Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени, 29.11.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и девети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
Радка Цариградска
при
секретаря Боряна Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело N634
по описа за 2018г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
При условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване са предявени искове с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК, чл.327,
ал.1 от ТЗ във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 294, ал.1 от ТЗ във вр. с 86 ЗЗД.
Ищецът „Иновационтех“ ЕООД, гр.****** излага в исковата си молба, че е сключил с ответника
„Бъдеще Бутово“ АД договор за изработване и доставяне на автомат за рязане на
тухли, по който е изпълнил задълженията си като изпълнител и доставил
поръчаната машина. Стойността на машината била 48 000 лв. с ДДС и същата била
настроена от служители на ищеца и приета без възражения от възложителя, за
което бил съставен приемо-предавателен протокол на 10.04.2014г. Било договорено
заплащане на цената на вноски, от които първата в размер на 9600лв. с ДДС,
платими при сключване на договора, втората в размер на 2000лв. и всички
останали по 2000лв. при фактуриране всеки месец. Твърди, че ответникът заплатил
първата вноска в пълен размер на 16.01.2014г., както и фактурираните по 4 бр.
фактури суми по 2000лв. или общо заплатил сума от 17 600 лв., като останал неизплатен
остатък от 30 400 лв., фактуриран по 16 бр. фактури. Твърди, че издадените от
ищеца фактури са приети от ответника, който в писмо от 13.07.2015г. потвърдил
съществуващо задължение на неплатените 23 700лв. други две фактури №*** и *** за услуги извън
процесния договор. Счита, че с настъпване на падежа на фактурата, вземането на
ищеца е станало изискуемо и ликвидно, а с неизпълнение на задължението за
плащане по фактурите, длъжникът е изпаднал в забава. Ето защо и на основание
чл. 86 ЗЗД ищецът счита, че има право и на мораторна лихва в общ размер от
5035,08лв., дължима по процесните фактури, както следва: по №***/05.03.2015г. с главница 2000лв. за периода 05.03.2015г.-02.07.2018г.
в размер на 675,93лв., по №***/02.04.2015г. с
главница 2000лв. за периода 02.04.2015г.-02.07.2018г. в размер на 660,36лв., по
№***/05.05.2015г. с главница 2000лв. за периода 05.05.2015г.-02.07.2018г.
в размер на 642лв., по №***/04.06.2015г. с
главница 2000лв. за периода 04.06.2015г.-02.07.2018г. в размер на 625,32лв., по
№***/06.07.2015г. с главница 2000лв. за периода 06.07.2015г.-02.07.2018г.
в размер на 607,52лв., по №***/03.08.2015г. с
главница 2000лв. за периода 03.08.2015г.-02.07.2018г. в размер на 591,94лв.,
по №***/03.09.2015г. с главница 2000лв. за периода 03.09.2015г.-02.07.2018г.
в размер на 574,68лв., по №***/19.10.2015г. с
главница 2000лв. за периода 19.10.2015г.-02.07.2018г. в размер на 549,07лв. и
по №***/02.11.2015г. с главница 400лв. за периода 02.11.2015г.-02.07.2018г.
в размер на 108,26лв.
За снабдяване с изпълнителен лист за
вземанията си ищецът депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, по e образувано Ч.гр.д. № ***/2018
г. по описа на РС *****, в рамките на
което съдът издал заповед за изпълнение за всички заявени вземания в пълен
размер, законната лихва и разноски в размер на 1280,22лв. В предвидения по чл.
415 от ГПК срок ответникът депозирал възражение, че не дължи процесните суми и
в дадения от заповедния съд срок, ищецът предявява настоящите искове.
Моли съда да постанови решение, с което
да приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 16 400,00 лева
главница, представляваща частично вземане за неплатени суми за цена на
изработена и доставена машина по фактури: № ***/05.03.2015г.;
№ ***/02.04.2015г.; № ***/05.05.2015г.;
№ ***/04.06.2015г.; № ***/06.07.2015г.;
№ ***/03.08.2015г.; № ***/03.09.2015г.;
№ ***/19.10.2015г. и
№ ***/02.11.2015г., мораторна лихва в размер на 5035.08
лева за период от падежа на всяка фактура до 02.07.2018г. Моли за присъждане на
сторените в настоящото производство разноски и разноските в заповедното
производство.
Ответникът в срок депозира отговор на исковата
молба, в който чрез процесуалния си представител оспорва основателността на исковете.
Твърди, че предмет на договора е не само доставката, а и пускането в експлоатация
на машината, с което представителите на ищеца не се справили – машината не
работела правилно и не била настроена от изпълнителя според изискванията на
възложителя. Счита, че машината в този си вид не е годна за предвиденото
ползване и реално е извън употреба. Ответникът твърди, че е възразил по
приемането и оспорва представения с ИМ приемо-предавателен протокол, който
отрича да е подписан от представител на ответника или действията да са били
потвърдени по смисъла на чл. 301 от ТЗ, като оспорва и датата на съставяне на
протокола. Твърди, че ответникът е изпратил писмо до ищеца от 12.08.2015г, в
което са описани проблемите във връзка с пусковите работи на машината, получено
от ищеца и след като не били извършени изискуемите по договор настройки на
машината, ответникът изпратил нотариална покана до ищеца, получена на
19.09.2016г., като определил тридневен срок за изпълнение на задължението по извършване
на пуск и наладка, като предупредил, че след изтичане на който договорът се
разваля поради неизпълнение. Твърди, че договорът е развален на основание чл.87
от ЗЗД с обратно действие и поради това претендираните суми не се дължат.
Ищецът изразява възраженията си по становището
на ответника в следния смисъл: между страните по делото е налице писмен договор,
по силата на който ищецът е доставил, а ответникът е приел процесната машина и
същата е въведена в експлоатация от ищеца. Издадени са договорените фактури за
периодичните плащания на цената на машината. Фактурите са приети от ответника,
а машината е приета без забележки от представител на ответника, в потвърждение
на което обстоятелство е подписан двустранен приемо-предавателен протокол,
намира се все още и се ползва от ответника. Оборудването е монтирано на обекта
и функционира по предназначение. Ответникът не е отричал приетата доставка,
както и дължимостта на процесната сума. Възразява относно доводите на ответника
за надлежно упражнено от негова страна право да развали договора, поради
виновно неизпълнение от страна на ищеца, тъй като ответникът не е възразил при
приемане на стоката и възраженията му са просрочени и неоснователни.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с
твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с
разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК , приема за установено от
фактическа и правна страна , следното:
Видно от приетото в настоящото
производство Ч.гр.дело №***/2018г. по описа на РС ****,
по заявление от 13.07.2018г., съдът е постановил издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК №***/13.07.2018г., с
която е разпоредено в полза на Иновационтех“ ЕООД, гр.*****,
че „Бъдеще Бутаво“АД, с.****** дължи заплащане
на сумата от 16 400лв.-главница, представляваща частично вземане за
неплатени суми за цена на изработена и доставена машина по фактури: № ***/05.03.2015г.; № ***/02.04.2015г.;
№ ***/05.05.2015г.; № ***/04.06.2015г.;
№ ***/06.07.2015г.; № ***/03.08.2015г.;
№ ***/03.09.2015г.; № ***/19.10.2015г.
и № ***/02.11.2015г.,
мораторна лихва в размер на 5035.08лв. за период от падежа на всяка фактура до
02.07.2018 г., както и сумата от 1280.22лв. разноски по делото, от които 428.70лв.
за ДТ и 851.52лв. за адвокатски хонорар. В указания срок длъжникът е възразил
срещу заповедта за изпълнение, позовавайки се на разваляне на договора.
С разпореждане от 02.08.2018год.
заповедния съд е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск
за установяване на вземането, връчено на ищеца на 20.08.2018год. Ищецът е
депозирал установителен иск срещу
длъжника в срок - на 04.09.2018год. Налице е допустима исковата претенция, по
която съдът дължи произнасяне по същество.
Видно от представения по делото писмен
договор №******/15.01.2014г. същият е сключен между страните и по
силата на договора ответникът като възложител е възложил на ищеца по делото да
изпълни изработка и пуск на автомат за рязане на тухли АРТ-****** с цена 40 000лв. без ДДС (48 000лв. с ДДС).
Изискванията към автомата са резачката да отрязва тухли с дебелина 250, 120 и
65мм при ход на режещите струни 300мм и точност на рязане +/-1мм за първата
тухла. Подробно са описани и техническите параметри като производителност,
скорост, мощност и т.н. При доставката е предвидено комплектът да включва
описания автомат, ел.табло за управление, технически паспорт и инструкция за
експлоатация. Срокът за изработка и проби за предаване в експлоатация е 40 дни,
считано от заплащане на първия аванс. В чл.4 от договора е уговорено, че
пуско-накладъчни работи да се извършат под ръководството на специалисти на
изпълнителя, но от работна сила на възложителя. Конкретното съдържание на работните
проби при пуск е уредено в чл.5 от договора и включва: изпитания на празен ход
на отделните възли, празен ход на цялата машина с цел доказване на функционална
пригодност, изпитания под товар, предаване с приемо-предавателен протокол за
експлоатация, тридневни изпитания в дни с най-голяма производителност, след
което се изготвя приемо-предавателен
протокол за работна експлоатация.
По отношение начина на плащане е
уговорено такова на части, а именно: 20% при сключване на договора или 9600лв.,
2000лв. при предаване на машината и при 72 часови проби, но не по-късно от 15
дни след получаване на машината, а остатъкът - на равни месечни вноски от по
2000лв. Изрично е предвидено, че собствеността на машината се прехвърля след
изплащане изцяло на договорената цена.
Във връзка с изпълнението на
задълженията на всяка от страните ищецът признава, че на 16.01.2014г. ответното
дружество е заплатило първата вноска от 9600лв. с ДДС, както и четири плащания
по 2000лв. по фактури №№№***/02.04.2014г, №***/12.05.2014г, №***/13.06.2014г.
и №***/07.07.2014. или общо се признават плащания в размер
на 17600лв. По делото са представени процесните фактури №№ ***/05.03.2015г., ***/02.04.2015г.,
***/05.05.2015г., ***/04.06.2015г.,
***/06.07.2015г., ***/03.08.2015г., ***/03.09.2015г., ***/19.10.2015г.
и №***/02.11.2015г., всички на стойност по 2000лв. с ДДС.
Видно от писмо изх. №***/13.07.2015г. от ответното дружество до ищеца първият
признава, че към 13.07.2015г. има осчетоводено задължение към ищеца в размер на
23 740лв. Към него е приложена таблица на фактурите и заплатените по тях суми,
вкл. частично плащане на 1000лв. по фактура №***/14.08.2014г.
на 14.08.2014г. Налице е признаване дължимостта
към 13.07.2015г. на сумата от 23 730лв. Същевременно в малко по-късно
писмо от ответника до ищеца изх.№***/12.08.2015г.
се твърди, че общата стойност на извършените плащания по договора е 17 600лв.,
но то надвишава уговорения аванс и за пръв ищецът уведомява писмено ответинка,
че не се проведени пусково-накладъчни
работи при предаване на машината. Твърди се, че предвидените в т.5 от договора
работни проби не са извършени. Отправя покана изпълнителят да изпълни тези си
задължения, за което да се състави приемо-предавателен протокол.
С нотариална покана до ищеца, получена
на 19.09.2016г., ответникът дава нов тридневен срок за извършване на пусково-наладъчните
работи и протокол за пускане на машината в редовна експлоатация. Предупреждава ищеца,
че при неизпълнение смята договора за развален на основание чл.87 от ЗЗД поради
неизпълнение от страна на изпълнителя.
От описаните писмени доказателства и
изслушаните свидетели, както и от признанията на страните безспорно се установи,
че процесната машина физически е доставена в завода на ответното дружество, за
което е съставен двустранно подписан приемо-предавателен
протокол №**/10.04.2014. Според текста на протокола изпълнителят
е „предал в експлоатация” на С. С. – технолог в „Бъдеще Бутово“ АД с.*** изработената по
договора машина, ведно с паспорт и електрически схеми. Протоколът не
установява заработването на машината, а само нейното доставяне при ответника.
Според показанията на изслушаните по
делото свидетели /служители съответно на ищеца и на ответника/, процесната
машина е доставена в завода на ответника през м.януари 2014г. Относно това
обстоятелство показанията на двамата свидетели съвпадат, не и относно
дейностите по въвеждането й в експлоятация. Свидетелят на ищеца – Н. К. заявява, че служители
на ищеца са направили насторйки на машината, проведни са проби за рязане на
единични и четворни тухли, 72-часови пуско-наладки и машината е работела добре,
а повечето посещения от страна на служители на ищеца били поради необходимост
от нагаждане на други машини по линията. Свидетелят на ответника – М. Л., разказва, че
машината е е достанала заложената в договора производителност, а по отношение
на качеството режела тухлите единички в неправилна форма, а четворките – с
разлика в размера през тухла. Недостатъците на машината и неспособността на
служителите на ищеца да я настроят за правилна работа станали причина машината да
не бъде ползвана след летния сезон на 2014г. Отрича да са провеждани 72-часови
проби, изпитание на празен ход и под товар. Доколкото нито един от свидетелите
не е пряк участник в настройване на машината, а и двамата са заинтересовани
като служебно зависими от страните, съдът не кредитира като достоверни
показанията им в частта, в която си противоречат.
При така установената фактическа
обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
Между страните съществува валидно
търговско правоотношение, възникнало със сключването на писмен договор за изработка
и пускане в експлоатация, по силата на който ищецът е изработил и предал на
ответника процесната машина, а последният е имал задължението да заплати
договорената цена. Съгласно разпоредбата на чл.264 от ЗЗД при приемане на
работата възложителят трябва да извърши преглед за недостатъци и да направи
всички възражения по неправилното изпълнение, освен ако не са скрити.
По делото се спори дали е прието
изпълнението чрез конклудентни действия - извършените плащания, липса на
своевременни възражения. Извършеното от страна на ответника осчетоводяване на
процесните фактури и плащанията по договора по същество представляват
конклудентни действия, с които ответникът признава задължението си по процесния
договор към онзи момент, но е изцяло в рамките на уговорените з аплащане
срокове, които текат независимо от изпълнението от страна на ищеца, тъй като е
уговорен срок за плащане, обвързан само с датата на доставката, но не и с
пускането в експлоятация. В този смисъл ответното дружество е действало
добросъвестно и и се явява изправна страна по договора към м.юни-август 2015г. Въпреки
изложеното следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на ответника,
че приемо-предавателния протокол не е подписан от него или негов представител.
С извършените плащания ответникът признава извръшената доставка, знаел е за
наличието на машината в своите производствени помещения. Ето защо и предвид
разпоредбата на чл.301 от ТЗ се извежда извод, че ответникът е потвърдил
извършените по процесната фактура и придружаващият я приемо-предавателен
протокол действия, тъй като не им се е противопоставил веднага след узнаването.
Остава обаче недосказано изпълнението на
останалите задължения на ищеца по процесния договор. Ищецът е следвало да
изработи машина с конкретни технически параметри, да я достави и да я пусне в
експлоатация с конкретно описани в договора дейности. С писмините доказателства
се установи единствено предаване на машината и техническата й документация.
Дейностите по т.5 от договора - работни проби, изпитания на празен ход на
отделните възли, празен ход на цяла машина в комплекс, изпитания под товар,
предаване с приемо-предавателен протокол за експлоатация и впоследствие
изпитания за доказване на производителност, след които съставяне на приемо-предавателен
протокол за работна експлоатация не се установи да са били извършени.
Неоснователен се явява доводът на ищеца,
че ответникът не е реализирал в срока за гаранционна отговорност претенциите си
за недостатъци на изработеното. В договора е уговорен срок за изпълнение
задълженията на ищеца по въвеждане в експлоатация 40 дни от получаване на
първата вноска. Установи се, че нито в този срок, нито в указаните срокове в
писменитеэпокани, ищецът е предприел действия за изпълнение на зъдлаженията си.
При невъведена в експлоатация машина, възложителят е в невъзможност да установи
дали е обременена с недостатъци/дефекти/ и не тече срок за реализиране на
рекламационна отговорност по чл.265, ал.2 от ЗЗД.
Неизпълнението от страна на ищеца се
явява съществено по смисъла на чл.87 от ЗЗД, доколкото без провеждане на
необходимите пусково-наладъчни дейности и настройване на машината по зададените
в договора параметри същата не може да бъде ползвана по предназначение. Ответникът
като изправна страна надлежно е реализирал потестативното си право да развали
договора едностранно поради виновното му неизпълнение от другата страна с
писмено уведомяване и определяне на срок за изпълнение. Волеизявлението е
достигнало до изпълнителя, който не доказва да е предприел действия по
изпълнение.
По изложените съображения предявеният главен иск се
явява неоснователен и недоказан – договорът между страните е развален и е
отпадноло основанието за плащане на цената. При този изход на делото подлежи на
отхвърляне и акцесорната претенция за мораторна лихва, както и претендираните
разноски по заповедното производство. Ответната страна не заявява претенция за
разноски и такива не следва да бъдат присъждани в нейна полза.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковенте, предявени от „Иновационтех” ЕООД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.****, представляван от управителя Т.Г.М. с правно
основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК да бъде признато съществуване на
вземания на ищеца към „Бъдеще Бутово”АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление с *******, представлявано от изп.директор С.К. Д. за сумите от 16 400лв. главница по фактури №№ ***/05.03.2015г., ***/02.04.2015г., ***/ 05.05.2015г., ***/04.06.2015г., ***/06.07.2015г., ***/03.08.2015г., ***/ 03.09.2015г., ***/19.10.2015г. и
№***/02.11.2015г., и 5035,08лв. мораторна лихва от падежа
на всяка от фактурите до 02.07.2018г., за които е изадена заповед за изпълнение
по ЧГрД № ***/2018г. по описа на РС ****** като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВМ