О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр.Несебър, 05.05.2016г.
Несебърски районен съд, трети
състав, в закрито съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател:
Петър Петров
като се запозна с
докладваното от районния съдия гр.д.№
311/2016г. по описа на Несебърския
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от М.И.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, против С.К.А.
с ЕГН **********,***. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди,
че с ответника са сключили граждански брак на 26.08.2003г. в град Сливен, за
което е съставен Акт за сключен граждански брак № 287/26.08.2003г. на Община
Сливен, както и че бракът е първи и за двамата. По време на съвместното
съжителство преди сключването на брака им се е родило на 01.01.2003г. детето им
Никол Сашева А. с ЕГН **********, а след сключването на брака им се е родило на
27.06.2004г. другото им дете Силвена Сашева А. с ЕГН **********. Твърди, че
след сключването на брака съпрузите са се установили да живеят в къща на
родителите на ищцата в , като след раждането на второто им дете, се преместили
в град Бургас. В началото брачното им съжителство протичало нормално, като
ищцата свързва това състояние с продажба на имот в град Сливен, дарен й преди
това от родителите й, и закупуването с получените от продажбата средства на три
имота, впоследствие обособени като един, в град Несебър, както и с осъществявана
от нея търговска дейност. Впоследствие отношенията между съпрузите са се влошили
по причина нарасналите нужди на децата и увеличените разходи в семейството и
намалените приходи от осъществяваната търговска дейност. Те били повод и за
възникване на скандали между двама и въпреки опитите на ищцата тези
недоразумения да бъдат преодолени чрез разговори, промяна в положителна посока
не настъпила и семейната обстановка продължавала да бъде неспокойна. Постепенно
в резултат на охладняване отношенията между съпрузите, е настъпило отчуждение
между тях, съжителството им е станало нежелано. Брачната връзка понастоящем е
изпразнена от съдържание, а бракът им съществува само формално. Между съпрузите
липсвала всякаква духовна и физическа близост, като ответникът станал груб и
невъздържан, отправял обиди към съпругата си, провокирал конфликти и й създавал
неприятности, била е принуждавана от него да заплаща и разходва много пари за
различни негови нужди. През месец февруари, когато са предприели действия по
прекратяването на брака с развод по взаимно съгласие, ответникът е принуждавал
ищцата да му прехвърля имоти и по всякакъв начин да се облагодетелства за нейна
сметка. Раздялата между двамата е настъпила в началото на месец март 2016г.,
когато ответникът се е изнесъл от дома им и се е установил да живее при своята
майка в село Мечкарево, община Сливен.
Твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и не би могъл да се
заздрави, поради което прави искане същия да се прекрати с развод. Претендира
направените от нея разноски по делото да й бъдат заплатени от ответника.
По въпросите, свързани с
последиците от прекратяването на брака с развод, иска от съда с решението за
прекратяването на брака с развод да бъде признато, че причина за разстройството
на брака е единствено виновното поведение на ответника, упражняването на
родителските права по отношение на двете им малолетни деца да бъдат
предоставени на нея, като на бащата бъде определен подходящ режим на лични
отношения с тях, както и същият да бъде осъден да им заплаща ежемесечна
издръжка в размер на по 250 лева за всяка от тях, считано от предявяването на
иска за развод; моли да и бъде предоставено ползването на семейното жилище,
находяща се в град Несебър, квартал Чайка № 80, етаж 3, ап.12, както и след
развода да запази брачното си фамилно име А.. Към молбата си прилага писмени
доказателства и ангажира гласни такива.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК
е постъпил такъв от ответника, в който също заявява, че бракът му с ищцата
следва да се прекрати с развод, но прави искане съдът да признае, че причините
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е виновното противобрачно поведение на ищцата. В тази връзка оспорва
твърденията, изложени от ищцата като причини за разстройството на брачните им
отношения, като твърди, че винаги е бил грижовен родител и съпруг, винаги е
участвал в семейния бизнес, посрещал е финансовите нужди на семейството, докато
ищцата основно се е грижила за себе си и за децата, предпочитала е да прекарва
времето си като се среща със свои приятели, често да отсъства от дома и да
закъснява. Този избран от нея начин на живот и влиянието на своите приятели
познати ищцата е пожелала двамата да се разведат. Ответникът твърди, че
всячески се е стремял да запази брака си за да не накърняват децата и да
запазят изграденото по време на брачното им съжителство. С тази цел той е
продавал автомобили за да осигури средства на съпругата си, с които тя да
разполага. Също счита за необходимо да описва за извършените от съпрузите и
техни родители сделки с недвижими имоти, макар и да не твърди, че същите имат
пряка връзка с причините за разстройството на брака или, че имат значение за
личните или имуществените отношения като последици от прекратяването на брака
им. Освен за прекратяването на брака с развод и признаването, че вина за
разстройството на брака има ищцата, ответникът е направил искане на ищцата да й
бъде възстановено предбрачното фамилно име Стойчева.
Не се противопоставя родителските права по отношение на децата да бъдат
предоставени за упражняване от майката и да бъде определено тяхното
местоживеене при нея, като предлага да му бъде определен конкретен режим на
лични отношения с децата, а именно всяка събота и неделя от месеца от 09:00
часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, както и един месец през
лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, както и за коледните и
новогодишните празници. Счита, че издръжката, която следва да заплаща за
малолетните деца е по 110 лева за всяко едно от тях. Ползването на семейното
жилище също следва да бъде предоставено на съпругата. Също моли да бъдат
допуснати до разпит свидетели за доказване на твърденията му. Към отговора
прилага писмени доказателства.
