Решение по дело №1726/2012 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 490
Дата: 30 май 2013 г. (в сила от 22 юли 2013 г.)
Съдия: Добринка Ангелова Зафирова
Дело: 20121510201726
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

2013

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

пети

 
 


Районен съд – Дупница                                                      състав                                       

10.04

 

2013

 
 


на                                                                                                           Година

Добринка Зафирова

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Росица Ганева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х.

 

1726

 

2012

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Р  Е  Ш  И :

                        ОТМЕНЯ   НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ  № 3857/28.09.2012г., издадено от Началника на РУП гр.Дупница,с  което на П.И.Х.,***,с ЕГН **********,е наложено административно наказание на основание чл.179,ал.5 от ЗДП-„глоба”в размер на 50лв.,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ:

                      П.И.Х.,***/28.09.2012г.,издадено от Началника на РУП гр.Дупница, с  което му е наложено административно наказание,за нарушение по чл.259,ал.1,т.1 от КЗ.Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи за допуснати нарушения на процесуалния  закон.

                      Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

                      Съдът, като взе предвид  събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните  свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

              На 22.09.2012г. около 13:10ч.,жалбоподателят при управление на  лек автомобил „Фолксваген Бора” с рег. № С 2878НМ,посока гр.Кулата,бил спрян за проверка на ПП-1,Е-79 на км. 336+400,в района на бистро”Пако”.При извършване на проверка на документите на водача и на автомобила се установило, че към датата на проверката за автомобила не представя действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.Представил полица за „ГО” с № 008185 и стикер № 26290155 с перфорация 18.09.2012г.

             С оглед на тази констатация от извършената проверка,на Х. бил съставен АУАН за нарушение по чл. 315от КЗ. Актът е подписан от актосъставителя и свидетеля посочен в него, предявен е веднага на жалбоподателя, който го е подписал с възражения,че има сключена застраховка „ГО”,но не е платил периодичната вноска в 15 дневния срок.

             Въз основа на установеното с горепосочения акт, впоследствие е издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179,ал.5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ, с фактическо описание на нарушението – притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, но не е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите във връзка с чл. 249, т. 1 от КЗ.

              Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания на свидетеля по акта, както и от съдържанието на АУАН.

              При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

                      С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е  допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е     основателна по следните съображения,различни от изложените в жалбата.

                      Наказателното постановление е издадено от началника на РУП гр.Дупница в качеството си на оправомощено лице въз основа на Заповед  № Із - 1745 /28.08.2012 г.на Министъра на вътрешните работи.

             Съдът констатира, че при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание, а именно:

              Между АУАН и НП съществува несъответствие по отношение описаната в двата акта фактическа обстановка. Доколкото има описание на фактическата обстановка в наказателното постановление, същата противоречи на описаната в АУАН. Визирани са две различни изпълнителни деяния. В акта е посочено, че водача не представя валидна застраховка "Гражданска отговорност", което деяние е съставомерно по чл. 183, ал.1, т.2 от ЗДП в случай, че водачът е изпълнил задължението си по чл. 100, ал.3 и поставеният от него стикер е валиден към датата на установяване на нарушението, или по чл. 179, ал.5 от ЗДП, ако водача не е поставил валиден стикер съгласно чл. 100, ал.3, и не носи валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 261, ал.1 от КЗ.

             В процесното НП, в което е посочено, че е издадено въз основа на констатациите от този АУАН, като изпълнително деяние е посочено, че водачът не е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобил, който управлява, което е съставомерно по чл. 315, ал.1, т.1 от КЗ, респективо по чл. 315, ал.2 от КЗ при наличие на повторност. В резултат на така описаните допуснати от административно наказващият орган нарушения е накърнено правото на защита на наказаното лице, тъй като в акта за нарушение е описан състав на нарушение и правна квалификация, която не му съответства, а с наказателното постановление е наложено наказание за същото нарушение, съответно с различни от посочените в акта за нарушение правни норми. На практика в случая за нарушението, за което е издадено НП няма съставен акт за административно нарушение. Именно това нарушение според настоящият състав е опорочило обжалваното НП.

                За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че с оглед направено с бр.39 на ДВ от 2011 г. изменение в ЗДП е въведена нова ал.4 на чл. 179 от с.з, а предходната ал.4 е станала ал.5, в която е определен размера на санкцията, предвидена преди това в разпоредбата на чл.179,ал.4от ЗДП за извършени административни нарушения по смисъла на чл. 100, ал.3 от ЗДП. Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал.5 от ЗДП (Нова - ДВ, бр.1 от 2007 г., предишна ал. 4, бр. 39 от 2011 год.) водач, който управлява моторно превозно средство, което не е било спряно от движение и на което не е поставен валиден стикер съгласно чл. 100, ал. 3, и не носи валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 261, ал. 1 от Кодекса за застраховането, се наказва с глоба от 50 лева.

                 Задължението за водача на моторно превозно средство да има поставен валиден стикер на стъклото на автомобила не е отпаднало с последвалите изменения в закона, като глобата за неизпълнението на същото е в различен размер. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че правилно административно-наказващият орган би приложил санкционната норма на чл. 179, ал.5 от ЗДП, която е била приложима към момента на установяване на административното нарушение,ако с АУАН беше установено съответното на тази санкционна норма нарушение,т.е. на чл. 100, ал.3 от ЗДП.В случая установеното нарушение е по чл.259,,ал.1,т.1 от КЗ,което се санкционира по реда на чл.315,ал.1 от КЗ. В този смисъл в издаденото НП, АНО правилно е индивидуализирал нарушената законова разпоредба,на е наложил наказание за различно от установеното нарушение, което е нарушение на материалния закон и представлява винаги основание за отмяна на наказателното постановление.

               Посоченото нарушение е от категорията на съществените и е неотстранимо във фазата на провеждане на въззивното производство, поради което съдът отмени оспорваното НП като незаконосъобразно.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: