№ 35
гр. Чирпан, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло М. Енчев
при участието на секретаря Ивона В. Денева
като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно
наказателно дело № 20255540200058 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод жалбата на адвокат М. З., в качеството на
пълномощник на П. П. С., ЕГН **********, против НП № 24-0375-000526/03.07.24 г., издадено от
Иван Димитров Димитров, на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което на П. П. С. е
наложено административно наказание по чл. 179 ал. 6 т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв. и по
чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема писмено
становище като счита, че издаденото НП е законосъобразно, правилно и обосновано, като не са
налице посочените в жалбата пороци на акта. Твърди се, че безспорно било установено
нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено било в сроковете визирани в ЗАНН и същото
се явява правилно и законосъобразно.
В случай, че жалбоподателят претендира разноски и са представени доказателства за
реално заплатен хонорар, то на осн. чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли
съда да присъди разноски в минимален размер, съобразно чл. 36 ал.2 от ЗАдв.
Моли, да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е
подадена в срок / виж разписка към НП /.
1
Установи се по делото, че с НП № 24-0375-000526/03.07.24 г., издадено от Иван Димитров
Димитров, на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, на жалбоподателя е наложено
административно наказание по чл. 179 ал. 6 т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв. и по чл. 185 от
ЗДвП - глоба в размер на 20 лв., затова че: “ в гр. Чирпан, по бул. Георги Димитров, до
бензиностация Лукойл по посока запад-изток управлява лек автомобил, марка XX, с рег. Номер XX,
собственост на XX, като:
УПРАВЛЯВА МПС С НЕИЗПРАВНО ШУМОЗАГЛУШИТЕЛНО УСТРОЙСТВО -
ЗНАЧИТЕЛНА НЕИЗПРАВНОСТ, с което виновно е нарушил чл.139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП...
“УЧАСТНИК В ДВИЖЕНИЕТО, КОЙТО СЪЗДАВА ПРЕЧКИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО,
ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ И ОПАСТНОСТ ЗА ЖИВОТА И ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА“, с което
виновно е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
По делото липсва спор, че на посочената дата – 11.06.2024 г. жалбоподателят е
управлявал посочения в АУАН и в НП лек автомобил. На практика от събраните по делото
доказателства еднопосочно се установява, че действително на посочената в АУАН дата не е било
извършвано нито замерване на шума от двигателя на същия с технически уреди, нито пък е
направен оглед на изпускателната система на лекия автомобил. И актосъставителят и свидетелят, в
показанията си в хода на съдебното следствие, не твърдят да са извършвали конкретни действия по
замерване на действителния шум на автомобила, нито пък да са извършвали по какъвто и да е било
начин оглед на автомобила. Напротив същите изнасят, че нямат уред, с който точно да измерят
шума от изпускателната система на автомобила. Също така от показанията на свидетеля Г. се
установява, че не е имало нещо конкретно с което да е застрашил живота и здравето на хората
жалбоподателя.
АУАН е съставен на мястото на проверката и връчен на жалбоподателя.
При така установеното според съда са налице основания за отмяна на наказателното
постановление. На първо място, в АУАН е отразено като обстоятелства по извършване на
нарушението, че е налице неизправна шумозаглушително устройство, която техническа
неизправност по своя характер била значителна. В какво обаче се изразява посочената
неизправност изобщо не е пояснено в акта, а това са обстоятелства със съществено значение, чието
отразяване е изискуемо съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, доколкото от тях зависи как ще се
квалифицира поведението на водача. Не става ясно дали е налице видоизменение на
шумозаглушителната система, или например неправилен монтаж /арг. от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства/, като следва изрично да се посочи, че това нарушение не може да се санира във
съдебната фаза на производството. Липсва изобщо впрочем в акта и посочването на каквито и да
било действия от страна на водача, с които същият да е осъществил вменените му нарушения.
На второ място в АУАН е отразено, че с начина си на движение създава опасност за живота
и здравето на хората. В какво обаче се изразява опасността също не става ясно.
От друга страна съдът счита, че следва да добави и следното:
Съгласно ПРИЛОЖЕНИЕ II от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 540/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16.04.2014 г. относно нивото на шума от моторни превозни
средства и заменяемите шумозаглушителни уредби, за изменение на Директива 2007/46/ЕО и за
отмяна на Директива 70/157/ЕИО, озаглавено "МЕТОДИ И УРЕДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ШУМА,
2
ПРОИЗВЕЖДАН ОТ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ", методите на измерване са два:
Шумът, произвеждан от типа превозно средство, представен за ЕС одобряване на типа се
измерва по двата метода, описани в приложението, за превозно средство в движение и за
неподвижно превозно средство. В Регламента се описва, че уредът, използван за измерване на
нивото на шума, трябва да е прецизен шумомер или еквивалентна измервателна система,
отговаряща на изискванията за уреди от клас 1 (включително и препоръчваният защитен екран
срещу вятър, ако се използва такъв).
В същия Регламент са записани и още много други условия, при които се извършва
измерването, което зависи от това дали МПС-то е в движение или не, от атмосферните условия,
фонов шум с посока на вятъра и др.
Няма как само на база чут шум от едно МПС, да се приеме, че то не отговаря на
изискванията за шум от шумозаглушително средство, съответно, че това устройство е неизправно.
Следователно нивата на шум се измерват със специални уреди, поради което звучи
несериозно констатацията на свидетелите, а впоследствие и на АНО, че процесното МПС е било с
неизправно шумозаглушително устройство.
И на последно място и за прецизност съдът следва да посочи и следното:
Съдът намира, че процесните АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в частта, в която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, тъй като в тях липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението. От фактическа страна
първото нарушение е описано като "управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство -
значителна неизправност”, а второто като „с начина си на движение създава опасност за живота и
здравето на хората“. В АУАН и НП обаче не е посочено в какво точно се изразява неизправността на
шумозаглушителното устройство на управлявания от жалбоподателя автомобил и защо тя е
преценена от административнонаказващият орган като значителна и с какво точно създава
опасност за живота и здравето на хората. За да е изпълнено изискването за пълно, точно и ясно
описание на нарушението е следвало в АУАН и в НП да се опише в какво точно се изразява
твърдяната неизправност на шумозаглушителното устройство на управлявания от жалбоподателя
автомобил - в това, че нивото на шума превишава допустимото според нормативните изисквания
или че системата за намаляване на шума е неправилно монтирана, хлабава, че част от нея липсва,
изменена е по неправомерен начин и т. н. Преценката за вида неизправност на
шумозаглушителното устройство на автомобила се прави въз основа на конкретно осъществили се
факти от обективната действителност, като нарушителят следва да бъда запознат с всички
обстоятелства от вмененото му административно обвинение преди да бъде санкциониран с НП.
Установяването на действително осъществилите се факти има значение за правилното приложение
на материалния закон, за преценката относимостта на приложената санкционна разпоредба и за
това дали правилно е определен размера на наложеното на нарушителя наказание, който с
разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП е диференциран в зависимост от вида на неизправността на
автомобила. Допуснатият изначален порок при описанието на нарушението не може да бъде
саниран в хода на въззивното производство. Липсата на надлежно описание на нарушенията води
до невъзможност на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му е вменено и
срещу какви факти да се защитава, което несъмнено нарушава правото му на защита. Пряка
последица от неприцизното описание на нарушението е и изначалната неяснота в предмета на
3
доказване по делото. Същото препятства и осъществяването на съдебен контрол върху атакуваното
НП.
Гореизложеното налага извод, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и
като такова, следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния
представител на жалбоподателя, следва в негова полза да бъдат присъдени направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са в размер на 400,00 лв., съгласно приложен
договор за правна защита и съдействие - заплатено адвокатско възнаграждение. От въззиваемата
страна е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възражение, с искане
същото да бъде намалено. Съдът счита искането за неоснователно, тъй като уговореното и платено
възнаграждение възлиза на минималният размер, съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същите
следва да се възложат в тежест на ОДМВР Стара Загора.
Водим от всичко гореизложено съдът счита, че следва да отмени НП, поради което и на
основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 24-0375-000526/03.07.24 г., издадено от Иван
Димитров Димитров, на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което на П. П. С.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание по чл. 179 ал. 6 т. 2 от ЗДвП - глоба в
размер на 200лв. и по чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на да заплати на П. П. С., ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 400,00 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Стара Загора в
14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4