№ 3085
гр. София, 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100513837 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 20147232 от 28.06.2021 г. по гр. д. № 74247/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, 60 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че И. В. Г., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, както следва: по иска с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ - сумата от 673,68 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2015 г. - 30.04.2017 г. до
следния топлоснабден имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, район
„Лозенец“, ул. „*******, с абонатен № 330249, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.07.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД -
сумата от 28,49 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017
г. - 27.06.2018 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 24.07.2018 г., издадена по ч. гр. д. № 44812/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, 60 състав, като са отхвърлени: искът по чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер от 673,68 лв. до пълния предявен
размер от 1237,07 лв., както и за периода 01.07.2014 г. - 30.04.2015 г., а искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от 28,49 лв. до пълния
предявен размер от 242,20 лв., както и за периода 16.09.2015 г. - 14.09.2017 г. Осъден е на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК И. В. Г. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 361,07 лв.,
представляваща направените в заповедното и в исковото производства съдебни разноски за
1
внесена държавна такса и депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете, както и е осъдено на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Т.С.“ ЕАД да заплати на адвокат Иво Григоров Дилов, вписан в
Адвокатска колегия – гр. Кюстендил, адвокатско възнаграждение в размер на 175,22 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, като трето лице
– помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Срещу решението в частта, с която исковете са уважени, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е
подадена въззивна жалба от ответника И. В. Г.. Изложени са съображения за неправилност
на решението в тази част. Твърди се, че в хода на делото не е доказана облигационната
връзка между страните – районният съд е приел, че наследодателката на ответника е била
собственик на топлоснабдения имот въз основа на доказателство от 1977 г., което обаче
според въззивника по никакъв начин не доказва облигационната връзка между страните
през процесния период 2015 г. – 2017 г., а в тежест на ищеца е да докаже, че през този
период ответникът е бил собственик, респективно ползвател на имота. На следващо място се
сочи, че по делото не е доказано потреблението на топлинна енергия. Не било вярно, че
ответникът ежегодно осигурявал достъп на представителите на фирмата за дялово
разпределение и с това страните потвърдили обвързаността си от договор за топлинно
счетоводство на разходите за отопление. Поддържа се, че всички отоплителни тела в имота
са демонтирани, задължението за тръбна инсталация възлиза на 10 %, а не на 40 %, а и през
процесния период не е преминавала дори тръбна инсталация, липсва и щранг - лира, в имота
не се консумира и топла вода, липсват радиатори, тръби или други съоръжения, чрез които
да се достави топлинна енергия, което се установява и от техническата експертиза.
Съседните апартаменти не се отопляват чрез доставка на топлинна енергия, поради което не
може да се направи извод, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, в
която се доставя топлинна енергия. По изложените съображения искът за главница за
топлинна енергия е неоснователен. На следващо място се твърди, че ответникът не дължи
вземания за лихви предвид, че клаузите на чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 4 от Общите условия на
ищеца от 2014 г., които установяват срок и падеж на задълженията за заплащане на
топлинна енергия са неравноправни – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Уговорката, която позволява на
търговеца да премества падежа на задължения, които имат характера на периодично
плащане в следващата година, създава значително неравновесие в отношенията с
потребителя и противоречи на принципа на добросъвестността, както и на закона, в тази
връзка се сочи и че ищецът няма право да определя от кога започва да тече давността, тъй
като правилата относно погасителната давност са императивни. На следващо място,
обвързаността на падежа на задължението за плащане с притежаване от потребителя на
специално техническо средство /компютър или смартфон/, което да му дава възможност за
достъп до интернет, го поставя в неравностойно икономически положение, което
противоречи на принципа на добросъвестност и води до нищожност на клаузите на чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 от ОУ, влезли в сила на 12.03.2014 г., не е налице и покана за плащане на лихва.
2
Липсват доказателства за съставени в присъствието на нотариус констативни протоколи за
извършване на действия по публикуване на данни за дължимите суми за топлинна енергия и
фактури за отделните абонатни номера, поради което ответникът не е изпаднал в забава. По
изложените съображения въззивникът отправя искане до съда първоинстанционното
решение да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени изцяло, като
бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца
„Т.С.“ ЕАД, с който същата се оспорва и се моли да бъде оставена без уважение. Претендира
се присъждане на съдебни разноски за въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице
– помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението в частта, с която предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са отхвърлени и
ищецът е осъден да заплати разноски, като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
становището на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е и правилно в
обжалваната част, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и правни изводи.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и възражения на страните,
въззивният съд намира и следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на доставената
топлинна енергия, в тежест на последния е да докаже, че за процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил
да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на последния да заплаща
стойността , както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/, вр. с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
3
топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г., отм./, поради което и за ответника е
възникнало задължение за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия. По
отношение на акцесорния иск за обезщетение за забава в плащането на главницата ищецът
следва да установи, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. В
тежест на ответника е да докаже плащане.
Въззивният съд приема, че е налице валидно възникнало договорно правоотношение
между страните за продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ „Битов клиент” е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с
третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/в този смисъл ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС/.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
4
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150
ЗЕ. На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
В конкретния случай се установява, че сградата, в която се намира процесният недвижим
имот, е в режим на етажна собственост. Същата е топлоснабдена, противно на изложеното
от въззивника, което се установява от писмените доказателства по делото и от съдебно –
техническата експертиза, неоспорена от страните, която въззивният съд кредитира като
обективно изготвена, поради което собствениците и титулярите на правото на ползване в
тази сграда придобиват качеството битови клиенти, съгласно легалната дефиниция в § 1, т.
2а ЗЕ. От представения по делото протокол от проведено на 22.12.1977 г. открито съдебно
заседание по гр. д. № 1219/1974 г. по описа на Софийски районен съд, 22 състав, се
установява, че между страните по посоченото дело, сред които М.Б. Г.а, е одобрена съдебна
спогодба, по силата на която в дял на съделителката М.Б. Г.а е поставен процесният имот:
тристаен апартамент от сградата, находяща се в гр. София, ул. „*******, състоящ се от три
стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, принадлежащото на апартамента мазе и
гараж, заедно с 23,62 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части
от дворното място, върху което е построена тя, съставляващо парцел I,1,18 от квартал 128 по
плана на гр. София, местността „Лозенец“; не е спорно по делото, а и се установява от
удостоверение за наследници с изх. № 1396/14.04.2016 г., издадено от Столична община,
район „Лозенец“, че М.Б. Г.а е починала на 18.10.2002 г., като е оставила за свой единствен
наследник по закон – ответника И. В. Г. /син/, т. е. ответникът като наследник на М. Г.а е
собственик на процесния топлоснабден имот. В качеството си на собственик на
топлоснабдения имот, ответникът има качеството и на клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на цитираните разпоредби. Както е посочил и районният съд, по
делото няма данни през процесния период правото на собственост да е било прехвърлено от
ответника или да е било учредено вещно право на ползване в полза на трето лице, а това
обстоятелство, доколкото се поддържа от ответника, подлежи на доказване по реда на чл.
154, ал. 1 ГПК от него. Не се твърди и не се установява през процесния период трето лице да
е било в облигационни правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия,
изключващи правоотношението между ищеца и собственика на имота за процесния период.
Освен това, адресът на процесния имот е вписан като адрес на ответника и в отговора на
исковата молба, както и като постоянен и настоящ адрес на страната, поради което съдът
приема, че именно И. Г. е бил собственик на имота през процесния период.
Договорът с топлофикационното дружество възниква по силата на закона, при наличие
качеството на собственик на ответника, а общите условия /в случая от 2014 г. и от 2016 г./
уреждат съдържанието на това правоотношение, без да е необходимо изрично изявление на
ответника, включително по приемането на Общите условия. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3
5
ЗЕ предоставя за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответникът не
твърди и не се установява да е упражнил това право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД
от 2014 г. и от 2016 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че ги е приел.
Следователно същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, с оглед на което между него и ищеца е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за описания недвижим имот,
сключен при общи условия, за периода 01.07.2014 г. – 30.04.2017 г. По изложените
съображения, неоснователни са възраженията на въззивника за липса на договорно
правоотношение между страните през процесния период и отговорността на ответника към
ищеца за заплащането на топлинната енергия може да се ангажира.
Установява се, че между третото лице - подпомагаща страна, привлечено от ищеца, и
етажната собственост на адрес: гр. София, ул. „******* е сключен договор за извършване на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия - договор № 379/20.09.2002 г. за срок от 5
години, като е предвидено автоматично удължаване срока на договора в случай, че никоя
страна не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока
му /чл. 2.5/. Няма данни същият да е прекратен. По повод оплакванията във въззивната
жалба следва да се отбележи, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на
правоотношение по повод извършваното дялово разпределение, но при положение, че
доказателства в този смисъл са представени, не е в негова тежест да установява, че
договорът продължава да действа. Прекратяването на същия е положителен факт, който
подлежи на доказване от страната, който се позовава на него. Наличието на действащ през
процесния период договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия се установява и от съдебно - техническата експертиза, според която услугата дялово
разпределение е извършвана от „Т.С.“ ЕООД, което дружество е изготвяло и
изравнителните сметки за процесния период на абонатите в сградата, включително и за
имота на ответника.
От заключението на съдебно - техническата експертиза се установява предоставянето на
топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена. Според вещото лице
данните от общия топломер се отчитат ежемесечно към 0,00 часа на първо число от месеца
съгласно нормативните правила. От отчетените стойности са приспаднати т. нар.
„технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите са за сметка
на ищцовото дружество и разликата е разпределяна между всички потребители от ЕС: за
отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Установено е, че размерът на технологичните
разходи съответства на нормативните изисквания. Системата за дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата с адрес: гр. София, ул. „******* е въведена през 2002 г.
Партидата с абонатен № 330249 и титуляр М. Г.а е открита по първичен списък за броя на
живущите по апартаменти и кубатурата им в жилищната сграда, представен от председателя
6
на домсъвета пред „Т.С.“ ЕАД, а с писмо – Г 13457/13.07.2018 г. до И. Г. дружеството е
уведомило за смяна на партидата съгласно чл. 63, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в гр. София. Пълният
отопляем обем на имота по проект е 341 куб. м. съгласно предоставен документ – акт за
разпределение на кубатурата на апартамента. За процесния период м. 07.2014 г. - м. 04.2017
г. фирмата за дялово разпределение е съставила три изравнителни сметки: 01.05.2014 г. –
30.04.2015 г., 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. на базата на
извършени и съставени документи за главен отчет на дати 27.05.2015 г., 10.05.2016 г. и
26.04.2017 г., абонатът е осигурявал достъп за проверка и отчет на уредите за дялово
разпределение. За абонатен № 330249 през процесния период е начислявана топлинна
енергия за отопление на имот - от 5 броя отоплителни тела с монтирани уреди за дялово
разпределение по отчет показанията на монтираните върху тях ИРРО и 1 брой щранг - лира
в банята, както и за сградна инсталация според пълния отопляем обем на апартамента.
Абонатът не ползва топлинна енергия за подгряване на вода /битово горещо
водоснабдяване/. За отоплителни сезони 2015/2016 г. и 2016/2017 г. топлинна енергия за
отопление е начислена само за преминаващата през банята щранг - лира. От заключението се
установява, че щранг - лирата е тръбно отоплително тяло, общо за помещенията по цялата
вертикала, което отдава топлина от постъпващия в него топлоносител. При щранг - лирите
няма техническа възможност за монтаж на уред за дялово разпределение и изключване на
отделните имоти. При тях инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се
прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата съгласно
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334. Общите части на сградата не се
отопляват. Вещото лице е установило, че топлинната енергия за сградна инсталация е
изчислена съгласно методиката, определена в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и в зависимост от пълния отопляем обем на
процесния имот – 341 куб. м. Разпределянето на ТЕ е извършено в съответствие с
нормативната уредба през процесния период. За исковия период от ищеца ежемесечно са
изготвяни фактури за дължимите суми за доставената топлинна енергия по прогнозни данни
за потребление, като общата сума по фактури в размер на 1362,77 лв. не включва
просрочени суми от периоди преди процесния. Изравняването на сумите от третото лице –
помагач за абонатен № 330249 е извършено съгласно действащите през съответния период
цени на топлинната енергия и възлиза общо на -199,16 лв. /за връщане/ за целия исков
период. Сумата за топлинна енергия за имота на ответника е определена съгласно
изискванията на действащата нормативна уредба и актуални цени на топлинната енергия за
периода. Измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата в режим на
етажна собственост през процесния период е извършвано от общ топломер за търговски
цели, който е бил обект на метрологичен контрол и периодични проверки от лицензирани
лаборатории през м. 09.2014 г. и през м. 09.2016 г., със заключение, че уредът е технически
годен.
При тези данни, неоснователни са възраженията на въззивника, че в имота не е ползвана
топлинна енергия, цената на която да се дължи от него. От заключението на СТЕ се
7
установява, че топлинна енергия е начислявана за щранг - лира в банята, както и за
отопление от пет броя отоплителни тела по отчет на показанията на монтираните върху тях
ИРРО /само за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г./, и ТЕ, отдадена от сградна инсталация,
поради което неоснователни са твърденията, че в имота всички отоплителни тела са
демонтирани, няма и щранг – лира, липсват радиатори и тръби, през които да премине
топлинна енергия. В имота действително не се ползва топла вода, но сума за топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване не е и начислявана от ищеца и от третото лице –
помагач. Относно оплакването, че съседните апартаменти не се отопляват чрез доставка на
топлинна енергия, въззивният съд намира, че това обстоятелство се опровергава от
експертното заключение и от писмените доказателства, представени от фирмата за дялово
разпределение, а доказателства, които да подкрепят тезата на въззивника не са ангажирани
по делото. От СТЕ се установява, че сградата, в която се намира процесният имот е с
непрекъснато топлоснабдяване през периода м. 07.2014 г. – м. 04.2017 г. и ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената ТЕ. Дяловото
разпределение, извършвано от „Т.С.“ ЕООД за имота на ответника е в съответствие с
методиката, нормативната уредба, проверените документи за сградата и имота, поради което
неоснователни са и оплакванията, че делът за сградна инсталация е неправилно определен.
За процесния имот през процесния период е начислявана топлинна енергия за отопление на
имот и сградна инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота по проект, като
стойността на топлинната енергия за исковия период след приспадане на изравнителните
сметки възлиза на сумата от 1163,61 лв. /1362,77 лв. – 199,16 лв./. В сумата не е включена
лихва за просрочени плащания или прихванати суми от предходни периоди, както и суми за
отчет на уредите.
По делото е прието и заключение на съдебно - счетоводна експертиза, съгласно което
няма данни за извършени от ответника плащания на претендираните от ищеца суми. Общата
стойност на изравнителните сметки за процесния период е в размер на -187,59 лв. и
представлява сума за връщане. Стойността на потребената топлинна енергия с включени
изравнителни сметки за исковия период възлиза на 1163,61 лв. Дължимите такси за дялово
разпределение за процесния период са в общ размер на 73,46 лв. Законната лихва върху
претендираната главница, считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение
до 27.06.2018 г., е в общ размер на 237,93 лв., от която 219,24 лв. върху сумата за топлинна
енергия и 18,69 лв. върху стойността на услугата за дялово разпределение. Това заключение
също следва да се кредитира като обективно и компетентно изготвено.
По изложените съображения въззивният съд приема, че ответникът дължи заплащане на
доставената до имота му топлинна енергия, стойността на която възлиза на сумата от
1163,61 лв. /сума за дялово разпределение не е присъждана от първоинстанционния съд/.
По отношение на размера на иска за главница за топлинна енергия и начина на
изчисление на погасителната давност, респективно относно приетите за непогасени по
давност суми, във въззивната жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания, поради
което и на основание чл. 269 ГПК въззивният съд не дължи отделно произнасяне по тези
8
въпроси, при липса на допуснати от страна на първоинстанционния съд нарушения на
императивни материалноправни норми. Освен това съдът правилно е приел за погасени по
давност сумите за периода м. 07.2014 г. – 30.04.2015 г., като с оглед експертното заключение
и след приспадане на сумата по изравнителната сметка за връщане за периода, непогасен по
давност, е приел за дължима сумата от 673,68 лв. за периода 01.05.2015 г. - 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане.
Неоснователни са и оплакванията относно това, че ответникът не е бил поставен в забава.
В случая искът за мораторна лихва е уважен единствено по отношение на обща фактура №
**********/31.07.2017 г., обхващаща вземания за топлинна енергия, спрямо които са
приложими Общите условия на ищеца от 2016 г., а за вземанията за топлинна енергия,
възникнали при действието на ОУ/2014 г. искът за лихва е отхвърлен по изложени във
въззивната жалба съображения за липса да доказателства за поставяне на ответника в забава.
По отношение на общата фактура № **********/31.07.2017 г., както се посочи,
приложими са общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, на
основание чл. 150 ЗЕ, и публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила от
12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 12.08.2016 г., месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия, продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. По аргумент за противното
съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.Върху окончателно
определените по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество топлинна енергия /чл. 32, ал. 3/ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл. 33, ал.
9
2/. За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период. Предвид
изложеното, задължението за плащане на ТЕ при действието на ОУ/2016 г. е срочно и
забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 - дневен срок, считано от
издаване на общата фактура /от 15 септември на съответната година/, т. е. за прогнозно
начислените суми не се дължи лихва за забава, но за сумата по общата фактура се дължи. За
изпадане в забава не е необходимо обявяването на фактурите на интернет страницата на
продавача, нито отправянето на изрична покана до длъжника за плащане /така и решение №
264821/16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение №
995/03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение №
261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. № 11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав/, като
въззивният съд приема, че така определените правила не са неравноправни по смисъла на
чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Достигайки до същите правни изводи, като е приел, че ответникът е
изпаднал в забава на 15.09.2017 г., районният съд е приел правилно, че искът за мораторна
лихва е основателен само за периода 15.09.2017 г. – 27.06.2018 г. за сумата от 28,49 лв.,
определена по реда на чл. 162 ГПК и съобразно заключението на ССчЕ, по отношение на
който размер не са изложени никакви оплаквания във въззивната жалба.
Както се посочи, не е налице неравноправност на клаузите относно настъпване на падежа
на задължението съгласно действащите за процесния период общи условия. Неправилно
жалбоподателят сочи, че в случая са приложими общите условия, одобрени с решение №
ОУ-02/3.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Доколкото искът за мораторна лихва е
уважен само за вземанията по обща фактура № **********/31.07.2017 г., приложими са
общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, които определят
падежа на задължението и начисляването на лихвите за забава съгласно чл. 32, ал. 2, 3 и 4 и
чл. 33, по описания по-горе начин. В общите условия, одобрени с решение № ОУ-
02/3.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал. 1
от общите условия от 2014 г./, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2014 г. е установен
падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след
изготвянето на изравнителните сметки отново в 30-дневен срок след публикуването на
интернет страницата на продавача, т. е. установеният падеж на задължението е бил
определен по различен начин, поради което доводите на въззивника за неравноправност на
клаузите на общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/3.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г., са неотносими към настоящия случай, в който сумата от 28,49 лв. – лихва за
забава е само за задължения, възникнали при действието на ОУ/2016 г., не и при действието
на ОУ/2014 г.
10
С оглед предмета на проверка, въведен с въззивната жалба и липсата на други заявени
относими към предмета на делото оплаквания въззивната жалба е неоснователна, а при
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд
решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено, включително в
частта за разноските, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
По разноските във въззивното производство:
При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемата страна. Искане за
присъждането на юрисконсултско възнаграждение е направено с отговора на въззивната
жалба, като размера му съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с. чл. 273 ГПК, вр.
с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на 50
лв. при съобразяване действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8,
изр. второ ГПК не допуска размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт да
надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПП.
По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато сложността му е
ниска, както е в разглеждания случай /така определение № 518 от 03.12.2019 г. по описа на
ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о./.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20147232 от 28.06.2021 г. по гр. д. № 74247/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, 60 състав, в обжалваната част, с която е признато за установено
по реда на чл. 422 ГПК, че И. В. Г., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
както следва: по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ -
сумата от 673,68 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент, находящ се в гр. София, район „Лозенец“, ул. „*******, с абонатен № 330249,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 06.07.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 28,49 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 27.06.2018 г., които вземания са предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.07.2018 г., издадена по
ч. гр. д. № 44812/2018 г. на Софийски районен съд, 60 състав, както и в частта, с която е
осъден на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК И. В. Г. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от
361,07 лв., разноски съразмерно с уважената част от исковете.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. В. Г., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1
НЗПП, сумата от 50 лв. /петдесет лева/, разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
11
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, привлечено от ищеца като
трето лице - помагач.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12