Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 372
22.05.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на трети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ИВА БАЙНОВА
Членове: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова
и в
присъствието на прокурора Валентина Радева-Ранчева,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 271 по описа на
Административен съд – Хасково за 2023 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, депозирана от „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Г. Г., против
Решение № 175/23.12.2022 г., постановено по АНД № 305/2022 г. по описа на Районен
съд – Димитровград.
Касационният
жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно -
постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и доказателствената
съвкупност, при съществени процесуални нарушения и с неясни мотиви, граничещи с
липса на формирана у съда воля. Изтъкват се ред възражения, сред които: цитираните
в АУАН и НП дата и място на извършване на нарушението не съответствали на
реално установените по делото, оспорва се приложимостта на БДС EN 1725:2003,
обхващащ удостоверяване на съответствието на легла за възрастни, доколкото в
случая леглото било предназначено за
деца от 7 до 14 г., като съответствието на продукта било удостоверено с
предоставянето на документ за съответствието му, но с друг стандарт, а именно:
БДС EN 716-1:2017+А1:2019 и БДС EN 716-2:2017, касаещ само и единствено детски
легла. Не ставало ясно на какво фактическо и правно основание контролните
органи приели, че за процесния продукт е приложим БДС EN 1725:2003 „Мебел
жилищна. Легла и матраци. Изисквания за безопасност и методи за изпитване“,
който определял изисквания за безопасност и изпитване на всички типове легла за
възрастни за използване в жилищата и в него изрично било записано, че не се
прилага за сгъваеми легла, етажни легла, детски легла и за регулируеми легла за
инвалиди. Следвало да се има предвид, че процесното легло се предлагало в два
варианта - „Амбър класик“ и „Амбър с плътен гръб“, като, както от съдържанието
на АУАН, така и от това на НП, не можело да се установи, дали първоначално
провереното в * детско
легло „Amber Diommi“ е „Амбър класик“ или „Амбър плътен гръб“, който факт
затруднявал правото на защита на жалбоподателя. Изтъква се още, че е допуснато
съществено процесуално нарушение със съставянето на АУАН в отсъствие на
представител на „Дейзи Нова“ ЕООД, като се твърди, че представител на
дружеството изобщо не бил поканен за съставянето на акта. Твърди се, че е
нарушено и изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на
административно нарушение да бъде съставен не само в присъствието на нарушителя,
но и на свидетелите, присъствали при извършването или установяването му. В
случая двамата свидетели по съставяне на АУАН нямали никакви възприятия относно
вмененото нарушение. Будел недоумение и факта защо при извършената проверка в
търговския обект не била ангажирана отговорността на търговеца, а на производителя.
В случая към датата на проверката продуктът не съществувал физически, а само
виртуално и тепърва щял да бъде създаден, тоест продуктът не бил пуснат на
пазара към датата на извършване на проверката. Административният орган сочел нарушение
на чл. 72 в хипотезата производител от ЗЗП и санкционирал производителя, като
същевременно проверявал търговеца. Търговецът щял да извърши нарушение от
датата, на която му била предоставена за продажба процесната стока. На следващо
място се изтъква различие в посочването на датите на съставяне на АУАН,
доколкото в НП била цитирана дата на съставяне от 10.03.2022 г. Нарушена била и
разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, задължаваща актосъставителят да уведоми
нарушителя за правото му в 14-дневен срок от връчването на акта да отправи
предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на
административно-наказателното производство. Решението се оспорва и в частта за
присъдените разноски.
Предвид
гореизложеното, се моли да бъде отменено Решение № 175/23.12.2022 г.,
постановено по НАХД № 305/2022 г. по описа на РС - Димитровград, както и да
бъде отменено Наказателно постановление № 000031/17.05.2022 г., като неправилно
и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените по обжалването разноски.
В случай, че решението на районния съд бъде оставено в сила, се моли да бъде
намалено претендираното юрисконсултско възнаграждение до предвидения в
наредбата минимум от 80 лева.
Ответникът
– КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ –
Регионална дирекция – гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила
на решението на Районен съд - Димитровград като правилно.
Административен съд - Хасково, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено от фактическа страна следното:
С
обжалваното съдебно решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Наказателно
постановление № 000031 от 17.05.2022 г., издадено от Главен инспектор в
Регионална Дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора със седалище гр. Пловдив, с което на „ДЕЙЗИ НОВА“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: ***, представляван от управителя Г. Д. Г., за
нарушение на чл. 72, във връзка с чл. 71, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 69, ал.
1 от Закона за защита на потребителите, на основание чл. 212 от ЗЗП е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000.00 лева, и е осъдил дружеството да
заплати на Комисия за защита на потребителите направените по делото разноски в
размер на 150.00 лева.
От
фактическа страна съдът е приел за установено, че при извършена проверка на
дружеството-жалбоподател за установяване произхода и безопасността на детско
легло във връзка с получено писмо от Министерство на развитието и инвестициите,
отдел за обща безопасност на продуктите в Република Гърция, било установено, че
се предлага за продажба детско легло „Амбър“ с дължина на външен размер 195 см.
и вътрешен - 190 см. в два варианта - с масивен и немасивен гръб, като разликата
била само в гърба, и съответно леглото се изготвяло по поръчка на клиента. При
изискване на документи (протокол за изпитване) на леглото за съответствие със
стандарт БДС EN 1725:2003 жалбоподателят изложил твърдение, че стандарт БДС EN
1725:2003 не бил относим към артикула, защото касаел легла за възрастни, а
относими били стандарт БДС EN 716-1:2017+АС:2019 и БДС EN 716-2:2017 EN
716-2:2017. Приложен бил сертификат за оценяване на съответствие с изискванията
за безопасност № **********/24.04.2020 г. с посочените по-горе сертификати. При
проверката се установило, че цитираният в сертификата стандарт БДС EN
716-1:2017+АС:2019 определя изискванията за безопасност за детски кошари за
домашна употреба с вътрешна дължина по-голяма от 900 мм, но не повече от 1400
мм. Доколкото не бил представен документ, удостоверяващ, че преди предлагането
на детско легло „Амбър“ с вътрешни размери 82/190 см. са извършени дейности по
оценяване и удостоверяване на съответствието му с нормативно установените
изисквания за безопасност съгласно приложимия за легло с вътрешен размер над
1400 мм стандарт БДС ЕN 1725:2003 „Мебел жилищна. Легла и матраци. Изисквания
за безопасност и методи за изпитване“, на жалбоподателя бил съставен АУАН, а
впоследствие въз основа на него било издадено и процесното НП.
От правна
страна съдът е приел, че не са допуснати процесуални нарушения в процедурата по
издаване на НП. В тази връзка е обсъдил възраженията за неточно посочване на
датата и мястото на извършване на нарушението, за неправилно посочване на друг
АУАН в НП, за допуснато нарушение при съставяне на АУАН в отсъствие на
представител на жалбоподателя и за свидетелите, посочени в АУАН по отношение на
това дали същите са присъствали при установяване на нарушението или съответно
съставянето на акта.
По същество
съдът е изложил съображения, свързани с предмета на доказване по делото и
относимите аргументи на страните. В тази връзка са обсъдени възраженията по
отношение на твърдението, че нарушението е вероятно извършено/разследвано в *, че се
смесвали функциите на производител и търговец, като е отбелязано, че дружеството
- жалбоподател притежава и двете качества, като произвежда и предлага за
продажба съответната стока. Подробни съображения са изложени и по отношение на
процесния артикул - легло „Амбър“ и стандартите, на които този артикул следва
да отговаря, за да се приеме, че е безопасен и проверен, преди да се пусне на
пазара. В тази връзка е посочено, че БДС EN 716-1:2017+АС:2019 „Мебели.
Сгъваеми и несгъваеми детски легла за използване в домашни условия. Част 1:
Изисквания за безопасност“ определя изискванията за безопасност за детски
кошари за домашна употреба с вътрешна дължина по-голяма от 900 мм, но не повече
от 1400 мм., като за по-големите легла относим е БДС EN 1725:2003. В тази
връзка е заявено, че използването на стандарт, който няма отношение към
съответната стока, е равнозначно на неизползване на стандарт, тоест че стоката
не е безопасна, защото не отговаря на предварително установени критерии за
това. С оглед тези съображения, съдът е приел, че дружеството е допуснало нарушение
на чл. 72, във връзка с чл. 71, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗЗП и че НП следва да бъде потвърдено изцяло.
При извършената служебна проверка за
редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, настоящият съдебен
състав на Административен съд - Хасково намира, че касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в от ЗАНН. С оглед на изложеното,
съдът счита, че подадената жалба е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство. Съобразно нормата на чл. 63в от ЗАНН, решението на
районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разгледана по същество,
жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените от касатора.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания определя кои са страните, които следва да бъдат призовани
от районния съд при разглеждане на делото по оспорване или протестиране на
актовете по този закон.
Предишният текст на чл. 61, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (Обн. в ДВ, бр. 92 от 1969 г., доп.
ДВ, бр. 10 от 2011 г.) предвижда, че: „При разглеждане на делото пред районния
съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, включително и тези по
чл. 55, ал. 2, и учреждението или организацията, чийто орган е издал
наказателното постановление или електронния фиш, както и допуснатите от съда
свидетели“.
С изменението на тази разпоредба по Закона
за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания,
обнародвано в Държавен вестник, бр. 109 от 2020 г., влязло в сила от 23.12.2021
г., е предвидено, както следва: чл. 61. (1) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.,
изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „При разглеждане на делото
пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение,
включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено
разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител,
наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта
по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели“.
Видно от цитираните текстове на нормата на
чл. 61, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания в редакцията
й от ДВ, бр. 10 от 2011 г., като ответна страна при разглеждане на делото пред
районния съд е предвидено да бъде призовано „учреждението или организацията,
чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш“. С
изменението на тази разпоредба от ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.,
е предвидено, че при разглеждане на делото от районния съд като ответник по
делото се призовава „наказващият орган или учреждението, или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4“, като актът
по чл. 58д, т. 4 е именно електронният фиш. Тоест призоваването
като страна при разглеждане на делото от районния съд на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 от Закона за
административните нарушения и наказания, се дължи само в случаите на оспорване
на акт по тази разпоредба, а именно - на електронния фиш, но не и при оспорване
на наказателно постановление.
В
този смисъл и с оглед указанията, дадени с Тълкувателно постановление № 3 от
28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 5/2022 г., Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, следва да се приеме, че като страна
при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на актовете
по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава именно
този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения
акт. Този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която
предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на
оспорен акт по чл. 58д, т. 4 от Закона за административните нарушения и
наказания, тоест в случаите, в които актът представлява електронно изявление.
В тази връзка настоящата инстанция приема,
че постановеното от Районен съд – Димитровград решение е недопустимо и като
такова същото следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на конституиране на
надлежните страни по делото поради следните съображения:
Предмет на обжалване пред районния съд е било
Наказателно постановление № 000031 от 17.05.2022 г., издадено от Лилия Василева
Дернева - главен инспектор в Регионална
Дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора със седалище гр. Пловдив към Комисия за защита на потребителите. При
конституиране на страните с Разпореждане № 562/05.09.2022 г. (л. 92 от делото
на районния съд) въззивният съд е посочил да се призоват страните, без да ги
персонализира. В списъка на призованите лица за открито съдебно заседание като
административно-наказващ орган е посочена Комисия за защита на потребителите РД
– Пловдив и съдебното производство е протекло между страни – жалбоподател - „Дейзи
Нова“ ЕООД и административно-наказващ орган - Комисия за защита на
потребителите РД - Пловдив.
Доколкото обаче, съобразно нормата на чл.
61 от ЗАНН и гореизложените доводи, Комисия за защита на потребителите РД -
Пловдив не е административнонаказващият орган, издал наказателното
постановление, следва да се приеме, че съдебното производство, развило се пред
районния съд, е такова, протекло между ненадлежни страни. Като е провел съдебно
производство при отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка, а именно липсата
на процесуална легитимация на страните в процесуалното правоотношение,
въззивният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което налага неговото
обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния
съд.
По изложените съображения решението на Районен
съд - Димитровград като недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия по
конституиране на страните.
При този изход от правния спор районния съд
при новото разглеждане на делото следва да се произнесе по въпроса за
разноските, направени пред касационната инстанция, съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №
175/23.12.2022 г., постановено по АНД № 305/2022 г. по описа на Районен съд –
Димитровград.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съблюдаване на дадените в решението
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.