Решение по дело №2263/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 358
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 27 септември 2021 г.)
Съдия: Светлана Ангелова Станева
Дело: 20215300502263
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Пловдив, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502263 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.435, ал.2, т.2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. №9308/02.09.2021 г. на регистратурата
на ОС Пловдив, подадена от Д. А. В., ЕГН **********, и С. Г. В., ЕГН
**********, и двамата от град ***, длъжници по изп.д. №994/19 г. по описа
на ЧСИ Петко Илиев, рег. №821 на КЧСИ, с район на действие района на
Окръжен съд Пловдив, против действията на ЧСИ по делото, с които се
насочва принудително изпълнение – насрочена публична продан - по
отношение на несеквестируем недвижим имот, собственост на В.и, находящ
се в ***, представляващ ½ идеална част от сутерен на жилищна сграда със
застроена площ от 90 кв.м. с идентификатор 56784.514.202.1 по КККР на гр.
Пловдив, разположена в ПИ с идентификатор 56784.514.202, с площ от 175
кв.м.
Жалбоподателите считат посочените действия на ЧСИ за
незаконосъобразни, като твърдят, че описаният недвижим имот е
несеквестируем, защото е единственото им жилище, в което живеят заедно
със сина си, и попада в хипотезата на чл.444, ал.1, т.7 от ГПК, като не
надхвърля жилищните им нужди. Другият притежаван от тях имот, находящ
се в ***, нямал жилищен характер, за което представят нотариален акт.
Твърдят, че несеквестируемото жилище не надхвърля жилищните нужди на
В.и, които живеели в него заедно със сина си, а и притежавали само ½ ид.част
1
от сутерена. Макар още от началото на изпълнителното производство да
депозирали нарочна молба, че имотът е несеквестируем, ЧСИ не събрал
доказателства в тази насока, включително поисканите от длъжниците такива.
Иска се отмяна на действията на ЧСИ Петко Илиев, като се прогласи
несеквестируемостта на жилището в град Пловдив.
Взискателят Н. К. АТ., ЕГН **********, от *** не е изразила
становище по жалбата.
ЧСИ е изложил в писмено становище по чл.436,ал.3 от ГПК
подробни мотиви, че жалбата е недопустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
становищата на страните, като се запозна с приложеното заверено копие от
изпълнителното дело, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирани да атакуват
действията на ЧСИ лица, поради което е допустима. Не се възприемат
съображенията на ЧСИ за недопустимост. Независимо от произнасянето на
съда, същото е било по повод други действия на съдебния изпълнител. Освен
това е напълно възможно от предходното произнасяне да е налице промяна в
обстоятелствата, като се дължи произнасяне.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело №20198210400994 по описа на ЧСИ Петко
Илиев е образувано по молба на взискателя Н. К. АТ. въз основа на издаден в
нейна полза изпълнителен лист от 08.05.19 г. по гр.д. №3146/2015 г. на ПдОС,
по силата на който длъжниците Д. и С. В.и са осъдени да предадат на А.
владението на следния недвижим имот: първи жилищен етаж от жилищна
сграда, находяща се в ***, ведно с ½ ид. ч. от сутерена на сградата,
представляваща еднофамилна двуетажна сграда със застроена площ от 103 кв.
м, както и да заплатят разноски по делото в размер на 8433,50 лв. За събиране
на паричното вземане и въз основа на овластяване на ЧСИ на основание чл.18
от ЗЧСИ е направено проучване на имущественото състояние на длъжниците
и спрямо тях са наложени възбрани върху два имота, придобити в режим на
СИО:
-1/2 ид.ч от сутерена на жилищната сграда в ***, за който се твърди, че
е несеквестируем като единствено жилище на В.и и
- имот в ***, за който се твърди, че няма жилищен характер и който
представлява новообразуван имот извън строителните граници на селото с
площ от 579 кв. м, ведно с построената в него едноетажна сграда със
застроена площ от 18 кв. м, ведно с всички подобрения и приращения в
имота.
2
На 03.10.19 г. и на 04.10.2019 г. са описани двата имота, като за
действията на ЧСИ длъжниците са били редовно уведомени. При извършване
на описа на имота в ***, в присъствието на вещо лице, се установява, видно
от протокола за опис, че в имота е построена едноетажна масивна сграда,
която е пригодена и се ползва за живеене. Същата е със застроена площ от
около 80 кв.м, състои се от три помещения и санитарен възел, с електрическа
и ВиК инсталации, което се установява и от експертното заключение на
вещото лице. Според присъстващия на описа син на длъжниците А.В., ПИ и
построената в него сграда са във владение на В.и.
Съгласно чл.435, ал.2, т.2 от ГПК длъжникът може да обжалва
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо. В т.1 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че принудителното изпълнение се
насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана
върху този обект. Запорът и възбраната като изпълнителни действия не
подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението
върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва,
когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или
частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на
определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе
секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното
вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска
отменяването на някои действия –запор, възбрана, опис, оценка, назначаване
на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само
доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.
В процесния случай е наложена възбрана и е била насрочена
публична продан на недвижимия имот, за който длъжниците твърдят, че е
несеквестируем. Посочените действия съставляват насочване на
изпълнението върху недвижим имот на длъжниците, за който последните
твърдят, че е несеквестируем, с оглед на което съдът следва да се произнесе
по въпроса за секвестируемостта на имота, спрямо който е насочено
изпълнението.
Преценката относно това обстоятелство следва да бъде извършена
съгласно разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК. Според същата, изпълнението
не може да бъде насочено срещу жилището на длъжника, ако той и някой от
членовете на неговото семейство, с които живеят заедно, нямат друго
жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в процесното жилище.
От приложените материали по изпълнителното дело се установява, че
длъжниците притежават друго недвижимо имущество, което е в състояние да
обезпечи жилищните им нужди. С нотариален акт №42, т.2, рег. №2850, н.д.
№227/2010 г. на нотариус Запрянова длъжниците, в режим на СИО, са
3
закупили недвижим имот в ***. В документа за собственост обаче е отразено
наличието на масивна едноетажна жилищна сграда в описания имот със
застроена площ от около 18 кв.м. Сградата обаче е с площ около 80 кв.м,
което се установява от протокола за опис, проведен на 04.10.19 г. и от
заключението на вещото лице. Доколкото В.и са собственици на земята, те са
собственици и на построената масивна жилищна сграда в съответствие с
чл.92 от ЗС. Следователно твърденията на жалбоподателите, че не
притежават друго жилище, освен това в Пловдив, се опровергават от
констатациите, направени с протокола за опис, който е официален
свидетелстващ документ. Построената в имота в *** сграда може да се
използва за жилищни нужди. Необходимо е да се отбележи, че е налице
легална дефиниция какво е „жилище“ (нормата на §5, т.30 от ДР на ЗУТ), като
и сградата в ***, и сутеренът в *** отговарят на критериите. За да е налице
несеквестируемост, следва и двамата жалбоподатели, както и членовете на
семейството им (в случая техния син), да не притежават друг жилищен имот,
който да служи за задоволяване на жилищни нужди, или да не е в състояние
да ги задоволи.
В случая няма данни дали синът на жалбоподателите, който живее
с тях, притежава друг жилищен имот. Същевременно самите жалбоподатели
притежават такъв - имота в ***, в който е построена сграда, която може да
задоволи жилищните нужди на семейството. Без значение е при преценката
на секвестируемостта дали длъжниците живеят в несеквестируемото жилище
или не.
По тези съображения не са налице условията на чл.444, т.7 от ГПК
- процесното жилище в *** не се явява единствено за жалбоподателите,
поради което жалбата се явява неоснователна и да се остави без уважение.
Самата публична продан, която се обжалва, е нестанала, изпълнителното
действие не се е осъществило, като на самостоятелно основание не следва да
се отменят действията на ЧСИ.
Настоящият състав счита отново за нужно да отбележи, че, дори
и да се приеме, че сутерена, към който е насочено принудителното
изпълнение, е несеквестируем, то съгласно разясненията, дадени в т.1 на
цитираното по - горе ТР, както налагането на запор и възбрана, така и описът
на несеквестируеми непотребими вещи (в случая – недвижим имот), са
допустими изпълнителни действия. Забранено е осребряването им.
Поради изложеното действията на ЧСИ са законосъобразни и
правилни, а жалбата против тях - неоснователна, поради което следва да се
остави без уважение.
Воден от гореизложеното Пловдивски окръжен съд, V въззивен
състав,
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №9308/02.09.2021 г. на
регистратурата на ОС Пловдив, подадена от Д. А. В., ЕГН **********, и С. Г.
В., ЕГН **********, и двамата от ***, длъжници по изп.д. №994/19 г. по
описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. №821 на КЧСИ, с район на действие района
на Окръжен съд Пловдив, против действията на ЧСИ по делото, с които се
насочва принудително изпълнение – насрочена публична продан - по
отношение на несеквестируем недвижим имот, собственост на В.и, находящ
се в ***, представляващ ½ идеална част от сутерен на жилищна сграда със
застроена площ от 90 кв.м, с идентификатор 56784.514.202.1 по КККР на гр.
Пловдив, разположена в ПИ с идентификатор 56784.514.202, с площ от 175
кв.м, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5