Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Кърджали, 29.06.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският районен съд в открито съдебно заседание на втори
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова
при секретаря Анелия Янчева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1634 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на глава 29 ГПК във фазата по допускане на делбата, по предявен от Б.Р.Ч. срещу С.Н.Х., иск за
делба по чл.34 от ЗС за имот, представляващ
едноетажна полумасивна жилищна сграда с призем със застроена площ от 70
кв.м., построена с отстъпено право на строеж върху урегулиран поземлен имот -
парцел 2 общински в кв.3 по плана на с.Крайно село, общ.Кърджали, обл.Кърджали,
целият с площ от 1 170 кв.м.
Ищецът твърди в исковата молба, конкретизирайки
твърденията си в съдебно заседание, че с ответника са съпрузи от 2008 г. до
2014 г. и са съсобственици при равни идеални части на едноетажна полумасивна
жилищна сграда с призем със застроена площ от 70 кв.м., построена с отстъпено
право на строеж върху урегулиран поземлен имот - парцел 2- общински в кв.3 по
плана на с.Крайно село, общ.Кърджали, обл.Кърджали, целият с площ от 1 170
кв.м., при посочени в исковата молба граници на поземления имот: север-граница
на урбанизирана територия, запад- УПИ I общ., юг-УПИ III общ. и изток-улица,
която сграда е придобита по давностно владение с нотариален акт по време на
брака на страните от 17.04.2009 г. и за която страните не постигат съгласие за
доброволна делба, поради което се
претендира да се допусне такава при равни идеални части за всеки един от
съделител.В съдебно заседание ищецът лично и с адвокат пълномощник поддържа
иска и моли за уважаването му.Ищецът обяснява, че през 2008г. процесната сграда
е стара и негодна за живеене, и за същата тя и ответникът се снабдяват с
нотариален акт на 17.04.2009г., след което я разрушават до основи, запазвайки
една каменна стена, и на нейно място
строят поетапно нова без строителни книжа, на три етажа, без покрив.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва
иска за делба, като отрича да е налице имуществена общност между ищеца и
ответника по отношение на описаната в исковата молба сграда.Ответникът не
спори, че от 2008 г. до 13.04.2014 г. страните са съпрузи и през м.април 2009
г. са снабдени с нотариален акт, с който са признати за собственици по
давностно владение. Изтъква, че имотът, предмет на настоящата делба, е предмет
и на делба по гр.дело N 968/2015 г. по описа на РС-Кърджали, когато като доказателство
е представен същия нотариален акт за давностно владение, но в което
производство искът
за делба е оттеглен поради недоказване на твърдяното
давностно владение. Релевира, че правото на собственост, удостоверено в
нотариалния акт подлежи на доказване и констатациите направени от нотариуса не
обвързват съда, като в тази връзка възразява, че
първото вписване на имота е от 2009 г. и същият няма предистория преди
снабдяване на страните с процесния нотариален акт за давност, а страните са
съпрузи от 2008 г. до 2014 г., при което и владение към 17.04.2009 г.,
изискуемо от закона, не е осъществено. Твърди, че
в посочения поземлен имот е налична полумасивна негодна
за живеене сграда, такава е и понастоящем, без покрив, прозорци, ток и вода,
която е притежавана от брат на покойния му дядо, заминал през 1978 г. за
Турция, където и починал. Имотът е без документ за собственост и при сключване
на брак с ищеца, родителите му, живеещи в съседния имот, предложили да го узаконят,
като първо се снабдят с нотариален акт по давностно владение, след което да го
ремонтират и да живеят в този имот. Процесният имот е владян от 1978 г. от
самия него и неговите родители, а в полза на съпругата му давностен срок е
текъл от началото на съвместния им живот на 24.03.2008 г., но до развода
двамата не успяват да ремонтират имота, който е необитаем и те двамата заедно
напускат дома на родителите му в с.Крайно село и се местят да живеят в
гр.Кърджали. Позовавайки се и на Тълкувателно решение N 11/12 г. от 21.03.2013 г. относно доказателствената сила на констативния
нотариален акт и неосъщественото според него от двамата съпрузи владение в
периода от м.02.2008 г. до м.04.2009 г., претендира, че не е налице съсобственост,
и искът за делба е недопустим, евентуално е неоснователен.В съдебно заседание ответникът
лично и с адвокат пълномощник претендира за отхвърляне на иска.
Районният съд като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
На 17.04.2009г., с нотариален акт
за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство N
140/17.04.2009г., том 1, дело N 3357/2009г. на нотаруис с N 251 по РНК,
ответникът С.Н.Х. и ищецът Б.Р.Х. са признати за собственици по давностно
владение и наследство на едноетажна полумасивна жилищна сграда с призем, със
застроена площ от 70 кв.м., състояща се от три стаи и коридор на етажа, и стая
и коридор в призема, построена с отстъпено право на строеж върху урегулиран
поземлен имот II в кв.3 по плана на с.Крайно село,
общ.Кърджали, целият с площ от 1 170 кв.м., при граници на поземления имот :
улица, УПИ I, УПИ III, земеделска земя.Представената по делото Скица N КР-СС-607 удостоверява, че парцел II в кв.3 по плана на с.Крайно село от 22.05.1973г. е общински
и с граници: север-граница на урбанизирана територия, запад- УПИ I общ., юг-УПИ
III общ. и изток-улица.Находящата се в парцела жилищна сграда съгласно
удостоверение за данъчна оценка на община Кърджали от 14.08.2019г. е
декларирана от ищеца и ответника в община Кърджали.Към снабдяването с
горепосочения нотариален акт ищецът и ответникът са съпрузи по граждански брак,
сключен на 24.03.2008г., който е прекратен с Решение N 139/13.01.2014г. по гр.д. N 1668/2013г. на
РС-Кърджали, за влизането в сила на което страните не спорят.
Ангажираният от ответника св.Б.А.
установява, че процесната сграда първоначално е собственост на роднина на
ответника, който умира в Турция, след което ответникът и родителите му
стопанисват имота, а през 2009г. с нотариален акт за собственост се снабдяват
ищецът и ответникът, но и двамата не са живеели в сградата, защото не ставала
за живеене, като сградата е съборена и в момента има вдигнати стени и един
етаж, няма прозорци, няма покрив, няма ток и вода, има външно стълбище от
призема към горния етаж.
Ангажираните от ищеца св.Н.М. и
св.Р. М., родители на ищеца, установяват, че ищецът се жени за ответника през
2008г., двамата вадят нотариален акт за стара къща на един етаж и без покрив,
която била само с една стена, през 2009г. съборили старата къща и построили
къща на два етажа, като третият не е довършен, защото ищецът и дъщеря им се
разделили, като дъщеря им и те самите се интересуват от имота, който е ограден
и в който никой друг, освен тях, не
влиза.
Неоспореното по реда на чл.200,
ал.3 от ГПК заключение на СТЕ установява изградена масивна двуетажна жилищна
сграда от сутерен и два жилищни етажа, незавършено строителство, на етап „груб
строеж“ по отношение на сутеренния и първи етаж, без изграден в цялост втори
етаж-изградени са някои от носещите и вътрешни зидове, поставени са клепета и
щурцове на отвори за прозорци и врати, но не е изпълнена дървена покривна
конструкция и покрив на втори етаж.Новопостроената сграда е пета категория
строеж, без строителни книжа-без разрешение за строеж, проекти и протокол за
строителна линия, без надлежно приемане от компетентните технически органи,
осъществяващи строителен надзор, че е изпълнена до степен на груб строеж.
В исковата молба ищецът се
позовава на годен придобивен способ на вещно право на процесната
сграда-построена въз основа на отстъпено право на строеж в общински имот
сграда, за правото на собственост на която тя и бившият й съпруг се снабдяват с
нотариален акт за собственост по давност и наследство.
Не е спорно, че процесната сграда
се намира в общински УПИ II в кв.3 по плана на с.Крайно село от 22.05.1973г..Недоказано е да е
отстъпено право на строеж в полза на ищеца, ответника или трето лице за
построяване на сграда в този парцел, когато, ако отстъпеното право на строеж е
в полза на трето лице, е възможно придобиването на правото на собственост на
постройката по давностно владение в срока по чл.79, ал.1 от ЗС по време на
брака на страните, щом владението е започнало от единия съпруг от преди брака,
каквито са твърденията на ответника.От значение е моментът на придобиване на
вещното право и ако придобивната давност е изтекла по време на брака/т.2
ППВС 5/72г. и т.2 ППВС 8/1980/ и/или
позоваването на давност е по време на брака, за съпрузите ще възникне право на
собственост при условията на съпружеска имуществена общност/СИО/.
Според т.2 на ППВС N 8/1980г.
имуществена общност е всеки недвижим имот, движима вещ или права върху вещи,
придобити по време на брака въз основа на изтекла придобивна давност. В такива
случаи се счита, че и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт върху
вещта. Същото разрешение следва и когато единият от съпрузите е започнал сам да
владее като свой недвижим имот преди сключването на брака, а придобивната
давност изтече през време на брака. Въпросът дали имотът е придобит през време
на брака следва да се решава с оглед момента, в който юридически става
придобиването на правото на собственост съобразно общите правила за
прехвърлителното действие на съответния придобивен способ /т.2 на ППВС N 5/1972г./.
Изключение от така установеното
правило е налице в хипотеза, при която един от съпрузите е завладял
сънаследствен имот и го владее като свой собствен, като е изменил основанието
на владението спрямо сънаследниците си - щом придобивната давност изтече по
време на брака, СИО става частта, която е извън дела му от наследството на наследодателя.
Другата част този съпруг е придобил по наследство и е негова индивидуална
собственост.В случая нотариалният акт, на който се позовава ищецът, не сочи
нито срока на осъщественото давностно владение, нито наследственото
правоприемство, за да се направи извод за наличие на изключение на правата на
някои от съделителите, при липса на заявени насрещни права на собственост на
ответника, който излага твърдения, че сградата е била на брат на дядо му, който
починал, и имотът ответникът владеел заедно с родителите си от 1978г.
Сам ищецът, във връзка с
възраженията на ответника по иска, признава, че към снабдяването на ищеца и
ответника, по време на брака им, едноетажната полумасивна жилищна сграда е
стара и негодна за живеене, което установяват и показанията на ангажираните и
от двете страни свидетели, в т.ч. и че къщата няма покрив.
Всеки способ за придобиване на
вещно право е предвиден в закона и той, в т.ч. придобивната давност и
наследяването/включ. на владение по чл.82 от ЗС/, произвежда действие, ако техен
обект е вещ.Съгласно чл. 110, ал.1 от ЗС Недвижими вещи са: земята, растенията,
сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от
действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката, а
съгласно ал.2 всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.Следователно
едноетажната полумасивна жилищна сграда с призем, за която ищецът претендира
делба, е недвижима вещ.Kрайната цел на делбеното производство е да прекрати
съществуващото състояние на съсобственост, при което по възможност всеки
съделител да получи реален дял от имуществото, предмет на делбата.Във фазата по
допускане на делбата съдът преценява дали имота/имотите, за които е поискана
делба, представляват самостоятелно обекти на право на собственост и дали
правото на собственост принадлежи на съделителите на посоченото в исковата
молба основание.Предмет на делбата е индивидуализирания по актуален действащ
план имот. Делба се
допуска по отношение на конкретна самостоятелна, обособена вещ като вид обект
на правото на собственост, а тази самостоятелност е опровергана както от
твърденията на страните, така и от гласните доказателства, че още към
17.04.2009г. процесната сграда не съществува като самостоятелен обект, защото
няма покрив.Така право на собственост върху вещ, която не отговаря на
строителните изисквания за самостоятелна сграда не е възникнало, и тя е приращение по смисъла на чл.92 от ЗС и като такова е собственост на
собственика за земята. Ако в действителност към 17.04.2009г. ищецът и ответникът
са собственици на едноетажна полумасивна жилищна сграда, то същата е разрушена
и не съществува.Ако вещта е престанала да съществува като самостоятелен обект
на собственост, то тя не може да бъде годен за делба обект и по отношение на
нея искът за делба подлежи на отхвърляне. Имуществото, което е предмет на
делбата, следва да бъде допуснато до делба според състоянието, в което се
намира към момента на приключване на устните състезания в инстанцията по
същество, защото може да се дели само реално съществуваща вещ, каквато една
вече разрушена сграда не е. Според практиката по чл. 290 ГПК в Решение N 246 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. N 289/2012 г., II г. о. и Решение N 8 от
20.02.2013 г. по гр. д. N 470/2012 г. на II г.о. съдът е
длъжен да цени настъпилите по време на висящността на делбеното производство
промени в имота, предмет на делбата и да отчете настъпили обстоятелства по
прекратяване на съсобствеността или промяна в кръга на лицата, притежаващи
правото на собственост. Новопостроената и недовършена в общинския имот сграда
след разрушаването на едноетажната
полумасивна сграда не е на основание годен придобивен правото на собственост
способ и изграждането й не е по време на висящността на спора.Построяването й е
в чужд имот, без отстъпено право на строеж и строителни книжа, и завършеността й
като сграда до степен на груб строеж не е удостоверено надлежно от
компетентните за целта органи след констатиране по реда на чл.181, ал.2, вр.
ал.1 от ЗУТ.Така тя не е годен обект на делба, представлява приращение в имота,
собственост на собственика на земята, при което не е налице имуществена общност
между съделителите, която да се трансформира в имуществена разделност, което
обуславя правомощие на съда да отхвърли иска за делба.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Мотивиран от горното,
Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Р.Ч. с ЕГН **********,***,
срещу С.Н.Х. с ЕГН **********,***, иск за делба на едноетажна полумасивна
жилищна сграда с призем, със застроена площ от 70 кв.м., построена с отстъпено
право на строеж в УПИ/парцел/ II- общ. в кв.3 по плана на с.Крайно село, общ.Кърджали, обл.Кърджали, целият с
площ от 1 170 кв.м., при граници: север-граница на урбанизирана територия, запад- УПИ I общ., юг-УПИ III общ. и изток-улица.
ОСЪЖДА Б.Р.Ч. с ЕГН **********,***, да заплати на С.Н.Х. с ЕГН **********,***, сумата 600
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок
от връчването му.
Съдия: