Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на осми юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 4 597 по описа на
2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.79
ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.265 ал.1 пр. 2 от ЗЗД за сумата от 38 517 лева.
Ищецът „Б.А.П.“ ЕООД излага в исковата
молба, че през есента на 2016 г. с ответника е сключен договор за изпълнение на
ремонт на покрив в обхват от 1 300 кв.м. на собствената му търговска
сграда, находяща се в с. Гара Елин Пелин /бивш ресторант „Керамик“/ за сумата
от 35 400 лв. Твърди се, че на изпълнителя била заплатена авансово сумата
от 30 000 лв. Твърди се, че изпълнението на СМР било некачествено, а
въпреки отправена нотариална покана изпълнителят да поправи некачествения
ремонт същият не го извършил. Изложени са твърдения, че в производство по реда
на чл. 207 от ГПК вещо лице установило, че причинените вреди на възложителя с
оглед некачествено извършените СМР възлиза на сумата от 55 000 лв.
Изложени са твърдения, че след това производство бил сключен договор с друг
изпълнител, който извършил спешно належащия ремонт за сумата от 38 517 лв. При тези фактически твърдения е обоснован
правен интерес от предявяване на иска и съдът е сезиран с искане да бъде осъден
ответника да му заплати сумата от 38 517 лв., заплатени от него
за труд, поправка и довършване на ремонта. Претендира се законна лихва върху
сумите, както и сторените разноски.
Ответникът В.Г.Я., редовно уведомен,
оспорва предявения иск в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК,
чрез назначения му особен представител В., която поддържа възраженията в
открито съдебно производство.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал.3 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед на ангажираните по делото доказателства съдът приема , че между
страните е сключен договор за изпълнение на определени СМР, съгласно който
ищецът в качеството на възложител е възложил на ответника – изпълнител, който е
приел да изработи нещо, т.е. предмет на дължимата от него престация е един
трудов резултат, възложен му от ищеца в качеството на възложител, като изрично
е уговорено, че за приетата работа се дължи определено възнаграждение. С оглед
на клаузите на сключения между страните договор съдът приема, че между тях е
сключен валиден договор за изработка, пораждащ произтичащи от него облигационни
отношения между страните. Изрично страните са уговорили начина на плащане
помежду си.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД регламентира задължението на
възложителя да приеме извършената съгласно договора работа. Понятието
"приемане" включва в себе си фактически и правни действия, изразяващи
се в преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и
изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от страна на възложителя, че
счита работата за съобразена с договора. Решаващият състав приема, че
възложителят следва да приеме както точното и качествено изпълнение, така и
това, което се отклонява от поръчката или е с недостатъци, стига същите да не
са от естество да правят работата негодна за нейното предназначение. Тогава
възложителят би могъл да развали договора и не би дължал никакво възнаграждение
(чл. 265, ал. 2 от ЗЗД). В останалите случаи обаче законът е уредил няколко
алтернативни възможности по арг. на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, ако е заявил
съответните възражения при приемането. От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че ищецът е възразил срещу извършената работа и това е
обективирано в изпратената до изпълнителя нотариална покана, приложена по
делото.
Вещото лице по изслушаната, в производството по чл. 207 от ГПК, съдебно
техническа експертиза е констатирало обема на некачествено извършените работи.
Същото е обосновало извод, че размерът им възлиза на сумата от 55 000 лв. Видно
от писмените доказателства по делото сумата, заплатена за поправка на
некачествените СМР възлиза на 38 517 лв., поради което настоящият съдебен
състав намира заявеният иск в посочения размер за основателен и доказан.
При този изход на спора и с оглед на изричната претенция на страните за
разноски на основание чл. 78 ал.1 от ГПК г. ответникът дължи на ищеца разноски
в размер на 3 427, 60 лв.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Г.Я., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Б.А.П.“ ЕООД, ЕИК **********,
със съдебен адрес:*** офис 123 – адв. Е.М. на правно основание чл.79 , ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.265 ал.1 пр. 2 от ЗЗД
сумата от 38 517 лв. /тридесет и
осем хиляди петстотин и седемнадесет/ лв. – представляващи сумата, необходима
за поправяне на некачествено извършени СМР по договор от 2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.04.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 3 427, 60 /три хиляди четиристотин
двадесет и седем лева и шестдесет стотинки/ - разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е обявено.
СЪДИЯ: