№ 650
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000501860 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 653/04.12.2023 г., посТ.ено по гр. д. № 476/2022 г. по
описа на ОС-Благоевград, Република България, представлявана от М. Р., е
осъдена, на основание чл.109 ЗС, да преусТ.и бездействието си по отношение
на разрушителното въздействие на река Струма върху следните поземлени
имоти: 1. ПИ с идентификатор № 23532.9.47 по КККР на с. Драката, одобрени
със заповед № РД-18-225/09.04.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
находящ се в с. Драката, община Струмяни, област Благоевград, м. Кьосовица,
вид територия - земеделска, категория на земята 9, НТП Нива, с площ 34 211
кв. м., с номер по предходен план: 009047 при граници/съседи: ПИ с
идентификатор №23532.13.35, ПИ с идентификатор № 23532.9.46 и ПИ с
идентификатор №23532.9.51; 2. ПИ с идентификатор № 55227.2.41 по КККР
на с. Палат, одобрени със заповед № РД-18-218/05.04.2019 г. на изпълнителен
директор на АГКК находящ се в с. Палат, община Струмяни, област
Благоевград, м. Долна Валта, вид територия -земеделска, категория на земята
7, НТП Нива, с площ от 35 048 кв. м., стар номер 002041, при граници/съседи:
ПИ с идентификатор № 55227.2.20, ПИ с идентификатор № 55227.2.59 и ПИ с
идентификатор № 55227.2.42 и ПИ с идентификатор № 55227.2.43, както и е
осъдена да извърши необходимите действия по почистване и укрепване на
речното корито и възсТ.яване/изграждане на предпазната дига в тези част на
реката, като искът е отхвърлен по отношение на ПИ с идентификатор №
55227.2.8 по КККР на с. Палат, одобрени със заповед № РД- 18-218/05.04.2019
1
г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в с. Палат, община
Струмяни, област Благоевград, м. ДОЛНА ВАЛТА, вид територия -
земеделска, категория на земята 7, НТП Нива, с площ от 22 909 кв. м., стар
номер 002008, при съседи: ПИ с идентификатор № 55227.2.1, ПИ с
идентификатор № 55227.2.7, ПИ с идентификатор № 55227.2.12, ПИ с
идентификатор № 55227.2.9, ПИ с идентификатор № 55227.2.20, ПИ с
идентификатор № 55227.2.14 и ПИ с идентификатор № 55227.2.43, като
неоснователен. Република България, представлявана от М., е осъдена, на
основание чл.50 ЗЗД, да заплати на „АМИТИЦА“ ООД, сумата от 40 330 лв.,
представляваща причинени имуществени вреди, изразяващи се в унищожени
от прииждането на р. Струма през м.01.2021 г. на 14, 439 кв. м. дка от
поземлен имот с идентификатор 55227.2.41, находящ се в землището на с.
Палат, община Струмяни, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаване на исковата молба - 29.10.2021 г. (в РС Сандански), до окончателното
й плащане, като е отхвърлен искът над посочения размер до поискания от 45
000 лв., като неоснователен. ПосТ.ено е скица на лист 306 от делото да се
счита неразделна част от решението. Република България, представлявана от
М. Р., е осъдена да заплати на „АМИТИЦА“ ООД, сумата от 8 876, 67 лв. -
направени по делото разноски, съобразно с уважената част от негаторния иск.
„АМИТИЦА“ ООД, е осъден да заплати на Република България,
представлявана от М. Р. сумата от 215 лв., направени по делото разноски,
съобразно с отхвърлената част от негаторния иск. Република България,
представлявана от М., е осъдена да заплати на „АМИТИЦА“ ООД, сумата от 6
766, 48 лв., направени по делото разноски, съобразно с уважената част от
осъдителния иск. „АМИТИЦА“ ООД, е осъден да заплати на Република
България, представлявана от М. сумата от 22, 31 лв. - направени по делото
разноски, съобразно с отхвърлената част от осъдителния иск. Решението е
посТ.ено при участието на трети лица помагачи - М. Т. Т., като помагач на
ищеца „Амитица“ ООД, а на страната на ответника като трети лица помагачи
са конституирани - Министерство на земеделието, храните и горите
(понастоящем Министерство на земеделието), „Напоителни системи“ ЕАД и
Изпълнителната агенция по горите.
С определение № 173/14.02.2024 г., посТ.ено по посоченото дело, е
изменено решението от 04.12.2023 г., в частта за разноските, като вместо
сумата от 8 876, 67 лв., представляваща разноски по негаторния иск, да се чете
сумата от 13 070 лв., а третият осъдителен диспозитив да се чете, както
следва: осъжда Република България, представлявана от М. Р. да заплати на
„АМИТИЦА“ ООД, сумата от 13 070 лв., направени по делото разноски,
съобразно с уважената част от негаторния иск. Молбата на държавата, чрез М.
с искане за изменение на посоченото решение в частта за разноските, е
оставена без уважение.
Срещу посТ.еното съдебно решение в частта, с която е уважен
предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС е депозирана въззивна жалба
от ответника ДЪРЖАВАТА, представлявана от М. Р.. Излага съображения, че
2
решението в обжалваната част е недопустимо, тъй като искът с правно
основание чл.109 ЗС е недопустим. Счита, че собственикът на реката ще
отговаря само и единствено за защитни съоръжения, но само ако такива са
изградени – поддръжката и ремонтно-възсТ.ителните дейности на
съоръженията по чл.138, ал.4, т.1 ЗВ се осъществява от ползвателя им. По
делото е усТ.ено, че процесните имоти не граничат непосредствено с р.
Струма, а с хидротехнически съоръжения - диги, за които са съставени актове
за собственост. В тях е записано, че правото на управление е на министерство
на земеделието. Счита, че негатортният иск следва да се предяви срещу
юридическите лиза, които поддържат неоснователно бездействие –
Министерство на земеделието и „Напоителни системи“ ЕАД – за дигата и
напоителния канал и Изпълнителна агенция по горите – за растителността в
речното корито. Соченото от ищците бездействие е от страна на ползвателите
на компрометираното съоръжение, които са трети лица, извършващи
смущаващи правото на собственост бездействия по смисъла на ТР №
31/06.12.1985 г. Като се е произнесъл спрямо държавата, представлявана от М.
Р., решаващият съд е посТ.ил недопустим съдебен акт по посочения иск. В
условията на евентуалност поддържа, че искът е неоснователен. Счита, че след
като съдът е присъдил парично обезщетение за унищожената част от имот с
идентификатор 55227.2.41, той недопустимо, респ. неоснователно по
отношение на този имот е уважил иска по чл.109 ЗС, тъй като правата на
ищеца са защитени чрез иска по чл.50 ЗЗД. Целта на иска по чл.109 ЗС е да се
възсТ.и фактическото положение, съществувало преди нарушението. Този иск
има за предмет реалното изпълнение на задължения, произтичащи от
нарушението на вещното право на ищеца, съответно възсТ.яването му в
положението отпреди нарушението. В случая при уважаването на иска по
чл.109 ЗС спрямо посочения имот, изпълнението ще се изразява в това да се
измести отново коритото на реката отпреди наводнението пред 2021 г., което
ще върне имота в първоначалния му вид – т. е. около 14 дка, в който случай
ищецът ще има възможност да упражнява правото си на собственост върху
унищожената част от имота в пълен обем. С присъждане на обезщетение по
чл.50 ЗЗД собственикът се обогатява неоснователно, което води до
недопустимост, евентуално – до неправилност на съдебния акт. Поддържа, че
за ищеца е налице друг път за защита – чл.31, ал.1 ЗВ, който изключва
приложението на чл.109 ЗС. С реализирането на този специален ред счита, че
се постига ефекта на негаторния иск. Предвидена е административна
процедура, която не е била проведена. По делото е усТ.ено, че р. Струма е
изградила ново корито в частта, която граничи с горепосочения имот и реката
е изоставила старото си корито. След като част от имота е била отнесена
безвъзвратно, счита, че са налице предпоставките на чл.31 ЗВ. По този начин
новозавзетата площ е станала публична държавна собственост. Излага
съображения, че делото е подсъдно на административните съдилища по реда
на ЗОДОВ, а не на гражданските съдилища, което е самостоятелно основание
за недопустимост на обжалваното решение. Счита, че искът по чл.109 ЗС е и
3
неоснователен, тъй като ищецът не е собственик на имотите, върху които
твърди, че р. Струма има вредно действие. Към момента „Амитица“ ЕООД не
е собственик на имотите, поради което не може да бъде увреден от действия
или бездействия на ответника също така новозавзетото корито на реката от 3
дка и 14 дка са станали публична държавна собственост. Съдът не е достигнал
до извод за противоправно бездействие на държавата или на нейните органи.
По делото е усТ.ено, че държавата е извършила необходимото по укрепване на
брега в процесния участък и е реализирала мерки за защита от вредното
въздействие на водите. Покрай имотите на „Амитица“ ООД брегът е укрепен.
Изградена е дига, тераси с отводнителни канали, изградени са съоръжения с
камъни за предпазване от високите води. По делото не е усТ.ено наличието на
храстовидна дървесна растителност в речното корито, която да е станала
причина за отклоняване на водното течение към процесните имоти. Не е
усТ.ено също така да е намалена проводимостта на реката, наличието на
ерозия по бреговете. Доказано е, че единствената причина за състоянието на
имотите е форсмажорно обстоятелство – 207 % по-обилни валежи от
обичайното за в.01.2021 г. – обстоятелство, което е извън волята на ответника.
За периода 10-15 януари 2021 г. на територията на община Струмяни е
настъпило природно събитие със стихиен и непреодолим характер – бедствено
положение, в резултат на лоши метеорологични условия и поройни дъждове.
Наличието на непреодолима сила изключва отговорността на ответника –
ППВС № 7/1959 г., т.10, включително по чл.109 ЗС. Дори процесните имоти
да са били залети от р. Струма, което не е доказано по делото, то това не се
дължи на лошото състояние на защитните съоръжения или на
незаконосъобразно бездействие на ответника. Счита, че неправилно
решаващият съд е ценил показанията на свидетелите на ищеца, без да отчете
тяхната заинтересованост от изхода на делото съдът. Поддържа, че неправилно
е уважен искът, предявен за имот с идентификатор 23532.9.47, тъй като се
основава на предположението за бъдещо засягане на имота. След като не е
усТ.ено, че дигата е разрушена, то тя изпълнява своето предназначение в
пълен обем. По делото не са усТ.ени реални пречки за собственика на този
имот да упражнява правата си. Счита, че неправилно съдът се е позовал на
чл.235, ал.3 ГПК и е разгледал иска не за първоначално предявените 3 дка, а за
14 дка, като по този начин е допуснал процесуално нарушение. По делото е
усТ.ено, че ще бъде икономически неизгодно и технически трудно изпълнимо
реката да се върне в старото си корито моли съда да обезсили решението в
обжалваната част и да прекрати производството по делото, респ. – да отмени
решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца „АМИТИЦА“ ООД, с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е допустимо, правилно и
законосъобразно. Съгласно практиката на ВКС собственикът на недвижим
имот може да иска от държавата, като собственик на река, която причинява
4
вреди на имота му, да преусТ.и бездействието си по отношение на
разрушителното й въздействие върху имота, въпроси че държавата е
възложила на друг правен субект предприемането на посочените в чл.138 ЗВ и
чл.139 ЗВ мерки срещу вредното въздействие на реките. С оглед на това счита,
че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения негаторен
иск. Счита, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че
уважаването на исковете, предмет на делото, имали едни и същи правни
последици. Поддържа, че е допустимо кумулативното им предявяване. С иска
по чл.109 ЗС се цели защита срещу всяко неоснователно въздействие върху
правото на собственост на ищеца и възможността му да го упражнява в пълен
обем и съобразно предназначението на вещта си, а с иска по чл.50 ЗЗД се цели
възмездяване на причинени вреди в резултат на въздействие от друга вещ.
ВъзсТ.яването на речното корито и речните съоръжения няма да възсТ.и
унищожената и несъществуваща вече част от процесния имот с
идентификатор 55227.2.41, а единствено би могло да предотврати и бъдещото
му увреждане. Държавата е осъдена да извърши необходимите действия по
почистване и укрепване на речното корито и възсТ.яване/изграждане на
предпазна дига в тази част на реката. Наличието на предвидената в чл.31 ЗВ
процедура не влияе върху допустимостта на иска по чл.109 ЗС. Предвиденото
заплащане на обезщетение по чл.31, ал.3 ЗВ е във връзка с това, че по силата
на закона държавата става собственик на имот при изместване коритото на
реката. Това обезщетение обаче не е свързано с причинени от реката
имуществени вреди. По делото е усТ.ено, че имотът не е засегнат от
естествени процеси , а е резултат на лоша поддръжка на речното корито и
липса на защитни съоръжения счита, че посочените в ЗВ дейности не са
административни и неизпълнението им не е свързано с осъществяване на
властнически функции. Касае се за неизпълнение на задължение на ответника,
в качеството му на собственик, поради което отношенията с ищеца са
равнопоставени, а не властнически. Липсват отношения на власт и
подчинение. С оглед на това счита, че ЗОДОВ не може да намери приложение.
Счита, че принадлежността на правото на собственост върху процесните
имоти е доказана с ангажираните по делото доказателства. За допустимостта
на предявените искове е от значение дали към момента на предявяване на иска
спорът е съществувал между страните. По делото е доказано изграждането от
ответника на диги, пътища, тераси с отводнителни канали и са поставени
„габиони“ по поречието на р. Струма, но тези съоръжения не са поддържани в
течение на години – обстоятелство, което е доказано от изслушаните
съдебнотехнически експертизи по делото. По този начин се е стигнало до
застрашаване и увреждане на процесните имоти. По делото е доказано, че
въпреки всички извършени проверки и констатираното застрашаващо
състояние на реката, ответникът в периода 2018 – 2021 г. не е предприел
никакви действия за разрешаване на проблема и преусТ.яване вредоносното
въздействие на реката. Отговорността на ответника произтича от качеството
й на собственик на реката и възлагането на други органи да извършат нужните
5
действия не я освобождава от отговорност. Макар обилните валежи да са
предпоставка за наводнение, ответникът е трябвало да извърши действия по
постоянна защита от наводнения, съобразно изискванията на ЗВ, която има
превантивен характер. По делото е усТ.ено бездействието на ответника в
продължителен период от време – не са извършени никакви действия за
почистване и укрепване на речното корито и защитните съоръжения.излага
съображения, че след като към момента имот идентификатор 23532.9.47 не е
отнесен от реката, не означава, че бездействието на ответника не пречи на
собственика да упражнява спокойно правото си на собственост. Не е налице
основание ищецът да изчака да бъде унищожен имота му, за да претендира от
ответника да преусТ.и неправомерното си бездействие. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото
разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ДЪРЖАВАТА, представлявана от М.,
срещу горепосоченото съдебно решение, в частта, с която е уважен
предявения иск с правно основание чл.50 ЗЗД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е недопустимо, тъй като е предвиден специален
ред за защита – чл.31 ЗВ. Предявяването на иск по чл.109 ЗС изключва
възможността да се предяви иск по чл.50 ЗЗД. Поддържа доводите си, че не
следва да отговоря, тъй като вредите са причинени от непреодолима сила. В
исковата молба се твърди, че от прииждането на р. Струма през м.01.2021 са
отнесени 2, 877 дка от процесния имот. С молба за изменение на иска от
23.05.2023 г. е посочено, че се претендира обезщетение за вреди за
унищожени 15 дка, отнесени от реката, като е увеличен размера на
претендираната сума. Счита, че по делото не е доказано, че част от имот с
идентификатор 55227.2.41 е била отнесена или унищожена от прииждане на р.
Струма. По делото не е доказан размера на причинените на ищеца вреди. Не е
усТ.ено и състоянието на съоръженията за предпазването от въздействието на
р. Струма, на речното корито и на полския път в процесния участък през
м.01.2021 г. Неправилно размерът на вредите е определен към момента на
извършване на огледа от вещото лице, вместо към момента на настъпване на
вредите. Към момента на приключване на устните състезания ищецът не се
легитимира като собственик на процесните имоти. Поддържа, че не е
осъществен и фактическия състав и на чл.49 ЗЗД. Счита, че не са налице
противоправни действия или бездействия във връзка с дейностите по
укрепване и възсТ.яване на речното корито на р. Струма, довели до
вредоносен за ищеца резултат. Счита, че неправилно М. Т. е конституиран
като трето лице – помагач по делото. Моли съда да обезсили решението в
обжалваната част, евентуално – да го отмени в същата част и да отхвърли
изцяло предявените иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа
аргументите, заявени по другата въззивна жалба във връзка с допустимостта и
6
основателността на исковете, предмет на делото. Към момента на
предявяване на иска претърпените от ищеца вреди са били за 2, 827 дка от
процесния имот. С изменението на иска засегнатата площ вече е била 15 дка.
По делото е усТ.ено увреждащото действие на р. Струма върху процесния
имот. Тъй като М. Т. е придобил в хода на висящия процеснедвижимите
имоти, находящи се в землището на с. Палат, община Струмяни, за него е
налице правен интерес от конституирането му като подпомагаща страна по
делото. С оглед на това счита, че са налице предпоставките на чл.218 ГПК за
конституирането му по делото. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира сторените по делото разноски.
Постъпила е частна жалба от ДЪРЖАВАТА, представлявана от М. Р.
срещу определението от 14.02.2024 г., посТ.ено по реда на чл.248 ГПК, в
частта, с която е уважена депозираната молба за изменение на решението в
частта за разноските. Счита, че по делото не е надлежно доказано, че
уговореното адвокатско възнаграждение е платено чрез извършване на банков
превод, доколкото сумата надвишава 10 000 лв. Неправилно решаващият съд е
приел заявеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
за неоснователно. Счита, че е налице непълнота в съдържанието на
представената по делото разписка, поради което не може да се ползва с
доказателствена сила. Моли съда да отмени обжалваното определение и да
отхвърли изцяло молбата за изменение на съдебното решение в частта за
разноските.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната
жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че определението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно. Плащането на адвокатското
възнаграждение по банков път не е условие за доказването му. По делото са
представени три разписки. Размерът на адвокатското възнаграждение е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Моли съда да остави
без уважение частната жалба, ведно със законните последици.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за усТ.ено следното от фактическа страна:
РС-Сандански е сезиран с обективно съединени искове съответно с
правно основание чл.109 ЗС и чл.49 ЗЗД. Ищецът твърди, че е собственик на
ПИ с идентификатор 23532.9.47 по ККР на с. Драката, девета категория, с
площ от 34 211 кв. м., с посочени граници. Собственик е и на ПИ с
идентификатор 552227.2.8 по ККР, находящ се в с. Палат, община Струмяни,
област Благоевград, м. Долна Валта, с площ от 22 909 кв. м., с посочени
съседи, както и на ПИ с идентификатор 55227.2.41 на ККР, находящ се в с.
Палат, община Струмяни, област Благоевград, м. Долна Валта, с площ от
35 048 кв. м., с посочени съседи. В резултат от натрупаните с времето наноси,
отложения, израснала храстовидна дървесна растителност в речното корито,
водното течение на р. Струма се отклонило към десния бяг откъм
земеделските имоти. Обилните валежи, нерегулярното изпускане на яз.
7
Студена и снеготопене пред м.03.2018 г. довели до повишаване нивото на
водите, като преминаването на високи води и ерозионното им въздействие
предизвикали разрушаване на дясна берма с дължина около 500 м., на дясна
предпазна дига с дължина около 350 м. и на селскостопанския път с дължина
200 м. в частта на р. Струма км. 32+100, в землището на с. Палат. В резултат
на това реката подкопала съседните обработваеми дерми, включително
процесните. Неколкократно реката навлязла в процесните имоти, като свлякла
земни маси от тях, включително и част от оградата на имотите паднала във
водното течение. Сигнализирали през 2018 г. компетентните институции, за
което били извършени проверки, констатирали необходимостта от
предприемане на незабавни мерки. Въпреки това от компетентните органи не
били предприети адекватни действия и проблемът продължил да съществува и
да се задълбочава във времето. В периода 12-15 януари 2021 г. имало обилни
валежи, довели до значително повишаване нивата на реките в Югозападна
България и до множество наводнения. Нивото на р. Струма по поречието й
край с. Палат също се покачило значително и в резултат на вече
съществуващите проблеми с речното корито в тази част, високите води на
реката довели до по – големи разрушения на дясната берма, предпазната дига
и полски път и водите на реката достигнали непосредствено до границата на
притежаваните от ищеца имоти. Прииждането на реката в посочения период
довело до подкопаване и пълното свличане във водното течение на 2. 827 дка
площ от собствения на дружеството ПИ с идентификатор 55227.2.41 в
землището на с. Палат, като тази част от имота бира напълно унищожена и
вече не съществувала на място. В резултат на това били унищожени и около 6
дка от засятата на имота биологична продукция с моркови. Това довело до
пълна неизползваемост на голяма част от имота, която не е годна за обработка
и към момента, тъй като земята била силно подкопана от течението на реката,
което не позволявало преминаването и обработката със земеделска техника
поради риск от пропадане и свличане на още земни маси. Сигнализирал кмета
на община Струмяни и областния управител на област Благоевград. През
м.02.2021 г. назначена комисия усТ.ила, че участъци от десния бряг на р.
Струма в землището на с. Палат и с. Драката в посока Сандански с дължина
около 500-600 м. се рушат, като са засегнати части от собствените на
ищцовото дружество недвижими имоти и е необходимо предприемането на
незабавни мерки или подкопаването на земеделските земи ще продължи, което
ще доведе до възможни наводнения и свързаните с това неблагоприятни
последици. Такива констатации били направени и през м.08.2021 г. от
комисия, назначена от кмета на община Струмяни, както и при извършена
проверка от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. Въпреки
усТ.еното не били предприети никакви действия за разрешаване на проблема
и преусТ.яване вредоносното въздействие на реката. Ищецът получил
писмено уведомление, че областната администрация на гр. Благоевград не
разполага с необходимите финансови средства за изпълнение на дейности по
поддържане на проводимост и почистване на речните легла извън границите
8
на урбанизираните територии. На основание чл.11, т.1 ЗВ водите и реките и
принадлежащите им земи са публична държавна собственост. С оглед на това
ответникът носи отговорност за всяко вредоносно въздействие на реките
върху имотите, находящи се в крайбрежната територия, както и да
предотвратява това въздействие по начин, който намери за подходящ. Счита,
че ответникът е следвало да предприеме мерки по предотвратяване и
преусТ.яване вредното въздействие на водите на реката, преминаващи през
землището на с. Палат, чрез почистване и укрепването на речното корито,
респ. чрез други ефективни мерки. В резултат на бездействието на ответника е
създадено състояние, което пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху процесните недвижими имоти в пълен обем и по
предназначение. Притежаваните от ищеца имоти не можело да се използват
спокойно и по предназначение – отглеждане и производство на биологична
земеделска продукция, поради непосредствената опасност от заливането им
при всяко следващо покачване на водите на реката, вследствие разрушените
дясна берма, предпазна дига и селскостопански път, поради което реката
преминавала непосредствено до имотите на ищеца. Съществува риск
земеделската продукция да бъде унищожена във всеки един момент, което би
довело загуби. Извън напълно унищожената част от имот с идентификатор
55227.2.41 от 2.827 дка, друга голяма част от този имот също била
неизползваема, тъй като земята била силно подкопана от течението на реката
и това не позволявало преминаването и обработката със земеделска техника.
Твърди, че това е резултат от дългогодишното бездействие на ответника във
връзка с необходимостта от почистване и укрепване на речното корито на р.
Струма и пречило на ищеца да упражнява спокойно и в пълен обем правото на
собственост върху притежаваните от него имоти. На основание чл.50 ЗЗД за
вредите, произлезли от каквито и да е вещи, отговарял солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. В случая на ищеца са
причинени вреди от вредното въздействие на р. Струма, която е собственост
на ответника. Причинените вреди се изразявали в унищожаването на 2.827 дка
то горепосочения имот през м.01.2021 г., която площ понастоящем не
съществувала. Тъй като тази част от имота е била отнесена поради
бездействието на ответника, същият следва да заплати обезщетение в размер
на стойността на отнесената част от имота. Моли съда да посТ.и решение, с
което да осъди ответника да преусТ.и бездействието си по отношение
разрушителното въздействие на р. Струма по поречието й в землището на с.
Палат, община Струмяни, върху собствените на дружеството поземлени
имоти, като извърши необходимите действия по почистване и укрепване на
речното корито и възсТ.яване/изграждане на предпазна дига в тази част на
реката, както и а да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000 лв.,
представляваща стойност на унищожените 2.827 дка от имот с идентификатор
55227.2.41 по ККР на с. Палат., ведно със законната лихва, считано от момента
на завеждане на делото до окончателното изплащане.
В депозирано уточнение на исковата молба ищецът е пояснил, че
9
сумата от 10 000 лв. съставлява вреди, които са пряка и непосредствена
последица от бездействието на държавата да почисти и укрепи реката.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба от ответника, чрез М. Р., оспорва предявените искове. Счита, че същите
са недопустими, поради което производството по делото следва да се
прекрати. Твърди, че процесните имоти не граничат непосредствено с р.
Струма. Полският път също не граничи с р. Струма. Между него и реката се
намирал имот, публична държавна собственост, представляващ
водностопанско, хидромелиоративно съоръжение – дига – имот с
идентификатор 55227.2.44 по ККР на с. Палат. Въз основа на извършените на
място проверки са дадени препоръки на „Напоителни системи“ ЕАД, клон
Струма-Места. На основание чл.10, ал.1, т.2, б. „а“ ЗВ държавната политика,
свързана с дейностите по експлоатация, изграждане и реконструкция и
модернизация на водностопанските системи и съоръжения се осъществява от
М. земеделието, храните и горите за хидромелиоративни системи и
съоръжения и за предпазване от вредното въздействие на водите извън
границите на населените места. Твърди, че поддържането на проводимостта на
речните легла при изградени диги се извършва от МЗГХ, чрез договор с
„Напоителни системи“ ЕАД, на основание § 4а ЗВ. Счита, че надлежен
ответник по делото е МЗГХ чрез „Напоителни системи“ ЕАД или чрез
Изпълнителна агенция по горите относно растителността. Счита, че искът е и
неоснователен, тъй като заливането на имотите на ищеца е извън волята и
правомощията на ответника. Касае се за действия на трети лица, обилни
валежи, нерегулирано изпускане на язовир Студена и снеготопене, за които не
може да носи отговорност. Счита, че искът по чл.50 ЗЗД е неоснователен.
Заявено е искане за привличане на трети лица – помагачи – ЗМГХ,
„Напоителни системи“ ЕАД и Изпълнителна агенция по горите. Моли съда да
посТ.и решение, с което да прекрати производството по делото, като
процесуално недопустимо, а в условията на евентуалност – да отхвърли
предявения иск.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, чрез М., с който я оспорва. Счита, че предявените искове са
недопустими, а в условията на евентуалност – неоснователни. Позовава се на
приложимост на усТ.ената в чл.31 ЗВ процедура за защита ларвата на
собствениците на земята. По делото не е усТ.ено такава процедура да е била
проведена преди завеждане на делото. Оспорва легитимацията на ответника
да отговаря по предявените искове. Счита, че спорното право се регулира от
ЗОДОВ. Счита, че процесните вреди са резултат от непреодолима сила. Моли
съда да прекрати производството по делото, а в условията на евентуалност –
да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
С определение № 185/11.04.2022 г. производството пред РС-
Сандански е прекратено, като делото е изпратено на ОС-Благоевград.
С молба от 13.09.2022 г. ищецът е отправил искане до съда за
замяната му с М. Т. Т. по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС, на
10
основание чл.228 ГПК.
С молба от 06.10.2022 г. държавата, чрез М. Р. е възразила срещу
исканата замяна на ищеца.
Със сТ.ище от 20.10.2022 г. М. Т. Т. е заявил, че се присъединява към
искането на първоначалния ищец. Твърди, че е купил имотите на ищеца,
находящи се в землището на с. Палат. С молба от 01.12.2022 г. същият е заявил
желание да встъпи като трето лице – помагач на ищеца, на основание чл.218
ГПК.
С определение, посТ.ено по реда на чл.140 ГПК, съдът е допуснал
привличането на Министерство на земеделието, храните и горите,
понастоящем Министерство на земеделието, чрез „Напоителни системи“
ЕАД, клон Струма-Места и чрез Изпълнителна агенция по горите, като трето
лице – помагач на ответника.
С протоколно определение, посТ.ено в проведеното на 06.12.2022 г.
открито съдебно заседание, на основание чл.218 ГПК, съдът е допуснал
встъпване като трето лице – помагач на ищеца М. Т. Т..
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 44, том I, рег. № 585, дело № 40 от 2014 год.
по описа на Нотариус Д. Г., на 14.03.2013 г. ЕТ „А. Д.-С-Г. А.“ е продал на
ищцовото дружество процесните три недвижими имота, описани в
нотариалния акт, като имотите са индивидуализирани по начина, описан в
исковата молба.
В хода на висящия процес с нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 23, том II, рег. № 2934, дело № 205/2022 г. по описа на
Нотариус Е. Д., рег. № *** от НК, район на действие Районен съд – Сандански
ищцовото дружество е продало на М. Т. Т. процесните недвижими имоти.
На 23.03.2018 г. ищцовото дружество е депозирал жалба с вх. № 66ф-
55, в която е посочено, че е собственик на обработваема земя от 57 дка,
представляващи имоти № 002041 и № 002008 в землището на с. Палата,
община Струмяни. Река Струма подкопава имотите, отнесла е
селскостопанския път. Отправено е искане за навременна реакция, с оглед
очакваните последици, тъй като реката залива имотите. Отправена е молба за
незабавна реакция, предвид критичността на положението. Жалбата е
адресирана до кмета на с. Струмяни, „Напоителни системи „ЕАД, РИОСВ гр.
Благоевград и Басейнова дирекция.
Съгласно представения констативен протокол № КД-01-220 на
05.04.2018 г. от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ е извършена
проверка на имот с идентификатор 55227.2.8 и 55227.2.41, находящи се в
землището на с. Палат, община Струмяни. Проверката е извършена във връзка
с депозираната от ищеца жалба. Констатирано, че имотите се намират в
терасата на десния бряг на р. Струма, оградени са с железобетонни колове и
бодлива тели се ползват за селскостопанска дейност – производство на
зеленчуци. Посочено е, че имотите граничат с р.Струма с описани географски
координати и граничат с реката в участък около 300 м. Констатирано е, че в
11
речното легло има наносни отложения, израснала храстовидна и дървесна
растителност, които отклоняват водното течение към десния бряг откъм
имотите, както и че в следствие преминаването на високи води и ерозионното
им действие е довело до разрушаване на дясната берма, предпазната дига и
селскостопанския път. Удостоверено е, че в момента на проверката е усТ.ено,
че високите води на р. Струма продължават да разрушават десния бряг и
навлизат в границите на имотите, като свличат земни маси, както и че част от
оградата на имотите е паднала във водното течение.
С писмо от 19.04.2018 г. Областна администрация Благоевград е
изпратила препис от жалбата на ищцовото дружество, ведно с препис от
констативния протокол са изпратени от Областна администрация Благоевград
на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Струма – Места, с искане извършване на
проверка на данните за разрушена дига по поречието на р. Струма в
посочения в констативния протокол участък и за предприемане на действия за
възсТ.яването й.
Съгласно протокол от 13.04.2018 г. на комисия, назначена със заповед
№43/10.04.2018 г. на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Струма
– Места за извършване на оглед на място и усТ.яване на действителното
състояние на посочената е извършена проверка на корекция р. Струма км. 32 +
100, землището на с. Палат, община Струмяни. УсТ.ено е, че в следствие на
висока вълна, поради обилни валежи и снеготопене през периода 16.03.2018 г.
-26.03.2018 г. е причинено разрушаване на дясната берма с дължина около 500
м. и на дясната предпазна дига с дължина около 350 м., както и, че реката е
разрушила напълно селскостопанския път с дължина 200 м. и е подкопала
обработваеми земеделски земи, което ще продължи и за в бъдеще, ако не се
вземат незабавни мерки. Комисията е препоръчала на „Напоителни системи“
ЕАД, клон Струма – Места и Община Струмяни за предприемане на
незабавни мерки по отклоняване на водното течение, с цел намаляване на
започналото разрушаване, както на дигата, така и на унищожаването на
продуктивната земеделска земя в този участък. Отправена е и препоръка
незабавно да се предприемат спешни мерки по укрепването на бреговете и
възсТ.яване на защитните съоръжения (берма и диги), с оглед на
предстоящото снеготопене и очаквана нова висока вълна и предотвратяване
подкопаване и изнасяне н изградени земеделски земи и недопускане на
евентуални жертви.
С писмо с изх. № ПЗ -03-1295/19.04.2018 г. Областна дирекция
„Земеделие – Благоевград“ е изпратила на „Регионалната инспекция по
околната среда и водите“ – Благоевград горепосочения протокол. Посочено, че
констатациите ще бъдат изпратени на „Напоителни системи“ ЕАД, клон
Струма-Места, Дупница, Централно управление и община Струмяни за
предприемане на необходимите действия за незабавно овладяване на
критичната ситуация.
Видно от представения протокол от извършен оглед на място и
усТ.яване на действителното състояние на обект: корекция на р. Струма км.
12
32+100, землище на с. Палат, община Струмяни, област Благоеврград,
извършен от комисия, назначена от управителя на „Напоителни системи“
ЕАД, клон Струма-Места, комисията е усТ.ила, че в следствие на високата
вълна, поради обилни валежи и снеготопене през периода 16.03.2018 г. –
26.03.2018 г. е причинено разрушение на дясна берма с дължима около 500 м.
и дължина около 350 м. Реката е разпушила напълно селскостопански път с
дължина около 200 м. и е подкопала обработваеми земеделски зами, което ще
продължи и за в бъдеще, ако не се вземат незабавни мерки. В предстоящия
период на обилни валежи и снеготопене, формираната висока вълна ще доведе
с много висока степен на вероятност до увеличаване на разрушението на
селскостопанския път и обработваемите земеделски земи. Дадени са
препоръки на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Струма-Места, както и на
Община Струмяни, да предприемат незабавни мерки по отклонение на
водното течение, както и незабавно да предприемат спешни мерки по
укрепването на бреговете и възсТ.яването на защитните съоръжения (берми и
диги).
С писмо изх.№ АД – 53-1164 – 1/ 4 от 25.04.2018 г. до „Напоителни
системи“ ЕАД, Централно управление е изпратил писмо до ищцовото
дружество, дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и
рибарството“ при МЗХГ, както и до „Напоителни системи“ ЕАД, клон
Струма-Места, с което ги уведомят за краткосрочните и дългосрочни мерки за
възсТ.яване на проблемни участъци от корекция на р. Струма, в землището на
с. Палат мерките за възсТ.яване на проблемни участъци от корекция на р.
Струма в землището на с. Палата.
С писмо изх. № КД-06-5/27.04.2018 г. МОСВ, Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ е уведомил ищеца, „Напоителни системи“ ЕАД,
както и областния управител на област Благоевград за извършената на
05.04.2018 г. проверка в процесния участък на р. Струма, в землището на с.
Палат, с което са описани констатациите във връзка със състоянието на
проверявания участък, както и е прието, че е необходимо да се възложи
изготвяне на цялостно възсТ.яване на проектните профили на корекцията в
засегнатия участък и предприемане на действия за изземване на наносните
отложения, изрязването, почистването на храстовидната и дървесната
растителност в описания участък. Констатирано е, че в момента на проверката
високите води на р. Струма продължават да разрушават десния бряг и
навлизат в границите на имотите, собственост на „Амитица“ ООД, като
свличат земни маси в реката. Част от оградата на имота e паднала във водното
течение.
По делото е представен констативен протокол от комисия, назначена
от община Струмяни, във връзка с депозираната от ищцовото дружество
жалба от 11.02.2021 г. в него са удостоверени констатациите при извършена
проверка на място. УсТ.ено е , че участъци на десния бряг на р. Струма,
разположени в землището на с. Палат и с. Драката, община Струмяни, в
посока община Сандански, с дължина съответно около 500 5 600 м. се рушат,
13
като са засегнати ПИ, сред които: ПИ с идентификатор 55227.2.8, находящ се в
с. Палат, община Струмяни, м. „Долна Варта“ и ПИ 55227.2.41, в същото
землище. Комисията е приела, че ако не се вземат незабавно мерки,
подкопаването на земеделските земи ще продължи, което ще доведе до
възможни наводнения и свързаните с това неблагоприятни последици.
Дадени са препоръки „Напоителни системи“ ЕАД, клон „Струма-Места“, гр.
Дупница, за предприеме незабавни мерки по отклоняване на водното течение
и укрепване на брега, възсТ.яване на защитните съоръжения в този участък от
р. Струма, с оглед предотвратяване подкопаването на земеделските земи,
както и недопускане на евентуални човешки жертви.
С писмо изх. № КД-06-6(1)/02.03.2021 г. от МОСВ, Басейнова
Дирекция „Западнобеломорски район“ „Напоителни системи“ ЕАД,
областния управител на област Благоевград и ищцовото дружество са
уведомени, относно състоянието на участък от р. Струма, в землището на с.
Драката и с. Палат, община Струмяни, област Благоевград. УсТ.ено е, че няма
промяна в състоянието на посочените участъци, не са извършени действия в
съответствие с предписанията, сроковете на които са изтекли.
С писмо изх. № 30.-00.23 (3)/08.07.2021 г. Областната администрация
на Благоевград е уведомило ищцовото дружество, че на този етап не разполага
с необходимите финансови средства за изпълнение на дейности по
поддържане на проводимост и почистване на речните легла извън границите
на урбанизираните територии.
По делото е представено изготвено по искане на ищцовото дружество
на „Благоевградски териториален кадастър“ ЕООД геодезическо заснемане на
частта от ПИ № 55227.2.41, местност „Долна Валта“ по КККР на с. Палат,
община Струмяни. В геодезическото заснемане е отразен участък в сиво, на
площ от 35, 048 от посочения ПИ № 55227.41, която е отнесена от р.Струма.
С писмо изх.№ 1690/07.09.2021 г . Напоителни системи“ ЕАД, клон
Струма – Места, е уведомил Централното управление и кмета на община
Струмяни, участъците на р. Струма, в землището на с. Драката и с. Палат,
община Струмяни, област Благоевград, са собственост на МЗХГ и се
стопанисват от „Напоителни системи“ ЕАД, клон „Струма – Места“ по
договор за текуща поддръжка на обекти за предпазване от вредното
въздействие на водите, сключен на основание§ 4а ПЗР на ЗВ. В писмото е
уточнено, че за участъка от корекцията на река Струма на км 33+700 - дясна
предпазна дига и берма и км. 32+100 са съгласувани технически
документации от директора на Областна дирекция „Земеделие” гр.
Благоевград за изпълнение от външен изпълнител на проектиране и до
Централното управление е подадена съгласувана техническа документация за
изпълнение на ремонтно – възсТ.ителни работи, но до момента не е възложено
по реда на ЗОП изпълнение на проектиране с външен изпълнител на обектите
по корекция на р. Струма на км 32+100 и км 33+700, тъй като „Напоителни
системи“ ЕАД - клон „Струма – Места“ не разполага с проектанти,
проектантска правоспособност и не може самостоятелно да изготви работни
14
проекти, а след изготвяне на такива същите следва да се съгласуват с други
изброени институции. За обектите, предвидени за ремонтно-възсТ.ителни
работи, на този етап не е възможно тяхното изпълнение по реда на ЗОП с
ползване на външен изпълнител.
По делото е представен договор № РД – 50-23/05.04.2019г., сключен
между МЗХГ – възложител и „Напоителни системи“ ЕАД - изпълнител, по
силата на който възложителят е възложил на изпълнителя да извършва
обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите,
експлоатация и поддръжка на водностопански системи и съоръжения -
публична държавна собственост, съгласно чл.13, ал.1, т.3 ЗВ, стопанисвани от
„Напоителни системи” ЕАД, съгласно Приложение №1. Изпълнителят
извършва обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите,
експлоатация и поддръжка на водностопански системи и съоръжения -
публична държавна собственост, съгласно чл.13, ал.1, т.3 Закона за водите,
стопанисвани от „Напоителни системи” ЕАД, чрез организирана и
управлявана от дружеството мрежа от регионални клонове и включва изрично
посочени дейности. Страните са уговорили, че договорът влиза в сила на
03.04.2019 г. и е със срок за възлагане на описаните дейности от 5 години.
По делото е представен месечен хидрометереологичен бюлетин за
м.01.2021 г., изготвен от Националния институт по метеорология и
хидрология. В част 3. „Валежи“ е посочено, че за периода 04 - 05.01. най –
обилни са валежите в Югозападна България, като в населени места, сред
които и област Благоевград е обявено частично бедствено положение, в
резултат на наводнения, разрушени мостове и прекъснати пътища. На стр.13
от бюлетина е отразено, че за Заподнобеломорския водосборен басейн обемът
на речния отток за м.01. е 4 пъти повече от предходния месец и 7 пъти повече
спрямо 01.2020 г., което заедно със снеготопенето е довело до значително
увеличаване на речния отток в басейна.
Съгласно ежедневния бюлетин за състоянието на водите от
11.01.2021 г. е налице увеличен обем на язовир „Студена“ – постъпилият
приток в язовира от 8, 281 куб. м. в сек. е по – голям от размера на дневния
разход и загубите от 0, 652 куб. м. в сек.
От ежедневен бюлетин за 12.01.20221 г. се усТ.ява, че язовир
„Студена“ от 10.01.2021 г. е в режим на контролирано изпускане, като от
язовира се изпускат 5, 323 куб. м. в сек.
Със заповед № 5/11.01.2021 г. на кмета на община Струмяни, на
основание чл.44, ал.2 ЗМСМА и чл.49, ал.1, чл.65, ал.2, т.3 вр. с чл.48, ал.3, т.2
и т.4 от Закона за защита при бедствия е обявено бедствено положение за част
от територията на общината в землището на с.Илинденци и е въведен в
изпълнение План за защита при бедствия на община Струмяни, приет с
решение № 69/30.04.2020 г. от ОС Струмяни. Бедственото положение е
обявено поради следните обстоятелства - в следствие на продължителни
валежи и усложнена метеорологична обсТ.ка в периода 07.01.2021 г. до
11.01.2021г. са се формирали високи води в р.Струма, в следствие на което са
15
разрушени участъци по корекция на р.Струма при 38 +000 км. и при км 39 +
000 в землището на с. Илинденци, като застрашени от заливане са инженерна
инфраструктура – автомагистрала Струма, газопровод за оранжерии Кресна,
обработваеми земи и съществуваща опасност за сигурността на населението.
Територията, на която е обявено бедствено положение, е част от територията
на община Струмяни, в землището на с. Илинденци. В заповедта са посочени
мерките за овладяване на бедствието. ПосТ.ено е „Напоителни системи ЕАД,
чрез регионалното си поделение „Струма – Места“ да предприеме спасителни
и неотложни аварийни работи на обект р.Струма при км 38 +000 с дължина
200 метра разрушена берма и лява предпазна дига и при км 39 + 000 с
дължина 200 метра в землището на с. Илинденци, община Струмяни, област
Благоевград, с цел възсТ.яване на компрометираните участъци от корекцията
на р. Струма. Началото на въвеждане на бедственото положение и срокът му
на действие е от 17 часа на 11.01.2021 г. до 17 часа на 10.02.2021г.
Със заповед № 3-11 /15.01.2021 г. на кмета на община Струмяни е
отменена горепосочената заповед № 5/11.01.2021 г.
Видно от представения по делото акт за публична държавна
собственост № 3900/23.09.2020 г. процесният ПИ 55227.2.41, граничи с ПИ
55227.2.59, който е актуван като публична държавна собственост на
основание чл.68, ал.1, ЗДС вр. с чл.71, ал.1 ЗДС и чл.13, ал.1, т.3 от ЗВ и
представлява отводнителен канал.
От показанията на свидетелката Р. Н. Т. – майка на М. Т., дъщеря на
управителя на ищцовото дружество, се усТ.ява, че в землището на община
Струмяни по течението на р. Струма, в с. Драката и с. Палат, ищецът имал
три поземлени имота, които граничели с полски път, дигата на Напоителни
системи и след това била реката. В момента собственик на тези имоти бил М.
Т.. Семейството били биологично сертифицирани зеленчукопроизводители. За
период от 3 години започнали сертификация на земята. В коритото на реката
имало тополи, бързо развиващи се растения, които растели във водата и
завземали коритото й. през лятото нивото на реката било много ниско и
растителността ставала взе повече. При непочистване коритото на реката, при
валежите през есента и зимата, реката премествала коритото си. При по –
обилни валежи и снеготопене реката си откривала път през разрушените
бентове. От 2018 г. сигнализирали писмено институциите, тъй като реката
започнала да завзема дигата на Напоителни системи. След това реката
започнала за взема от пътя, а след това започнала да взема от земеделските
земи. От 2018 г. дигата на реката я нямало. При дъжд се пълнело цялото
корито на реката и масово се унищожавали земеделски земи. Тези процеси
продължавали и понастоящем и реката завземала и други ниви. От 2014 г.
реката не била почиствана. От нея се изземвал инертен материал. Докато
имало дига, нямали проблеми с нивото на реката. След 2018 г., когато била
съборена дигата, възникнали проблеми с имотите на ищеца, като реката
завземала части от тях. Нямало заливане на площи, тъй като скатът бил 5
метра, но част от земята се отнасяла от реката.през м.12.2020 г. и началото на
16
2021 г. нивото на р. Струма се покачило. След извършено геодезическо
заснемане усТ.или, че липсващата земя от имота на ищеца била около 3 дка.
Площите, които реката отнемала, продължавали да растат и стигали до 13-15
дка. Реката излизала от коритото си, което не било почистено и вземала от
земята. Въпреки отправените множество устни и писмени сигнали до
областния управител „Напоителни системи“, кмета на община Струмяни,
РИОСВ, нямало извършени никакви последяващи действия. Не можели да
обработват с тежка техника земята, поради съществуващата опасност земята
да пропадне. Имотът не се ползвал изцяло. Неизползваеми били 20-25 дка.
Когато М. купил имота, от него липсвали 15 дка., което усТ.или с помощта на
геодезист. Дигата изчезвала постепенно, на различно място. Имотът бил
ограден, но сега оградата липсвала. Когато закупили имота, имало път и дига,
които заварили на място. В едната си част дигата била направена с мрежи,
пълни с камъни – габиони, които обаче в момента ги нямало. Унищожените 15
дка са от имот 41. След предявяване на представеното по делото геодезическо
заснемане, свидетелката е заявила, че е запозната с него. Към 2021 г.
отнесената от реката част от имота била 3 дка. Реката е променяла коритото
си. Големите тополи на място били изкоренени от местното горско стопанство,
като на тяхно място били засадени нови, които впоследствие реката отнесла.
Не можели да продадат имотите си, тъй като нямали реална икономическа
стойност. Не можели и да поразвеждат зеленчуци.
От показанията на свидетеля Т. М. Т. – баща на М. Т. – управител на
ищцовото дружество и арендатор на имотите, се усТ.ява, че знаел за
процесните поземлени имоти, находящи се в с. Драката и с. Палат. Общата им
площ била 100 дка. Те се намирали до р. Струма. Граничели с дига, където я
имало и с полски път. Реката минавала непосредствено до имотите, като на
места реката била влязла в имотите. В землището на с. Драката, където бил
единия имот, коритото на реката било изместено до самата дига. В землището
на с. Палат, където имали два имота, в единия от тях реката била влязла в
нивата. До 2018 г. имало зелен пояс. След това коритото на реката било
затлачено с растителност. Течението на реката носело наноси. При
повишаване нивото на реката, при липсата на възпираща растителност, водата
подкопавала дигата. Засегнатата част от имота постоянно се увеличавала. При
купуване на имотите от сина на свидетеля през 2022 г., извикали геодезист,
който усТ.ил, че 15 дка от нивата липсват. Почвеният слой, който се срутил,
бил 5 м. Семейството им се занимавало със зеленчукопроизводство –
засаждали кореноплодни. Не можело тежка техника да обработва нивата,
поради опасност от пропадане. Обработвали частично нивата, защото
инвестирали средства в преминаването на нивата от конвенционално в
биологично производство. този процес продължавал 3 години. Вложили много
средства за сертифициране. Ползвали не повече от 60 % от нивата. Била
извършена масова сеч на зелени пояс зад дигата, който я пазел от срутване. За
имотите в с. Палат реката била в имотите. Дигата в третия имот била
отсечена. Всяка година имало високи води на реката. Докато имало зелен
17
пояс, нямали проблеми.
От показанията на свидетеля Б. К. Д. се усТ.ява, че живеел в с. ***,
община Струмяни. Познавал М. Т.. Имал около 100 дка ниви – в землището на
Палат и с. Драката. Тези имоти били в непосредствена близост от
притежавани от свидетеля имоти, които обработвал. То трите ниви минавала
реката, граничела с дига, която изчезнала към 2019 г. в коритото на реката
израснала растителност и то се изместило към нивите, реката навлизала в
имотите. Имало зелен пояс с тополи, които реката отнесла. Тополите били
изрязани, след което реката отнесла 20 м. земя. Реката била в непосредствена
близост до дигата на имота в с. Драката. В землището на с. Палат нямало дига
отдавна. Дигата била висока около 3 метра. След разрушаване на дигата,
водата много бързо навлизала в имотите. Това пречело да се обработват
нивите, не можело да се обработва цялата площ. Свидетелят бил в нивата в с.
Палат два пъти седмично. Около 30 % от нивата в с. Палат не се обработвала.
Свидетелят живеел в с. *** от 2013 г. до момента не са извършвани действия
за корекция на коритото на реката, за почистване, за изграждане на диги, за
изграждане на зелени пояси. В с. Драката изрязали съществуващи дървета,
залесили с нови фиданки, които били отнесени от реката при повишаване на
нивото й.
От показанията на свидетеля В. М. М. – главен инженер в
„Напоителни системи“ ЕАД, се усТ.ява, че по силата на договор с МЗГХ
трябвало да извършват проверки само на коригираните участъци на реката.
Негово задължение било там, където имало изградени диги, да наблюдава
тяхното състояние и да провежда необходимите процедури заедно с ОДЗ
„Благоевград“. Само за тях имало финансиране. Свидетелят е бил на проверка
на място преди 5-6 години. При снеготопене и като участъците са невъзсТ.ени,
щетите от реката се увеличавали. Ходил на проверка в процесия имот през
2018 г. Имало разрушени участъци от дигата. Имало засадени орехови
фиданки. Зад дигата разрушените участъци били обрасли с храстовидна
тревиста растителност. Имало постъпили жалби от ищцовото дружество
обикаляли и следели на място. Състоянието се влошавало, ерозията действала.
Изграждането на дига струвало милиони. Реката си направила ново корито, с
отвесен стръмен бряг. От високата вода се натрупал нанос на острови, които
трябвало да се извадят. Ореховите фиданки били в бермата, попадало в
корекцията на реката, а в имота на ищеца имало храсти и било обрасло.
Ореховите фиданки поначало нарушават проходимостта на водата.
Свидетелят не знаел кой ги е засадил. Тяхно задължение било да поддържат
реката и да ги премахната, тъй като в бермата не трябвало да има
растителност. При посещение на място усТ.или, че нямало дига между реката
и процесните имоти. До момента тази дига не била възсТ.ена, тъй като се
очаквало финансиране. Видимо било, че реката е навлязла в имотите. След
2018 г. напролет правили проверки и усТ.явали едно и също. При липса на
финансиране, ерозиите се увеличавали. Имало скъсана дига и нарушен
участък от имотите на ищеца. Коритото на реката не било почистено.
18
От заключението на вещото лице Г. А. Г. по изслушаната пред ОС-
Благоевград съдебнотехническа експертиза се усТ.ява, че водното течение на
р. Струма е разширило руслото си, увредило защитните съоръжения –
земнонасипни диги, в процесния участък с дължина около 3 км. и продължава
да подкопава, уврежда и унищожава прилежащите имоти – земеделски земи.
Вещото лице приема, че процесът е непрекъснат, задълбочил се от преди 5-6
години, развива се и ще се разгръща и разширява, ако не се приложат
технически мероприятия, дейности и СМР, които да го ограничат до степен,
да се възвърне нормалното състояние и използваемост на прилежащите имоти
с предназначението им. Вещото лице е усТ.ило, че особено засегнати,
увредени и подлежащи на бързо увреждане са 3-те процесни ПИ, разположени
на десния бряг на реката – 47, в землището но на с. Драката, площ около 34
дка, № 8, в землището на с Палат, с площ около 23 дка и № 41, в землището на
с. Палат, около 35 дка. Последният имот е най-засегнат и увреден, тъй като са
отнесени и загубени земя (терен, почва) около 3 дка, усТ.ени при
първоначалното геодезическо заснемане през м.04.2021 г., а към 25.01.2022 г. и
16.04.2022 г., отнесената земя е около 15 дка. Оградите и съоръженията към
имотите са съборени и отнесени. Вещото лице е усТ.ило на отсрещния, ляв
бряг прораснала в речното корито храстовидна и дървесна растителност,
наносни отложения, които препятстват нормалното протичане на водите и
отклоняват речното течение, приближавайки го повече към десния бряг.
Високите води разрушават конструктивните елементи – берми, отстъпи в
насипа), на дясната предпазна дига на реката, както и обслужващите нивите и
другите земеделски земи селскостопански път в процесния участък. Вещото
лице е усТ.ило, че са налични заливания и свличания на земни маси от
имотите от това въздействие на реката. С годините те се уголемяват и засега
не личи перспектива тези вредни ефекти да бъдат отстранени или ограничени.
ПИ с идентификатор 55227.2.41 по ККР е с площ от 35, 048 дка и
представлява нива (орна земя), 7 категория. Към момента на изготвяне на
заключението вещото лице приема, че пазарната стойност на цял, неувреден
имот е поне 3 000 лв./дка. Така посочения ПИ възлиза на 105 000 лв. Предвид
действителното състояние на имота, уврежданията, които вече е получил и ще
продължава да получава, без да е известно колко дълго време ще продължава
това положение, неговата пазарна стойност вещото лице приема, че е 0, тъй
като липсва пазарен интерес към него. В посочения ПИ липсват 15 дка на
стойност около 45 000 лв., които са отнесени от водата. Вещото лице приема,
че вредите върху посочения ПИ не се ограничават на 45 000 лв., тъй като
имотът цялостно е изгубил пазарната си стойност. В речното корито в близост
до процесните недвижими и особено срещу тях, при насрещния ляв бряг на
реката, се наблюдава храстовидна и дървесна растителност и наносни
отложения, които препятстват нормалното протичане на водите, отклоняват ги
и увеличават ерозионното им действие върху десния бряг. Налице е
отклонение на водното течение към десния браг, откъм процесните имоти.
Дясната берма на реката, предпазната дига и селскостопанския път в
19
процесния участък са разрушени. Фактическото състояние на речното корито
засяга процесните недвижими имоти, като ги уврежда – разрушава ги и отнася
части от терените им и съоръженията им. Наличие е опасност от заливане или
свличане на още земни маси от имотите, вследствие въздействието на реката.
Актуалната пазарна оценка на 2, 827 дка от ПИ с идентификатор 55227.2.41 в
землището на с. Палата, е 9 000 лв. В посочения имот има унищожени от
реката площи, които са около 15 дка.
В открито заседание вещото лице е пояснило, че промяната в
състоянието на реката е от ерозията, която продължавала. Така се отнемали
повече части от имотите. Покрай най - засегнатия имот нямало никаква дига, а
в останалите имоти дигата била частично засегната. Течението на реката се е
променило, тъй като коритото на реката не е почистено и няма укрепваща
дига или други предпазни съоръжения. Вещото лице приема, че теоретично е
възможно засегнатия участък от 15 дка да се възсТ.ят, като се коригира реката,
измести се течението, да се създаде ново течение на реката, да се освободи
този участък, да създадат основа, да насипят дрениращи материали, за
насипят пръст, да насипят хумус, което е свързано с много разходи, които
вещото лице не може да определи. Посочената в експертното заключение цена
за имота е, при условие, че той е цял и незасегнат. Няма пазарно търсене към
увредени имоти. Целият участък, който е сериозно засегнат, включва и трите
процесни имота, по цялото течение и обхваща дължина от около 3 км., от
която е засегнат 1 км., останалите 2 км. са с частични уврежадния и
подкопаване. В горното част са двата по – малко засегнати имота, а в долната
част – най-засегнатия имот. Ако е имало изградена дига, е нямало да се
причинят щетите. При двете посещения на място вещото лице е усТ.ило
наличието на много растителност от към левия бряг – дървовидна
растителност, с различни диаметри - 2 см., 10 см., цели дървета, храсти от
различни биологични видове. Тази растителност е гъста и тя предизвиква
повече натрупване на наноси и води до изместване на течението. Вещото лице
счита, че трябва да се почисти леви бряг. Реката е образувала ново корито в
най-засегнатия имот и е изоставила старото си корито.
Експертното заключение е оспорено от държавата, както и от
„Напоителни системи“ ЕАД.
В производството пред ОС-Благоевград е допуснато изслушването на
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. П. Т. Т.. От
експертното заключение се усТ.ява, че ПИ с идентификатор 23532.9.47 е с
площ 34 211 кв. м., категория 9; ПИ с идентификатор 55227.2.8 е с площ от
22 909 кв. м., категория 7 и ПИ с идентификатор 55227.2.41 е с площ от 35 048
кв. м., категория 7. Речното корито за имот с идентификатор 23532.9.4 е в
голям десен завой и е обрасло с дървесина и тревиста растителност, както и
наноси в лявата част на сечението на коритото по течението на реката. Най-
големи ерозионни разрушения на хидротехническото съоръжение в
хоризонтална и вертикална посока вещото лице е усТ.ило на десния бряг на
реката. За имот с идентификатор 55227.2.8 речното корито е в много лек десен
20
завой и е обрасло с дървесна и тревиста растителност, както и наноси в лявата
част на сечението на коритото по течението на реката. Вещото лице не е
усТ.ило ерозионни разрушения на хидротехническото съоръжение в
хоризонтална и вертикална посока. За имот с идентификатор 55227.2.41
речното корито е в голям десен завой и е обрасло с дървесна и тревиста
растителност, както и наноси в лявата част на сечението на коритото по
течението на реката. В десния бряг на реката се получават най-големите
ерозионни разрушения на хидротехническото съоръжение в хоризонтална и
вертикална посока. Вещото лице е усТ.ило отклонение на водното течение
към десния бряг откъм имотите. В периода 2013 г. – 2023 г. са налице голямо
отклонения на водното течение към десния бряг на реката откъм имотите.
Към момента на огледа имот с идентификатор 23532.9.47 граничи с
хидротехническо съоръжение – предпазна дига с трапецовидно сечение, като
горната основа представлява селскостопански път с ширина около 4 м. и
същата е на около 2 м. над нивото на имота, както и на около 5 м.- от
моментното ниво на реката. По цялата дължина на съоръжението в обхвата му
с границата на имота има наченки на обрушвания на предпазната дига откъм
дясното течение на р. Струма, като най-силно е в най-северната част. Вещото
лице приема, че в недалечно бъдеще дигата ще бъде разрушена в тази си част,
ако не се предприемат мерки за укрепването й. За имот с идентификатор
55227.2.8 вещото лице не е усТ.ило проблеми с хидротехническото
съоръжение. За имот с идентификатор 55227.2.41 вещото лице е усТ.ило, че
източната – североизточна граница с дължина около 100 м. граничи от север
на юг със селскостопански път и част от хидротехническо съоръжение –
предпазна дига с трапецовидно сечение и берма. Дигата е на около 0, 5 м. над
нивото на имота, а бермата постепенно намалява нейната ширина до нейното
изчезване в посока речното корито. След 100 м. от север на юг
хидротехническото съоръжение е погълнато от водния оток на река Струма и
останалите 320 м. от дължимата му, респ. съществуващия в миналото
селскостопански път, не съществува в резултат на ерозионното действие на
водата в реката е продължило да отнема огромни части от този имот в
югозападна посока, в това число оградата на имота - бетонови колове с телена
мрежа. Вещото лице приема, че речното корито в момента на огледа засяга
единствено последния посочен имот, който е пряко засегнат от водното
течение на реката. Много голяма част от този имот, който е на около 4-5 м. над
нивото на реката, е разрушен от водното течение и е отнесен от реката.
Останалите поземлени имоти на този етап все още са защитени от
предпазните земнонасипни диги и берми. Освен свличане на земни маси и
отнемане на огромна площ от имот с идентификатор 55227.2.41, който е пряко
засегнат от водното течение на реката, същата опасност съществува и за ПИ с
идентификатор 23532.9.47, ако в рамките на 2-3 години не се извършат
мероприятия по укрепването на десния бряг на реката и по – конкретно на
предпазната дига, отделяща имота от реката. Към м.09.2018 г. имот с
идентификатор 55227.2.41 не е в неговата цялост, както и селскостопански път
21
между имота и реката, последният с дължина около 180 м. е погълнат от
реката., както и десния бряг на реката „изяжда“ до около 2 м. в дълбочина част
от имота със същата дължина. Към м.09 2022 г. селскостопанския път за
същия имот с дължима около 300 м. е погълнат от реката, както и десния бряг
на реката „изяжда“ около 55 м. в дълбочина част от имота със същата
дължина. Към м.09.2023 г. селскостопанският път с дължина около 320 м.
частично е погълнат от реката, както и десния бряг на реката „изяжда“ до
около 65 м. в дълбочина част от имота със същата дължина. Общата площ на
имот с идентификатор 55227.2.41 , която е отнесена от реката, е 14 439 кв. м.
към момента на придобиване на имота от ищцовото дружество – 14.03.2014 г.,
този имот е с площ 35, 048 дка и няма унищожени липсващи площи. Към
датата на оценката – 05.10.2023 г. има унищожени площи, отнесени от реката в
размер на 14, 439 кв. м. Вещото лице приема, че пазарната стойност на ПИ с
идентификатор 55227.2.41 към момента на придобиването му – 14.03.2014 г.,
възлиза на 12 770 евро или 24 980 лв., а в периода 01.07.2020 г. – 01.07.2021 г.,
по усреднени цени от всички възмездни прехвърлителни сделки е 32 880 евро
или 64 310 лв. Пазарната стойност към датата на огледа – 28.09.2023 г. възлиза
на 50 040 евро или 97 870 лв. Сравнителната стойност на увредената част от
имота от 14 439 кв. м. възлиза на 20 620 евро или 40 330 лв.
По делото е представен констативен протокол № КД-01-1203 от
06.10.2023 г. от МОСВ, Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, от
който се усТ.ява, че е извършен обход и оглед на участък от р. Струма – десен
бряг при км. 33+700 от корекцията на реката с посочени координати, при
който е усТ.ено наличието на земнонасипна дига, която е извън
урбанизираната територия. Разрушени са дясна предпазна дига с дължина
около 500 м. и дясна берма с дължина около 500 м. има образуван наносен
остров с приблизителни размери 400 м./30 м./1 м. и обем около 12 000 куб. м.,
който е обрасъл с дървесна и храстовидна растителност. На място са
изградени 2 броя отбивни диги – габиони, отклоняващи водното течение към
левия бряг. Изградено е защитно съоръжение, временна дига с дължина около
700 м.,с цел преминаване на водното течение през кюнето на реката и защита
на транзитния газопровод за Република Гърция от вредното въздействие на
водите. Защитното съоръжение е изградено от „Булгартрансгаз“ ЕАД, във
връзка с обявеното извънредно положение в община Струмяни. Прието е, че
участъкът не попада в район със значителен потенциален риск от наводнения.
В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е извършил
оглед на място на 28.09.2023 г. Ако се извърши геодезическо заснемане,
засегнатият сектор от процесния имот ще се увеличат и е възможно да
достигнат 15 дка. – реално унищожена площ от имота. Имот с идентификатор
55227.2.41 няма нищо общо с хидротехническите съоръжения. Засегната част
от имота е в следствие високото ниво на р. Струма, което е свързано с
валежите. При определяне на пазарната оценка на имота се е постарал да
използва цената на имоти, които се намират до водни басейни. Ползвал е
22
пазарни свидетелства, които е събирал в годините във връзка с множество
извършени оценки.не вижда начин да се възсТ.и засегнатия имот от 15 дка,
които са отнети от реката, тъй като височината на имота спрямо нивото на
реката е 4, 5 м. Също така голяма част от съседните имоти също са отнесени.
Ответникът и третите лица – помагачи – юридически лица, са
оспорили експертното заключение относно пазарната оценка на имота, като са
взети предвид актуалните пазарни цени, а не към 2021 г.
Съдът възприема експертните заключения по изслушаните в
производството пред ОС-Благоевград съдебнотехнически експертизи. Същите
са задълбочено обосновани, при обсъждане и изследване на всички относими
към предмета на експертизата материали. Изводите на вещите лица
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Ответникът не
е ангажирал доказателства, които да разколебаят доказателствената им
стойност.
При така усТ.ената фактическа обсТ.ка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат
от легитимирани страна, като същите са процесуално допустими. Разгледани
по същество, жалбите са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд усТ.и, че
обжалваното съдебно решение е валидно.
По релевираните оплаквания относно допустимостта на решението в
обжалваната част:
Ответникът поддържа, че искът следва да се насочи срещу този,
който извършва или поддържа неоснователното действие или бездействие, с
което създава пречки за упражняване правото на собственост - МЗ,
„Напоителни системи“ ЕАД – за дигата и напоителния канал и Изпълнителна
агенция по горите – за растителността в речното корито.
В мотивите на ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г., ОСГК
на ВС е разяснено, че искът по чл.109 ЗС може да се упражни срещу всяко
лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост
въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на съседен
имот, но може да е и съсобственик, ако при упражняването на своите права
създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика
си.
В случая искът е насочен срещу държавата, в качеството й на
собственик на водите на р. Струма.
По силата на чл.11, т.1 ЗВ (Закона за водите), водите на реките и
принадлежащите им земи са публична държавна собственост. С оглед на това
държавата, в качеството й на собственик на водите на р. Струма, отговаря
вредоносното въздействие на реката върху имотите на ищцовото дружество,
23
находящи се в крайбрежната територия. Реката, която е публична държавна
собственост, уврежда имота на ищцовото дружество поради противоправното
бездействие на собственика. Ето защо се налага изводът, че Българската
държава, представлявана то М. Р., е надлежно легитимирана по предявения
срещу нея негаторен иск. Възлагането на функции във връзка с изграждането
и поддържането на хидротехнически съоръжения, отстраняването на
растителността в речното корито, нямат за последица освобождаването на
ответника от отговорност, още повече че именно ответникът следва да
упражнява контрол върху надлежното изпълнение на тези функции от
натоварените за това субекти – държавни органи или юридически лица, респ.
еднолични търговски дружество, на които държавата е собственик. С
обжалваното решение съдът е съобразил разясненията, дадени с решение №
213 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 1730/2015 г., на ВКС, ГК, І ГО, посТ.ено по
реда на чл.290 ГПК, съгласно което Българската държава следва да носи и
отговорността за всяко вредоносно въздействие на реките върху имотите,
находящи се в крайбрежната територия, а оттам и да предотвратява това
въздействие по начин, който намери за подходящ, като носи отговорност и за
неговата ефективност като всеки друг правен субект, притежаващ право на
собственост върху вещ (движима или недвижима). Обстоятелството, че по
законодателен ред е предвидена система от мерки за защита от вредното
въздействие на водите, следователно не дерогира отговорността на държавата
като собственик, ако тези мерки не са били реализирани или са се оказали
неефективни.
Неоснователен е доводът, че тези разяснения не следва да намерят
приложение в случая, тъй като процесните имоти не граничат непосредствено
с р. Струма, а с хидротехнически съоръжения – диги, които се управляват от
Министерство на земеделието.
В случая се усТ.и, че дясната берма на реката, предпазната дига и
селскостопанския път в процесиня участък са разрушени, като фактическото
състояние на речното корито засяга имотите и ги уврежда посредством
отнасяне на части от терените и съоръженията – експертното заключение на
инж. Г. Г., обсъдено по - горе. Независимо от това наличието или липсата на
хидротехнически съоръжения между засегнатите имоти и реката няма пряко
значение за отговорността на държавата, в качеството й на собственик на
водите на р. Струма, която е оказала вредоносно въздействие върху
засегнатите имоти, собственост на ищцовото дружество към момента на
завеждане на делото. Отделно от това държавата е и собственик на
хидротехническите съоръжения, за което са съставени представените по
делото актове за държавна собственост – обстоятелство, което не е спорно в
отношенията между страните.
Във въззивната жалба е заявено оплакване, че недопустимо е
съединен негаторния иск с такъв за заплащане на обезщетение на
имуществени вреди.
Действително искът, основан на чл.109, ал.1 ЗС, предоставя правна
24
защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта
на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но
ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
(имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й.
Функцията на иска е да отрече във всички тези и други аналогични случаи
неправомерността и да предотврати неоснователните действия, поведение и
състояние, както и премахване на последиците от тях. Обхватът на иска и
ефектът от него, когато е основателен, са твърде широки. При упражняването
му ищецът постига не само отричане на основанието за въздействие над
неговия имот. Той може да постигне и премахване на източника на
въздействието чрез съдебната принуда, за да възсТ.и състоянието на имота
такова, каквото то е било преди нарушението – съгласно мотивите на
горепосоченото Тълкувателно решение.
На основание чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните. Правото на
собственика да поиска възсТ.яването състоянието на имота такова, каквото то
е било преди нарушението, съставлява процесуална възможност и не е
безусловно необходимо при предявяване на всеки негаторен иск. Ищецът
определя обхвата на търсената защита. В разглеждания случай ищецът е
предявил иска по чл.109 ЗС за осъждане на Българската държава,
представлявана от М. Р., да преусТ.и бездействието си по отношение на
разрушителното въздействие на р. Струма върху процесните поземлени
имоти. С обжалваното решение съдът се е произнесъл именно по това искане,
с което е сезиран, в рамките на усТ.ения принцип в гражданския процес на
диспозитивното начало. Нито ищецът е поискал, нито съдът е посТ.ил да се
възсТ.и състоянието на имота такова, каквото то е било преди нарушението –
да се измести коритото на р. Струма отпреди наводнението през 2021 г., което
да върне имота в първоначалния му вид чрез прибавяне на отнесените от
реката 15 дка от имот с идентификатор 55227.2.41. С оглед на това
негаторният иск, както е заявен от ищеца и иска за заплащане на обезвреда,
нямат идентичен предмет и не обезщетяват едни и същи вреди, поради което е
процесуално допустимо предявяването им в условията на обективно,
кумулативно съединяване. Това води до неоснователност на релевираното
оплакване.
Жалбоподателят поддържа, че предявеният негаторен иск е
недопустим, тъй като в чл.31 ЗВ е регламентирана административна
процедура, която не е била спазена.
Негаторният иск предоставя правна защита на правото на
собственост. При заявени от ищеца фактически твърдения за неоснователно
въздействие от страна на ответника спрямо обекта на правото на собственост,
което ограничава и пречи на пълноценно ползване на имота според неговото
предназначение, искът по чл.109 ЗС е процесуално допустим. В разглеждания
случай такива твърдения са конкретно заявени в исковата молба и
25
уточненията към нея, като надлежно е очертан правен спор между страните
във връзка с пълноценното упражняване правото на собственост от страна на
ищеца.
В нормата на чл.31, ал.1 ЗВ е регламентирано, че когато водите на
реката в резултат на естествени процеси, в това число природни бедствия,
образуват ново корито и изоставят старото, новозаетото място става публична
държавна собственост, а изоставеното място остава публична държавна
собственост. В този случай засегнатият собственик е длъжен да уведоми
органа по чл.10, ал.1, т.1 или 2, който в 6-месечен срок на основата на технико-
икономически анализ предприема действия за коригиране на настъпилите
промени. В случай, че проведените мероприятия доведат до връщането на
реката в старото корито, засегнатият собственик на земя възсТ.ява правото
си на собственост върху парцела. Ако това е технически невъзможно или
икономически неизгодно, засегнатите собственици на земя се обезщетяват с
равностойна земя от държавния или общинския поземлен фонд по реда на
чл.10б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Тази
норма е в раздел V „Придобиване на право на собственост върху водните
обекти, водностопанските системи и съоръжения“. С нея е регламентирана
правна възможност за уреждане на отношенията между засегнатия собственик
и държавата, когато водите на реката образуват ново корито. Тази
административна процедура обаче не е въведена като задължителна
предпоставка за надлежно упражняване правото на иск на собственика за
защита на нарушеното му право на собственост по реда на чл.109 ЗС. Ето
защо провиждането на тази административна процедура няма отношение към
допустимостта на негаторния иск. Дори в резултат на проведени от ответника
мероприятия реката да се върне в коритото си и засегнатият собственик на
земя да възсТ.и правото си на собственост върху парцела, какъвто не е
разглеждания случай, това би имало значение за съществото на спора, а не за
допустимостта на предявения иск.
Нужно е да се отбележи също така, че от ангажираните по делото
доказателства се усТ.и, че ищецът още през 2018 г. надлежно е уведомил
всички държавни органи и институции, които имат задължения във връзка със
защита от вредното въздействие на водите – чл.137 ЗВ. Въпреки назначените
комисии, извършените огледи на място, дадените предписания и сключения
договор от 09.04.2019 г., обсъдени по – горе, не са предприети ефективни
мерки за точно и своевременно изпълнение на задълженията, регламентирани
в посочената норма.
Във въззивната жалба е заявено оплакване, че в случая приложение
намира ЗОДОВ и делото следва да се разгледа по реда на АПК.
На основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или
по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите,
причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за
26
нищожни подзаконови нормативни актове. В разглеждания случай е налице
очертан от ищеца спор във връзка с нарушаване правото на собственост на
ищеца чрез бездействието на ответника, като собственик на водите на р.
Струма. В исковата молба не е очертано наличието на правен спор във връзка
с административна дейност, свързана с отношения на власт и подчинение,
който да може да бъде отнесен към нормата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Очертаният
от ищеца правен спор не е във връзка с осъществяваната от ответника
административна дейност, а е свързан с принадлежността на правото на
собственост на водите на р. Струма и смущаване упражняването на правото на
собственост от ищеца. Ето защо оплакването на ответника се явява
неоснователно.
Във въззивната жалба е заявен довод, че съдът неправилно е
възприел, че са отнети 15 дка от имот с идентификатор 55227.2.41 вместо
първоначално заявените 2, 827 дка, без да е допуснато изменение на иска по
чл.109 ЗС.
Към момента на завеждане на делото отнесената част от
горепсочения имот от вредното въздействие на водите на р. Струма е бил 2,
827 дка. В хода на висящия съдебен процес отнесената част е близо 15 дка. На
основание чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая ищецът
се е позовал на този факт, който е настъпил в хода на съдебния процес и е
усТ.ен посредством изслушаните съдебнотехнически експертизи, поради
което законосъобразно решаващият съд го е съобразил. В противен случай
ищецът не може да се позове на този настъпил в хода на процеса факт, тъй
като спрямо него ще намерят приложение обективните предели на силата на
пресъдено нещо.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението в
обжалваната част е процесуално допустимо, поради което следва да се
разгледат доводите относно неговата правилност.
Жалбоподателят поддържа, че негаторният иск е неоснователен, тъй
като към момента на устните състезания ищецът не се легитимира като
собственик на процесните имоти.
Страните не спорят, а и от представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 23, том II, рег. № 2934, дело № 205/22
г., обсъден по – горе, се усТ.и, че ищецът е продал на М. Т. Т. процесните
недвижими имоти, което е послужило като основание за конституирането му
като трето лице – помагач на ищеца, на основание чл.218 ГПК.
За активната материалноправна легитимация на ищеца правно
релевантна е принадлежността на правото на собственост към момента на
завеждане на делото. На основание чл.226, ал.1 и ал.3 ГПК, ако в течение на
производството спорното право бъде прехвърлено върху. ПосТ.еното решение
във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя.
В разглеждания случай страните не спорят, че ищцовото дружество е
придобило правото на собственост върху процесните недвижими имоти по
27
силата на нотариален акт за покупко-продажба № 44, том I, рег. № 585 дело
40/2014 г. от 14.03.2014 г. Ето защо същият се явява надлежно активно
материалноправно легитимиран да предяви исковете, предмет на делото,
поради което оплакванията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Жалбоподателят поддържа, че завзетите от речното корито 14 дка са
станали публична държавна собственост, поради което не е собственик на
площта от имота, за която се твърди, че е засегната от действията на
държавата.
От ангажираните по делото експертни заключения се усТ.и, че част от
имот с идентификатор 55227.2.41 е отнесена от р. Струма. По този начин е
намалена площта на посочения имот. Именно чрез това вредно въздействие на
водата, което не е предотвратено от ответника, се създават за ищеца пречки за
използването на собствения му имот, които са по - големи от обикновените
(чл. 50 ЗС). Същият не може да упражнява правото си на собственост в
пълния му обем.
Заявено е оплакване, че по делото не е усТ.ено противоправно
бездействие от страна на ответника.
В чл.137 ЗВ е регламентирана защитата от вредното въздействие на
водата, която на основание чл.138, ал.1 ЗВ е оперативна и постоянна. В ал.4 от
същата норма са регламентирани дейностите по постоянната защита -
изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други
хидротехнически и защитни съоръжения; създаване и поддържане на системи
за наблюдения, прогнози и предупреждения; регулиране нивото на
подземните води при опасното им повишаване или понижаване; дейности за
защита на водосборните басейни от водна ерозия; поддържане проводимостта
на речните легла; изграждане и поддържане на укрепителни и/или
брегозащитни съоръжения по морския бряг за защита от вълновото
въздействие; прилагане на мерки за предотвратяване и ограничаване на
щетите, нанесени от природните наводнения, провеждани в съответствие с
плановете за управление на риска от наводнения. На основание чл.139, ал.1
ЗВ поддръжката и ремонтно -възсТ.ителните дейности по съоръженията по
чл.138, ал.4, т.1 ЗВ - диги и други хидротехнически и защитни съоръжения, се
осъществява от собственика или ползвателя им. В случая страните не спорят,
че собственик на хидротехническите съоръжения е държавата, в каквато
насока са и представените по делото актове за държавна собственост. По
делото ответникът не е ангажирал доказателства за конкретно предприетите
действия по предотвратяване на разрушителното въздействие на реката върху
земеделските имоти, включително и процесните. Необходимостта от
провеждане на такива действия е усТ.ена още през 2018 г., като за целта са
дадени конкретни предписания. Липсват обаче доказателства същите
своевременно и точно да са изпълнени. От експертните заключения се усТ.и,
че хидротехническото съоръжение след 100 м. от север на юг на имот с
идентификатор 55227.2.41 е погълнато от водния оток на р. Струма и
останалите 320 м. от дължината му, респ. съществуващия в миналото
28
селскостопански път не съществуват. С оглед на това изградените в миналото
хидротехнически съоръжения обективно не могат да изпълнят в пълен обем
своите функции и предназначение. По тази причина близо 15 дка от
посочения имот са отнети от ерозионното течение на водата в реката, което не
е препятствано по никакъв начин. Изводи в обратната насока не могат да се
обосноват въз основа на представения по делото констативен протокол от
06.10.2023 г. Изградената временна дига с дължина около 700 м. е с цел
преминаване на водното течение през кюнето на реката и защита на
транзитния газопровод за Република Гърция от вредното въздействие на
водите. Липсва пълно съвпадение на географските координати, описани в
констативния протокол и тези, описани в констативния протокол от 05.04.2018
г., за да се приеме, че пряко засягат процесните имоти. Дори да се приеме, че
същите да се отнасят за тях, въпреки липсата на доказателства в тази насока,
изградената временна дига в защита на транзитния газопровод не изчерпва
необходимия обем действия за защита от разрушителното въздействие на р.
Струма и не освобождава ответника от отговорност по предявения негаторен
иск.
Във въззивната жалба е заявено оплакване, че по делото не е усТ.ено
наличието на храстовидна дървесна растителност в речното корито, която де е
станала причина за отклоняване на водното течение към процесните имоти.
Вещото лице Г. Г. е констатирало, че на левия бряг срещу имот с
идентификатор 55227.2.41 се наблюдава прораснала в речното корито
храстовидна и дървесна растителност, също наносни отложения, които
препятстват нормалното протичане на водите и отклоняват речното течение,
приближавайки го повече към десния бряг. В тази насока са и ангажираните
по делото свидетелски показания. При преценка доказателствената стойност
на свидетелите на ищеца по реда на чл.172 ГПК, с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост,
въззивният съд съобрази, че същите пряко са възприели обстоятелствата, за
които са разпитвани. Показанията им са логични и последователни и изцяло
кореспондират с останалите ангажирани доказателства по делото. Ответникът
не е ангажирал доказателства, които да разколебаят доказателствената им
стойност. Ето защо оплакването на жалбоподателя се явява неоснователно.
Жалбоподателят поддържа възражението си, заявено с писмения
отговор на исковата молба, че причина за настъпилите щети е непреодолима
сила – природно бедствие, поради което не следва да отговаря за тях.
Действително по делото се усТ.и, че на 11.01.-12.01.2021 г. са
констатирани значителни валежи. В Западнобеломорския водосборен басейн
обемът на речния оток за м.01.2021 г. е 4 пъти повече от предходния месец; и 7
пъти повече от 2020 г. валежите от дъжд и сняг, както и частичното
снеготопене през първата половина на месеца са довели до съществено
увеличаване на речния оток в басейна, включително във водосбора на р.
Струма, довело до обявяване на бедствено положение за част от територията
на община Струмяни.
29
За да е налице непреодолима сила, трябва да е настъпило
непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато
или последиците от него не могат да бъдат предотвратени посредством
общоприложимите към момента средства и възможности на науката и
техниката - решение № 103 от 27.10.2020 г. по гр. д. № 3859/2019 г. на ВКС,
ГК, ІІІ ГО, посТ.ено по реда на чл.290 ГПК. В случая би могло да се предвиди,
че при наличие на обилни дъждове и снеготопение нивото на р. Струма ще се
повиши и ще създаде опасност за крайбрежните земеделски имоти,
включително и процесните. Също така настъпването на вредите би могло да се
предотврати – още на 13.02018 г. комисия на, назначена от управителя на
„Напоителни системи“ ЕАД, клон Струма-Места след извършен оглед на
място във връзка с жалба от ищеца на корекция на р. Струма км.32+100,
землище на с. Палат, община Струмяни, област Благоевград, обсъдено по-
горе, е дала препоръки на дружеството за предприемане на незабавни мерки
по отклоняване на водното течение, както и предприемане на незабавни мерки
по укрепването на бреговете и възсТ.яване на защитните съоръжения – берми
и диги, с оглед предстоящо снеготопене и очаквана нова висока вълна и
предотвратяване подкопаване и изнасяне на изградени земеделски земи. В
писмо от 27.04.2018 г. от МЗГХ, Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“ е предвидено, с цел предотвратяване на вредното въздействие на
водите в резултат на преминаване на високи води, е необходимо да се възложи
изготвяне на цялостно възсТ.яване на проектните профили на корекцията в
засегнатия участък, предприемане на действия за изземване на наносните
отложения, изрязване и почистване на храстовидната и дървесна
растителност. Също така в експертното заключение на инж. Г. Г. е посочено, че
физическите явления по промяна на речните течения, ерозия на бреговете,
лъкатушене на водния поток, отлагане на наноси и др. не са необичайни,
неизвестни, невидими, неизследвани или непредвидими явления. Следва да се
отбележи, че ответникът не е доказал по делото, че ако беше изпълнил
задълженията си за поддържане проводимостта на речното корито,
укрепването на бреговете и възсТ.яване на защитните съоръжения, то
процесните вреди отново биха настъпили при падналите проливни дъждове.
Еднозначен извод в тази насока не би могло да се направи въз основа на
заповедта на кмета за обявяване на бедствено положение на територията на
община Струмяни, доколкото този въпрос е извън предметния обхват на
заповедта. Ето защо и при съобразяване изискванията на чл.154, ал.1 ГПК,
следва да се приеме, че наводненията от 11.12.01.2021 г. са предвидими и
предотвратими, поради което не е налице случайно събитие.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че ищецът основава
исковите си претенции не само на обилни валежи в периода 12-15.01.2021 г., а
и на влошаване на ситуацията от 2018 г. поради натрупаните с времето
наносни отложения, израснала храстовидна дървесна растителност в речното
корито, които довели до отклоняване на водното течение на р. Струма към
десния бряг, където са разположени притежаваните от дружеството
30
земеделски имоти. Позовава се на ерозионно въздействие на високите води,
довело до разрушаване на дясната берма с дължина 500 м., на дясната
предпазна дига с дължина 350 м. и на селскостопанския път с дължина 200 м.
в корекцията на р. Струма км.32+100 в землището на с. Палат. Тези процеси са
доказани от ангажираните по делото доказателства, обсъдени по-горе.
Същевременно не се усТ.и посочените от компетентните държавни
институции мерки да са своевременно осъществени, в пълен обем.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно е уважен предявеният иск
по отношение на имот с идентификатор 23532.9.47, който по никакъв начин не
е засегнат от р. Струма, както и не са усТ.ени реални пречки по отношение на
този имот, като евентуалните, хипотетични бъдещи опасности не дават
основание за уважаване на негаторния иск.
Съгласно мотивите на цитираното по – горе ТР № 31 от 06.02.1985 г.
по гр. д. № 10/1984 г., ОСГК на ВС, основание за защита чрез иска се поражда
и само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и
смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но
които обективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правна защита.
В случая от заключението на вещото лице инж. П. Т. се усТ.и, че
речното корито до посочения имот е в голям десен завой, обрасло е с
дървесна и тревиста растителност, както и наноси в лявата част на сечението
на коритото по течението на реката. По десния бряг на рекат са получени и
най-големите ерозионни разрушения на хидротехническото съоръжение в
хоризонтална и вертикална посока. Също така вещото лице е констатирало, че
по цялата дължина на хидротехническото съоръжение – предпазна дига с
трапецовидно сечение - 460 м., в обхвата му на границата с посочения имот,
има наченки на обрушвания в най-северната част на дигата. Вещото лице е
достигнало до извода, че в недалечно бъдеще дигата ще бъде разрушена, ако
не се предприемат мерки за укрепването й. С оглед на това се налага изводът,
че е налице такова състояние на реката и хидротехническите съоръжения, от
които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие,
което произтича от упражняване на правомощия, които обективно
ограничават правата на ищеца.
По изложените съображения въззивният съд счита, че доводите на
жалбоподателя са неоснователни, а предявеният негаторен иск за
горепосочения имот е основателен.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е отхвърлил тезата,
че е икономически и технически не е оправдано възсТ.яване коритото на
реката в старите му граници.
С обжалваното решение съдът не е посТ.ил възсТ.яване коритото на
реката в страните му граници, а е посТ.ил ответникът да преусТ.и
бездействието си по отношение на разрушителното въздействие на р. Струма
върху два от поземлените имоти, в рамките на търсената от ищеца защита и в
съответствие с изискването на чл.6, ал.2 ГПК. Ето защо този въпрос няма
отношение към спорния предмет.
31
В предмета на делото е включена искова претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди. В исковата молба
ищецът претендира обезвреда за отнесената част от имот с идентификатор
55227.2.41, в резултат от бездействието на ответника да почисти и укрепи
реката. В депозираните уточнителни молби ищецът поддържа, че описаните
вреди, за които претендира заплащане на обезщетение от ответника, са пряка
и непосредствена последица от бездействието на ответника да почисти и
укрепи реката. С оглед на това с изготвения от първоинстанционния съд
доклад на делото правата, претендирани от ищеца по посочената искова
претенция, са квалифицирани с нормата на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, като на
страните е разпределена и доказателствената тежест, съобразно дадената
правна квалификация.
Във въззивното производство ищецът поддържа заявените
фактически твърдения във връзка с отговорността на Българската държава за
причинените му имуществени вреди, като бездействието на ответника съвпада
с описаното по негаторния иск. Съдът е допуснал уточнение на исковата
молба, както е сторено от ищеца в присъствието на процесуалните
представители на насрещната страна.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, се
определя от заявените в исковата молба обстоятелства, на които се основана
искът, както и от заявения петитум – в какво се състои искането. Правната
квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените
от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато
е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които
страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй
като е разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче
първоинстанционният съд само е определил неправилна квалификация на
спорното право, но не я е извел от обстоятелства, на които страната не се е
позовала, въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация,
доколкото същият не е обвързан от дадената от първоинстанционния съд
квалификация на иска и съответно следва да се произнесе по съществото на
спора. В този смисъл е и непротиворечивата съдебна практика – решение №
124/24.03.2011 г.гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, посТ.ени по реда на
чл.290 ГПК и др.
В разглеждания случай ищецът основава исковата си претенция на
противоправно бездействие на служители на ответника, описани в
обстоятелствената част на исковата молба, от които търпи имуществени вреди,
уточнени по вид и обем. Без значение за правната квалификация на
претендираните от ищеца права е обстоятелството дали обективно вредите
могат да произтекат от качествата на самата вещ, собственост на ответника.
Правно релевантни са заявените от ищеца фактически обстоятелства, на които
32
основава исковата си претенция за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – бездействие на държавата да почисти и укрепи
реката. С оглед на това се налага изводът, че ищецът се стреми да ангажира
отговорността на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
При преценка допустимостта на обжалваното решение по отношение
разглежданата искова претенция правно релевантно е обстоятелството дали
първоинстанционният съд е разгледал заявените от ищеца фактически
твърдения или не. Макар съдът да се е позовал на отговорността по чл.50 ЗЗД,
същият изчерпателно и точно е обсъдил всички ангажирани по делото
доказателства относно противоправното бездействие на ответника, като е
ценил тяхната доказателствена стойност. С оглед на това следва да се приеме,
че съдът е разгледал заявените от ищеца фактически обстоятелства по иска с
правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Ето защо съдът се е произнесъл
по иска на предявено от ищеца основание, не е излязъл от спорния предмет и
съответно не се е произнесъл по нещо различно в сравнение с исканото от
ищцата. Това налага изводът, че решението е процесуално допустимо по
смисъла на чл.270, ал.3 ГПК в посочената част.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод
изпълнението на работата. Характерът на отговорността по чл.49 ЗЗД,
включително и на юридическите лица, като възложител, за непозволено
увреждане, е разяснен с формираната задължителната съдебна практика,
обективирана в ППВС № 7 от 29.X..1958 г., ППВС № 7 от 1959 г., ТР № 88 от
12.09.1962 г., ОСГК на ВС. Съгласно ППВС № 9 от 28.12.1966 г.
отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на
които е възложено извършването на работата. Вината се изразява в
умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. В някои случаи
се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в
други случаи до невземане на необходимите мерки, за предотвратяване на
увреждането. Затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е
спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на
възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за
отпадане отговорността по чл.49 ЗЗД. Вредите се считат причинени при
изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но
и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които
произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на
възложената работа. С ППВС 7 от 29.10.1958 г. и ППВС № 7 от 1959, т.6 е
разяснено, че отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия; тя има обезпечително-гаранционна функция. Тази отговорност не
произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма
място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата
невиновност. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от
33
тази отговорност, ако се усТ.и, че лицето, на което е възложена работата, не е
причинило никаква вреда, ако неговите действия не са виновни и
противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа. Възложителите на работата, във връзка с която са
причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора
на лицето, и да се позовават на други лични основания за освобождаването им
от отговорност.
Жалбоподателят поддържа, че решаващият съд не е съобразил
действията, предприети от „Напоителни системи“ ЕАД през 2022 г. за
укрепване и възсТ.яване на речното корито на р. Струма.
От ангажираните по делото доказателства не се усТ.и предприемането
на ефективни мерки за ограничаване на ерозионните разрушения на
хидротехническите съоръжения, за своевременно почистване на речното
корито на р. Струма в процесния участък, укрепване на десния бряг на реката,
не се усТ.и конкретните набелязани мерки от сезираните институции, да са
извършени. Нещо повече констатираните през 2018 г. проблеми са
продължили да се задълбочават и съответно реката е продължила да отнася
все по-голяма част от притежавания от ищцовото дружество имот с
идентификатор 55227.2.41. В КП от 17.02.2021 г. на комисия, назначена от
кмета на община Струмяни е посочено, че ако не се вземат незабавни мерки
подкопаването на земеделските земи ще продължи и ще доведе до наводнения
и свързаните с тях неблагоприятни последици. Доколкото такива мерки не са
предприети, първоначално отнесената част от посочения поземлен имот от 2,
827 дка в хода на съдебния процес се е увеличила на 14, 439 дка.
Във въззивната жалба е заявено оплакване, че неправилно стойността
на увредената част от поземления имот е определена към момента на
изготвяне на експертното заключение.
С обжалваното решение съдът е възприел определената от вещото
лице инж. П. Т. пазарна стойност на засегната площ от имот с идентификатор
55227.2.41, от 14, 439 дка по пазарните цени към момента на увреждането,
настъпило в началото на 2021 г. Ето защо оплакването се явява неоснователно.
По изложените съображения и доколкото не се усТ.и ответникът
ефективно да е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.137 и чл.138
ЗВ, от което за ищеца са настъпили имуществени вреди, налице са
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.49
ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производство:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
„Амитица“ ООД следва да се присъдят сторените във въззивното
производство разноски. Техният размер възлиза на 8 415 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат.
По делото е заявено е възражение за прекомерност на адвокатското
34
възнагражедие, тъй като претенцията не е доказана по основание и размер.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
подписан между „Амитица“ ООД и представлявалия го по делото адв. С. Б.. В
него страните са уговорили адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред САС в размер на 8 415 лв. в договора е посочено, че
адвокатското възнаграждение е платимо в брой, както и извършеното плащане
на адвокатското възнаграждение. Ето защо доводите на насрещната страна се
явяват неоснователни.
Следва да се посочи, че размерът на заплатеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерен, предвид предявените две въззивни и две
частни жалби, срещу които ищецът е депозирал отговори. Процесуалният му
представител се е явил в открито съдебно заседание, ангажирал е списък на
разноските и доказателства относно техния размер, както и писмени бележки.
В предмета на делото са включени частни жалби, депозирани от
ответника срещу определение от 14.02.2024 г., посТ.ено по реда на чл.248
ГПК.
Жалбоподателят оспорва извършеното реално плащане на
уговореното адвокатско възнаграждение.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие от
12.09.2022 г., сключен между ищеца и представлявалия го по делото адвокат,
се усТ.ява, че уговореното адвокатско възнаграждение възлиза на 12 580 лв. в
договора е удостоверено заплащане на сумата от 6 290 лв. в брой при
подписване на договора. По делото е представена разписка от 03.07.2023 г. за
платена сума от 3 090 лв. в полза на адв. С. Б. от ищцовото дружество по
договор за правна защита и съдействие от 12.09.2022 г. както и разписка от
29.09.2023 г. за сумата от 3 200 лв. – плащане по посочения договор за правна
защита и съдействие. Така общият размер на заплатената сума за процесуално
представителство пред ОС-Благоевград възлиза на 12 580 лв. Всяко едно
плащане в брой е на стойност под 10 000 лв., поради което не е необходимо да
се извършва по банков път. Отделен е въпросът, че евентуалното нарушаване
на чл.3, ал.1 ЗОПБ няма за последица незачитане на извършеното плащане, а
евентуално би имал значение за ангажиране на административно -
наказателната отговорност на лицето.
В частната жалба се поддържа своевременно заявеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част,
но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д.
№ 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до
преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата
и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази
35
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е
различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се
изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява
договорения адвокатски хонорар.
В разглеждания случай делото се отличава с фактическа и правна
сложност – предявени са обективно, кумулативно съединени искове,
конституирани са множество трети лица – помагачи, ангажирани са широк
обем доказателства и доказателствени средства, проведени са множество
съдебни заседания първоначално пред РС – Сандански, а след това и пред ОС
-Благоевград, на които ищецът е представляван от упълномощения по делото
адвокат. Ето защо обоснован е изводът на решаващия съд, че уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
По изложените съображения въззивният съд счита, че с обжалваното
определение отговорността за разноските е правилно разпределена, поради
което депозираните частни жалби са неоснователни и като такива следва да се
оставят без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 653/04.12.2023 г., посТ.ено по гр. д. №
476/2022 г. по описа на ОС-Благоевград, 8 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ,
с която са уважени предявените искове съответно с правно основание чл.109
ЗС и чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от М. Р. и от
М., да заплати на „АМИТИЦА“ ООД, ЕИК *********, с адрес гр. Кресна, ул.
„Вардар“ № 93, община Кресна, област Благоевград и съдебен адрес гр.
Благоевград, ул. „Тодор Александров“ № 41,ет.2 – адв. С. Б., сумата от 8 415
(осем хиляди четиристотин и петнадесет) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 3454/13.05.2024 г.,
депозирана от РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от М. Р. срещу
определение № 173/14.02.2024 г., посТ.ено по гр. д. № 476/2022 г. по описа на
ОС-Благоевград, 8 състав, В ЧАСТТА, с която е изменено посТ.еното на
04.12.2023 г. съдебно решение в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 3588/15.03.2024 г.,
депозирана от РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от М., срещу
определение № 173/14.02.2024 г., посТ.ено по гр. д. № 476/2022 г. по описа на
ОС-Благоевград, 8 състав, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба
вх. № 715/18.06.2024 г. за изменение на посТ.еното на 04.12.2023 г. съдебно
решение в частта за разноските.
36
Решението е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск, като необжалвано.
Решението е посТ.ено при участието на трети лица – помагачи: М. Т.
Т., ЕГН **********, МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО,
„НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД и ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ГОРИТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
37