№ 2188
гр. София , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Н. ТОДОРОВ
като разгледа докладваното от ТОДОР Н. ТОДОРОВ Гражданско дело №
20211110126328 по описа за 2021 година
Образувано е по молба на П. Н. Т., ЕГН:********** срещу АНГ. Г. С., с правна
квалификация чл. 2 във вр. с чл. 3, т.1, във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.
Подала е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН в която излага общи оплаквания без конкретика,
за извършено от ответника домашно насилие спрямо нея Сочи, че ответника й нанасял
побой, причаквал я пред дома и работното й място, отправял заплахи за живота й.
Упражнявал телефонен тормоз, събличане и късане на бельото й. Причината била, че
молителката искала да прекъснат връзката си , а ответника не желаел това. Сочи, че са
живели на семейни начала от три години. Ответника е подал писмен отговор в който твърди,
че с молителката са имали интимни отношения, без да са живели във фактическо
съжителство, като през този период тя била семейна, поради което е недопустима молбата,
тъй като не попадат в кръга на лицата по чл. 3 от ЗЗДН. Сочи, че в срока по чл.10 от ЗЗДН е
посочен на само една дата 12.05.2021г., като се твърди, че ответника умишлено е обикалял
квартала, в който живее молителката. Сочи се, че не е извършвал акт на домашно насилие
спрямо молителката.
По делото е представено Съдебномедицинско у-е №55.02/2020г./което се отнася за
случай извън срока по чл.10 ЗЗДН/, кореспонденция между страните в чат/несъбрана по
надлежния ред/, съдебно решение за прекратяване на брака на молителката с трето лице,
видно от което бракът е прекратен на 04.02.2021г. по чл.50 от СК.
С оглед изложеното се моли да бъде издадена ограничителна заповед на ответника,
тъй като се страхува, ответника да не я нарани сериозно, под въздействиена наркотици и
гняв.
1
В с.з. молителката се явява лично и поддържа молбата си. В съдебно заседание
ответникът се явява лично и с процесуален представител и оспорва изложеното с молбата.
Разпитани са свидетелите Алиса Т. и Мелинда Т., двете са дъщери на молителката и
свидетелката Венета Младенова , майка на ответника.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото,
намира за установено следното:
С молба от 13.05.2021г.вх.№3002 е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН/без
дата/, в която се сочи, че с ответника имали отношения от три години, като от описаното в
молбата се конкретизира извършено според молителката домашно насилие на 12.05.2021г.
изразяващо се в това, че ответника умишлено обикалял квартала в който молителката
живее, заплашил я, че ще я убие и излежи. С молбата се твърди, че ответника е извършвал и
други насилия, но те не са конкретизирани по време и начин на извършване, с оглед на това
дали са извършени в срока по чл.10 от ЗЗДН. Приложеното съдебномедицинско у-е, е от
02.2020г., значително преди процесния период.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съдът намира молбата на молителката за допустима. С оглед на свидетелските
показания и твърденията на молителката, приема, че страните са живели на семейни начала
за периода от 08.02.2021г. от когато молителката се развела, до м.април 2021г., когато се
разделят. Поради което, ответника е от кръга на лицата, посочени в чл. 3, т. 1 от ЗЗДН.
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, един месец, считано от извършването на
твърдения акт на домашно насилие, касаещ датата 12.05.2021г.
За да се проведе успешно доказване на твърденията за осъществени спрямо нея
актове на домашно насилие молителката следва да установи при условията на пълно и
главно доказване: че спрямо нея чрез действие/бездействие от ответника е реализирано
домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в
приложното поле на чл. 2 ЗЗДН. Домашно насилие, съобразно легалната дефиниция в ЗЗДН,
е акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода
и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, които се намират в
тясна роднинска връзка или във фактическо съжителство.
В хода на настоящото производство не беше установено по един безспорен и
категоричен начин, че ответникът е извършил на 12.05.2021г. твърдения акт на домашно
насилие по отношение на молителката. Това е единствената конкретно посочена дата за
извършен акт на домашно насилие, което е в срока по чл.10 от ЗЗДН. Към молбата е
2
приложена декларация по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, но същата е без дата и не съдържа
индивидуализиращи белези на деянието- кога точно и къде е извършено, в какво се е
изразило то, какви обиди и заплахи е отправил ответника и как те се отразили на
молителката, поради което съдът не я кредитира като годно доказателство за установяване
на фактическите твърдения, изложени в молбата. Не се представиха други писмени
доказателства, а събраните гласни такива чрез разпит на свидетелите , Алиса и Мелинда Т.,
са по-скоро преразказ на изложеното от молителката и касаят периоди от периоди, доста
преди подаване на молбата. Св. Алиса сочи, че на въпросната дата е повикана от майка си,
защото ответника я преследвал в квартала. Твърди, че майка й казала, че ответника я
стиснал по бузата и я заплашвал, но реално тя не е чувала това. Свидетелката Мелинда Т.
Не е била очевидец на случая, а за това научила от сестра си. Св.Младенова, не е
присъствала на твърдения акт от домашно насилие на 12.05.2021г. и не пможе да даде
яснота в тази насока.
Страните са изслушани в съдебно заседание, като всеки поддържа своята версия.
Става ясно, че по скоро се касае за проблемни отношения на страните, с оглед опити
на молителката да се разделят. Молителката твърди, че се касае за постоянен психически
тормоз, но липсва конкретика на твърдяното, както и доказателства на извършеното в
посочения в чл.10 от ЗЗДН срок. Така молителката не установи при условията на пълно и
главно доказване, извършения от ответника акт на домашно насилие.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и
да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителката против
ответника.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителката да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по молбата за
защита в размер на 25 лева.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, молителката следва да
заплати сторените от ответника деловодни разноски в размер на 400 лева по представен
договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Н. Т., ЕГН:**********, за налагане на
мерки за защита от домашно насилие срещу АНГ. Г. С., за извършен акт на домашно
насилие на 12.05.2021г. като неоснователна и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. Н. Т., ЕГН:**********, да заплати по сметка на Софийския районен
съд държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. Н. Т., ЕГН:**********, да заплати на АНГ. Г. С., сумата от
400.00/четиристотин/лева сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ УВЕДОМИ съответното РУ-СДВР, след влизане в сила на настоящото
решение, че издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл.
19 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4