Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 63
гр.Враца,09.04. 2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 26.03.2019 г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N110 по описа за 2018 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№7508 от 27.09.2018 г. /с
дата на пощенското клеймо 25.09.2018г./О.В.С.,
ЕГН********** ***, чрез адв. Т.П. с адрес ***,офис №5 е предявил срещу ЗК"Лев Инс"АД, ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.***, представлявано от П.Д. и М.М.-Г.-изп.директори,
иск за сума в размер на 27000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,изразяващи
се в болки и страдания от телесни увреждани получени при ПТП на 25.04.2018г.
Сезира съда с искане да бъде осъден
ответника да му заплати сумата от 27 000 лв.представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди,ведно със законната лихва от дата
26.08.2018 г./изтичане на три месечния срок/за произнасяне на застрахователя до
окончателното плащане,както и направените разноски включително адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.1,т.2 от закона за адвокатурата.
Ищецът поддържа,че на 25.04.2018 г. около 21:00 часа на път III
-133/ гр. Бяла Слатина - с. Търнава/ товарен автомобил "Дачия" модел "Логан"
с ДК№ ВР **** ВР управляван от И.Г.Л., нарушил правилата за движение по
пътищата, като управлявал с несъобразена скорост, настигнал ППС /каруца/ с водач
О.С. и го блъснал отзад. Вследствие на удара ищецът паднал на пътното платно.
За удостоверяването на настъпилото ПТП бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от РУ Бяла Слатина, в
който е отразено, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водача
на товарен автомобил "Дачия" модел „Логан“ с ДК№ ВР **** ВР, И.Г.Л. и
е взето административно отношение на виновния водач.
Твърди,че при настъпилото ПТП на 25.04.2018
г.е получил физически и психически травми изразяващи се в контузии по тялото и
мозъчно сътресение със загуба на съзнание, частична загуба на слуха, оток на
лявото коляно с данни на вътрешна течност. Флексионно -екстензионен дефицит в
коляното, хипотроФия на бедрената мускулатура .
На 30.04.2018г.пострадалият поради
оплаквания от главоболие, световъртеж, болки в лявата гръдна половина постъпил в
болница в гр.Бяла Слатина, където го
прегледали и извършили многобройни манипулации,като на 03.05.2018 г. е изписан
за домашно лечение.
Поддържа,че вследствие на падането от каруцата
при претърпяното ПТП е получил шум в ушите и отишъл на лекар където установили
частична загуба на слуха и нарушено разбиране на речта.
Твърди,че като последица от претърпените
травми от настъпилото ПТП, търпи болки и страдания не се чувства добре, нито
физически нито емоционално. Изживения уплах и стрес са нарушили
психо-физиологичната му концентрация. Лишен е за дълго време от обичайния си
динамичен живот, а преживеният шок и стрес,породени от злополуката ще останат
завинаги в съзнанието му.
Поддържа,че за процесния товарен автомобил „Дачия“ модел
„Логан“ с ДК№ ВР **** ВР има сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” валиден към дата на ПТП със Застрахователна компания "Лев Инс"
АД с полица №BG/22/117002968707 с валидност от 12.11.2017г.-11. 11. 2018г., поради
което застрахователят отговаря за вредите, които виновния водач е причинил.
По повод настъпилото ПТП в ЗК „Лев инс“ АД по
негова молба била образувана щета на 25.05.2018 г., по която застрахователят
определил обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпените неимуществени вреди,
които не били изплатени. Счита с оглед получените му телесни увреди
определеното обезщетение за крайно недостатъчно.
С така изложеното,поддържа,че за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск,като поддържа,че справедливия размер на
обезщетение за претърпените от него в болки и страдания е в размер на 27 000
лв.
Препис от исковата молба и приложенията към
нея е връчен на ответника и в срока по чл.367 ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор
вх.№8874 от 12.11.2018 г.чрез юрисконсулт Р.Ч..
С отговора се въвежда възражение,че искът е
недопустим, поради липса на предпоставките, регламентирани в чл. 380, ал. 3,
вр. чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ответникът се позовава на чл. 432 от КЗ,съгласно
който увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, при спазване на изискванията на чл. 380 от ГПК, което същевременно и по смисъла на чл. 498 от КЗ е предпоставка за
предявяване на претенцията пред съда.
Ответникът признава,че в процесния случай,ищецът
преди подаване на исковата молба,е
отправил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред
застрахователя, по повод на която на 25.05.2018г. е образувана застрахователна
преписка №0000-1000-03-18- 7421.
Посочената застрахователна преписка е била
разгледана, като за причинените на пострадалия вреди, непосредствено от
настъпване на процесното ПТП е определено за изплащане обезщетение, като в хода
на ликвидационната дейност по щетата е заведено настоящото дело.
Според изложеното,не е налице отказ на застрахователят
за изплащане на застрахователно обезщетение.
Ответникът твърди,че в случая ищецът
не е доказал наличие на правен интерес,
поради което намира предявения иск за недопустим.
Алтернативно се застъпва становище,че
предявеният иск е неоснователен.
Оспорва изцяло предявената искова претенция
за неимуществени вреди - по основание и по размер.
Оспорва всички твърдения в исковата молба,
по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди.
Оспорва твърденията в исковата молба за
механизъм на пътно-транспортно произшествие от 25.04.2018г., настъпило около
21.00ч. на път Ш-133 /гр.Бяла Слатина - с.Търнава/, като оспорва твърдението,
че причина за настъпване на произшествието и отговорност за неговото
осъществяване са субективните действия на водача на товарен автомобил „Дачия
Логан“ с peг. №ВР **** ВР.
Оспорва твърдението, че водачът на товарен
автомобил „Дачия Логан“ е управлявал превозното средство с несъобразена за
пътния участък скорост/несъобразена с пътните условия/, както и че при и по
повод настъпилото събитие на пострадалия са нанесени всички претендирани за
обезщетяване телесни увреждания.
Поддържа, че произшествие от 25.04.2018г. е
настъпило по причина от поведението на управляващия превозното средство с
животинска тяга /конски впряг/ - ищецът О.В.С., поради извършено от него
нарушение на правилата, регламентиращи условията за движение на превозни
средства от посочения вид по републиканската пътна мрежа, а имено на чл. 71/1 ЗДвП
- „Всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или
жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при
движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло,
излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябва да
са разположени симетрично от двете страни на превозното средство“. Поддържа, че
транспорният инцидент от 25.04.2018г. е настъпил в причинна връзка с
обстоятелството, че пътното превозно средство с животинска тяга, управлявано от
ищеца О.С. не е било обозначено по разписания от ЗДвП начин, поради което е
било непредвидимо препяствие на платното за движение, предвид датата и времето
на настъпване на произшествието. С оглед на изложеното, оспорва твърденията
относно авторството на деликта, като поддържа, че отговорността за настъпване
на произшествието е на водача на каруцата - ищеца С..
Поддържа, че водача на МПС е бил поставен в
невъзможност да предотврати настъпването на произшествието поради
обстоятелството , че конската каруца, управлявана от ищеца О.С. е била
непредвидимо препятствие на пътя, поради липсата на светлинно обозначаване.
На самостоятелно основание, твърди, че
произшествието е настъпило по причина и от нарушение на чл. 18 от ЗДвП от
страна на управляващия каруцата ищец С., който като водач на бавно движещо се
ППС не е използвал най-дясната пътна лента, движейки се максимално в дясно в
същата, с което самостоятелно е създал предпоставките за настъпване на
транспортния инцидент и за неговото осъществяване.
Във връзка със заявените правоизключващи
възражения, оспорва твърдението за настъпване на риск, покрит по застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен по отношение на товарен автомобил „Дачия Логан“ с peг.
№ВР **** ВР, както и че ищеца има качеството на трето увредено лице, по смисъла
на чл. 429 от Кодекса за застраховането.
В условията на евентуалност и по аргумент
от изложеното относно обезопасеността на
конската каруца и начина и на придвижване, заявява възражение за съпричиняване
на ищеца за настъпване на телесни травми, като в тази връзка поддържа, че същия
сам себе си е поставил риск от настъпване на транспортен инцидент поради
използване на превозно средство с животинска тяга /конска каруца/, като не е
проявил дължимата грижа за охрана на собствения си интерес предвид на
обстоятелството, че е бил в известност относно начина на управление и
обезопасеността на посочентоо превозно средство, с което е приел риска от
настъпване на неблагоприятни последици при осъществяване на транспортен
инцидент.
Позовава се на представения от ищеца, като
доказателство по делото Проткол за ПТП ,в който е посочено, че същият е наказан
по административен ред за извършено нарушение по ЗдвП - фиш сер.М № 0796423 на
водача С..
Оспорва твърдението, че в причинно
следствена връзка с осъществяване механизма на пътно - транспортно произшествие
от 25.04.2018 г., за ищеца С. са настъпили описаните като медико-биологичен
характер телесни травми и здравословни състояния.
Изцяло оспорва твърденията, че при
осъществяване на транспортния инцидент ищеца С. е изпаднал в безсъзнателно
състояние, както и по причина от претърпяното ПТП за пострадалия да е настъпило
комоцио, което е установено 5 - пет дни след настъпилото събитие, както и че по
причина претърпяното събитие са нанесени увреждания на слуха и речетативната
способност на пострадалия. Оспорва причинно-следствена им връзка с претърпяното
ПТП.
Възразява,че поради получените телесни
травми при произшествието ищецът е търпял неимуществени вреди, вкл. че е
нарушен обичайния му начин на живот.Оспорва всички твърдения на пострадалия ,че
от ПТП от 25.04.2018г. е търпял неимуществени вреди. Изцяло оспорва твърденията
за изживян уплах и стрес, които да са нарушили психо-физичното състояние на
ищеца.
Оспорва всички твърдения за
характеристиките на лечебния процес и за продължителност на лечението.
Оспорва предявеният иск за неимуществени
вреди и по размер, като счита, че същият е недължим, а отделно е предявен в
изключително завишен размер, вкл. по доводите за съпричиняване и не съответства
на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно
указани от Върховен съд. При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и
ППВС № 4/1968 г.
С оглед изложеното сезира съда с искане да
приеме исковата претенция за неоснователна, недължима и прекомерна.
Оспорва изцяло акцесорният спрямо
претенцията за неимуществени вреди иск за присъждане на лихва, като
неоснователен.
Поради неоснователността на главния иск,
неоснователна е и акцесорната претенция за дължима лихва за забава.
Отговорността на застрахователя не е
деликтна по своя характер. Същата е гаранционна и възниква по силата на сключен
договор.Твърди да е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите, по силата на която, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Същевременно, съобразно действащия към
момента на възникване на събитието и предявяване на исковата претенция Кодекс
за застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ. при условията
на чл. 496, вр. чл. 498, ал.2 и ал.З от Кодекса за застраховането. В
конкретният случай, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 492,
ал.2 КЗ и не е съдействал при установяване на обстоятелствата във връзка със
събитието и размера на вредите, то срокът по чл. 405 КЗ не е изтекъл. В тази
връзка,счита, че предявения иск за изплащане на лихва за забава от датата на
настъпване на процесното ПТП е неоснователен и като такъв го оспорва изцяло,
вкл. и по отношение на началната дата, от която се заявява акцесорния иск.
Сезира съда с искане да отхвърли
предявените от О.В.С. искове, като неоснователни и недоказани.
Претендира съдебно-деловодни разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение.
Препис от отговора е връчен на ищеца и в
срока по чл.372 ал.1 ГПК по делото е постъпила допълнителна искова молба
вх.№9675 от 06.12.2018 г. от ищеца чрез адв.С..
С допълнителната искова молба,ищецът поддържа
изцяло предявените искове, така както са предявени.
Оспорва всички направените в отговора на
исковата молба възражения, като неоснователни и неподкрепени с никакви
доказателства.
Твърди да са неоснователни твърденията на ответното дружество, че не е
налице правен интерес за водене на настоящето дело и иска е недопустим.
Сочи,че в изпълнение на чл.380 от КЗ,е предявил
доброволна претенция пред застрахователя на 25.05.2018 г. В законоустановения
три месечен срок застрахователят не е изпълнил задължението си да определи и
изплати застрахователно обезщетение. Едва месец след завеждане на делото, ответното дружество е определило
застрахователно обезщетение в размер на 750 лв. с отчетено 50% съпричиняване.
Поддържа,че е налице правен интерес от
завеждане на съдебен иск.
Застъпва становище за неоснователност на
доводите на ответната страна, че не е налице виновно поведение от страна на
водача.Позовава се на представения констативен протокол,от който е видно че на
водача е взето административно нарушение и е състави АУАН №0364899/25.04.2018
г.
Възраженията за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на каруцата О.С.,твърди да са
неоснователни и различаващи се от обективната истина.
Твърди,че на мястото на местопроизшествието
са намерени задните стопове на каруцата, така че тя е била осветена от задната
част от където е и била ударена от лекия автомобил, за което обстоятелство е
поискал свидетел.
По отношение на причино- следствената
връзка на всички получени увреждания и процесното ПТП е ангажирана съдебно
медицинска експертиза.
Счита, че размера на претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди отговаря на получените травми, като размера е съобразен с продължителния
период на възстановяване, търпените болки и страдания и установената съдебна
практика при подобни случай.
Препис от допълнителната искова молба е
връчен на ответника и в срока по чл.373 ал.1 ГПК е постъпил допълнителен
отговор от ответника.
Ответникът поддържа становището си в
отговора на предявения иск по аргументи подробно изложени в същия и възраженията
, направените оспорвания и направените искания, като поддържа всички твърдения,
изложени в отговора на исковата молба.
Поддържа оспорването на механизма на ПТП,
както и относно наличие изключително виновно поведение / принос за настъпилия
вредоносен резултат на ищеца по причина на собственото му неправомерно
поведение.
Поддържа оспорването изцяло на предявените
искове за неимуществени вреди по основанието им и с оглед предявения размер,
който счита за прекомерен, изключително завишен по размер и несъобразен с
трайната съдебна практика по сходни казуси - присъждани обезщетения за нанесени
една средна телесна увреда.
Поддържа оспорването на всички твърдения,
изложени в исковата молба по отношение на обстоятелствата, свързани с
възникването на пътно-транспортното произшествие от 02.05.2018 г. и по
отношение на обстоятелствата, при които е реализирано ПТП.
Поддържа оспорването на претенцията и за
дължима лихва.
При така изложените по-горе позиции на
страните в правния спор по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,
съдът приема,че са предявени обективно кумулативно съединени искове:1/.Иск за
заплащане на застрахователно обезщетение
с правно основание чл.432,ал.1 КЗ/в сила от 01.01.2016г. и дата на
застрахователния договор 12.11.2017г. / вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен
иск за заплащане на законна лихва за забава върху претендираното обезщетение с
правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
По възражението на ответника за
недопустимост на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл.374 ГПК.
Налице е и процесуална легитимация на
страните.Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна.
С оглед гореприетото,съдът приема
възражението на ответника за недопустимост на иска за неоснователно.
Не е спорно между страните,че:Автомобилът,
при управлението на който е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО” при
застрахователя ответник,както и че преди предявяване на иска,ищецът е отправил
претенция към ответника и е образувана
на 25.05.2018г. застрахователна преписка №0000-1000-03-18-7421,поради което
съдът прие,че тези факти не подлежат на доказване.
Спорно между страните е:че в резултат на
пътно-транспортно произшествие за ищеца са възникнали всички описани в исковата
молба телесни увреждания, налице ли е съпричиняване и размерът на търсеното
обезщетение,както и обстоятелството погасил ли е ответникът задължението си към
ищеца.
В константната практика на ВКС
последователно е застъпвано становището,че въпреки характера си на официални
документи,актовете на досъдебното производство не съставляват доказателства за
механизма на ПТП и за поведението на участниците в него.
Постановлението отразява мнението на
разследващите органи и не обвързва
гражданския съд,разглеждащ иска на
пострадалия
Следователно всички елементи на фактическия
състав на деликта следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца,който черпи благоприятни последици за себе си.
Съдът разпредели доказателствената
тежест,като указа,че в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко
доказване на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно
действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищеца вреди-телесни увреждания
и психически страдания,причинно- следствена връзка между деликта и вредите,
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Гражданска отговорност,между прекия причинител и застрахователя,както и
да обоснове размера на претендираните обезщетения.Единствено субективния
елемент -вината-се предполага до доказване на противното.
Ответното застрахователно дружество носи
тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди.
За установяване на твърденията изложени от
ищеца по негово искане беше назначена от съда автотехническа и
съдебно-медицинска експертизи,като задачи на вещите лица постави и ответника.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
В производството по безспорен начин се
установи,че автомобилът, при управлението на който е причинено ПТП-то, е
застрахован- има сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност"валиден
към дата на ПТП със Застрахователна компания "Лев Инс" АД с полица
№BG/22/117002968707 с валидност от 12.11.2017г.-11. 11. 2018г.
Ищецът доказа, че е депозирал претенция
вх.№7127 от 25.05.2018 г.пред "Лев
Инс" АД и е сезирал ответника с
искане да му бъде изплатено обезщетение за болките и страданията които е
претърпял и търпи от телесните увреждания при ПТП от 25.04.2018 г.
Ответникът призна обстоятелството,че е бил
сезиран от ищецът във връзка с процесното ПТП, като е образувана на
25.05.2018г. застрахователна преписка №0000-1000-03-18-7421.
Ищецът с допълнителната искова молба
представи писмо изх.№11231 от 16.10.2018 г. от "Лев Инс" АД/тоест
след предявяване на иска/,с което ищецът е уведомен,че му се определя
обезщетение в размер на 1500 лв.,но тъй като приема съпричиняване в размер на
50% предлага да му бъде изплатена сума в размер на 750 лв.
От събрания по делото доказателствен материал
преценен от съда,се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от
фактическия състав на непозволеното увреждане-фактът на настъпване на
твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие,предизвикано от водача лек
автомобил, настъпилите вследствие на произшествието неимуществени вреди,както и
причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди.
От заключението на допуснатата по
делото автотехническа експертиза,което
съдът кредитира изцяло като обективно изготвено,почиващо на знанията и опита на
експерта и неоспорено от страните,се установява:
На 25.04.2018 г. около 21.00 часа ,ищецът е
пострадал в резултат на ПТП на път III-133,гр.Бяла Слатина-с.Търнава на км.2+200
е станало ПТП,при което товарен/лек/автомобил,марка
"Дачия",модел"Логан",собственост на "Септември
2012"ЕООД,а управляван от И.Г.Л.,ЕГН********** *** при движение по път от
Републиканската пътна мрежа,движейки се в посока с.Търнава,реализира ПТП,като
блъска отзад попътно движещо се пред него пътно превозно средство с животинска
тяга-конска каруца с впрегнат кон,управлявана от ищеца О.В. ***,при което
получава наранявани ,а по двете ППС са настъпили щети,водещи тоталното им
увреждане.
ПТП е посетено от представители на РУ-Бяла
Слатина,които са извършили оглед на местопроизшествието и са съставили
Констативен протокол за ПТП/рег.№248р6959/02.05.2018 г.
В заключението на вещото лице/стр.120/ от
делото е инкорпорирана компютърна сателитна разпечатка на участъка от път III-123 между гр.Бяла
Слатина и с.Търнава.От нея с посочено вероятно място на удара на км.2+200 се
установява характера и релефа на
участъка на ПТП-почти прав с леки криви на завой,не влияещи върху релефната
видимост на попътно движещи се едно след
друго ППС на разстояние минимум 150 метро-дистанция,достатъчна за осигуряване на безопасно движение с
разрешените скорости в участъка-максимална 90 км/ч.Платното за движение в този
участък е двулентово,без видима разделителна осова линия между тях.От двете
страни на платното за движение на ППС се намират затревени банкети на нивото на пътя,всеки с ширина около 1.4 м и
след тях земеделски земи.Общата ширина на платното за движение на ППС е около
4.6 метра-всяка от лентите до 3.20 метра.Движението е двупосочно.Няма данни за
ограничение на скоростта на движение на ППС в този участък при максимално
разрешена от 90км/час.Няма данни за налично осветление,освен осветяване на
фарове.
Вещото лице приема,че при изправна
осветителна система на автомобила,при липсата на данни за ограничение на метереологичната
видимост,водачът на лекия автомобил е могъл да види и приема обекта пред него
като опасност от ПТП,в момента в който той попада в рамките на осветената от
фаровете зона.
В съставеният Акт за установяване на
административно нарушение е посочено,че водачът на лекия автомобил при
несъобразена скорост с релефа на пътя,наличие на естествени неравности по
пътното платно за движение блъска превозно средство с животинска тяга-каруца с
кон и предизвиква ПТП в тъмната част от денонощието.
В проведеното на 19.09.2019 г. с.з. св.Т.
установява,че каруцата е била със светлоотразители и той е един от полицаите са
намерили задния щит на каруцата в тревата и на него е имало
светлоотразители.Времето е било сухо,привечер,по здрач.
Скоростта
на движение на лекия автомобил преди ПТП е била около 90 км/час и дължина на
опасната зона на спиране е била около 85.5 метра.Вещото лице приема,че водачът
на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП
чрез аварийно спиране при движение от около 90км/ч. на дълги светлини.Конската
каруца не е попадала в опасната му зона за спиране.
Вещото
лице е определило следният механизъм на ПТП:
Пътнотранспортна
обстановка характеризираща се с тъмна част на денонощието,без странично
осветление,при суха пътна настилка.Движението в участъка,в който е реализирано
ПТП е двупосочно,състои се от две ленти,без видима разделителна линия между
тях.Конската каруца се е движила в посока от гр.Бяла Слатина към с.Търнава,в
дясната лента,вероятно с нормална скорост за този тип впряг-около 6.8
км/ч.Конската каруца е ударена отзад,вероятно в задно ляво колело от предно
дясно колело на попътно движещия се след него автомобил със скорост от около
90км/ч.Каруцата получава ударен импулс в посока напред,започва да се деформира
и разпада-изпадат щитовете-преден и заден, ритли, потоници, водачът й изпада на
пътното платно,при което получава наранявания.Лекият автомобил се завърта рязко
в посока на часовниковата стрелка,губи напречната си устойчивост,преобръща се
през лява странична част до таван на
купе,плъзга се по пътното платно и се установява обърнат по таван на място
посочено от св.Т..
От
техническа гледна точка ,вещото лице приема,че вероятната причина за
настъпилото ПТП е закъснялата реакция на водачът на лекия автомобил да реагира
на възникналата опасност при попътно движещ се пред него конски впряг,с което е
поставил сам себе си в техническа невъзможност да предотврати,чрез аварийно
спиране настъпилото ПТП.
Водачът
е имал и друга възможност,чрез изпълнение на маневра изпреварване,при липсата
на насрещно движещо се ППС да навлезе в насрещната лента и извърши безопасно
изпреварване,осигурено му от габаритите на пътя и габаритите на ППС.
Анализирайки,пътната
обстановка,вещото лице приема,че видимостта на водача напред пред
автомобила,която се определя от пътното платно пред него,осигурено му от
фаровете на автомобила-при дълги светлини не по-малко от 110 метра,осигуряващи
интензитет на осветление минимум 2 лукса.
Това
отстояние на лекия автомобил-110м. от попътно движещата се конска каруца пред
него обосновава извод на вещото лице,че водачът на лекият автомобил е имал
техническа възможност при движение на дълги светлини да види и възприеме обекта
като препятствие пред него,независимо дали
каруцата е била оборудвана със светлоотразители или не е отзад и
осигурена светлина.
При
наличие на светлоотразители,установени от показанията на св.Т. видимостта на
водачът се увеличава с около 1.5 пъти.
При
установената противоправност на деянието на водача,вината за настъпване на ПТП
се предполага,като тази законова презумпция не беше опровергана в хода на
производството от ответника.
Ответникът
е противопоставил възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за
настъпване на ПТП и вредите,като основание за намаляване на отговорността - че
произшествие от 25.04.2018г. е настъпило по причина от поведението на
управляващия превозното средство с животинска тяга /конски впряг/ - ищецът О.В.С.,който
е нарушил чл. 71/1 ЗДвП - „Всяко пътно превозно средство с животинска тяга
трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени
светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост -
отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите
трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство“.
Съпричиняване
е налице,когато със своето поведение на пътя пострадалият като участник в
движението и в нарушение на правилата на движение е допринесъл за настъпване на
ПТП или вредите.В случая от доказателствата по делото може да се направи
категоричен извод,че ищецът не е нарушил правилата за движение и не е имал
възможност за предотвратяване на удара.
В
процесния случай това не беше установено.
Вещото
лице е установило,че отстоянието на лекия автомобил-110м. от попътно движещата
се конска каруца пред него е обосновал извод на вещото лице,че водачът на
лекият автомобил е имал техническа възможност при движение на дълги светлини да
види и възприеме обекта като препятствие пред него,независимо дали каруцата е била
оборудвана със светлоотразители и не е била осигурена отзад и светлина,каквото
изискване поставя ЗДвП.
Съдът дава вяра на показанията на св.Т.,който
установява намирането на задния щит със светлоотразители.
Показанията
на виновния за ПТП водач,че каруцата е била без светлоотразители не
кореспондират с останалите доказателства и съдът не ги кредитира.
При
липса на установено противоправно поведение, възражението за
съпричиняване,съдът приема за неоснователно.
Установява
се от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и изслушаното заключение на СМЕ,оспорено от пълномощникът
на ищецът,но което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено,почиващо на
знанията и опита на експерта че в резултат на ПТП ищецът не е получил телесни
увреждания,които да бъдат квалифицирани,като телесна повреда по смисъла на НК.
От
представената по делото Епикриза от ХО при МБАЛ-ЕООД-Бяла Слатина/ИЗ№1520/е
видно,че С. е бил на лечение от 30.04.-03.05.2018 г. с диагноза мозъчно
сътресение,като е отразено,че преди постъпването е претърпял ПТП.Оплаквал се е
от главоболие,световъртеж,повърнал еднократно.Съобщил за загуба на съзнание за
кратко време.Имал болки в лява гръдна половина при движение.При приемането е бил
в добро общо състояние ,ориентиран за време и място,адекватен,с нормална
зенична реакция.Консултиран е с невролог и са му направени параклинични
изследвания.Извършен е консулт с кардиолог и
е извършено и медикаментозно лечение по схема с обезболяващи. По време
на престоя болките в главата липсват,не повръща,няма световъртеж,няма данни за
огнищна симптоматика и е изписан с подобрения и дадени указания.
Като
анализира медицинската документация,вещото лице приема,че няма данни за тежко
мозъчно сътресение с изпадане в състояние на безсъзнание на ищеца,а са налице
само анамнестични данни от същия за такова след претърпяното ПТП.
Вещото
лице приема,че е налице
причинно-следствена връзка между претърпяната контузия на гръдния кош и на ищеца и процесното ПТП,която контузия му е
причинила болки и страдания.
Отразените
в останалата медицинска документация заболявания,а именно:гонартроза,спондилоза
и спондилоартроза на шийния,гръдния и поясния отдел на гръбначния стълб с данни
за изкривяване на същия са дегенеративни ставни заболявания,които нямат
травматична етиология и не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП,а
уврежданията на предните коренчета на нерви на ниво 4-ти и 5-ти поясни прешлени
с радикулопатия и увреда на двата малкопищялни нерви са като последици и
следствие от дегенеративно ставното заболяване на гръбначния стълб.
Двустранното
смесено намаление на слуха също не се дължи на претърпяното ПТП,а на възрастови
промени.
Отразените
при преглед от невролог симптоми за нарушена координация могат да се дължат на
нарушение на вестибуларната функция от не травматично естество.
При
гореизложеното,съдът приема,че ищецът е доказал чрез проведеното от него пълно
и главно доказване травматични увреждания от процесното ПТП изразяващи се лекостепенна
мозъчна травма неопасна за живота/мозъчно сътресение/и травма на гръдния кош
причинили му разстройство на здравето извън чл.128 и чл.129 НК,при което е
претърпял болки и страдания.
Останалите
твърдения за увреждания от ПТП ,съдът приема за недоказани.
От
събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката А.А. съпруга на
ищеца се установяват отрицателните емоции свързани с болките след
инцидента,които съпругът й е търпял.Не се установява наличието на отрицателни
емоции изразяващи се в страх и тревожност вследствие преживяното.
Преценявани
при условията на чл.172 от ГПК с оглед възможна заинтересованост на
свидетелката от изхода на спора,съдът изцяло ги кредитира,предвид
обстоятелството,че същите кореспондират със събрания в хода на производството
писмен доказателствен материал и проведените експертизи. Показанията са
обективни,предвид директните й възприятия, тъй като именно тя е придружавала съпруга
си при посещение на различните болнични заведения след инцидента.
Неотносими
са показанията й за търпени болки свързани с ръцете и краката на
ищеца,доколкото той не е получил уврежданията при ПТП.
Така
събраните по делото доказателства мотивират съда да приеме,че в резултат на ПТП
ищецът е претърпял неимуществени вреди под формата на болки,страдания,неудобства
в ежедневното обслужване,които следва да бъдат обезщетени.Налице са
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за причинените от
водача на увреждащия автомобил вреди.
Относно
размерът на дължимото според съда обезщетение,съдът приема следното:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципа на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.Неимуществените
вреди,макар да имат стойностен еквивалент,са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия,затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпените от деликта болки и
страдания,е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди,като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото
произшествие,характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и
страданията,дали същите продължават или са приключили,както и икономическата конюнктура в страната и
обществото и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,както и да се
съобрази с дадените разяснения в ППВС
4/1968 г.
Съобразно
въведеното с т.7 на ППВС 17/1963 г. правило,съпричиняване,по смисъла на
чл.51,ал.2 ЗЗД ,е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици,т.е когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен,независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,в
частност-в нарушение на Закона за движение пътищата и виновно.
В
процеса не бе установено,нито от съдебно-автотехническата експертиза,нито от
показанията на свидетелите пострадалият да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резулат.
Анализираните
по-горе писмени и гласни доказателства установяват лека по степен и
продължителност,понесена от ищеца травма.
Съобразявайки
характера и тежестта на получените травми,интензитета на понесените във връзка с тях болки и
страдания,стресът от преживяното,продължителността на периода на лечение и
възстановяване,възрастта на ищеца към датата на настъпване на ПТП,липсата на
неблагоприятни последици върху здравето му с траен и необратим характер,както и
при съобразяване с времето на настъпване на произшествието и наложилото се в
обществото понятие за справедливост в
съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД,настоящият съдебен състав приема,че
обезщетението за репарирането им възлиза на 10000 лв.За разликата до пълния
предявен размер искът следва да се отхвърли.
По искането за присъждане на лихви:
Поради уважаването на иска за неимуществени
вреди в общ размер от 10 000 лв. ,съдът намира за основателна и акцесорната
претенция за законната лихва.
Съгласно чл.496,ал.1 КЗ срокът за
окончателно произнасяне по претенция"Гражданска отговорност"на автомобилистите
не може да е по дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380
пред застрахователя.Ищецът е предявил своята претенция и тя е входирана при
застрахователя с вх.№7127 от 25.05.2018
г.
В процесния случай,съдът приема,че
ответникът се е произнесъл извън този срок.От негова страна не е представено
решение с дата различна от писмо изх.№11231 от 16.10.2018 г.,с което е уведомил
ищеца за решението си.
При така изложеното,съдът приема,че върху
определеното обезщетение в размер на сумата от 10 000 лв. следва да се присъди
законната лихва до окончателното й изплащане считано от 26.08.2018 г./изтичане
на тримесечния срок за произнасяне/на основание чл.497 ал.1,т.2 от КЗ.
По разноските
При този изход на спора и съгласно
чл.78,ал.1 и ал.3 ГПК,право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски,като е заплатил
възнаграждение за вещи лица в общ размер
на 500 лв. Съразмерно с уважената част от иска,от направените разноски за
депозити на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на
185.19 лв.
Видно от представеното делото пълномощно/стр.11/,
представляващият ищеца адвокат Т.И.П. е предоставила на ищеца безплатна
адвокатска помощ и съдействие-чл.38 ал.1,т.2 от ЗА,в който случай и на
основание чл.38,ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на адв.Т.И.П. претендираното
минимално възнаграждение съгласно чл.7
ал.2,т.4 от Наредба №1/09.01.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,а
именно сума в размер на 830 лв.съобразно уважената част от иска.
Съобразно
уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати д.такса по
сметка на ВрОС в размер на сумата 400 лв.
По
изложените съображения ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.***, представлявано от П.Д. и М.М.-Г.-изп.директори,
да ЗАПЛАТИ на О.В.С., ЕГН********** ***,
чрез адв. Т.П. с адрес ***,офис №5 сумата от 10000 лв./десет хиляди лева/представляваща обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се в причинени болки и страдания от получени
травматични увреждания : лекостепенна мозъчна травма неопасна за живота/мозъчно
сътресение/и травма на гръдния кош причинили му разстройство на здравето извън
чл.128 и чл.129 НК,при което е претърпял болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на 25.04.2018г.,
около 21:00ч. на път III-133/гр.Бяла Слатина -с.Търнава -на основание чл.432
ал.1 КЗ,ведно със законната лихва върху главниците ,считано от 26.08.2018
г./изтичане на тримесечния срок/по чл.496 ал.1 КЗдо датата на окончателното
плащане,съгласно разпоредбата на чл.497 ал.1 от КЗ, ПО ПОСОЧЕНАТА от ищеца банкова сметка: ***-"РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ"АД,като
ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 10000лв.
до заявения размер от 27000 лв.като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.***, представлявано от П.Д. и М.М.-Г.-изп.директори, да ЗАПЛАТИ на О.В.С., ЕГН********** ***,
чрез адв. Т.П. с адрес ***,офис №5 сумата от 185.19лв. представляващи разноски по делото ПО ПОСОЧЕНАТА от ищеца
банкова сметка: ***-"РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/"АД.
ОСЪЖДА
О.В.С., ЕГН********** ***, чрез адв. Т.П. с адрес ***,офис №5 ДА ЗАПЛАТИ на ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.***, представлявано от П.Д. и М.М.-Г.-изп.директори,сумата
333.70 лв.представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА
ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.***, представлявано от П.Д. и М.М.-Г.-изп.директори, да ЗАПЛАТИ
на адвокат Т.И.П. ЕГН**********
САК,личен адвокатски номер1800662710с адрес за кореспонденция гр.София, ул.***,офис
№5-сумата 830/осемстотин и тридесет
лева/представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца
по т.д.№66/2018 г. по описа на ВрОС-на основание чл.38 ал.2,т.2 от ЗА по
банкова сметка:***-"РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ"АД.
ОСЪЖДА
ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.***, представлявано от П.Д. и М.М.-Г.-изп.директори, да ЗАПЛАТИ по
сметка на ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
д.такса в размер на 400 лв./четиристотин лева/върху уважената част от иска. РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,пред
Апелативен съд-гр.София.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: