Р Е Ш Е Н И Е
N
гр.Радомир, 14.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, в публичното заседание на 15
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Антон Игнатов
при участието на секретаря В.К., изслуша докладваното от съдията наказателно административен характер дело N 97 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ..-.-../23.10.2020
г. на началник група към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен с ..-……/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя Б.Й.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно наказание по чл.177, ал.1, т.2, пр.1
от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в
срок от жалбоподателя и по изложените от същия в жалбата и доразвити в съдебно
заседание от неговата представителка- адв. Тодор М. *** обстоятелства и
съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган началник група към ОДМВР-
Перник, РУ- Радомир, редовно призован, не е изпратил представител в съдебно
заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Районна прокуратура- Радомир, редовно
уведомена, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е изразила
становище.
Районният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и
чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът
следва да се произнесе по същество. Същата е неоснователна по следните
съображения:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана със съставянето на Акт № ………/25.09.2020 г. за установяване на
административно нарушение на М.С., „мл. Автоконтрольор“ при ОДМВР Перник С-Р пътна
полиция Перник. Според констатациите в акта, на 25.09.2020 г., в 00:30 часа в гр.Радомир
на ул.“Д.“, като водачът е неправоспособен, жалбоподателят управлявал л.а. „Сеат
Ибиза“, с per № РК……….ВВ, с посока на движение към село Друган. След извършена
спарвка било установено, че водача е
неправоспособен.
Актът бил подписан от актосъставителя, от свидетеля по
акта и от жалбоподателя, без възражения от последния.
Разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и
свидетелят по акта потвърждават констатациите в същия. Според актосъставителя М.С.,
на длъжност младши автоконтрольор сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник, бил извикан от патрула
на ул.“Д.“ при басейна. Бил спрял л.а.“Сеат“, водачът което било без книжка.
Лицето било изпробвано и отчело марихуана. Актът бил съставен за това, че
лицето управлява МПС без да е правоспособен водач.
Свидетелят П.Ц. на длъжност командир на отделение в
РУ-Радомир твърди, че не си спомнял часа и датата, но бил спрян през нощта на
„Радиус Р“ на бензиностанцията. Водачът заявил, че си е забравил документите.
Когато бил откаран в РУ, в системата се оказало,че същият не притежавал СУМПС.
Тогава лицето било изпробвано за наркотици и пробата била положителна.
Свидетелят К.К. на длъжност младши инспектор – старши
полицай, „Охранителна полиция“ – РУ Радомир не си спомня къде точно бил спрян
водачът, както и не си спомня точни час и дата. Вниманието му било привлечено
от форсираща кола. Водачът бил спрян за проверка и се оказало, че е без СУМПС.
При проведена беседа лицето си признало, че преди няколко дни е пушел цигара.
Било докладвано на ОДЧ и било поискано съдействие, защото те имали налична
апаратура. Лицето било изпробвано и показало наличие.
Въз основа на така съставения АУАН началник група към
ОДМВР- Перник, РУ- Радомир издал обжалваното наказателно постановление № ..-..-…/23.10.2020
г., с което на жалбоподателя Б.Й.М., ЕГН ЕГН **********, с адрес: ***, е
наложено административно наказание по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 200 лв.
От правна страна.
При съставянето на акта, като законна
разпоредба, която е била нарушен, чл.150 ЗДвП. Текстът поставя изискване всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач. Изключение се прави единствено за
превозно средство, което е учебно
и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал. 1, т. 4, а в настоящия случай очевидно не са налице данни за
това.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.177,
ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП. Цитираният текст в редакцията му, действаща към датата на
установяване на нарушението 25.09.2020 г., гласи: „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява
моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за
управление или то е отнето по реда на чл.171, т.1
или 4.“ От събраните по делото доказателства и най- вече от
показанията на разпитаните по делото свидетели- очевидци М.С., П.Ц. и К.К. е
видно, че жалбоподателят Б.М. е осъществил състава на нарушението по чл.177,
ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП, тъй като, на 25.09.2020 г. в
гр.Радомир, на ул.“Д., посока към село Д., е управлявал л.а. „Сеат Ибиза“.
Извършвайки цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление съдът достигна до извода, че същото е издадено от компетентен
орган при спазване на процесуалните правила и отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН. Това се отнася и за съставения Акт № …../25.09.2020 г. за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено наказателното
постановление, който е издаден при спазване правилата на чл.42 ЗАНН и съдържа
изброените в текста реквизити. Съдът изцяло дава вяра на показанията на
свидетелите.
В горния смисъл възраженията на представителя на
жалбоподателя, свързани с нарушение на процесуалните правила и недоказаност на
обвинението, се явяват изцяло неоснователни.
При определяне на наказанието наказващият орган се е
съобразил с разпоредбите на чл.27 ЗАНН, като е наложил предвиденото по вид
такова- „глоба“. Наказващият орган е преценил, че глобата следва да бъде определена
към средния размер. С така изложените
съображения в тази насока, съдът намира че наказанието следва да бъде определено
към законовия минимум. В съответствие с разпределението на доказателствената
тежест наказващият орган не е ангажирал доказателства по отношение на наличие
на отегчаващи отговорността обстоятелства. В този смисъл съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено към минимума за подобен род деяния, а
именно- 100 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл.63, ал.1, предлож.ІІро ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-1158-004993/23.10.2020 г.
на началник група към ОДМВР- Перник, РУ- Радомир, упълномощен с 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя Б.Й.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно наказание по чл.177, ал.1, т.2, пр.1
от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв., КАТО НАМАЛЯВА наказанието глоба на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- Перник на основанията, предвидени в
Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс, в 14- дневен срок от деня на съобщението,
че е изготвено.
Районен съдия:/П/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./