Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 02.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 04.12.2019г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Георгиев
Боряна Гащарова
при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 613 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 89/22.05.2019г., постановено по гр.дело № 283 по описа РС- гр. Самоков за 2018 г., е признато за установено по отношение на НОИ ТП София
област, че през месец януари 1991 година Р.Д.Д.
с ЕГН ********** е работил като строител при нормална
продължителност на работния ден 8 часа дневно във фирма ЕТ „ДАК Т. – Д. А. К.”
със седалище и адрес на управление ***, а предявеният от Д. иск по чл. 1,
ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР е бил отхвърлен за останалата част от исковия период от 01.02.1991г.
до 31.12.1997г.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна
жалба на Р.Д.Д. срещу
горното решение в отхвърлителната му част.
Жалбоподателят счита, че в тази част решението е неправилно, противоречи на
закона и е необосновано. Оспорва извода на първоинстанционния
съд, че свидетелските показания установявали работата му при този работодател
само за м. януари 1991г. Намира, че тези показания установяват трудовия му стаж
през целия исков период, а фактът, че той фигурира в архива на едноличния
търговец само за един месец се дължи на нередовното водене на счетоводството и
архива. Сочи, че в аналогично положение се намира и един от разпитаните
свидетели. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което изцяло уважава предявения иск.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор.
В открито съдебно заседание пред въззивния
съд жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.
Д., която поддържа жалбата. Уточнява, че решението на районния съд се обжалва
само в отхвърлителната част. Моли съда да уважи въззивната жалба и предявения иск изцяло. Счита за
установено със свидетелски показания, че Д. е работил като строител през целия
исков период, а не само през периода, за който е приел районният съд, но,
поради недобросъвестно водене на книжа, не може да установи с документи
трудовия си стаж за този период. Намира, че претенцията се доказва и от
нередовното водене на ведомостта. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което уважава предявения иск изцяло.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, е описана точно и изчерпателно в обжалваното
решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен
акт.
В производството пред въззивната инстанция
не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия
делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по
действително предявения такъв.
ІІІ. По същество
Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените от Самоковския
районен съд мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на съдържащите се в жалбата
доводи, съдът намира за неоснователно позоваването на събраните по делото гласни
доказателства, поради следните съображения:
-
Показанията на св. Б. и
св. Георгиев са недопустими поради липса на писмени доказателства, които
установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж на ищеца, и които са
издадени през исковия период от работодателя/осигурителя, при когото е придобит
стажът (арг. от чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР).
-
Показанията са
недопустими и поради това, че никой от свидетелите не притежава писмени
доказателства, че е работил или изпълнявал длъжност при същия
работодател/осигурител през процесния период, а
имената им не фигурират в наличната ведомост за 1991г. (арг.
от чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР).
-
Дори свидетелските
показания да се ценят като годно доказателствено
средство, те не подкрепят претенцията на жалбоподателя, тъй като:
o
Свидетелят Б. сочи, че
ищецът е работил „..във фирмата на Д. К.“, но това не изключва възможността, освен
като едноличен търговец, К. да е развивал дейност и чрез търговски дружества,
към някое от които да е работил ищецът, т.е. показанията да се отнасят именно
за това дружество, а не за процесния ЕТ „ДАК Т. – Д. А.
К.”. Освен това, показанията на същия свидетел са хронологически неопределени,
тъй като според тях ищецът е започнал да работи при К. „… отдавна … веднага
след промените …“, но без да се сочи по- точен момент. Също неопределена е и
продължителността на стажа, тъй като по този въпрос свидетелят споменава
единствено, че „… Р. доста време работи там, ама колко точно, не знам“. При
тази формулировка на показанията, не може да се изключи възможността, те да се
отнасят напр. за период от края на 1989г. до началото на 1991г., който не
съвпада с исковия такъв.
o
Показанията на св.
Георгиев съдържат по- конкретни спомени за продължителността на стажа на ищеца
при работодателя Д. К., но те също не могат да бъдат категорично свързани с процесния ЕТ „ДАК Т. – Д. А. К.”. Освен това, както се
посочи по- горе, и този свидетел не разполага с писмени доказателства за
собствената си трудова ангажираност при същия работодател/осигурител през процесния период, а от ведомостта за 1991г. се установява
точно обратното.
Жалбоподателят не изтъква други доводи за неправилност на
обжалваното решение, поради което и на основание чл. 269 от ГПК въззивният съд не е длъжен служебно да формулира и обсъжда
такива.
С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваната му част.
ІV. По разноските
Разноски не са претендирани от страната,
която, с оглед изхода на делото и Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на
ВКС по т. д. № 2/2015 г. ОСГК, има право на такива, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 89/22.05.2019г.,
постановено по гр.дело № 283 по описа РС- гр. Самоков за 2018 г. в обжалваната му част, с която предявеният
от Р.Д.Д. иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР е
отхвърлен за частта от исковия период от 01.02.1991г. до 31.12.1997г.
В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на
обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, вр.
чл. 357, ал. 1 от КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.