъчева кост. Описанието на травмата на устните и венеца в
областта на липсващия зъб съгласно медицинското удостоверение от 18.07.2022г. говори за
скорошна екстракция на зъб, без да може да се уточни точната дата, когато това е станало .
Възможно е това да е датата на процесното ПТП. Няма данни за извършвани контролни
прегледи и рехабилитация.
От обясненята на вещите лице в с.з. се установява,че при ищцата се касае за
счупване на зъб, а не за избИ.е, тъй като е останал коренът и може да се приложи лечение
.Изразеното от д-р Р. сатновище е, че ограничението в обема на движение на ръката може да
е от неправилно зарастване , но двигателния дефицит не е от такова естество, че да не може
да води нормален начин на живот. Има леко намалена хватателна функция. Може да се
подобри като цяло и обемът на движение, но трябва да се извърши физиотерапия. , каквато
на ищцата не е предписвана. Изразеното от д-р В. становище е ,че дори и при проведена
физиотерапия ръката ще остане с ограничение в екстензията , с непълнота на ползване на
тази ръка , тъй като вече са минали девет месеца и промените в ръката почти са вече
дефинитивни. Дори и да има подобрение ,ще остане трайно инвалидизирана с ограничен
обем на движения, действията, които извършва с нея , ще бъдат по-непохватни и няма да
може да си служи с нея така адекватно, както преди. Ще има затруднения дори при готвене ,
за по финни движения, ще има затруднение. При извършения преглед е констатирал разлика
в обема на движенията между двете ръце. Има външно деформация на ръката, която ще
остане. Със снимка може да се установи дали правилно е зарастнала. В случая не може да се
постигне подобрение чрез операция. Напълно няма да се възстанови тази ръка. Остатъчния
дефект ,дори и при настъпило подобрение ,ще се изразява в движението на китката.
Фактори, които влияят на оздравителния процес ,са диабетът и остеопорозата. Мозъчният
инсулт е съдово заболяване на ЦНС ,а не травматично увреждане.
4
От приложената епикриза се установява, че болничният престой на ищцата в
Отделението по ортопедия и травматология – Габрово е бил от 08.07.2022г. до 09.07.2022г.,
,с диагноза : счупване на долния край на лъчевата кост, закрито. Направена ренгенография
на черепа, като липсват данни за мозъчно сътресение. Извършено е закрито наместване на
фрактурата , без вътрешна фиксация , гипсова имобилизация.
От заключението СПЕ се установява,че при пострадалата се наблюдава
„посттравматично стресово разстройство“ вследствие психотравмиращите емоции, свързани
с преживяното ПТП ,която симптоматика към момента не е отшумяла. Това затруднява
ищцата при извършване на рутинните битови дейности. Към момента симптоматиката на
разстройството е със средно изразена интензивност. Препоръчително е оказване на
специализирана помощ. Като възможен период за преодоляване на травмата вещото лице
сочи година –две , ако посещава психолог и провежда медикаментозно лечение.
От показанията на св.П. се установява, че ищцата не е имала здравословни
проблеми през петте години ,откакто отново поддържат връзка . Видяла я след ПТП , след
като й свалили гипса. Видяла различен човек, не се усмихвала, малко говорела и била
много уплашена. При най-малкия шум се хващала за ръката й , треперела. Плашела се от
шума на кола. Отказвала да излиза от вкъщи. Страх я било да се качи в кола. След ПТП се
оплаквала от болки в главата. По-късно й казала, че са й установили инсулт. Към настоящи
момент няма подобрение, ръката я боли. Трудно се движи . След ПТП видяла, че няма зъб,
цялата била насинена. Преди ПТП нямала липсващ зъб. Не е ходила на рехабилитация,
правила раздвижване с топка, защота така й казали.
От показанята на св. М. се установява, че посетил ищцата на десетия ден след
ПТП. Тогава била в ужасно състояние, били избити зъби , ръката била счупена, имала
синини, оплаквала се от болки в главата и шията . Преди инцидента ходела нормално. След
него свидетелят и купува продукти, тя не може да се движи и има нужда от помощ. Преди
инцидента не ползвала бастун, а сега ползвала. От нея научил, че е получила инсулт. Не е
запознат с лечението й. Преди инцидента не е имала нужда от помощ, а сега има, трябва
някой да я гледа, да й пазарува. Не излиза от вкъщи.
От останалите доказателства по делото не се установява пряка причинна
връзка между получените при процесното ПТП травми и придвижването на ищцата с
помощно средство – бастун.
От доказателствата по делото не се установява към момента ищцата да има
затруднения в ежедневието си при използване на лявата ръка. Св.П. единствено твърди, че и
към момента ръката я боли. В СМЕ е отразено,че при извършения личен преглед на ищцата
на 16.03.2023г. е съобщила ,че можела да си служи пълноценно с лявата ръка четири
месеца след произшествието“ . При тези данни не е опровергано становището на вещото
лице д-р Р. ,че двигателния дефицит в лявата ръка не е от такова естество, че ищцата да не
може да води нормален начин на живот.
Не се твърди и не се установява по делото преди процесното ПТП да е бил
5
счупен първият горен ляв резец на ищцата. Описаните увреждания след ПТП в областта на
лицето и становището на СМЕ, че е възможно счупването да е станало на датата на ПТП,
както и предвид механизма на настъпване на ПТП, дават основание да се приеме, че именно
в резултат на него е получена установената при ищцата травма – счупване на първи горен
ляв резец . Друг възможен механизъм на получаване на това увреждане не е установен по
делото.
Не е доказано диагностираният три месеца след ПТП мозъчен инсулт при
ищцата да е в пряка причинна връзка с произшествието. Съпътстващите заболявания –
хипертония и захарен диабет, СМЕ е посочила като предразполагащи фактори за мозъчен
инсулт. При него може да има прояви на световъртеж и главоболие, от каквото се оплаква
ищцата.
От доказателствата по делото не се установява ищцата да е отказал предлагано
й лечение и рехабилитация. Не се установява към момента да провежда рехабилитационни
процедури.
Установеният от заключението на САТЕ механизъм на настъпване на процесното
ПТП сочи ,че в случая е осъществена една от предпоставките за уважаване на иска по чл.432
КЗ, предвид функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на застрахования по застраховка ГО - осъществяването на състава на чл.45
ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Ф.“ с рег.№** .
Причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на застрахования
автомобил, който е потеглил на заден ход, без да се е уверил с категоричност дали зад него
има препятствие. По този начин същият е реализирал противоправно деяние по смисъла на
чл.40 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението (чл.40, ал.1 ЗДвП). По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности (чл.40, ал.2 ЗДвП). С оглед данните по делото ,че от предприемане
на маневрата до настъпване на удара лекият авотомобил изминава около 10 м. , следва че
водачът не е упражнил зрителен контрол върху огледалата за обратно виждане в достатъчна
степен, което се потвърждава и от констатациите на вещото лице Х.. Съгласно
презумпцията по чл.45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. В
случая по делото не се установяват изключващи вината обстоятелства относно
противоправното поведение на водача на лекия автомобил при извършеното движение на
заден ход. Наличието на „мъртва зона“, в която може да попадне пешеходец, не
освобождават водача от задължението му по чл.40 от ЗДвП, напротив предполагат полагане
на по-висока от обичайната грижа с оглед преодоляване на посочените ограничения във
видимостта. Също така съгласно заключението на САТЕ, че дори да е попаднала
пострадалата в такав / което е посочено само като предположение от вещото лице /, то ако
водачът постоянно е наблюдавал в огледалата ,е можел да възприеме пострадалата , тъй като
6
разстоянието от потеглянето до удара е 10 метра, и да предотврати настъпването му чрез
спиране.
Осъществени са и останалите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане – причинени увреждания на ищцата, две от които с характер на
средни телесни повреди, в резултат на процесното ПТП, ,установено от заключенията на
СМЕ и САТЕ.
Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата. От данните по делото се установява ,че преди да потегли на заден ход
,автомобилът е бил в покой и с изключен двигател, предвид на което ищцата не е била в
състояние да го възприеме като потенциална опасност. Пешеходците са длъжни да се
съобразят с останалите участници в движението, само ако появата им е осезаема или
предвидима. В случая автомобилът е приведен от покой в движение на заден ход към
тротоарна площ в района на кооперативен пазар /онагледено на скицата към заключението/,
поради което не може да се приеме, че маневрата е била предвидима за ищцата. Не се
установява същата като пешеходец да е нарушила чл.113,ал.1,т.1 и т.2 ЗДвП или чл.114, ал.1
ЗДвП, като не е предприела навлизане на платното за движение непосредствено преди
удара, нито внезапно навлизане на него или пресичане при ограничена видимост. Съгласно
САТЕ при настъпване на процесното ПТП ищцата не е била на платното за движение, като е
онагледено на скицата към заключението.
По изложените съображения предявения иск по чл.432 ГПК се явява доказан по
основание.
Относно размера на претендираното обезщетение.
В исковата молба се твърди, че към датата на завеждане ответното дружество
не е изплатило обезщетение, въпреки че са изминали повече от три месеца от депозиране на
претенцията.
С отговора на исковата молба ответникът се е позовал на извършено плащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на ищцата общо от 5000лв., за
което е представен платежен документ от 10.11.2022г. /л.36 /. Същият не е оспорен . От
представения от ответника платежен документ се установява, че плащането е извършено
преди предявяване на иска по настоящото дело, като исковата молба е входирана на
01.12.2022г. Като основание за плащането е посочено „обезщетение за имуществени/
неимуществени вреди„. С молба вх.№751/28.02.2023г. ответникът е посочил, че с
извършеното извънсъдебно плащане в общ размер на 5000лв., сумата от 4920лв. е за
репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди ,а сумата от 80лв. – за
причинените й имуществени вреди. При тези данни съдът намира,че исковата претенция за
заплащане от ответника на сумата от 80лв. за причинени на ищцата имуществени вреди от
процесното ПТП се явява неоснователна , тъй като това обезщетение е платено с
извършения превод на 10.11.2022г. Ищцата не е твърдяла, нито се установява по делото
плащането да касае други имуществени вреди ,различни от претендираните в исковата
7
молба , които са били заявени и пред застрахователното дружество, видно от приложената
претенция по чл.380 КЗ от 29.07.2022г./л57/.
По изложените съображения предявеният иск по чл.432 КЗ за заплащане на
ищцата от ответника на обезщетение от 80лв. за причинени имуществени вреди от
процесното ПТП следва да бъде отхвърлена.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът взе
предвид вида и характера на получените от ищцата при процесното ПТП увреждания ,
причинените от тях болки ,стардания и неудобства, тяхната продължителност ,период на
възстановяване и последици. Счупването на лъчевата кост на лявата предмишница на
типично място е причинило трайно затруднение на движинието на левия горен крайник за
срок на обездвижване 40 дни и нетрудоспособност около три месеца, като не се твърди и не
се установява това да е водещата ръка при ищцата. Лечението на тази травма е било
консервативно, изразяващо се в закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация и
поставяне на гипсова имобилизация. През периода на гипсовата имобилизация ищцата е
тръпяла дискомфорт и неудобства. Има външно деформация на ръката, която ще остане.
Има остатъчна болезненост и степен на ограничаване на движението на лява ръка в
гринената става и болезненост при палпация в областта на израстъка на лакътната кост, не
може да вдига лявата ръка на и над нивото на раменния пояс, има леко намалена хватателна
функция . При провеждане на физиотерапия може да има частично възстановяване, но не се
очаква пълно възстановяване в движението на китката . Травмата на меките тъкани на
главата и тялото са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота за
срок от около две-три седмици, през който е търпяла болки и страдания от получените
наранявания в различните части на тялото и по главата и лицето. ИзбИ.ето на първи горен
ляв резец е било травматично ,като е довело до трайно затруднение на дъвченето, във фаза
на отхапване, и на говоренето, което подлежи на лечение поради запазване на корена. ПТП
се отразило негативно върху психиката на ищцата – след инцидента се променила, била
уплашена ,страхувала се е да излиза навън, изпитвала е страх от автомобили, което не е
отшумяло /св.П./ , като полученото „ посттравматично стресово разстройство“ е със средна
интензивност съгласно СПЕ, преодолимо в рамките на година-две при ползване на
специализирана помощ и медикаментозно лечение. Не се установява затруднението в
придвижването на ищцата и ползването на бастун , както и установеният на 27.09.2022г.
малък исхемичен мозъчен инсулт / съдово заболяване на централната нервна система/,
проявите на главоболие, световъртеж, залитане, да са в пряка причинно-следствена връзка с
ПТП и да са причинени от него. При тези обстоятелства и като съобрази възрастта на
пострадалата към настъпване на инцидента – 70 год., произтичащите от него физически и
психологически последици за ищцата и обществено – икономическите условия в страната
към момента на увреждането, съдът намира, че дължимото обезщетението за причинените
от процесното ПТП неимуществени вреди на ищцата следва да се определи в размер на
28 000лв. и след приспадане на заплатеното от застрахователря обезщетение от 4920лв.,
следва искът по чл.432 КЗ да се уважи до размер на 23080лв. В останалата част – до
8
претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 40 000лв. ,следва да се отхвърли.
Относно претенцията за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение, съдът съобрази разпоредбата на чл.249, ал.3 от КЗ и пири установените по
делото данни , дължимостта й е от датата на предявяване на застрахователна претенция пред
застрахователя, в който смисъл е и съдебна практика – р. № 167/30.01.2020 г., т.д. №
2273/2018 г., на ВКС, ІІ ТО и р. № 128/ 04.02.2020 г., т.д. № 2466/2018 г., ВКС, І т.о. и др. В
случая ищцата е претендирала върху обезщетението присъждане на законна лихва именно
от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 29.07.2022г. Претенцията е
основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.6 ГПК ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Габровски окръжен съд
държавна такса върху присъденото обезщетение в размер на 923,20лв.
На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищцата следва да се присъдят направените по делото
разноски съразмерно уважената част на иска. Общо направените са в размер на 6103,20лв.,
включващи заплатена държавна такса от 1603,20лв., адвокатско възнаграждение от 3800лв.
и депозити за вещи лица общо от 700лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение не
надхъврля минималния размер по чл.7,ал.2 ,т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и няма основание да бъде намален. С оглед
уважената част от иска ответникът следва да заплати на ищцата разноски за настоящото
производство в размер на 3514,40лв.
Ответникът е претендирал разноски съгласно представен списък по чл.80
ГРС за депозити за експертизи в размер на 300лв. и на 400лв., както и 40лв. за свидетел. От
данните по делото се установява,че от ответника не е внасян депозит за свидетел от 40лв.
Съразмерно отхвърлената част на иска следва да му се присъдят разноски от 361лв. / при
общо направени 850лв.- 700лв. като депозити за експертизи и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда предвид фактическата и правна сложност на спора и
размера на исковата претенция/.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ :Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615 , гр.София,
р-н Изгрев, жк. Дианабад, бул.”Г.М.Димитров”№1, да заплати на Й. М. Т. -Ц., ЕГН
**********, от гр.Г., ул.“Я.“№* , обезщетение за претърпени от ПТП на 08.07.2022г.
неимуществени вреди в размер на 23 080 лв., ведно със законната лихва от 29.07.2022г. до
окончателното изплащане на сумата , както и сумата от 3514,40 разноски по делото .
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432 КЗ в останалата ЧАСТ- за сумата в
размер над 23080лв. до размер на 40 000лв. претендирано обезщетение от ищцата на Й. М.
Т. -Ц. за претърпени от ПТП на 08.07.2022г. неимуществени вреди и за сумата от 80 лв.
9
претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди , ведно със законната лихва от
29.07.2022г.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ :Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615 , гр.София,
р-н Изгрев, жк. Дианабад, бул.”Г.М.Димитров”№1, да заплати по сметка на Окръжен съд-
Габрово държавна такса от 923,20.лв.
ОСЪЖДА Й. М. Т. -Ц., ЕГН **********, от гр.Г., ул.“Я.“№7 да заплати на
ЗАД „ДАЛЛ БОГГ :Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615 , гр.София, р-н Изгрев, жк.
Дианабад, бул.”Г.М.Димитров”№1, сумата от 361лв.- разноски по делото съразмерно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
10