РЕШЕНИЕ
№16
Гр.Варна, 14.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на 14 февруари 2020 г., в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТEЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
Като разгледа
докладваното от съдия П.Петрова гр.д.
№ 61 по описа на съда за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463,
ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по жалба на „Теора“ ООД,
представлявано от управителите Т.Я.П. и Г.Я.С.-П., от ЕТ „ТЕРРА-ЛЕКС-Г.С.“ и от
Я.А.П., против Решение № 1321/14.11.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1663/2019
г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено разпределение от
27.05.2019 г., извършено по изп.д.№ 2012718043191 по описа на частен съдебен
изпълнител Станимира Костова – Данова. Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното
решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон и е необосновано, като са молили за отмяната му и за уважаване
на жалбата им срещу разпределението на съдебния изпълнител. Развили са
съображения за необсъждане от съда на всички доказателства по делото и за неправилност
на изводите му за законосъобразност на извършеното от ЧСИ разпределение.
Изложили са: че не било изискано от ЧСИ удостоверение и не била включена в
разпределението сума за данъка на общината върху имота на ипотекарния длъжник
(10135.1501.1126.1.5) Я.П. (обединен с другия продаден имот 10135.1501.1126.1.7
на длъжника „Теора“ ООД); че била разпределена сума на взискателя „Юробанк
България“ АД при неправилно посочен размер на дълга към него и при положение на
погасяване на вземането му с предходни разпределения, при които също били
допуснати множество нарушения; при липсата на посочване от ЧСИ отделно на
погасяваните с разпределените суми за главници, лихви, разноски, такси и т.н.
Настоявали са, че окръжният съд не разгледал възраженията им в писменото им
становище от 14.11.2019 г., докладвани в съдебно заседание и изложени по
същество на спора, подминал с мълчание искането им за произнасяне по отношение
на таксата битови отпадъци дължими към общината за продадените имоти, не извършил
проверка по чл.194 ГПК на твърденията на ЧСИ в обжалваното и в предходните
разпределения и не спрял делото, предвид липсата на влязло в сила по отношение
на длъжника ЕТ „ТЕРРА-ЛЕКС-Г.С.“ постановление за възлагане от 12.11.2018 г.
Взискателят „Юробанк България“ АД е
подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и по съображения за
правилността на обжалваното решение на окръжния съд е молил за потвърждаването
му. ТД НАП и Община Варна не са изразили становище по жалбата.
Жалбата е в срок, подадена от
процесуално легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване акт на съда, поради
което е допустима. При разглеждането и по същество съдът намира следното:
Производството по изп.д.№
20127180403191 на ЧСИ Ст. Данова е образувано на на 23.08.12г. по молба на
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София /с настоящо наименование „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ и предишно наименование „Българска пощенска банка“/ въз основа на
изпълнителен лист от 27.07.12г., издаден по ч.гр.д. № 9608/12г. на ВРС, с който
са били осъдени „ТЕОРА“ ООД, ЕТ „ТЕРРА-ЛЕКС-Г.С.“, Т.Я.П. и Г.Я.С.-П. солидарно
да заплатят на банката сумата от 267 479.37 евро, представляваща сбор от
следните суми – неиздължена главница по Договор за банков кредит от 06.06.07г.
в размер на 249 027.16 евро и договорна лихва за периода от 21.12.11г. -
02.07.12г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда на 04.07.12г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 10 462.88
лв. – разноски за ДТ и 6 817.73 лв. – адвокатски хонорар, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК. Присъединен по право взискател е Държавата за вземанията ѝ,
посочени в представените удостоверения по чл. 191, ал. 4 от ДОПК. Въз основа на
издадено удостоверение по изп.д. № 1322/12г. на ЧСИ Ирина Христова, с рег. №
878 на КЧСИ и подадена от „Юробанк България“ АД молба, с Постановление от
12.10.15г. и на осн. чл. 456 от ГПК е присъединено вземането на банката срещу Т.Я.П.,
Г.Я.С. и Я.А.П. (осъдени солидарно) по изпълнителен лист от 04.10.12г., издаден
по ч.гр.д. № 10420/12г. по описа на ВРС, представляващо остатъкът от дълга след
извършено частично погашение: 545 652 лв. главница, олихвяема от
30.01.15г. до окончателното плащане, 36 076.50 лв. – неолихвяеми вземания;
7370.74 лв. – адв. възнаграждение в изпълнителното производство; 86 263.71
лв. – законна лихва от 17.07.12г. до датата на частичното погашение 30.01.15г.
На 26.03.18г. въз основа на издадено удостоверение по чл. 456 от ГПК от ЧСИ Р.
Тодорова по изп.д. № 104/18г., е било присъединено и вземането на Община Варна
против Я.П., установено с влязъл в сила Акт за установяване на публични
задължения по декларация МД – АУ-2939/09.04.16г., възлизащо в размер на 828.37
лв. – главница, ведно със законна лихва от 10.04.16г. до окончателното
изплащане на задължението, 94.52 лв. – неолихвяема сума; 78 лв. такси по
изп.д. и 127.49 лв. – такса по т. 26 на
ЧСИ.
Изпълнението е било насочено върху
ипотекирани в полза на банката недвижими имоти от кредитополучателя „ТЕОРА“ ООД
и от ипотекарен длъжник – Я.А.П.. Обжалваното пред окръжния съд разпределение от
27.05.2019 г., предявено на страните 19.06.2019 г., е на сумата от 217 000
лв., получена от продажбата на имот с идентификатор 10135.1501.1126.1.5,
собственост на ипотекарния длъжник Я.П. и на имот с идентификатор
10135.1501.1126.1.7 /бивш сутеренен етаж, преустроен в ресторант/, собственост
на „ТЕОРА”ООД, двата имота функционално обединени и представляващи ресторант с
кухня. С това разпределение, ЧСИ С. Данова е установил взискателите, техните
вземания към датата на разпределението, привилегиите им, и е разпределил сумата
от проданта.
Производството пред окръжния съд е било
образувано по жалба на „Теора“ ООД, на ЕТ „ТЕРРА-ЛЕКС-Г.С.“ и на Я.А.П. срещу посоченото
разпределение от 27.05.2019 г., предявено
на страните на 19.06.2019 г. на сумата по публичната продан от 217 000 лв.
Оплакванията на жалбоподателите пред окръжния съд са, че неправилно
при разпределение на сумата от публичната продан, съдебният изпълнител С.Данова: - не е изискал удостоверение от общината и не
е посочил в разпределението дължимите местни данъци към датата на
разпределението за имот 10135.1501.1126.1.5, собственост на ипотекарния длъжник
Я.П. и не е разпределил такива на взискателя Община Варна, ползващ се с
привилегията на член 136, алинея 2 от ЗЗД; - допуснал множество процесуални
нарушения при осъществяването на публичната продан (продажба на двата имота при обща цена,
опорочаващо и определянето на началната такава, както и предвид невъзможността
да се определи припадащата се за всеки имот част от получената сума); - изготвил
разпределението преди постановлението за възлагане да е влязло в сила за
длъжника ЕТ „Терра-лекс-Г.С.“; - сумите за такси посочил общо, без конкретни
обстоятелства за начина на изчисляване (таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ), с
посочване на общи размери по текстове от тарифата, препятстващо възможността за
проверка; - в разпределението не били включени сумите на Общината за таксата
битови отпадъци, която се ползвала с привилегия.
Банката – взискател е оспорила жалбата.
ЧСИ е изразил становище за неоснователност
на жалбата.
Предметът на делото по проверка на
законосъобразността на извършеното от ЧСИ разпределение е определен от
наведените оплаквания на жалбоподателите в жалбата им пред окръжния съд, като
недопустимо е последващото му разширяване с навеждане на нови оплаквания и
твърдения за незаконосъобразност на действието, включително и такива с жалбата
пред настоящата инстанция. Доколкото оплаквания за размера на вземането на
взискателя „Юробанк България“ АД, за евентуалното му погасяване с предходни
разпределения и за незаконосъобразността на последните, за липсата на посочване
на погасяваните с разпределените суми за главници, лихви, разноски, такси и
т.н., не са били заявени от настоящите жалбоподатели с жалбата им пред окръжния
съд, те не са предмет на разглеждане и в производството пред настоящата инстанция.
Оплакванията на жалбоподателите пред
окръжния съд за допуснати множество процесуални нарушения при осъществяването
на публичната продан (продажба на двата
имота при обща цена, опорочаващо и определянето на началната такава, както и
предвид невъзможността да се определи припадащата се за всеки имот част от
получената сума) са недопустими за разглеждане в производството по жалба срещу
разпределението. Такава жалба срещу разпределението може да се основава само на
доводи за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на
взискателите, размера на вземанията им и привилегиите. Проверката на
законосъобразността на разпределението може да обхване и установяването на
точен размер на определяеми в титулите вземания (начисляване на законна лихва
до момента на разпределението) или актуалния размер на приетото публично
задължение на длъжника, определено въз основа на актуално издадено към момента
на разпределението удостоверение от ТД на НАП или съответната община. В този
смисъл пък други оплаквания по допуснати нарушения в принудителното изпълнение
(например при провеждане на способа, чрез който са постъпили или се дължат
сумите, определянето на оценката на продадения имот, начина на разгласяването
на проданта), не могат да бъдат предмет на проверката за законосъобразност на
разпределението. Редът за обжалване на разпределението е допустим и като
защита срещу определените от СИ разноски – така и от т. 2 от ТР № 3/2015г.,
постановено на 10.07.17г. по т.д. № 3/15г. на ОСГТК на ВКС, в което се посочи,
че на обжалване подлежи всеки акт на СИ, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Процесуално допустимо е и оплакването
срещу законосъобразността на разпределението, което е основано и на нарушаването
на забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируем актив – т. 1 от
ТР № 2/26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС.
Община Варна е присъединен по право
взискател относно продадените недвижими имоти на основание член 136, алинея 1,
точка 2 от ЗЗД, като в разпределението тази привилегия е отчетена от ЧСИ и в
полза на Община Варна е разпределена сума за данъка върху имот
10135.1501.1126.1.7 на длъжника „Теора“ ООД в размер на сумата от 866,04 лева
съгласно приложеното удостоверение от 15.05.2019 г. Съдебният изпълнител е
изискал, и такава справка от 15.05.2019 г. по изпълнителното дело е депозирана
от Община Варна и за имота на ипотекарния длъжник Я.П., като видно от същата,
обаче в нея фигура само задължение за таксата битови отпадъци, не и за данък за продадения имот. Затова,
оплакването е неоснователно. Такова е и възражението за невключване в
привилегированото вземане на Община Варна на таксата за битови отпадъци. Тя не
се ползва със същата привилегия. Това е така, защото макар и таксата, както и местният
данък, да са публични общински вземания, в нормата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, вкл. и в редакцията ѝ след изменението, което е в сила от
01.01.18г., са включени само вземанията за данъци върху продадената вещ. С
нормите на чл. 136 от ЗЗД се въвеждат изключенията, предвидени в общото правило
на чл. 133 от ЗЗД, поради което и не е допустимо да се тълкуват разширително
правните норми, уреждащи привилегиите. Таксата за битови отпадъци попада в
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.
Наличието, според жалбоподателите, на
висящо производство по жалба на ЕТ „Терра-лекс-Г.С.“ против постановлението за
възлагане не води до незаконосъобразност на извършеното от ЧСИ разпределение,
предвид липсата на автоматичен суспензивен ефект на жалбата (член 438 от ГПК),
а доколкото производството по обжалване на постановлението за възлагане не е
преюдициално спрямо настоящото производство, не се дължи и спиране по чл.229,
ал.1, т.4 ГПК.
Таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ е
пропорционална, като начинът на изчисляването й е заложен в ТТРЗЧСИ и може да
бъде проверен от жалбоподателите, като съдебният изпълнител е посочил отделно размера
й за всяко вземане на двамата взискатели. Таксите по т.31 от ТТРЗЧСИ са описани
по пера, основание и суми, доколкото в ТТРЗЧСИ те са в обща група. Услугите, за
които се събират всички останали такси - по точка 3, точка 4, точка 5, точка
10, точка 13 от ТТРЗЧСИ са описани в ТТРЗЧСИ и с препращането към съответния
текст, което ЧСИ е сторил с посочване на всяка отделна такса по всяка точка, става ясно и основанието за събирането им.
Освен това всички видове такси за ЧСИ в разпределението са относими към способа
и проведеното изпълнение спрямо двата имота, а документите за извършването им (изготвяне
на справки, изпращане по пощата на призовки, уведомления и книжа, за изготвяне
и връчване на от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка,
книжа, за вписване на възбрана върху продадения имот и за изготвяне и
предявяване на разпределението) са приобщени в изпълнителното дело. Затова и оплакванията
за незаконосъобразност на разпределението в тази част са неоснователни.
В този смисъл жалбата срещу
разпределението е неоснователна и като е достигнал до идентичен резултат и е
потвърдил обжалваното действие на ЧСИ, окръжният съд е постановил правилен
съдебен акт, който не страда от визираните в настоящата жалба пороци и следва
да бъде потвърден.
Предвид изложеното и на
осн. чл. 463, ал. 2 ГПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
1321/14.11.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1663/2019 г. по описа на
Варненския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: