О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../27.02.2020 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Павлова
частно търговско дело № 272 по описа за 2020
год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх.В, срещу разпореждане № 55556/13.12.2019
год. по ч.гр.д. № 19369/2019 год. на ВРС – 51-ви състав В
ЧАСТТА, с която се иска издаване
на заповед за изпълнение срещу М.К.Ц., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** за сумата от 2421,17 лв., представляваща възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги по споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, дължимо за периода от 02.07.2018 г. до 02.04.2020 г.
Твърди
се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение като се
изразява несъгласие с изводите на съда относно нищожността на договорните
клаузи, поради противоречието им със закона. Настоява се за отмяна на обжалваното разпореждане и
произнасяне по същество, с което се уважи подаденото заявление и в тази част.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване
с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски
окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България”, № 49,
бл. 53Е, вх. В срещу М.К.Ц., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** за сумата от 2421,17 лв., представляваща възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги по споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, дължимо за периода от 02.07.2018 г. до 02.04.2020 г.
Като е приел, че претендираната от заявителя сума противоречи на ЗПК,
респективно е нищожна, заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази му част,
което е и предмет на настоящото произнасяне.
Настоящият
състав споделя формираните от заповедния съд изводи, като не споделя доводите
на частния жалбоподател. С оглед предназначението на заповедното производство да изключи
именно исковия ред за установяване
на безспорни вземания съдът приема, че същото може да
има за предмет
само съдебно защитими права /арг. от чл.
410 ал.3 и чл. 422
ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да
издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите
нрави, като съдът следи служебно
за наличието на тази отрицателна
процесуална предпоставка. Съдът още на
фаза заповедно производство следва да осъществи защита
на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване
заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона
и добрите нрави като по този
начин гарантира в пълна степен правата
на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора
да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
В подкрепа на
гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК /нова, ДВ, бр.100 от
2019 год../, която макар и приета след произнасяне на първостепенния съд, е
приложима в производството по частно обжалване. Съгласно цитираната разпоредба,
съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това.
Процесният
договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че уговореното между
страните възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, които се
претендира със заявлението, е нищожно, като съображенията за това са следните:
Претендираната
като възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги сума, чрез
които длъжникът кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на ал. 2
на чл. 10а от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита.
Изрично се сочи от заявителя, че чрез допълнителния пакет кредитополучателя си
е осигурил приоритетното разглеждане на кредита и неговото отпускане, а
експресното разглеждане на документи, респ. проверката на платежоспособността
на длъжника, е част от процедурата по усвояване на кредита. Съдът намира, че с
тази такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона. Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се
подкрепя и от това, че липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна на
кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната
от него такса. Липсва и каквато и да е обосновка в сезиралото заявление какви
за допълнителните услуги, за които се претендира възнаграждение по размер на
половина от договорения кредит, дали същите са предоставени, както и дали става
въпрос за допълнителни по естеството си услуги.
Налага се извод за
неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане
следва да се потвърди.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 55556/13.12.2019 год. по ч.гр.д. № 19369/2019
год. на ВРС – 51-ви състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на “Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „България“ 49, бл. 53 Е, вх.В, за издаване на заповед за изпълнение
срещу М.К.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** за сумата от 2421,17 лв.,
представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги по
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, дължимо за
периода от 02.07.2018 г. до 02.04.2020 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: