Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
Гр. Разград, 09 юни 2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публично заседание на седемнадесети май две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ИВА РАНГЕЛОВА
разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело № 53 по описа за 2022
г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Ш. от с. Д., обл. Р. против Решение № 25/
09.02.2022 г., постановено по АНД № 721/ 2021 г. по описа на Разградския
районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0003172/28.10.2021
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе
(РД“АА“), с което на основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП) му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 34, §. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Недоволно от така постановеното решениe е останало наказаното лице. В жалбата си сочи, че то е необосновано, постановено
при нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния
закон. Развива доводи, че извършеното от него деяние съставлява маловажен
случай по смисъла на закона. С оглед на това моли съда да го отмени,
ведно с произтичащите от това последици.
Ответникът по касационната жалба не се представлява в съдебно заседание и
не ангажира съда със становище по жалбата.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да
остави в сила решението на районния съд.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото
доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е
основателна по следните фактически и правни изводи:
В
хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които установяват
всички относими към спора факти и обстоятелства. Те сочат, че
на 14.10.2021 г. около 07:05 ч. в гр. Разград служители на РД „АА“ извършили
проверка на жалбоподателя, като водач на автобус „Отокар Вектио 310“ от
категория М3, с peг. № ********, извършващ обществен превоз на пътници по маршрут от гр. Силистра за гр.
София. Превозът попадал в изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 г.
Автомобилът бил оборудван с дигитален тахограф. При проверка на картата на
водача във връзка с регистрираните време на управление, прекъсвания и почивки
му за предходните 28 дни и текущия ден се установило, че той не е въвел
необходимите данни в картата на водача за периода от 16:02 ч. на 26.09.2021 г.
до 07:04 ч. на 03.10.2021 г., когато бил извън превозното средство и не е бил в
състояние да използва тахографа. При тези данни е прието, че с противоправното си поведение касаторът
е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 34,
§ 3, б. “б“
от Регламент (ЕС) №165/2014 и срещу него е съставен АУАН бл. №
295208/ 14.10.2021 г. Отразените в акта констатации са изцяло възприети
от наказващия орган и въз основа на тях с процесното НП на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвтП на нарушителя е наложена глоба от 500
лв. В производството по чл.59 и сл. от ЗАНН
въззивният съд е потвърдил това НП като е приел, че то е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Този
извод не се споделя от настоящата инстанция.
Според легалното определение на чл. 6 ЗАНН „административно нарушение“ е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Следователно не всяко противоправно деяние съставлява административно нарушение, а само това, което
изрично е обявено за наказуемо от закона.
Безспорно с разпоредбата на чл. чл. 34, § 3, б. “б“ от Регламент (ЕС)
№165/2014 е регламентирано задължение за водачите да вписват в картата на
водача периодите, когато са извън превозното средство и не са в състояние да
използват монтирания тахограф поради „друга
работа", „период на
разположение" , прекъсвания, почивка, годишен
отпуск или отпуск по болест. В случая е безспорно установено, че касаторът
не е въвел данни в картата си за периода, когато поради платен годишен отпуск е
бил извън превозното средство и не е можел да използва монтирания дигитален
тахограф. Неизпълнението на това задължение съставлява противоправно поведение.
То обаче не е обявено за наказуемо по административен ред от законодателя.
В санкционната норма на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвтП е предвидено, че водач,
който не е въвел данните относно периодите на "друга работа",
"време на разположение", "прекъсване" или "дневна
почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното
средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с
глоба 500 лв. Тази норма е със смесен фактически състав, който включва както
правното поведение, което следва да се спазва от адресатите й (хипотезата),
така и санкцията, която се прилага при нарушаване на това поведение. В нея
конкретно, изрично и изчерпателно са изброени хипотезите, при които се налага
предвиденото там наказание, а именно невъведени данни за периодите „друга
работа“, "време на разположение", "прекъсване" или
"дневна почивка“. Невъвеждането на
данните за периодите, когато водачът е бил в платен годишен отпуск или в отпуск
по болест не попадат в обхвата на нормата.
С оглед на това съдът намира, че при липсата на общо препращане към
разпоредбата на чл. 34, §. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) 165/2014 е недопустимо предвиденото
в чл. 93в, ал. 11 от ЗАвтП наказание да се налага и на водачи, които не са
въвели данни за периодите, когато са били извън превозното средство поради
годишен отпуск или отпуск по болест. Националният законодател не е предвидил, че тези деяния са
наказуеми. Недопустимо е по аналогия да се запълва съществуващата липса на
изрична наказателна или административнонаказателна норма и тя да се тълкува
разширително. Противното ще е в противоречие както на принципа на
законоустановеност на престъплението, респективно нарушението и неговата
наказуемост, регламентиран се в чл. 5, ал. 3 от Конституцията на Република България,
така и на изричната забрана да се
въвежда наказателна отговорност по пътя на тълкуването на закона, установена
от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните
актове.
Наред с това следва да се отбележи, че нормативната уредба позволява
данните за периодите, когато водачът не е бил в ППС поради годишен отпуск да се
въвеждат не само в неговата карта, но и да се установяват с удостоверение за
дейности. В този смисъл са разпоредбите на чл. 93в, ал. 17, т. 4 от ЗАвтП и чл.
10, ал. 1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г., издадена от министъра на
транспорта. Това не противоречи и на
европейското право. Съгласно Регламент /ЕС/№ 561/06, Директива 2006/22/ЕС и
Регламент /ЕС/№ 3821/85 и Тълкувателно разяснение № 5 към тях, при пътните
проверки първоизточниците на информация поначало са тахографските записи, като
липсата им може да бъде обоснована с горепосоченото удостоверение за дейности,
ако поради определени обективни причини /посочени по видове в удостоверението/,
съставянето им включително чрез ръчно въвеждане на данните, не е било възможно.
В случая такова удостоверение за дейности е налице и от него се установява, че
липсата на данни за инкриминирания период е обосновано именно с такава
обективна причина, че водачът е бил в годишен отпуск. Ако контролните органи
бяха поискали от него да представи това удостоверение, но той не го е
представил, тогава деянието му щеше да бъде наказуемо по чл. 93в, ал. 17, т. 4
от ЗАвтП.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира,
че оспореното НП е издадено в нарушение на материалния закон. Приемайки
противното въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се
отмени.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 25/ 09.02.2022 г.,
постановено по АНД № 721/ 2021 г. по описа на Разградския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0003172/28.10.2021 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на Х. Х. Ш. от с. Д., обл. Р. на основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози е наложено
наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 34, §. 3, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/