Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на четвърти юни две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора А. Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №931 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от А.И.П., депозирана чрез
адв. М. срещу решение № 150 от 28.01.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД №
3651/2019г., по описа на ВРС, с което е потвърдено НП
№19-0819-004046/16.07.2019г. на началник на група в сектор ПП към ОДМВР -
Варна, с което на касатора на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 /двеста/
лева.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния
закон, като се претендира неговата отмяна и постановяване на ново по съществото
на спора, с което се отмени процесното НП.
Пред настоящата инстанция
касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба вх. №
5872/03.06.2020г., чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа
депозираната касационна жалба и отправя искане решението на ВРС да бъде
отменено.
Ответникът,
редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
касационната жалба и по съществото на спора.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че
решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Касационна жалбата е процесуално допустима, подадена e в срока
за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по жалба на А.И.П. ***46/16.07.2019г. на началник на група в сектор ПП
към ОДМВР - Варна, с което на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00
/двеста/лева.
Въззивният съд е приел за установено, че на 26.06.2019г.,
около 12,45 часа П. управлявал л.а. **с рег.№ * *** *в гр. Варна, по бул. Т.М.в
посока ж.к. В.В.. На кръстовището с бул. Я.Х., П. решил да извърши маневра
обратен завой и при същата отнел предимството на движещия се направо л.а.“Ф“ с
Рег.№ ****. При така създадената обстановка водачът на л.а. „Ф“ се блъснал в
задната част на л.а.“****“ управляван от П.. Произшествието било посетено от
органите на ОД МВР-Варна, които след като се убедили в изправността на
светофарната уредба в кръстовището, извършили оглед на автомобилите и снели
обяснения от водачите, издали Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
тъй като при настъпилото ПТП били пострадали водача на л.а.“Ф“ и спътника му в
автомобила. Св. Д. съставил АУАН срещу П., в съдържанието на който описал
обстоятелствата при извършване на нарушението и дал правна квалификация на
същото по ЗДвП. Акта бил надлежно предявен на П., който не вписал в
съдържанието му възражения. В срок по административнонаказателната преписка
постъпили възражения, че неправилно е
установена фактическата обстановка и се оспорва факта на какъв сигнал на
светофарната уредба е навлязъл в кръстовището водача на л.а.“Ф“. Във връзка с направените възражения била
разпоредена допълнителна проверка, която била извършена от пет членна комисия.
Същата след като се запознала с материалите по административното производство и
изготвените видеозаписи от ОП“ТАСРУД“-Варна преценили, че възражението е
неоснователно и П. е отнел предимството на движещия се в права посока л.а.“Ф“. На 16.07.2019г., въз основа на съставения
АУАН било издадено и НП, като административнонаказващия орган възприел
описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушението било квалифицирано като
такова по чл.38 ал.2 от ЗДвП.
Фактическата обстановка съдът приел за
установена въз основа на писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, показания на св.Д., протокол за ПТП, и
копие от видеозапис предоставен от Общинско предприятие ТАСРУД-Варна. ВРС
кредитирал всички приобщени по делото доказателства като единни,
последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, относими към предмета на
доказване.
За да
постанови този резултат и потвърди наказателното постановление въззивния съд е
приел в мотивите си, че при съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него
НП са спазени процесуалните правила по ЗАНН, съдържат реквизитите, изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административнонаказващия орган въз основа на събраните по преписката доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като е дал
правилна правна квалификация на извършеното от П. нарушение, като правилно е
индивидуализирано и наказанието.
Настоящият състав на съда намира, че установената
от районния съд фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. При разглеждане на спора районният съд е спазил
принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната
истина. От събраните относими и допустими доказателства е извел правилен извод
за законосъобразност на процесното НП.
Касационната
инстанция, съгласно правилата за касационна проверка, може да контролира
предходните такива по фактите, единствено чрез контролиране спазването на
процесуалните правила относно събирането, проверката и оценката на
доказателствения материал. При оценката на доказателствата районният съд не е
излязъл от правомощията си по ЗАНН, по реда и със средствата на НПК е събрал
всички доказателства, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за
тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. В мотивите си
въззивната инстанция е изложила правните съображения за взетото решение. Същите
са резултат от правилно приложение на материалния закон, като въззивната
инстанция е дала отговор на всички възражения, релевирани във въззивното
производство. Поради това и предвид липсата на допуснати от районния съд
процесуални нарушения във връзка със събирането, преценката на доказателствата
и разпределението на доказателствената тежест в процеса, настоящият състав не
следва да обсъжда наведените с касационната жалба твърдения за факти, различни
от установените с обжалваното решение.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна,
както и крайния извод за законосъобразност на наказателното постановление. При правилна преценка на
доказателствата, въз основа на събраните гласни доказателства, и приетите на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства, които не са оспорени от
жалбоподателя, ВРС е направил установяванията за релевантните за нарушението и
проведеното административнонаказателно производство факти и обстоятелства. В АУАН
и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не е
нарушено правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Съгласно разпоредбата на 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по
същия закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая АУАН
е валидно съставен, от орган, притежаващ съответната материална компетентност,
като актът отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. Ето защо, последната
законова разпоредба въвежда един принцип относно фактическата обстановка,
описана в АУАН и касаеща нарушения на ЗДвП, обратна на общото правило, че в
съдебното производство, фактическите констатации в АУАН нямат обвързваща
доказателствена сила и в тежест на административнонаказващия орган е да докаже
обстоятелствата по установяване на извършеното нарушение. Предвид това, в
тежест на жалбоподателят е да ангажира доказателства за противното по смисъла
на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Последното обаче не е сторено, като в случая
единствено е оспорена фактическата обстановка, без да се сочат доказателства за
това. Проведено е подробно разследване на спорните в
административнонаказателното производство факти във връзка с възражението срещу
съставения АУАН. Подробни в тази насока са и констатациите на определената
комисия, обективирани в справка с рег.№819-17247/07.08.2019г.
Съдът намира за неоснователно възражението, че жалбоподателят е неправилно
санкциониран по реда на чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4
от ЗДвП.
Следва да се има предвид, че нарушената разпоредба е правилото за
поведение, посочено в чл.38, ал.2 от ЗДвП, като на жалбоподателят ясно е
указано последното, както и същността на нарушението - извършил маневра
„завиване в обратна посока“, при която без да пропусне е блъснат от насрещно движещия се в права посока
л.а. От посочените разпоредби на чл.179, ал.2 от ЗДвП, във
вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, то последната е такива със санкционен
характер и следва да бъде тълкувана именно съобразно посоченото нарушение –
това по чл.38, ал.2 от ЗДвП, в който случай смисълът й е напълно ясен.
Възраженията
на касатора са идентични с тези във въззивното производство и са намерили
подробен отговор в оспореното решение, мотивите на което се споделят и от
настоящия състав на съда.
ВРС е приложил правилно
материалния закон и решението не страда от посочените в касационната жалба пороци,
което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 150 от 28.01.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 3651 по описа на
ВРС за 2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: