О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.ЛОВЕЧ,
30.01.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито съдебно заседание на тридесети януари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от
съдия Константинова ч.гр. дело № 55 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.274 и
сл. от ГПК.
Ловешкият окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена от Г.М.И. ***, Т.М.М. и М.В.Р. ***, чрез адвокат Ц.Т. ***, срещу Определение от 13.12.2018 година, постановено по гр.дело № 1250/2018 година по описа на Районен съд –Ловеч, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
Определението на съда е обжалвано като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на установената съдебна практика относно споровете на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В жалбата се анализират подробно фактите, които съдът е следвало да съобрази при преценката дали е налице правен интерес за ищците от предявяване на иск. Излагат се и доводи в подкрепа на твърденията в исковата молба за наличие на валидни писмени доказателства, които сочат, че е налице конкуренция на права върху една и съща земеделска земя, преди нейното коопериране. В тази връзка се проследяват решенията на ОСЗГ и съдържащите се в преписките документи. Подчертава се, че спорът между страните фактически е съсредоточен около това към момента на обобществяване на земята кой от двамата наследодатели (този на ищците или този на ответниците), е бил собственик на земеделската площ, за която при извършеното по молба на ищците идентифициране е било установено, че попада върху поземлен имот, записан на наследодателя на ответниците. Жалбоподателите считат, че спорът за материално право касае една и съща земеделска земя и се свежда до това кому е принадлежало правото на собственост върху същата земя към момента на образуване на ТКЗС в населеното място, т.е. че са налице предпоставките на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Позовавайки се и на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.дело №4/2014 г. на ОСГК- ВКС сочат, че с иск, предявен по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е признато правото им на възстановяване на собствеността върху процесния имот и въз основа на него е издадено и решение на ПК-Ловеч № 281С1 15.07.1999 г. Твърдят, че не могат да защитят нарушеното си право по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР, тъй като спорът за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ предхожда това производство и се позовават на съдебна практика ( р.№ 121/19.07.2012 г. по гр.д.№ 339/2011 г., опр. № 128/29.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 534/2010 г. на ВКС, І г.о.)
Молят да бъде отменено обжалваното определение и делото-върнато на РС –Ловеч за продължаване на производството по делото.
Моли да бъде потвърдено определението на районния съд.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса в срока по чл.275,ал.1 и е насочена против валиден съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред Ловешкия районен съд е образувано по повод искова молба, подадена от Г.М.И. ***, Т.М.М. и М.В.Р. ***, чрез адвокат Ц.Т. *** срещу П.Д.В., М.Д. Бериева, Е.Л.Ц., с посочено правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Ищците са поискали да бъде установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в с.Стефаново, община Ловеч, около 1958 година, наследодателят им Гено Маноев Маноевски, б.ж. на с.Стефаново, починал на 04.12.1982 г., е бил собственик на земеделска земя в землището на с.Стефаново, представляваща нива и пасище в местността „При колибата”, с площ от 10.5 дка, при граници: долчина, път, долчина, Дянко Маринов, Мома Ненова, върху който имот към момента са нанесени поземлени имоти с идентификатори 69225.0820; 69225.0812; 69225.0813 по КККР на с.Стефаново, община Ловеч, одобрена със заповед № РД-18-31/22.06.2007 г. на ИД на АГКК-София, собственост на ответниците.
С определение № 1699/13.12.2018 година Ловешкият районен съд е прекратил производството по делото, след като е приел, че за ищците липсва правен интерес от предявяване на иска, доколкото споровете им могат да се уредят по административен ред и в тази връзка се позовава на практика на ВКС- Решение № 361 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 389/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и на решение на ЛОС.В мотивите на определението съдът е приел, че разпоредбата на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ предвижда конкуренция на права върху една и съща земеделска земя преди нейното коопериране, но спорът не е такъв, защото е възникнал по повод идентификацията на земеделската земя в м.”При колибата” от 10.5 дка.
Частната жалба е основателна.
Правилно съдът е посочил, че спорът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е свързан с принадлежността на правото на собственост върху земеделската земя към момента на включването и в ТКЗС, т. е към минал момент- в случая 1958 година.
В Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2014 година на ОСГК се приема, че този иск е недопустим, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 година. За наличието на правен интерес за предявяване на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като абсолютна процесуална предпоставка, съдът е задължен да следи служебно. В този смисъл са мотивите на ВКС в цитираното от районния съд решение № 361 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 389/2010 г., ІІ г.о.. Настоящият казус, обаче не е такъв, тъй като предявеният от наследодателя на ищците установителен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е бил уважен в производството по гр.дело № 386/1998 г. на ЛРС, а след влизането му в сила Поземлена комисия- Ловеч е издала решение № 281СІ 15.07.1999 г., с което е признала правото на собственост на наследниците на Гено Маноев Маноевски в съществуващи (възстановими) стари реални граници на земеделски имоти в землището на с.Стефаново, между които и нива от 10.5 дка в м.”При колибата”. В полза на наследодателя на ответниците- Дянко Марнов Дянков е постановено решение от ПК Ловеч № 327 от 26.11.1998 г., с което възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на земеделски имоти, между които и на използвана ливада от 10.796 дка в м.”Златарево”, при описани граници. С оглед наведените в исковата молба твърдения за съвпадане на възстановените на наследодателите на двете страни земеделски имоти, за ищците е налице правен интерес да предявят иска, свързан със спор за материално право, тъй като считат, че правото им е нарушено.
В Решение №18 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 4592/2015 г., ІІ г.о. ГК. се приема, че когато възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари реални граници , възстановените имоти трябва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на внесените в ТКЗС, като спор за материално право е налице не само в случаите, когато различни лица претендират, че са били собственици на определен имот към момента на обобществяването му, но и когато се претендира възстановяване на собствеността върху различни имоти в стари, реални граници, но се спори за точното им местоположение и в последния случай искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е единствения способ да се установи имотът на коя от страните е имал местоположение, съответстващо на процесния имот. В решението са посочени и следните решения на ВКС като трайно установено тълкуване на законовата норма: Решение № 241/31.05.2011 г.по гр.д.№ 747/2010 г., І г.о.,Решение № 288 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1145/2009 г. ІІ г.о., Решение № 35/22.02.2012 г. по гр.д.№ 419/2011 г. ІІ г.о. Изрично е прието от върховната инстанция, че в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, всяка от страните носи тежестта да докаже претендираното право на собственост към момента на образуване на обобществяването, но когато спорът за материално право касае местоположението на претендираните за възстановяване различни имоти, предмет на доказване е не правото на собственост, а старите реални граници към момента на обобществяване на притежаваните от всяка от страните имоти. В това производство съдът следва да направи извод за точното местоположение на имотите и съответствието им с процесния, с което ще разреши спора за материално право.
По
изложените съображения, съдът приема, че за ищците съществува правен интерес от предявяване на иска по
чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, същият е допустим, поради което неправилно районният съд е
прекратил производството по делото. Определение от 13.12.2018 година,
постановено по гр.дело № 1250/2018 година по описа на Районен съд –Ловеч следва
да бъде отменено, а делото-върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ
от 13.12.2018
година, постановено по гр.дело № 1250 по описа за 2018 година по описа на
Районен съд –Ловеч.
ВРЪЩА делото на Районен съд Ловеч за
продължаване на съдопроизводството.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: