О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
25.11.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито
съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 639 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 .
Подадена
е частна жалба от „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез юрисконсулт
К.Е.С., срещу Разпореждане № 1978 от 26.09.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 716
по описа за 2019 година на Тетевенския районен съд, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
срещу длъжника М.И.В., ЕГН ********** ***.
Жалбоподателят обжалва разпореждането
като неправилно и незаконосъобразно. Като се позовава на т.2б.”б”
от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС твърди, че съдът в нарушение е коментирал основателността на вземането и се
е произнесъл по съществото на спора, което намира за недопустимо. Излагайки
съждения относно правната същност на заповедното производство, счита ,че
заповедният съд не разполага с правомощията на този етап от производството да
се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.
Подчертава, че нито Директива 2008/48 за договорите за потребителски кредити,
нито Директива 2009/22 за исковете за преустановяване на нарушения с цел защита
интересите на потребителите, предвиждат процесуални механизми, които да
задължават националните юрисдикции да обявяват служебно нищожността на клаузи,
като съдържащата се в процесния договор. Сочи, че не
са налице и фактически и правни данни за да се приеме и приложението на решение
С-618/10 СЕС в
този случай.
При условията на евентуалност, счита, че
разпореждането съдържа и други пороци , а именно- погрешно съдът е мотивирал
своята позиция, като не е възприел правилно фактическата обстановка и/или е
достигнал до погрешни изводи за прилагането на законовите разпоредби. В тази
връзка излага, че кредитополучателят се е задължил в момента на сключване на
договора за кредит да заплати и допълнителния пакет услуги, което е израз на
принципа за свободно договаряне (чл.9 ЗЗД) и не противоречи на т.14 от
ЗЗП.Подчертава, че сключването на това споразумение не е задължително условие за
отпускането на кредита, касае се за опционна възможност,
предоставена на потребителя и зависещо единствено от неговата воля. Относно
таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, поддържа, че това
вземане също не представлява такси по усвояване и управление на кредита и че са
такси, които се начисляват при неизпълнение на задължението от страна на
длъжника и имат за цел да го мотивират към изпълнение, като не го поставят в
неравноправно положение.
Моли да бъде отменено разпореждането.
Частната жалба е подадена по пощата в срока по
275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Районният съд е разпоредил издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 № 361/26.09.2019 г. по
ч.гр.д.№ 716/2019 г. в полза на заявителя за сумата 435.76 лева главница и 11.39
лева- законна лихва за забава и за неплатеното договорно възнаграждение и
разноски по делото, включващи държавна такса 25 лева и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
С Разпореждане № 1978/26.09.2019 г. е отхвърлил
заявлението в частта досежно искането за присъждане на разноски за разликата
над 50 лева и до 150 лева, както и в частта за плащане на сумата 57.70 лева договорно
възнаграждение и сумата 420.35 лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги. В мотивите си е приел, че уговорката за плащане на процесните
такси и договорно възнаграждение противоречи на чл.19, ал.4 ЗПК и е нищожна.
Частната жалба е частично основателна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от , заявлението
следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127,
ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от - да съдържа
всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното
в заповедното производство парично вземане, както и да се установява
изискуемостта му.
Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от , задължава съда служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
Тъй като договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно. В чл.33,ал.1 е уредено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Тъй като срокът на договора е изтекъл,
кредитополучателят дължи на кредитора непогасения остатък от предоставената
парична сума (главницата) и законната лихва за забавеното плащане от датата на
забава до изтичане срока на договора.На кредитора се дължи и възнаградителна лихва, тъй като длъжникът е ползвал
заемната сума през целия срок на договора.
Съдът намира, обаче, че посоченото възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на закона.
В частната жалба заявителят е отразил, че сключването на допълнително споразумение е опционно, по избор на потребителя, и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредита да бъде разгледано в най-кратни срокове, и дали желае да има възможност да отлага плащането на вноски, да променя датата на падежа, да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. В заявлението изрично посочено, че това възнаграждение е неразделна част от договора, а от начина ,по който се претендира, е видно че плащането на това възнаграждение е включено в общия размер на вноската по кредита.
Настоящият въззивен състав счита, че това възнаграждение по своя характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с това споразумение се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. То противоречи и на добрите нрави, тъй като размерът му е като този на отпуснатия кредит. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. С оглед постановките, дадени от ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК, съдът намира, че тези клаузи са нищожни, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Нищожността произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП, като неравноправна клауза в потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по аргумент от т.19 следва, че изброяването е примерно, а не изчерпателно.Към тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Съдът намира за правилни и мотивите на РС досежно приетото, че и претенцията за такси за извънсъдебно събиране на вземането е неоснователна. Това вземане е начислено в противоречие с разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В настоящия случай заявителят претендира присъждане на сума за разходи за извънсъдебно събиране на вземане, като се позовава на допусната забава от длъжника.
С оглед на това съдът приема, че са налице пречките по чл.411, т.2, пр.2 от за издаване на заповед за изпълнение досежно възнаграждението за пакет от допълнителни услуги и а такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Съдът намира за неправилни изводите на съда, в частта, в която е отхвърлено заявлението в частта за възнаградителната лихва, тъй като длъжникът е ползвал заемната сума през целия срок на договора, поради което заявлението следва да бъде уважено и за сумата 57.70 лева.
За въззивната инстанция жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил списък по чл.80 и такива не се присъждат.
Водим от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1978/26.09.2019 година, постановено
по ч.гр.дело № 716 по описа за 2019 година на Тетевенския районен съд в частта, с което е отхвърлено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, срещу длъжника М.И.В., ЕГН ********** ***, за сумата 57.70 лева договорно
възнаграждение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по
чл.410 в полза на„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В срещу
длъжника М.И.В., ЕГН ********** ***, за
сумата 57.70 (петдесет и седем лева и 70 ст.) лева, представляваща дължимо
договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит № ********* от
12.06.2018 година.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Тетевенския районен съд за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 .
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: