Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261
гр.Севлиево 15.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в ОТКРИТО заседание
на десети октомври
през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при
секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
АВРАМОВА гр.д. № 496 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 131/19
г. по описа на РС – Севлиево е издадена заповед за изпълнение № 88 от 04.02.2019
г. по чл. 410 ГПК, с която ответникът е осъден да му заплати посочените суми. Заповедта
е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което след указание на
заповедния съд в законния месечен срок на уведомлението ищецът предявява
установителен иск за съществуване на вземането си. Твърди, че между страните са
били сключени договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг. Ответникът
не е изпълнил задълженията си по договорите, поради което договорите за мобилни
услуги са били едностранно предсрочно прекратени от ищеца и са начислени
неустойки. Освен това ответникът не е изплатил лизингови вноски по двата договори за лизинг, поради което
остатъкът от тях е обявен за предсрочно изискуем. За дължимите суми са издадени
фактури. Ищецът моли съда да уважи
исковете и претендира и разноските по делото.
Ответникът е представил писмен отговор в законния месечен срок чрез особен
представител адв.М.Д.. В него оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани и прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка и
алтернативно за намаляване на неустойката.
По делото се събраха писмени доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 131/19 г. по описа на РС – Севлиево е
издадена заповед за изпълнение № 88 от 04.02.2019 г. по чл. 410 ГПК, с която ответникът
е осъден да заплати на ищеца посочените суми по конкретни фактури.
Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което след
указание на заповедния съд в законния месечен срок на уведомлението ищецът
предявява установителен иск за съществуване на вземането си. Установителният иск е предявен за всички
посочени в заповедта суми.
Чрез установителния иск по чл. 422 ГПК са предявени три иска с различно
материалноправно основание.
Първият иск е за неизпълнение на договори по чл. 79 ЗЗД с цена 251,71 лв.
Чрез този иск се претендират дължими месечни абонаментни такси и мобилни
услуги.
Видно от приложените към исковата молба доказателства между страните по
делото на 13.05.2016 г. са били сключени
два Договора за мобилни услуги от със срок на действие 24 месеца и месечен
абонамент 20,99 лв.- л. 11 – 13 и л. 17
- 19. Третият Договор за мобилни услуги е сключен на 29.06.2016 г. – л. 29 – 30
със срок на действие 12 месеца и месечен абонамент от 7,99 лв.
Към два от договорите са били сключени Допълнителни споразумения, както
следва – на 29.06.2016 г. към първия договор /л. 23 –
24/ и на 02.07.2016 г. към втория договор /л. 33- 34/, като се определя нов 24
месечен срок на договорите, а по единия – се променя и абонаментния план.
По този начин чрез тези три основни договора и по два от тях с
допълнителните споразумения, ответникът по делото е имал достъп до мобилната
мрежа на ищеца чрез три номера. По всеки от тях е следвало да заплаща месечна
такса/абонамент и отделно ползваните услуги. Той е изпълнявал основното си
задължение да ги заплаща, но това не е продължило през цялото времетраене на
договорите. Затова ищецът е спрял достъпа на клиента до мобилната мрежа и за
трите телефона на 30.03.2017 г. На тази дата и трите договора не са били
изтекли. В същото време ищцовото дружество е издавало ежемесечно фактури за
начислените такси и услуги.
Ответникът не е оспорил задълженията си по тези договори, нито е представил
доказателства, че е изплатил изцяло или отчасти задълженията си.
В този смисъл съдът счита, че искът по чл. 79 ЗЗД, включващ главниците по
трите договора за мобилни услуги в размер общо на 251,71 лв. е изцяло
основателен и доказан. Ищецът е изпълнявал задълженията си да предоставя на
ответника договорените между страните услуги, но ответникът не е изпълнил
основното си задължение – да ги заплаща в срок.
Следващият обективно кумулативно съединен иск е с цена 381,81 лв. и касае
претендирани вноски по договори за лизинг.И неговото правно основание е
неизпълнение на договори по чл. 79 ЗЗД.
Между страните са били сключени два такива договора – Договор за лизинг от
29.06.2016 г. – л. 35 – 36 и Договор за лизинг от 02.07.2016 г. – л. 25 – 26,
по силата на които ответникът е закупил два мобилни апарата, описани в
договорите, срещу задължението да ги изплати чрез месечни лизингови вноски
съгласно посочените абонаментни планове и заедно с месечните вноски за
мобилните услуги. И по двата договора е документирано, че ищецът е предал на
ответника закупените устройства. Ответникът не е изпълнил задълженията си и по
тези два договора, като е преустановил плащането на лизинговите вноски.
Устройствата, закупени по силата на лизинговите договори, са останали у ответника,
поради което той дължи стойността им, в общ размер на 381,81 лв.
Ответникът не е спорил сключването на договорите за лизинг, както и
неизпълнение на задълженията си по тях и не е представил доказателства, че е
изплатил дължимите суми.
Затова съдът счита, че и този иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен в пълен размер.
Третият иск е по чл. 92 ЗЗД с цена 883,78 лв. Предмет на този иск са
начислени неустойки по трите договора за мобилни услуги, съответно на стойност
320,60 лв., 522,57 лв. и 40,61 лв.
Основанието за начисляване на неустойките е неизпълнение на задълженията по
договорите /в случая незаплащане на месечни вноски и услуги/, а размерът на
неустойките се равнява на сумата на стандартните за абонаментния план месечни
такси от прекратяване на договорите до края на срока на действието им. И трите
договора са прекратени на 30.03.2017 г. при краен срок на договорите 29.09.2018
г., 02.07.2018 г. и 29.09.2017 г.
По отношение на неустойките е основното възражение на ответника от писмения
отговор.
Във връзка с уговорката за неустойка по трите договора съдът счита
следното: клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Безспорен факт е, че ищецът е търговец, а ответникът потребител по смисъла
на §13, т. 1 и 2 от ДР на ЗЗП.
Определението за неравноправна клауза съгласно чл. 143 и 146, ал.1 ЗПП
включва най-общо следните елементи: не е индивидуално договорена; в нарушение
на принципа за добросъвестност; причина за значителна неравнопоставеност между
договорящите страни относно правата и задълженията; в ущърб и вреда на
потребителя.
Приема се, че клаузата не е индивидуално договорена, когато е съставена
предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието й,
особено в случаите на договор при общи условия, както и при предварително
изготвен типов договор.
Съдът счита, че клаузата за неустойка при
предсрочно прекратяване на договорите, въз основа на която ищецът претендира
заплащане на оставащите месечни такси до техния краен срок, е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения, каквото неизпълнение впрочем беше установено по делото,
да заплати необосновано висока неустойка. Както и при прекомерност на
неустойката, при преценката дали уговореният размер неустойка е необосновано
висок, следва да се изхожда от съпоставянето на размера на неустойката с вече
настъпилите от неизпълнението вреди. В случая вредите се изразяват в
неизплатените суми, представляващи месечните абонаменти, като в първия договор
те са в размер на 104,42 лв. Претендираната
неустойка е 320,60 лв., т.е. надвишава три пъти действително
претърпените вреди и очевидно се явява необоснована по размер. По втория
договор дължимата главница е 93,85 лв., а неустойката – 522,57 лв., повече от
пет пъти. Само по третия договор при главница 53,44 лв. неустойката е 40,61 лв.
Освен това следва да се има предвид
обстоятелството, че договорите за мобилни услуги са прекратени няколко месеца
след сключването им, ответникът не е имал достъп до мобилните услуги на ищеца,
поради което не би могъл да му причини повече вреди. А неустойката служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, но в случая договорът вече е
прекратен и неизпълнение няма. Високият размер на неустойките е необоснован и
противоречи и на добрите нрави, поради което тази клауза от договорите се явява
нищожна не само на специалното основание, приложимо към потребителските
договори – чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, т. 5 от ЗПП, но съобразно общите
правила на гражданското право – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Именно поради неравноправният характер на клаузата за неустойка мобилните
оператори промениха условията по договорите си и неустойката вече е в размер на
три стандартни абонаментни такси, а не до изтичане срока на договора. Ищецът
обаче не е направил искане за намаляване на неустойките.
Съдът е на становище, че в случая не следва да намали размера на неустойките,
тъй като клаузата за нея е изначално нищожна. Това е така, защото в т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д.№
1/09 г. на ОСГК е посочено, че “преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент”. Именно към сключване
на договора съдът преценява тази клауза и констатира нищожността й, поради което искът за
неустойката следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно задължителната съдебна практика съдът, разглеждащ установителния
иск, в решението се произнася и по разноските от заповедното производство, с
оглед изхода на настоящия иск. Като има предвид, че установителният иск е уважен
до размер на 633,52 лв., то дължимите от ответника по заповедното производство разноски
следва да се присъдят в размер на 163 лв.
Ищецът е направил и искане за заплащане на разноски по настоящото дело по
списък по чл. 80 ГПК – л. 92.
По отношение на внесената д.т. съдът констатира, че е надвнесена, както
следва: към исковата молба е внесена първоначално д.т. в размер на 30,35 лв. –
л. 5, а след отстраняване на нередовностите е довнесена д.т. в размер на 189,30
лв. – л. 55. По този начин ищецът е внесъл общо 219,65 лв. по исковото
производство и още 30,35 лв. по заповедното. При предявени три отделни иска, с
оглед на цената им дължимата д.т. е по 50 лв., или общо 150 лв. От тази сума се
изважда сумата от 60,70 лв. – д.т. по заповедното и първата по исковото
производство и остава дължима д.т. в размер на 89,30 лв. По този начин ищецът е
надвнесъл д.т. в размер на 100 лв., която съдът не може да присъди за плащане
от ответника, а същата следва да се върне на ищеца при подаване на молба от
негова страна и посочване на банкова сметка.
***, направени от ищеца - възнаграждение за особен представител в размер на
180 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 403,45 лв. – л. 9, или разноските
по исковото производство са общо 703,10 лв.
С оглед изхода на делото и съобразно уважената част на исковете, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът ще бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по
настоящото дело в размер на 293 лв.
След влизане в сила на решението и на осн.чл. 416 ГПК заповедта за
изпълнение влиза в сила и въз основа на нея следва да се издаде изпълнителен
лист въз основа на настоящото решение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.Х.
с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** ЕГН **********, че „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, е установило вземането си по заповед за изпълнение № 88 от 04.02.2019
г. по ч.гр.д.№ 131/19 г. на Районен съд – Севлиево за сумата 251,71 лв./двеста петдесет и един лв. 71 ст./– главници, представляващи
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и месечни абонаментни такси по
два Договора за мобилни услуги от 13.05.2016 г., Договор за мобилни услуги
от 29.06.2016 г. и Допълнителни споразумения
от 29.06.2016 г. и 02.07.2016 г., за
сумата 381,81 лв. /триста осемдесет
и един лв. 81 ст./, представляваща лизингови
вноски по Договор за лизинг от
29.06.2016 г. и Договор за лизинг от 02.07.2016 г. ведно със законната
лихва върху сумите, начиная от 10.01.2019 г. до окончателното им изплащане,
както и за сумата 163 лв./сто
шестдесет и три/ разноски, на осн.чл. 422 ГПК.
ОБЯВЯВА за неравноправни клаузите за неустойка по двата Договора за мобилни услуги
от 13.05.2016 г., Договор за мобилни услуги от
29.06.2016 г. и Допълнителни споразумения от 29.06.2016 г. и 02.07.2016
г., дължими от прекратяване на договорите до изтичане на срока им, на осн.чл.
146, ал. 1 във вр. с чл. 143, т. 5 от ЗПП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 92 ЗЗД с цена 883,78 лв.,
представляваща начислени неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 131/19
г. по описа на РС – Севлиево.
След влизане в сила на решението да
се издаде изпълнителен лист по заповед за изпълнение № 88 от 04.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 131/19 г. на
Районен съд – Севлиево съобразно решението, на осн.чл. 416 ГПК.
ОСЪЖДА М.М.Х. с постоянен адрес *** и настоящ
адрес *** ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6 направените по делото разноски, съобразно уважената част на
исковете, в размер на 293 лв.
/двеста деветдесет и три/, на осн.чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: