Определение по дело №38/2020 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 83
Дата: 6 март 2020 г. (в сила от 1 юни 2020 г.)
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20203500500038
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                                                              06.03.2020 г.                                   гр.Търговище

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                    граждански състав            На шести март                                                                                                   2020 година В закрито заседание  в състав

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:           ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                                                                   БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от Председателя

В.ч.гр.д. № 38  по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

                 Образувано е по постъпила частна жалба от Д.Е.К. и А.Ж.К., и двамата от  гр. Каварна, срещу определение № 1999/20.11.2019г., постановено по гр.д. № 324/2019г. по описа на РС-Търговище.

                 С  постановеното определение е прекратено производството по делото В ЧАСТТА досежно предявения от Д.Е.К. и А.Ж.К. против М.н.п. осъдителен частичен иск за сумата  в размер на 20 000 лв. - част от сумата 129 249.48 лв., представляваща   законната лихва върху сумата  от 455 756 лв. за периода от 13.10.2014г. до 27.07.2017г., която е била предадена незаконно на КОНПИ от  ДСИ по изп.д. № 20143230402082   и   по   изп.д.№ 20143230403074 по описа на СИС при РС-Добрич и е постановено връщане на исковата молба в тази й част. Със същото определение е прекратено и производството по предявения от М.н.п. против ответниците И.И.М. и М.Г.С. – ДСИ по изп.дела №  2082/2014г. и № 3074/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич, осъдителен частичен иск за сумата  в размер на 1000 лв., които да заплатят солидарно  - част от претендираната  сума 129 249.48 лв., представляваща законната лихва върху сумата  от 455 756 лв. за периода от 13.10.2014г. до 27.07.2017г.,  ведно със законната лихва  от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и е постановено връщане на исковата молба.

                 В жалбата се излагат оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, поради което жалбоподателите молят за неговата отмяна, (евентуално само в частта, касаеща предявения от тях иск) и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

                 Излагат се съображения, че дадените от съда указания с протоколно определение от проведеното открито съдебно заседание на 25.09.2019г. за отстраняване на нередовности на исковата молба са неправилни, но дори и да се приеме, че са правилни, тези указания са изпълнени с депозираната молба от 07.10.2019 г.

                 В депозирания в срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК от М.н.п.  отговор по частната жалба се заявява становище за неоснователност на същата, тъй като макар от ищците да е депозирана в указания срок молба за изправяне на констатираните нередовности, в нея  изцяло се приповтаря изложеното в исковата молба, без да е направено разграничение по всяко едно от двете изпълнителни дела и за всеки един от двамата съдебни изпълнители какъв е конкретния размер на вредите, съгласно указанията на съда; не са заявени конкретни фактически обстоятелства за формиране на вредите по всяко едно от двете изпълнителни дела и при всеки един от двамата съдебни изпълнители, както и не е заявен конкретен размер на вредите във връзка с всяко едно от двете изпълнителни дела.

                 Представеният от пълномощника на третите лица-помагачи отговор по жалбата обективира становище за допустимост, а по същество - неоснователност на жалбата в частта й, касаеща прекратяване на производството по предявения от първоначалните ищци срещу МП частичен иск, и за недопустимост на ч.жалба срещу определението на РСТ в останалата прекратителна част – по отношение на предявения регресен иск от МП срещу третите лица-помагачи.

                 Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 от ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от лица, имащи правен интерес от обжалване на прекратителното определение в частта по отношение на предявения от тях главен иск, поради което в тази й част жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

                 По отношение на жалбата в останалата й част, срещу определението на РСТ в частта, с която се връща исковата молба на МП и се прекратява производството по регресния иск – съдът намира, че за жалбоподателите Д.К. и А.К. липсва правен интерес от обжалването, тъй като жалбоподателите не са страни по предявения в условията на евентуалност обратен иск от МП и той не засяга техни права и интереси. В тази й част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – бъде прекратено.

                 След като се запозна с изложените в жалбата доводи и съображения, и с доказателствата по делото, съдът намира следното:

                 Ищците Д.Е.К., ЕГН **********  и  2. А.Ж.К., ЕГН **********,  двамата с постоянен адрес ***,  действащи чрез адв. Г.А. ***  са депозирали искова молба Вх.рег.№ 827 от 31.07.2017г. /по която първоначално е образувано адм.дело № 158/2017г. по описа на Адм.съд-Силистра, прекратено и изпратено по компетентност на ОС-Добрич – гр.д.№ 394/2017г., производството по което в частта, понастоящем предмет на гр.д.№ 324/2019 г. по описа на РС-Търговище, е било прекратено и изпратено по  подсъдност на РС-Добрич - гр.д. № 2121/2018г. Поради отводи на съдиите от районните съдилища от съдебния район на Окръжен съд Добрич, с определение по Ч.гр.д.№ 73/2019 г. по описа на Апелативен съд Варна делото е изпратено за разглеждане на РС-Търговище, образувано под № 324/2019г./ . Предвид и уточненията, направени с  молба от 01.11.2017 г. по гр.д. № 394/2017г. по описа на ДОС, с молба 14.03.2019г. по гр.д.№ 324/2019г. на РСТ, предявените искове в производството са:

                 І.против ответниците Прокуратура на Република България  и  М.н.п.  - осъдителен частичен иск - да заплатят  солидарно  сумата от 10 000 лв., представляваща част от незаконно иззетата на 02.11.2011 г.  сума от 455 756 лв.

                 ІІ.против ответник М.н.п. - осъдителен частичен иск за сумата  в размер на 20000 лв. - част от сумата 129 249.48 лв., представляваща   законната лихва върху сумата  от 455 756 лв. за периода от 13.10.2014г. до 27.07.2017г., която е била предадена незаконно на КОНПИ от  ДСИ по изп.д. № 20143230402082   и   по   изп.д.№ 20143230403074 по описа на СИС при РС-Добрич.

                 Предявеният от ищците Д.Е.К. и А.Ж.К. срещу М.н.п. частичен осъдителен иск е обоснован с твърденията им, че в качеството си на работодател Министерството на правосъдието носи отговорност за причинените им от двама държавни съдебни изпълнители имуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие незаконосъобразни действия на ДСИ по изп.дела №  2082/2014г. и № 3074/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич във връзка с изпълнение на наложени в обезпечителни производства запори. Претендираните вреди, чиято обезвреда се иска – са определени като пропусната полза, изразяваща се в невъзможността да реализират доход, съизмерим със законната лихва върху „иззетата“ и предадена на КОНПИ сума ( в изпълнение на наложените запори), за времето от предаване на сумата до деня на исковата молба.

                 В срока за отговор ответникът е депозирал такъв със становище за неоснователност на предявения иск, по подробно изложени съображения. По реда на чл. 219 ал. 1 и ал. 3 от ГПК с отговора е направено искане за привличане в производството като трети лица- помагачи на ответника на държавните съдебни изпълнители, действали като орган на принудително изпълнение  по процесните две изпълнителни дела. Предявен е и обратен иск с посочено правно основание чл. 54 във вр. с чл. 49 от от ЗЗД срещу И.И.М. и М.Г.С. – ДСИ по изп.дела №  2082/2014г. и № 3074/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич, в условията на евентуалност – в случай, че бъде уважен първоначално предявения иск -   с цена на иска 1000 лв., предявени като частичен иск от общо претендираната сума от 129 249.48 лв., ведно със законната лихва от датата на  депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

                 С протоколно определение от 25.09.2019г., постановено в първото по делото заседание, съдът е дал указания на ищците по главния иск да „посочат конкретни фактически обстоятелства по всяко едно от двете изпълнителни дела при всеки един от ДСИ при РС Добрич и конкретен размер на вредите“.

                 С депозирана в указания срок молба – молба вх. № 9899/07.10.2019 г. ищците са разграничили в последователност действията на всеки един от съдебните изпълнители по всяко от двете изпълнителни дела. Изложили са  твърдения за фактическите обстоятелства и конкретните действия на ДСИ по всяко от делата, като са изложили своите доводи и съображения за незаконосъобразност на действията на ДСИ. Няма как да няма повтаряния на изложените факти и обстоятелства в първоначалната искова молба, в последвалите след това уточнения -   и в уточнението й с молбата от 07.10.2019 г. (пощ.клеймо 03.10.2019г.) – след като фактическата обстановка не се променя, а се прави конкретизация на действията на всеки ДСИ по съответното дело.

                 Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД  и ангажира безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на определена работа за вредите, причинени при и по повод изпълнение на така възложената работа. Тази отговорност има за цел да репарира вредите, които са настъпили като пряка и непосредствена последица от извършването на възложената работа в патримониума на трето лице.

                 Исковата претенция, заявена като частична, е насочена към претендирана  обезвреда в определен размер, произтичаща от вреди, за които ищците са твърдели, че са им причинени от незаконосъобразни действия на ДСИ по посочените изпълнителни дела. Дали действията на всеки един от съдебните изпълнители са били законосъобразни, дали с тях е причинена вреда на ищците и в какъв точно размер, е въпрос по съществото на спора, и не е необходимо уточняване и посочване на размера на вредата, претендирана по всяко едно от двете изпълнителни дела, доколкото не се касае за два отделни иска, а за един, предявен срещу М.н.п. по реда на чл. 49 от ЗЗД.

                 Факт е, че и по двете изп.дела протоколите за опис са от една и съща дата, както и че изложените фактически обстоятелства относно действията на всеки съдебен изпълнител в голяма степен се преповтарят, но следва да се държи сметка и на факта, че става въпрос за аналогични случаи, по повод действията на ДСИ по наложени запори, въз основа на две отделни определения на съда, с които е допуснато исканото от КОНПИ (сега КПКОНПИ) обезпечение на бъдещи искове.  Ако в хода на производството се установи правомерност на действията на двамата съдебни изпълнители или на един от тях, то това ще рефлектира върху основателността на исковата претенция, още повече, че същата е претендирана като законната лихва върху сумата от 455 756 лв. (сумата, за която се твърди, че са наложени процесните два запора) за посочен период – от деня на описа и „изземването“ (13.10.2014г.) до датата на предявяване на иска. Без значение е фактът, че е предявен частичен иск, предвид  пределите на предмета на доказване и установяване. 

                 С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че в тази си прекратителна част определението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

                 Водим от горното, съдът

 

                                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                 ОТМЕНЯ определение № 1999/20.11.2019г., постановено по гр.д. № 324/2019г. по описа на РС-Търговище, в частта му с която е прекратено производството по делото В ЧАСТТА досежно предявения от Д.Е.К. и А.Ж.К. против М.н.п. осъдителен частичен иск за сумата  в размер на 20 000 лв. - част от сумата 129 249.48 лв., представляваща   законната лихва върху сумата  от 455 756 лв. за периода от 13.10.2014г. до 27.07.2017г., която е била предадена незаконно на КОНПИ от  ДСИ по изп.д. № 20143230402082   и   по   изп.д.№ 20143230403074 по описа на СИС при РС-Добрич и е постановено връщане на исковата молба в тази й част, като

                 Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

                 Определението не подлежи на обжалване.

                 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на  Д.Е.К. и А.Ж.К. срещу определение № 1999/20.11.2019г., постановено по гр.д. № 324/2019г. по описа на РС-Търговище, в частта, в която е прекратено производството по делото по предявения от М.н.п. против ответниците И.И.М. и М.Г.С. – ДСИ по изп.дела №  2082/2014г. и № 3074/2014г. по описа на СИС при РС-Добрич, осъдителен частичен иск за сумата  в размер на 1000 лв., която да заплатят солидарно  -  част от претендираната  сума 129 249.48 лв., представляваща законната лихва върху сумата  от 455 756 лв. за периода от 13.10.2014г. до 27.07.2017г.,  ведно със законната лихва  от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и е постановено връщане на исковата молба, като  

                 Прекратява производството по В.гр.д.№ 38/2020 г. по описа на ТОС в тази му част.

                 Определението подлежи на обжалване от депозиралите ч.жалба САМО в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата им и е прекратено въззивното производство, в едноседмичен срок от съобщаването му, с частна жалба пред Апелативен съд- Варна.

 

                                                                                                            1.                                     

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 

                                                 

                                                                                                             2.