Решение по дело №1046/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 35
Дата: 12 февруари 2022 г.
Съдия: Мария Маркова Берберова Георгиева
Дело: 20212150201046
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. гр.Несебър, 12.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Йорданка Д. Коева Неновска
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20212150201046 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на В. ИВ. В. с ЕГН**********, с адрес:
гр.Стара Загора, ул.“Майор Кавалджиев“ № 170, вх.о, ет.4, ап.11 против Наказателно
постановление № 21-0304-001238 от 31.08.2021г. на Началник Сектор към ОДМВР-
Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя В. са наложени административни наказания –
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за административно нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят В. не се явява и не изпраща
представител. Не сочи нови доказателства.
За РУ на МВР - гр.Несебър, в съдебно заседание представител не се явява.
Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 09.08.2021г., около 15.20 часа, в КК Слънчев бряг, на кръстовището до
хотел Карлово, органите по КАТ спрели за проверка движещия се в посока гр.Несебър
лек автомобил „БМВ Х3” с рег.№ СО....СК, управляван от жалбоподателя В.. На место
водачът бил поканен да бъде тестван с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000” за
1
употреба на наркотични вещества или техните аналози, но същият отказал. Отказал да
даде и кръв за химически анализ. Отказал да получи и издадения му талон за
медицинско изследване № 0050667 /л.7/. За така установеното нарушение, на
жалбоподателя Николов бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление, жалбоподателят В.,
който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред
настоящата инстанция. В жалбата си същият сочи, че наказателното постановление е в
противоречие с материалния и процесуалния закон поради това, че в същото е посочен
целия състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП, без да е конкретизирано изпълнителното деяние,
вменено във вина на жалбоподателя, с което било нарушено правото му на защита.
Наред с това сочи, че не ми било обяснено къде трябва да отиде да даде кръв.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа
обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства,
както и от показанията на актосъставителят М.Х. – младши автоконтрольор при РУ на
МВР-Несебър, присъствал при установяване на нарушението. Същият в показанията си
пред съда заявява, че на процесната дата и час е спрял за проверка процесния
автомобил, управляван от жалбоподателя В.. При разговор с водача, същият заявил, че
вечерта е употребил марихуана. В. първоначално бил тестван за употреба на алкохол,
но техническото средство отчело три нули. След това, същият бил поканен да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества в сградата на РУ на МВР-Несебър, при
което същият категорично отказал. На место му бил издаден талон за медицинско
изследване, което В. отказал да получи, като отказът му бил удостоверен с подписа на
един свидетел. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че от съдържанието
на акта и обжалваното наказателно постановление не му станало ясно извършването на
какво всъщност нарушение му е вменено във вина. Както в акта, така и в наказателното
постановление съвсем ясно е отразено, че водачът е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 № 0041 за установяване
употребата на наркотичните вещества и техните аналози. Налага се извод, че правото
на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е нарушено. В практиката си
касационната инстанция също е имала повод да посочи, че след като е положил подпис
в разписката за връчване на АУАН, съответният водач е запознат със съдържанието му
и правото му на защита не е нарушено. В такава насока са напр. Решение № 1110 от
20.06.2017г. на АдмС - Бургас по адм. д. № 2332/2016г. и Решение № 634 от
03.04.2018г. по КАНХД № 432/2018г. по описа на Административен съд Бургас.
Съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при
издаване на атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни
органи и в рамките на тяхната компетентност, при спазване на административно-
производствените правила. Установените от контролните органи административно
нарушение е описано ясно и съответства на посочената за нарушена административно-
наказателна разпоредба. Предвид на това, съдът намира за неоснователни и недоказани
2
изложените в жалбата твърдения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при съставянето на АУАН, съответно при
издаване на обжалваното наказателно постановление. Събраните по делото писмени и
гласни доказателства мотивират съда да приеме, че на процесната дата – 09.08.2021г.
от 15.20 часа, жалбоподателят В. безспорно е нарушил визираната в наказателното
постановление разпоредба на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, поради което е бил
законосъобразно санкциониран. Обстоятелството, че наказващият орган е пропуснал да
посочи изрично кое точно предложение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е нарушил водача,
макар формално да съставлява нарушение, не е съществено такова, което да налага
отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като по никакъв начин не е
препятствало възможността на жалбоподателя да разбере извършването на какво
всъщност нарушение му е вменено във вина.
Що се отнася до наложените на жалбоподателя В. административни
наказания, съдът, като взе предвид, че същите са определени в предвидения от закона
фиксиран размер, счита, че съответстват на характера и степента на обществена
опасност на извършеното нарушение като деяние, и съдействат в максимална степен за
постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за
неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното наказателното постановление – изцяло потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0304-001238 от
31.08.2021г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, с което на
основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на В. ИВ. В. с
ЕГН**********, с адрес: гр.Стара Загора, ул.“Майор Кавалджиев“ № 170, вх.о, ет.4,
ап.11, са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца
за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3