Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 05.11.2019г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1316 по описа за 2019г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът твърди, че на 19,06,2019г. е получил писмо, с което е уведомен,
че вземането на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД към него в размер
на 180,96 лева е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор
за цесия. В същото е отправена покана към него за заплащане на посочената сума.
Това задължение представлява сбор от дължимите от него абонаментни такси по
договор за ползване на телефонен пост от 16,10,2013г., договор за мобилна
услуга и интернет от 16,10,2013г. и договор за интернет и телевизионна услуга
от 03,09,2013г. Действието на същите е прекратено на 06,12,2015г., а падежът на
задълженията по тях е 02,12,2015г. Тъй като се касае до периодични плащания с
изтичане на три години от тази дата вземанията са погасени по давност. Ето защо
моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи горните суми. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът признава обстоятелствата, че между ищеца и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД са сключени три договора, посочени в исковата
молба, както и че е придобил чрез договор за цесия вземанията на кредитора към
ищеца, произтичащи от тях, в размер на общо 180,96 лева. Признава също така, че
е изпратил уведомление до длъжника за това. Възразява, че предявеният иск за
установяване, че тази сума не се дължи, е недопустим, тъй като липсва правен
интерес от предявяването му. Това е така, тъй като ответникът не е предприел
никакви действия по принудително събиране на вземането, като е разполагал с
право да претендира извънсъдебно погасените по давност вземания. Ето защо
липсва правен спор между страните. Евентуално твърди, че не е дал основание за
предявяване на иска, поради което не дължи разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между ищеца и
„Българска телекомуникационна компания“ АД са сключени договор за ползване на
телефонен пост от 16,10,2013г., договор за мобилна услуга и интернет от
16,10,2013г. и договор за интернет и телевизионна услуга от 03,09,2013г., че
задълженията на потребителя по тях са за периодични, че същите са в размер на
общо 180,96 лева, както и че вземането на кредитора за тази сума е прехвърлено
на ответника с договор за цесия, съответно ищецът е уведомен за това.
За допустимостта
на предявения иск за признаване на установено, че не се дължи горната сума е дастатъчно наличието на безспорният интерес на ищеца от
осуетяване възможността за иницииране на
изпълнително производство, независимо че и в хода на същото
би могъл да предяви иска
си. Това е така, тъй като в тази
последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да
поеме риска на евентуален отказ
за обезпечаване, все действия
обективно засягащи правната му сфера. Още повече, че в изпратеното уведомително писмо от 30,07,2018г. се съдържа
предупреждение, че в случай, че претендираната сума
не бъде заплатена в указания срок, кредиторът ще потърси правата си чрез всички
допустими от закона действия. Самото уведомително писмо, както и това предупреждение,
сочат също така, че между страните е възникнал спор относно съществуване на
едно право. Ето защо възражението за липса на правен интерес е неоснователно.
Горното би могло да се разглежда и като повод за предявяване на иска. Освен
това, за да бъде освободен ответника от отговорността за разноски, е необходимо
той да е признал иска. В настоящия случай такова изявление не е направено.
Напротив – в отговора на исковата молба искът се оспорва като недопустим и
неоснователен, въпреки че се признава обстоятелството, че погасителната давност
за събиране на вземането е изтекла.
Пак по изложените по-горе съображения не могат да бъдат споделени доводите,
че предявяването на иска съставлява злоупотреба с право. Извънсъдебното
упражняване на възражението по никакъв начин не препятства възможността на
ответника да търси извънсъдебно изпълнение на правото си, както и да пристъпи
към принудително изпълнение и по този начин да засегне правната сфера на ищеца.
Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 50 лева, заплатена държавна такса и 300 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, че С.А.А., ЕГН ********** ***, не дължи сумата от 180,96 лева (сто
и осемдесет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща задължение,
произтичащо от абонаментен №11125869001 по договор за ползване на телефонен
пост от 16,10,2013г. и договор за мобилна услуга и интернет от 16,10,02013г. и
договор за интернет и телевизионна услуга по пакет VIVACOM Duo: NET
+ TV пакет от 03,09,2013г. и издадена въз основа на тях фактура
№********** от 15,11,2015г. с падеж за плащане на 02,12,2015г.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов
Бончев, да заплати на С.А.А., ЕГН ********** ***,
сумата от 350 лева, представляваща направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: