Р Е Ш Е Н И Е
N 91
гр. Р., 20.II.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Р.НСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в открито заседание на 21 януари
2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието на прокурора …………............................, като разгледа докладваното от съдията ГАВРАИЛОВА
в.гр.д.N 875 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Етажната собственост в комплекс А.гр.О., представлявана от управителя Г.В., е обжалвала решение №12294 от 05.07.2019
г. на Р.нския районен съд, постановено по гр.д.№360/2019г. по описа на РРС, с
което е отхвърлен предявения установителен иск да се признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 468,11лв.,
представляваща годишна такса за поддръжка и управление на общите части на
сградата, дължима за апартамент №8-А – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 53405.503.299.1.14 в сграда с идентификатор 53405.503.299.1.с
административен адрес гр.О., Ю.П., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 10.10.2018г. до окончателното й изплащане, за които вземания по
ч.гр.д.№7528/18г. по описа на РРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение реда на чл.410 ГПК. В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението и се иска същото да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният
положителен установителен иск да бъде уважен, при законните последици.
Въззивамата страна С.-ЕООД, ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление гр.Р.,ул.“Х.О.“ №**, представлявано от управителя М.Х., изразява становище, че
жалбата е неоснователна. Моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Въззивният съд намира жалбата за
допустима – подадена е от заинтересована по спора страна, в законоустановения
срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съдът възприема изцяло установената от районния съд фактическа обстановка
по делото, както и направените въз основа на нея правни изводи. Постановеният
извод за неоснователност на предявения установителен иск кореспондира с
доказателствата по делото и правилно е приложен материалния закон. В този
смисъл решението следва да бъде потвърдено и на основание чл.272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на същото. С обжалваното решение е отхвърлен
иск на Етажната собственост в сграда с идентификатор 53045.503.299.1-комплекс А.в
гр.О., Ю.П., против С.-ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр.Р.,
с правно основание по чл.422 ГПК вр. чл.6,ал.1,т.10 ЗУЕС и претенцията по чл.86 от ЗЗД за установяване вземането на ищеца за
главница, законна лихва и разноски, за
които по ч.гр.д.№7528/2018г. по описа на РРС му е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК . Искът за установяване на вземането е предявен след
подадено от длъжника възражение срещу заповедта и в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
По делото не е било спорно, че ответникът е собственик на недвижим имот –
Апартамент № А-8, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 53405.503.299.1.14, с площ от 32.17 кв.м., с
прилежащи 0.62% ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 7,72кв.м
площ, който апартамент се намира в сграда с идентификатор 53405.503.299.1-
комплекс А., с адрес: гр.О., Ю.П. – вж.нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, вписан с вх.рег.№11229/06.12.2012г.,акт №70,том 38 по описа на
СлВп-Н..С решение на Общото събрание /ОС/ на Етажната собственост /ЕС/ от
05.08.2016г. е определен размерът на
годишната такса за поддръжка и управление на общите части. Същата е формирана като резултат от умножението на
сумата от 6 евро /определена като такса за поддръжка и управление за 1 кв.м.
площ/. За процесния апартамент с обща площ от 39.89 кв.м/32,17+7,72/х 6 евро възлиза на 468.11 лева. Представителят на
ответното дружество е уведомил писмено управителя на ЕС за това, че
апартаментът е обитаем за период не повече от 30 календарни дни в годината.С
писмо по електронна поща от 16.05.2018г. ответното дружество е поканено да
заплати на ЕС сумата от 468.11 лева - дължима годишна такса за поддръжка и
управление на общите части за 2018г./вж.л.30 от гр.д.№360/19г./.
От приложеното ч.гр.д.№7528/18г. по описа на РРС е видно, че Етажната
собственост в сграда с идентификатор53045.503.299.1 по КККР на гр.О. /комплекс
„А.“/ е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против С.-ЕООД-Р. за заплащане на сума в общ размер на 636,22лв. главница,
представляваща дължими такси за поддръжка на общи части на сграда-ЕС, от които 168,11лв.
дължими за 2017г. и 468,11лв. – за 2018г., ведно със законната лихва от датата
на постъпването на заявлението – 10.10.2018г., до пълното им изплащане. Въз
основа на заявлението е издадена заповед №4101 от 8.11.2018г. Както беше
посочено, в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, което
поражда и правния интерес от предявяване на иска по чл.422 ГПК. След подаване
на заявлението по чл.410 ГПК ответното дружество е заплатило сумата от 168.11 лв,
представляваща незаплатен остатък на дължима годишна такса за поддръжка и
управление на общите части за 2017г. – вж.платежно нареждане от 22.11.2018г.Представено е и платежно
нареждане от 28.03.2019г., с което ответникът е заплатил на ЕС сумата от 79.78
лв. Като основание за плащането в нареждането е посочено, че парите са за фонд А.“
– вх.А, ет.3, ап.8 по Протокол на ОС на ЕС от 05.09.2018г. В писмо от управителя
на ЕС плащането на тази парична сума е
потвърдено и е посочено, че остават дължими 388.33 лв.
В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не дължи претендираната сума за поддръжка и
управление на общите части за 2018г., на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС, тъй
като апартамента е обитаван не повече от
30 дни в рамките на календарната 2018г.Пред първоинстанционния съд са
представени доказателства за това, че управителят на ответното дружество е
отправил уведомления до ЕС относно
ползуването на имота през 2018г. и в едно от тях конкретно е посочено, че
апартаментът е обитаван на 11,12 и 13 юли, от 4 до 12 август вкл. и от 5 до 9
септември.Представени са и фактури, съдържащи информация за консумираната ел.енергия, издадени от EVN.
От фактурата за периода 06.12.2017г. – 05.01.2018г. е видно, че няма данни за
консумирана ел.енергия и е начислена само таксата за достъп до
разпределителната мрежа-3,68лв. с ДДС /л.л.43-44/. За 06.01.2018г.-04.02.2018г.
също е начислена само такса „достъп“ – 3,56лв. с ДДС.Само тази такса е
начислена и във фактурите от 09.03.;09.04.;09.05.;08.06.;09.07.; Фактурата от
09.08.2018г. е за сумата 6,06лв. с ДДС, от извлечението към същата се установява,
че за този месец е регистрирана ел.енергия на стойност 1,25лв./без ДДС./По
фактура от 09.09.2018г. дължимата сума е 10,40лв. с ДДС, като регистрираната
ел.енергия е 37кВТЧ-3,81лв. безДДС. Минимално е количеството енергия и за
периода 4.09.-01.10.2018г.По фактури от 9.11.2018г. и 1.12.2018г. също е
начислена само такса „достъп“. От справките по фактури от 27.08. и 25.09.2018г.
може да се направи извод, че от 01.01.2018г. до 07.09.2018г. е консумирано
минимално количество вода.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че
предявеният иск е неоснователен.Съгласно нормата на чл. 51, ал. 2, предл. второ от ЗУЕС не
заплащат разходите по § 1,
т. 11 от ДР на ЗУЕС за управление и поддръжка на общите части на етажната
собственост собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Нормата на
чл.
51, ал. 2 от ЗУЕС е императивна – така в Определение № 1097/17.11.2011 г.
на ВКС, I г. о. по гр. дело № 630/2011 г. по описа на съда, което настоящия
съдебен състав изцяло споделя. В случая ответникът е противопоставил на ищеца
именно възражение по чл. 51, ал. 2, предл. 2 от ЗУЕС. За
установяване на изложените от ответника обстоятелства по делото са представени
писмени доказателства, данните по които подкрепят твърденията в отговора на
исковата молба – в извлеченията към фактурите за консумирана ел.енергия и вода удостоверяват
минимална консумация само през м.август и септември.
Решението, с което искът е отхвърлен, следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Мотивиран така и на
основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1229 от 05.07.2019 г., постановено по гр. д. №360/2019.
по описа на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :