Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Предявени са искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Ищците – Р. С. Х. и П. К. Ц. - излагат в исковата си молба, че на 19.11.1997 година първата ищца и съпруга й К. Т. Т.прехвърлили на ответника част от жилищната си сграда, построена чрез групов строеж въз основа на възмездно отстъпено право на строеж в гр. В., ул. „Ч.” № * в петно * в квартал * по подробния устройствен план на града: първи етаж, над сутеренния, състоящ се от две спални, хол, столова, кухня, коридор, баня, тоалетна и две тераси, средната сутеренна стая на сутеренния етаж, при граници: изток – стая на С.Н., запад – стая на С.К., север – коридор и юг – двор, прилежащото на този етаж избено помещение – средно, при граници: изток – изба на С.Н., запад – изба на С.К., север – терен и юг –коридор, ведно с прилежащата към етажа една трета идеална част от тавана на къщата, гараж № *, построен в същата сграда при граници: изток – гараж на С.К., запад – гараж на М.И., север – терен и юг – улица, ведно с 32,80% идеални части от общите части на сградата, срещу задължението на последния за издръжка и гледане на двамата прехвърлители заедно и поотделно до края на живота им. На 23.05.2010 година прехвърлителят К. Т. Т.починал и за наследници по закона оставил страните: ищците – съпруга и дъщеря, а ответника – син. Ищците се позовават на неизпълнение на алеаторното задължение от самото сключване на договора и по реда на настоящото производство претендират разваляне на описания по-горе договор до размер на 5/6 идеални части от прехвърлените имоти, ведно с присъждане на разноските по делото. Ответната страна - Д. К. Т. - оспорва исковете с възражения, че съобразно своите финансови възможности е изпълнявал задълженията си по договора. За исковия период сестра му, втората ищца, не се е интересувала от прехвърлителите, също нейни родители. През 2008 година в имота, предмет на претендирания за разваляне договор, изградил отоплителна инсталация и осигурявал средства за експлоатацията й. Първата ищца, майка на ответника, не е искала изпълнение по договора, отказвала е предложената й помощ. Излага доводи, че неизпълнената част от алеаторния договор е незначителна с оглед интереса на двамата кредитори. По отношение на имота, предмет на договора, се позовава на придобивна давност, претендирайки на това основание да е негов собственик. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от приложения нотариален акт № *, том *, нот.дело № *год. на нотариуса при Великотърновски районен съд, че на 19.11.1997 година Р. С. Х. и К. Т. Т.са прехвърлили на ответника описания в исковата молба имот срещу задължението на последния да гледа и издържа двамата прехвърлители заедно и поотделно. Няма спор ответникът да е изградил в имота, предмет на процесния договор, отоплителна инсталация. Липсват доказателства, установяващи изпълнение на алеаторното задължение за времето от сключване на договора. Свидетелката Н.И. познава ответника от 2006 година насетне и възприятията й за отношенията между страните се отнасят за времето от посочената дата. Показанията й сочат, по-скоро за неполагане на грижи към прехвърлителите, отколкото за изпълнение на договорното задължение на ответника „… в момента … не си пазаруваме заедно, не си готвим заедно с майка му… тя отделно, ние отделно…”. Това положение на отношенията между страните свидетелката сочи да датира около година и половина – „… това положение е така, шест или седем месеца, откакто той /прехвърлителят Т./ почина….”. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. По безспорен начин по делото е установено съществуването на ненаименуван по смисъла на чл. 9 от ЗЗД двустранен договор: договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите. В качеството си на прехвърлители, първата ищца и нейният съпруг са дали съгласие да прехвърлят имота си на ответника. С това те точно по смисъла на чл. 65 от ЗЗД са изпълнили договорните си задължения и се явяват изправна по спора страна – чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. Смъртта на втория прехвърлител е призовала страните към наследяване. Процедурното им поведение сочи несъмнено по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН приемане на откритото наследство. Така ищците - първата на договорно и наследствено, а втората – само на наследствено основание, се явяват материалноправно активно легитимирани да търсят развалянето на процесния договор. Липсата на доказателства за изпълнение на алеаторното задължение на ответника или за погасяването му по друг способ сочат наличността на предпоставките по чл. 87, ал. 1 и 3 от ЗЗД и онагледяват основателността и доказаността на иска. Ищците – до размера на наследствените си права, а първата от тях: и за половината от имота, се явяват титуляри на правото на разваляне на атакувания договор. В този смисъл искът се явява доказан и основателен. Следва да бъде уважен ведно със законните от това последици – присъждане на разноските по делото. Доводите и възраженията на ответника са неоснователни. Дали сестра му се е интересувала от родителите си или нÕ има нравствена стойност, но не влияе на съдбата на договора. Тя не е страна по него, а правото й да търси разваляне се базира на наследственото правоприемство между прехвърлителя Т., от една страна, и нея самата, от друга. Изграждането на отоплителна инсталация в имота би могло да бъде елемент от полаганите грижи и издръжка, но на фона на оскъдните данни в тази насока по-скоро е подобряване на собствен имот и, по тази причина нямащо погасителен ефект спрямо алеаторното задължение. Същото важи и за твърдението на ответника, недоказано по делото, да е осигурявал средства за горивото на тази инсталация. Голословно и недоказано е твърдението ответникът да е полагал грижи за родителите си. Това дефинитивно е така поне за времето от сключване на договора до 2008 година. За този период не са събрани каквито и да било доказателства за изпълнение. Дори ищцата-прехвърлителка да е отказвала предложена от ответника помощ, факт за който нарочни доказателства също липсват, то на разположение на ответника са били възможностите по чл. 97 и сл. от ЗЗД. Да е прибегнал към упражняването им липсват както доказателства, така и твърдения. Без правна стойност е дали прехвърлителите са искали грижи или не. Задължението за издръжка и гледане на безсрочно и затова дължимо от възникването му. Задължението за издръжка и гледане е за трайно продължително изпълнение. Неизпълнението на каквато й да било част от такова задължение е винаги значителна по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. За прехвърлителя по договора за издръжка и гледане вземането се състои не просто във финансово подпомагане и полагане на грижи, а в създаване на една съвпадаща или близка до домашната среда, в която ежедневните нужди се покриват както това става между най-близки хора. Затова и колкото и незначителна по стойност или време да е неизпълнената част от алеаторния дълг това всякога влече неизпълнение на договора в неговата цялост. Възражението за изтекла в полза на ответника придобивна давност е неотносимо към проблема за развалянето на процесния договор. По-специално не може да предизвика отхвърляне на исковата претенция. По същество е и неоснователно, защото ответникът е придобил собствеността върху имота, предмет на договорната връзка, по силата на самата сделка. Бидейки придобивен способ, за да е приложима придобивната давност, нужно е владяната вещ да е чужда, защото никой не може да владее срещу себе си. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищцата Р. С. Х. има право на разноски, по делото доказани като сума от 1 925,41 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Разваля договора по нотариален акт № *, том *, нот.дело № *год. на нотариуса при Великотърновски районен съд, по силата на който Р. С. Х. и К. Т. Т.прехвърлят на сина си Д. К. Т. част от жилищната си сграда, построена чрез групов строеж въз основа на възмездно отстъпено право на строеж в гр. В., ул. „Ч.” № * в петно * в квартал * по подробния устройствен план на града: първи етаж, над сутеренния, състоящ се от две спални, хол, столова, кухня, коридор, баня, тоалетна и две тераси,средната сутеренна стая на сутеренния етаж, при граници: изток – стая на С.Н., запад – стая на С.К., север – коридор и юг – двор, прилежащото на този етаж избено помещение – средно, при граници: изток – изба на С.Н., запад – изба на С.К., север – терен и юг –коридор, ведно с прилежащата към етажа една трета идеална част от тавана на къщата, гараж № *, построен в същата сграда при граници: изток – гараж на С.К., запад – гараж на М.И., север – терен и юг – улица, ведно с 32,80% идеални части от общите части на сградата, срещу задължението на последния за издръжка и гледане на двамата прехвърлители заедно и поотделно до края на живота им, до размер на 5/6 /пет шести / идеални части от имота, предмет на договора по иска на Р. С. Х., ЕГН: * от гр. В., ул. „Ч.” № * и П. К. Ц., ЕГН:* от гр. В., ул. „Д. Б.”, № *, двете със съдебен адрес К.Г., адвокат от гр. В., ул. „Ц.Ц.” № *, партер, против Д. К. Т., ЕГН: * от гр. В., ул. „Ч.” № *, на основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Осъжда Д. К. Т., ЕГН: * от гр. В., ул. „Ч.” № *, да заплати на Р. С. Х., ЕГН: * от гр. В., ул. „Ч.” № * сумата от 1 925,41 /хиляда деветстотин двадесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/ лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Дава на ищците, по реда на чл. 115, ал.2 от ЗС, шестмесечен срок за вписване на настоящото решение, считано от влизането му в сила. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. |