Несебърският районен съд в
решаващия състав, като съобрази горното, по реда на чл.140 от ГПК, намира
следното:
С оглед искането на ищцата за
прекратяване на брака с развод и предвид искането и на ищцата и на ответника
съдът да се произнесе по въпроса за вината за дълбокото му и непоправимо
разстройство, правната претенция е с правно основание чл.49, ал.3 от СК.
При изложеното и с оглед
наведените твърдения от ищцовата страна, съдът
приема, че предявеният иск е допустим.
Съдът намира, че приложените от
ищцата писмени документи, както и тези, приложени от ответника, следва да бъдат
приети и приобщени към доказателствения материал като относими
към предмета на делото и към спорните въпроси.
Съдът счита, че следва да даде
възможност на страните да докажат твърденията си, като допусне до разпит по
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на твърденията им, като
бъдат задължени да осигурят присъствието им в съдебно заседание.
Съдът напътва страните към
процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от изложеното по-горе и на
посочените основания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Приема като доказателства по делото
представените от ищцата с исковата молба: Удостоверение за сключен граждански
брак от 15.01.2004г., издадено въз основа на Акт за граждански брак № 0287 /
26.08.2003г. на Община Сливен; Удостоверение за раждане от ***г., издадено въз
основа на Акт за раждане № 1 / 03.01.2003г. на Община Сливен; Удостоверение за
раждане от ***г., издадено въз основа на Акт за раждане № 1095 / 02.07.2004г.
на Община Сливен, както и представената от ответника с отговора на исковата
молба Декларация от 21.04.2016г.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ при режим на довеждане по двама
свидетели от всяка от страните за доказване твърденията им.
На основание чл.146 от ГПК съдът
обявява на страните проекто-доклада по делото, както
следва:
1.
От ищцовата страна се поддържа,
че заради настъпилата фактическа раздяла между съпрузите, в резултат на дълбоко
и непоправимо разстройство на брака, е налице основание за прекратяване на
брака с развод, като ищцата и направила изрично искане да бъде признато, че
вина за разстройството на брака има единствено ответника. Ответникът възразява
срещу твърденията на ищцата, като излага съображения, че той винаги се е
стремял да запази брака си, но поведението на ищцата е допринесло за дълбокото
и непоправимо разстройство на този брак. Ответникът също иска бракът да бъде
прекратен с развод, като и той е направил искане съдът да признае за
установено, че разстройството на брака е в резултат на виновно брачно поведение
на ищцата.
2.
При наведените в исковата молба обстоятелства и от петитума, спорното материално право следва да се
квалифицира по чл.49, ал.3 от СК – прекратяване на брак с развод с произнасяне
и относно вината за разстройството на брака.
3.
Съдът определя спорните въпроси между страните, така
както са очертани в исковата молба на ищеца и с оглед възраженията на ответника
в отговора на исковата молба, както следва: 1) ВИНАТА за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака – ищцата е направила изложения за виновното
поведение на ответника, и моли то да бъде признато за установено и че същото е
причина за разстройството на брака им; ответникът също е направил искане съдът
да се произнесе по въпроса за причините, довели до дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, като се произнесе с решението си, че то е в резултат
единствено на виновното и противобрачно поведение на
ищцата; 2) РАЗМЕРЪТ НА ИЗДРЪЖКАТА, която следва да заплаща родителят, на когото
не е предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете
деца; 3) ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА: ищцата претендира да й бъде запазено
придобитото със сключването на брака фамилно име А., докато ответника е
направил искане на ищцата да й бъде възстановено предбрачното
фамилно име Стойчева. По останалите въпроси, касаещи последиците от развода,
страните не спорят, а именно: на кого да се предоставят упражняването на
родителските права по отношение на двете малолетни деца и тяхното местоживеене,
че другият родител следва да им заплаща издръжка чрез техния законен
представител, режима на лични отношения между децата и родителят, на когото не
са предоставени упражняването на родителските права, на кого да се предостави
ползването на семейното жилище.
4.
Съдът разпределя
доказателствената тежест между страните както следва: Ищцата следва да докаже
наличието на сключен граждански брак с ответника, неговото дълбоко е
непоправимо разстройство на брака и че то е настъпило по вина на ответника,
следва да докаже нуждите на децата от издръжка, както и възможността на
ответника да заплаща издръжките в претендираните
размери. Ответникът следва да докаже твърденията си за наличие на брачно
провинение на ищцата. Всяка от страните следва с всички допустими доказателствени
средства да обори твърденията на насрещната страна по спорните въпроси.
Указва на страните на основание чл.146, ал.3 от ГПК, че в срок най-късно до
първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с направения проекто-доклад по делото и да предприемат съответните
процесуални действия. Указва на страните, че ако не изпълнят указанията на съда
в посочения срок, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл.147 от ГПК съдът указва на страните, че до приключване
на съдебното дирене могат: 1) да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и
представят своевременно и 2) да твърдят нововъзникнали
обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят
доказателства за тях.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 20.06.2016г.
от 10:00 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
Да се изготви и представи по делото
социален доклад от Заинтересованата страна Отдел „Закрила на детето” към АСП –
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Поморие.
Препис от отговора на ответника по
чл.131 от ГПК ведно с приложенията да се връчат на ищцата.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: