Решение по адм. дело №344/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е въз основа на жалба от М. А. М. от [населено място], депозирана чрез пълномощник адв. Д.Д. от ШАК, против Решение № 2153-27-132/23.06.2025г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх. №1012-27-112/23.05.2025г., подадена срещу разпореждане № 271-00-2154-4/09.05.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.2 от КСО, вр. чл.54а, ал.2, т.3 от КСО е отказано изменение на разпореждане № 271-00-2154-3/29.05.2024г., постановяващо отказ за отпускане на обезщетение за безработица. Жалбоподателят изразява несъгласие с постановеното решение, като сочи, че неправилно ответният орган не е отчел факта, че за времето на извънредното положение и конкретно за 2021г., неплатеният отпуск по чл.160, ал.1 от Кодекса на труда до 90 работни дни се зачита за трудов стаж. Заявява, че неплатеният отпуск в размер на 55 дни през 2021г. следва да бъде зачетен при преценка правото на ПОБ на М. А. М.. По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на ПОБ. Претендира присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание оспорващата, представлявана от адв.Д., заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директор на Териториално поделение – Шумен на НОИ, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт Л. И., оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви. Като допълнителен аргумент за законосъобразност на акта сочи, че 18-месечният период, в границите на който могат да бъдат разположени 12-те месеца за преценка правото на ПОБ е от 16.02.2021г. до 15.08.2023г. вкл. В рамките на този период жалбоподателката е ползвала общо 55 работни дни неплатен отпуск, от които административният орган е зачел 30 работни дни във връзка с прилагането на КСО. Дори да се прибавят оставащите 25 работни дни към общия стаж, същият ще достигне размер от 11 месеца и 23 дни, при което М. А. М. отново не би имала право на ПОБ. По релевираните доводи моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 1019-27-4153/24.08.2022г., придружено с декларация относно определяне пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, ал.2 от регламент ЕО №883/2004г., заявление за удостоверяване на осигурителни периоди по законодателството на Швеция и документи за положен стаж и получаван доход от държава – членка на ЕС – Швеция, М. А. М. поискала отпускане на парично обезщетение за безработица.

В хода на развилото се административно производство е изискана и събрана информация от компетентната институция на Швеция, в резултат на което са потвърдени следните периоди на заетост: от 27.05.2015г. до 05.08.2015г.; от 01.06.2016г. до 31.07.2016г.; от 02.06.2017г. до 27.07.2017г.; от 31.05.2018г. до 20.07.2018г.; от 22.05.2019г. до 30.07.2019г.; от 03.06.2021г. до 29.07.2021г.; 19.05.2022г. до 15.08.2022г., както и брутен доход през периода на осигурена заетост от 19.05.2022г. до 15.08.2022г. в размер на 119422 шведски крони.

По данни от информационната система на НОИ е установено, че за заявителката са подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО от осигурителя „Ралица Експорт“ ЕООД – [населено място], както следва: от 06.10.2021г. до 30.10.2021г. – 18 дни неплатен отпуск; за м.11.2021г. – 22 дни неплатен отпуски и за м.12.2021г. – 5 отработени дни и 15 дни неплатен отпуск, т.е. за общо 55 работни дни отпуск.

Предвид датата на прекратяване на осигуряването – считано от 16.08.2022г. и с оглед разпоредбата на чл.54а, ал.1 от КСО административният орган е определил, че 18-месечният период в границите на който могат да бъдат разположени 12-те месеца за преценка правото на ПОБ е от 16.02.2021г. до 15.08.2022г. Въз основа на събраната информация досежно периодите на осигурена заетост, установил, че общият стаж на лицето в рамките на релевантния период е 10м и 28 дни, което е по-малко от изискуемите 12 месеца, за да има право на ПОБ и с разпореждане № 271-00-2154-3/29.05.2024г. постановил отказ за отпускане на обезщетение за безработица. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

На 02.05.2025г. със заявление вх. № 1056-27-220/02.05.2025г. М. А. М. поискала на основание чл.54ж, ал.2 от КСО административният орган да отмени влязлото в сила разпореждане за отказ с твърдение, че същото е неправилно постановено, доколкото съгласно §4, ал.2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. - ДВ, бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.) през 2021г. за осигурителен стаж по чл.9, ал.2, т.3 от КСО се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни дни.

С разпореждане № 271-00-2154-4/09.05.2025г. ръководителят на осигуряването за безработица отказал да измени разпореждане № 271-00-2154-3/29.05.2024г. с аргумент, че за 18-месечния период са внесени и/или дължими осигурителни вноски общо за 11 месеца и 2 дни, което е по-малко от изискуемите 12 месеца. В мотивите изрично е посочено, че за 2021г. от осигурителя „Ралица Експорт“ ЕООД – [населено място] са подадени данни за 55 работни дни неплатен отпуск, но предвид нормата на чл.54а, ал.2, т.3 от КСО за придобиване ПОБ се зачита времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година, поради което за 2021г. за месеците ноември – 10 работни дни и декември - 18 работни дни, подадени като неплатен отпуск в осигуряване над 30 работни дни, не са взети предвид при преценката на ПОБ.

Несъгласна с постановеното разпореждане, М. А. М. депозирала пред директора на ТП на НОИ - Шумен жалба вх. № 1012-27-112/23.05.2025г.

С решение № 2153-27-132 от 23.06.2025г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ жалбата е отхвърлена. Административният орган констатирал, че в издаденото разпореждане неправилно е изчислен общият стаж с осигуряване за фонд „Безработица“ на лицето на 11 месеца и 2 дни, вместо 10 месеца и 28 дни, но доколкото този пропуск не оказва влияние върху крайното решение, същият не е съществен.

В мотивите на решението е очертан предметът на спора между страните, който се свежда до това следва ли да бъде зачетен за признаване ПОБ неплатеният отпуск, ползван от лицето над 30 дни през 2021г. Според ответния орган нормата на чл.54а, ал.2, т.3 от КСО е специална спрямо разпоредбата на чл.9, ал.2, т.3 от КСО, поради което при определяне правото на обезщетение за безработица се зачитат само 30 дни на неплатен отпуск независимо, че през 2021г. за осигурителен стаж се зачитат 90 дни съгласно чл.9, ал.2, т.3 от КСО, във вр. с §4а, ал.2 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП.

По релевирани съображения за правилно приложение на материалния закон, ответният орган счел за законосъобразно постановеното разпореждане за отказ за изменение на разпореждане за отпускане на ПОБ и отхвърлил жалбата.

Видно от приложеното по делото известие за доставяне, оспореното решение е съобщено на М. А. М. на 01.07.2025г., а настоящата жалба е входирана в деловодството на административния орган на 07.07.2025г.

Изложените факти от установяват от административната преписка по издаване на обжалваното решение и по същество не се оспорват от страните.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 2153-27-132 от 23.06.2025г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ - индивидуален административен акт, за който изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

Процесното решение е постановено по жалба против разпореждане на ръководителя по осигуряване за безработица в ТП на НОИ - Шумен, с което по заявление на М. А. М. е постановен отказ да бъде изменено разпореждане за отпускане на ПОБ.

Разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б. „б“ от КСО определя ръководителя на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът, за компетентен орган. Оспореният акт е издаден именно от директора, с което е изпълнено императивното изискване за материална компетентност на издателя на обжалвания акт.

Решението е издадено в едномесечния срок, разписан в разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му.

Предвид горното съдът приема, че Решение № 2153-27-132 от 23.06.2025г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

Относно правилното прилагане на материалния закон и съобразяване с целта на закона при постановяване на оспорения акт, съдът прецени следното:

Административното производство е образувано по заявление, съдържащо твърдения за наличие на основанията, очертани в разпоредбата на чл.54ж, ал.2 от КСО, според която влязлото в сила разпореждане по ал.1 (с което се отпуска, изменя, отказва, спира, прекратява, възобновява и възстановяват парични обезщетения за безработица – в случая за отказ) може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени нови документи и доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на обезщетението; 2. паричното обезщетение е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. В посочената разпоредба са предвидени специални основания за възобновяване в отклонение от тези по чл.99 от АПК, които могат да се релевират от засегнатото лице или да се прилагат служебно от органа, издал разпореждането по чл.54ж, ал.1 от КСО, без ограничение във времето. Производството за възобновяване е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт, налага да се гарантира, в съответствие с принципите на законност и съразмерност и като последица – стабилитет по отношение на адресата на акта. С производството по възобновяване законодателят цели да преодолее допусната по една или друга причина неправилност на акта към момента на неговото произнасяне. Да се възобнови едно административно производство означава да се постави отново за решаване въпрос, вече разрешен в хода на приключило производство с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт. В този смисъл възобновяването е преодоляване на формалната законна сила на административните актове и своеобразно продължаване на административното производство, поставяне наново на материално-правните въпроси, които са били основен предмет на производството и са решени с издадения административен акт.

Спорно в настоящия процес е налице ли са основанията по чл.54ж, ал.2 от КСО, в които законодателят лимитативно е изброил определени хипотези, при които възобновяването е допустимо. Цитираната разпоредба очертава две хипотези, при проявлението на които е допустимо възобновяването – 1. актът е неправилен, или 2. когато по причини, независещи от административния орган и страните в производството по неговото издаване, фактите и обстоятелствата, на които е основан актът, са били неправилно установени.

В случая се претендира неправилно постановен отказ за отпускане на ПОБ с твърдения, че органът по осигуряване не е зачел за осигурителен стаж ползвания от жалбоподателката неплатен годишен отпуск през 2021г. в пълния размер, в нарушение на материално правната разпоредба на §4а, ал.2 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП.

Съдът намира, че така релевираните от оспорващата аргументи не обосновават наличие на основание за изменение на влязлото в сила разпореждане за отказ за отпускане на ПОБ. По мнение на настоящия състав е недопустимо по реда на чл.54ж, ал.2, т.2 от КСО неограничено във времето да се иска възобновяване на административното производство по доводи за неправилно приложение на материалния закон, които е следвало да бъдат изтъкнати в производство по обжалване на първоначално издадения акт, което в случая не е сторено. Визираната с разпоредбата на чл.54ж, ал.2, т.2 от КСО неправилност, следва да е от такова естество, че да не е могла да бъде релевирана в срока за обжалване на първоначалния акт. В случая целеният резултат по наведените доводи в настоящото производство, би могъл да бъде постигнат посредством реализирането на правото на жалба срещу индивидуалния административен акт, а това не е сторено. С оглед изложеното съдът приема, че правилно органът по осигуряване е отказал да измени разпореждането, с което се отказва отпускане на ПОБ, съответно с решението, предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция, правилно подадената жалба е отклонена като неоснователна.

Независимо, че възраженията на жалбоподателя по същество касаят не обжалвания акт, с който се отказва да се измени влязло в сила разпореждане, а са насочени към законосъобразността на разпореждане № 271-00-2154-3/29.05.2024г. и е следвало да бъдат релевирани в производство по оспорване именно на този акт, доколкото с процесното решение същите са обсъдени и счетени за неоснователни от решаващия орган, съдът намира, че следва да даде отговор на спорния между страните въпрос, касаещ приложението на материалния закон спрямо безспорно установените по делото факти, а именно - дали през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването жалбоподателката има най - малко 12 месеца, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“. Според оспорващата е налице изпълнение на това условие, тъй като следва да се зачетат в цялост 55-те работни неплатен отпуск, ползван пред 2021г., съгласно нормата на §4а от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИПОРНСПП).

Съдът намира за неоснователно становището на жалбоподателката, а изложените от ответния орган мотиви приема за съответни на приложимите материално правни разпоредби.

Представките за възникване на право на ПОБ са разписани в чл.54а от КСО. Съгласно чл.54а, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда.

Според чл.54а, ал.2 от КСО за придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст; 3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година; 4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Съгласно §4а, ал.1 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП, неплатеният отпуск по чл.160, ал.1 от Кодекса на труда до 90 работни дни, ползван през 2021г., се признава за трудов стаж, а съобразно ал.2 през 2021г. за осигурителен стаж по чл.9, ал.2, т.3 от КСО се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни дни. Видно от посочената разпоредба на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, изрично е предвидено зачитането на неплатения отпуск за 2021г. в размер до 90 дни за осигурителен стаж, но не и зачитане на същия за придобиване на право на парично обезщетение за безработица. Нормата на чл.54а, ал.2, т.3 от КСО е изрична и не препраща към общата разпоредба на чл.9, ал.2, т.3 от КСО.

Посочената разпоредба на преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, която увеличава дните на неплатения отпуск, който да се зачита за трудов и осигурителен стаж, касае само чл.160, ал.1 от КТ и чл.9, ал.2, т.3 от КСО, но не засяга разпоредбата на чл.54а, ал.2, т.3 от КСО. Съобразно относимата за казуса разпоредба на чл.54а, ал.2, т.3 от КСО за придобиване на право на парично обезщетение за безработица, без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. При определяне дали едно лице има право на обезщетение за безработица по реда на чл.54а, ал.1 от КСО, нормата на чл.54а, ал.2, т.3 от КСО е специална спрямо нормата на чл.9, ал.2, т.3 от КСО, тъй като в нея са посочени конкретните случаи при които едно лице макар и да не е осигурявано за посочен период от време, този период се зачита при определяне правото му на обезщетение. В този смисъл, с чл.9, ал.2, т.5 от КСО са предвидени хипотези при които за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита посочено време, като това време не е предвидено в нормата на чл.54а, ал.2 от КСО да се зачита за придобиване право на парично обезщетение. След като в специалната норма на чл.54, ал.2, т.3 от КСО законодателят изрично е предвидил, че при определяне правото на обезщетение се зачитат само 30 дни на неплатен отпуск, то е без значение че през 2021г. за осигурителен стаж съгласно чл.9, ал. 2, т.3 от КСО се зачитат 90 дни.

По изложените мотиви съдът приема, че при преценка на правото на обезщетение за безработица административният орган е приложил правилно закона, като е зачел само 30 дни от общо 55-те дни неплатен отпуск, ползван от жалбоподателката през 2021г. При това законодателно разрешение жалбоподателката има 10 месеца и 28 дни, в това число 30 дни неплатен отпуск (18 дни в периода от 06.10.2021г. – 30.10.2021г. и 12 дни от ползваните през месец ноември 2021г. общо 22 дни неплатен отпуск), поради което не са налице предпоставките на чл.54а от КСО, а именно същата няма изискуемия минимум от 12 месеца осигурителен стаж, зачитан за осигуряване за безработица по смисъла на чл.54а от КСО през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че констатираното от директора на ТП на НОИ – Шумен несъответствие в разпореждането при отразяване на общия стаж с осигуряване за фонд „Безработица“ на лицето, като вместо „10 месеца и 28 дни“ е посочено „11 месеца и 2 дни“, правилно е преценено като несъществен пропуск, доколкото не обуславя друг резултат на административния спор между страните. Установеният размер на релевантния осигурителен стаж е съответен на събраните доказателства, посочен е подробно в мотивите на решението и допуснатата в разпореждането неточност не препятства правото на защита на жалбоподателката.

В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че не са налице основанията, визирани в разпоредбата на чл.54ж, ал.2 от КСО за изменение на влязло в сила разпореждане за отказ за изплащане на ПОБ, поради което правилно ръководителят по осигуряването за безработица е постановил отказ. Като е счел подадената жалба за неоснователна, директорът на ТП на НОИ – Шумен е постановил Решение № 2153-27-132/23.06.2025г. в съответствие с материалния закон и неговата цел.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. М. от [населено място], ул.О. П., срещу Решение № 2153-27-132/23.06.2025г. на директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно чл.119 от КСО, във вр. с чл.117, ал.1, т.2, буква „б“ от КСО.