№ 5978
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100507530 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Е. С. К. срещу решение № 5360/26.03.2024 г.
по гр.д. № 62481/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, в частта, с която на основание
чл. 50 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ищеца Н. С. Д. сумата в
размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от 01.06.2023 г. до погасяването,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ухапване на
ищцата от куче, което е под надзор на ответника, на 31.05.2023 г. в село Чепинци.
Жалбоподателят - Е. С. К., твърди, че решението е неправилно в частта, с която
предявеният иск е уважен. Сочи, че по делото не е доказано ищцата да е получила
твърдените травми, които да са в резултат на ухапването от страна на кучето на
ответника. Счита също така, че присъденият размер на обезщетение не отговаря на
критериите, предвидени в чл. 52 ЗЗД. Ето защо, моли решението в обжалваната част
да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по
производството.
Ответникът по жалбата – Н. С. Д., оспорва жалбата и моли решението в
обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. С. Д. с осъдителен иск с правно
основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищецът – Н. С. Д., твърди, че на 31.05.2023 г., около 15,00 часа в село Чепинци
е разхождала кучето си, като е била заедно с нейния баща. При преминаване по ул.
„Реката“ е била нападната от куче, порода „немска овчарка“, което е изскочило от двор
на къща с адрес ул. ****. Кучето я е повалило на земята, като е започнало да я хапе по
различни части на тялото. Непосредствено след нападението от двора на къщата е
излязъл ответникът Е. С. К. – собственик на кучето, който е успял да го прибере. Сочи,
че вследствие на нападението на кучето на ответника е имала множество рани от
ухапване по цялото тяло, както и охлузвания от падането на земята. Също така,
твърди, че в резултат на нападението на кучето е претърпяла и психическа травма. Ето
защо, претендира ответникът да бъде осъден да заплати в нейна полза сумата в размер
на 7000 лв., ведно със законната лихва от датата, следваща датата на увреждането –
01.06.2023 г., до погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
физически болки и страдания, както и психическа травма, причинени вследствие на
ухапване от собственото на ответника куче, порода „немска овчарка“.
С обжалваното решение № 5360/26.03.2024 г. по гр.д. № 62481/2023 г. по описа
на СРС, 128 състав, искът е уважен за сумата в размер на 5000 лв., като е отхвърлен до
пълния предявен размер от 7000 лв.
Решението на СРС е обжалвано само от ответника в частта, с която исковете са
уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е
ПРАВИЛНО в обжалваната част.
За основателност на иска с правно основание чл. 50 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, които са в резултат
от ухапване от куче, собственост на ответника.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
С.А.Д. и В.К.В. – очевидци на инцидента между ищцата и кучето на ответника,
безспорно се установява, че ищцата е била нападната, повалена на земята и ухапана
многократно от кучето на ответника. В тази връзка свидетелят Д. сочи, че заедно с
ищцата са разхождали кучето в близост до дома им в село Чепинци. При
преминаване покрай къщата на ответника кучето на последния е излаяло, откъснало е
синджира, на който е било вързано, и е нападнало ищцата, като я е повалило на земята
2
и е започнало да я хапе по цялото тяло. Непосредствено след това от двора на къщата е
излязъл ответникът, който е успял да хване кучето. Ищцата е имала рани по лицето и
по цялото тяло, като веднага е отишла в лечебницата на село Чепинци. Наложило се е
на следващия ден да отиде също така на лекар в София. Изложеното от свидетеля Д. се
потвърждава и от показанията на свидетеля В., който сочи, че веднага след
нападението на кучето е излязъл на улицата, видял е кучето на ответника, порода
„немска овчарска“, върху ищцата, която е била на земята, като ответникът е издърпал
кучето си.
Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е
изгубило. Следователно, ответникът, в качеството на собственик на кучето, което е
ухапало ищцата, отговоря за всички преки и непосредствени вреди, причинени
вследствие на ухапването.
Следва да се установи, дали ищцата е претърпял твърдените в исковата молба
неимуществени вреди.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че в резултат на нападението на
кучето ищцата е имала рани по лицето и тялото, като е имало дълбока рана на ръката,
а по лицето е имала по-малки рани. Причинените на ищцата травми са наложили
продължително лечение с лекарства, като и към настоящия момент изпитва болки в
дясната ръка. Наложило се е да отсъства от работа за период от 20-30 дни. Освен
физическите наранявания, ищцата е била силно стресирана, не е могла да спи,
събуждала се е през нощта и е преживявала случилото се.
Съгласно представените по делото медицински документи и заключението на
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на
ухапването от кучето на ответника на 31.05.2023 г. ищцата е получила рани на лявата
предмишница, дясната мишница, три линейни охлузвания на лицето, охлузване и
кръвонасядане на лявата лопатка, охлузване на дясното коляно, охлузване на гърба.
Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза сочи, че раните от кучешки
ухапвания протичат със силни болки и страдания, тъй като кучешките зъби са силно
замърсени и при тези ухапвания се внасят инфекции в раните. В конкретния случая
ищцата има рани от ухапване от кучето на ответника на двете ръце. В резултат на
ухапването на ищцата е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, придружено с болки и страдания, включително и временно затрудняване
движенията на десния горен крайник за срок по-кратък от 30 дни, което е в резултат на
падането при нападението на кучето. Освен това, след заздравяване на раните от
кучешките ухапвания са се образували характерни овални белези.
Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото се установява по безспорен
3
начин от обсъдените по-горе свидетелски показания и приетата съдебно-медицинска
експертиза, че в резултат на ухапването от кучето на ответника ищцата е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са вида и обема на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания и битови неудобства. При определяне размера на обезщетението при
телесните увреждания следва да се имат предвид обективни обстоятелства като
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (така Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС).
С оглед посочените критерии при определяне на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на увреждането на ищцата, следва да се отчете
обстоятелството, че периодът на възстановяване от претърпяното от ищцата
увреждане е сравнително кратък, тъй като се касае за временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, съдейки от заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, като към настоящия момент оздравителният процес е
приключил и са останали единствено белези по тялото на ищцата на мястото на
ухапването. Ищцата е претърпяла интензивни болки в началния момент на
увреждането, като болките са продължили и през целия възстановителен период – до
около 30 дни. Следва да се има предвид обстоятелството, че процесното травматично
увреждане се е отразило негативно върху психиката на ищцата, отчитайки механизма
на причиняване на увреждането и обстоятелствата, при които то е реализирано –
ухапвания от голямо куче, порода „немска овчарка“, което е нападнало ищцата в гръб
и я е повалило на земята.
Отчитайки всички тези критерии - най-вече преживяната психическа травма,
каквато несъмнено е налице при подобен вид увреждане, с оглед на общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението, съдът намира, че определеното от
първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. се
явява справедливо и отговаря на критериите, посочени по-горе.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна,
а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ответника по жалбата е основателно. Делото пред
4
въззивната инстанция не се отличава с особена фактическа и правна сложност,
обосноваваща адвокатско възнаграждение в по-голям от минималния размер,
предвиден в НМРАВ, доколкото не са събирани нови доказателства и е проведено само
едно съдебно заседание. Ето защо, претендираните от ответника по жалбата разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. се явяват прекомерни и същите
следва да бъдат намалени до сумата в размер на 800 лв. – минималното
възнаграждение, съгласно НМРАВ.
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 800 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5360/26.03.2024 г. по гр.д. № 62481/2023 г. по
описа на СРС, 128 състав, в частта, с която на основание чл. 50 ЗЗД Е. С. К. е осъден
да заплати в полза на ищеца Н. С. Д. сумата в размер на 5000 лв., ведно със законната
лихва от 01.06.2023 г. до погасяването, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ухапване на ищцата от куче, което е под надзор
на ответника, на 31.05.2023 г. в село Чепинци.
ОСЪЖДА Е. С. К., с адрес: село Чепинци, Столична община, ул. ****, да
заплати в полза на Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес: село Чепинци, Столична
община, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 800 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването на препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5