О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ХVІІ-ти състав, в закрито
заседание на двадесет и втори май 2020г., в следния състав:
СЪДИЯ: Мария И.ова – Даскалова
като
разгледа адм. дело №1707 по описа за 2015г. на съда, докладвано от съдията, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК, приложим на основание §2 от ДР
на ДОПК.
Образувано е по постъпило със с.д.№19008/23.12.2019г. искане от Директора
на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП за изменение/ допълване на Решение
№2350/94.12.2019г. по адм.дело №1707/2015г. по описа на Административен съд
Варна в частта му относно разноските.
В искането се сочи като правилно отразено в обстоятелствената част на Решението
№2350/94.12.2019г., че процесуалният представител на Директора на Дирекция
"ОДОП" Варна при ЦУ на НАП е поискал присъждане на разноските по
делото без значение от изхода на спора, съобразно чл.161 ал.3 от ДОПК. Изтъква
се, че от процесуалният представител на дружеството –жалбоподател са били
представени нови писмени доказателства. При съобразяването им от вещото лице е изготвено
заключението приетото по делото и е направен извода в крайния акт, че са били
налице съответните количества за осъществяване на последващите доставки. Сочат
се ангажирани в съдебната фаза писмени доказателства от трето лице, въз основа
на които е приет за доказан факта на ползване на мястото на предаване на
стоката. Считат, че тези доказателства
жалбоподателят е могъл да представи или да посочи още в хода на
административното производство, поради което била налице хипотезата предвидена
в чл.161, ал.3 от ДОПК и независимо от изхода на спора да бъде осъден жалбоподателя
да им заплати пълния размер от 4483,31лв. за юрисконсултско възнаграждение. Молят
Решението в частта за разноските да бъде
изменено в този смисъл.
Насрещната страна „Земеделие“ООД-гр.Д. в едноседмичния срок от връчване на
искането не депозира отговор по него.
След като се запозна с искането и доказателствата по делото, Съдът достигна
до следните установявания и изводи:
С Решение №2350/94.12.2019г. по адм.дело №1707/2015г. по описа на
Административен съд Варна е отменен Ревизионен акт №Р-08-1304812-091-01/29.01.2015г.
издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение
№123/18.05.2015г. на Директора на дирекция „ОДОП“- Варна в частта, с която на
„Земеделие“ООД-гр.Д. с ЕИК ********* са установени допълнителни задължения за
ДДС по ЗДДС за м.04.2013г. в размер на 71053,44лв.-главници и 12363,37лв.-лихви
и за м.09.2013г. в размер на 40526,92лв.-главници и 5325,52лв.–лихви и е
отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА №Р-08-1304812-091-01/29.01.2015г.
потвърден с Решение №123/18.05.2015г. в частта, с която са му са установени
задължения за ДДС по ЗДДС за м.10.2013г. в размер на 58837,90лв.-главници и
7224,10лв.–лихви. Съобразно този изхода на спора своевременно направените от
страните искания за присъждане на разноски са уважени и съобразно чл.161 ал.1
от ДОПК с оглед общия интерес на спора възлизащ на 195 331,25лв., от претендираните
на жалбоподателя 5732лв. с решението са му присъдени 3793,40лв. за разноски,
съобразно уважаване на жалбата за 129 269,25лв., а на ответника от
претендираното юрисконсултското възнаграждение в размер на 4483,31лв. е присъдена
сумата от 1516,27лв., с оглед отхвърлената част от жалбата за 66062лв. При
съобразяване на обстоятелството, че това са взаимно дължими суми от всяка от
двете страни, по компенсация с Решението №2350/94.12.2019г. е постановено ответната
страна Дирекция "ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП да заплати на жалбоподателя –
„Земеделие“ООД-гр.Д. сумата от 2277,13лв. представляваща разноски по делото.
Решение №2350/94.12.2019г. подлежи на обжалване в 14-дневен срок, съобщено е
редовно на 09.12.2019г. на ответника по адм.дело №1707/2015г., с оглед на което
подаденото на 23.12.2019г. от Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при
ЦУ на НАП искане за изменението и допълването му в частта за разноските е
депозирано в срока предвиден в чл.248 ал.1 от ГПК, приложим на основание §2 от
ДР на ДОПК, от надлежна страна и е допустимо за разглеждане.
Разгледано по същество, искането е неоснователна.
Изменение на решението по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК се предприема, когато
съдът се е произнесъл по заявената претенция за разноски, но не в пълния
претендиран размер. Изрично следва да се отбележи, че допълване на решение,
включително и по отношение на разноските, е допустимо, когато съдът не се е
произнесъл по своевременно направена претенция, какъвто не е настоящият случай.
В решението са изложени мотиви, че предвид изхода на делото и заявеното от
жалбоподателя искане за присъждане на направените разноски, на основание чл.161,
ал.1 ДОПК такива се определят. В съдебният акт е отчетено, че от процесуалният
представител на ответника е направено искане за прилагане на чл.161, ал.3 от ДОПК, но видно от мотивите и диспозитива на Решение №2350/94.12.2019г. в частта
свързана с разноските, чл.161 ал.3 от ДОПК не е приложен. Тъй като не е
споделено становището на представителя на ответника, че в случая е налице
хипотезата предвидена в чл.161 ал.3 от ДОПК, разноските са определени съобразно
чл.161 ал.1 от ДОПК, която е посочена в Решение
№2350/94.12.2019г.
Съгласно чл.161, ал.3 ДОПК, в
случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат
представени в административното производство, представилата ги страна заплаща
изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по
чл.155, ал.3 и 4 ДОПК. За да се приложи тази законова норма спрямо оспорващия е
необходимо да са налице новопредставени пред съда доказателства, които той да е
могъл да представи в хода на административното производство и които да са от
решаващо значение за изхода на спора.
В конкретния случай не са налице посочените в чл.161, ал.3 ДОПК условия за възлагане на
пълния размер на юрисконсултското възнаграждение в тежест на ревизираното дружество,
тъй като представените в хода на съдебното производство доказателства като
съдържание не са нови и съответстват на представените в административното
производство. Освен това частичната отмяна на ревизионния акт не се основава
единствено на представеното в хода на съдебното производство писмено
доказателство от трето лице, а и на съвкупната преценка на останалите доказателства
по делото, включително приетата съдебно–счетоводна експертиза. По делото са
приложени доказателства от ревизираното лице, които в основната си част са
представени и в хода на ревизионното производство, а представените в съдебното
производство документи са с оглед доказване на благоприятни факти, твърдени в
жалбата до съда и предвид разпределението на доказателствената тежест, с цел
оборване констатациите в РА.
С оглед гореизложеното, искането за изменение на постановеното по делото
решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпилото със с.д.№19008/23.12.2019г. искане от
Директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП за изменение/допълване
на Решение №2350/94.12.2019г. по адм.дело №1707/2015г. по описа на Административен
съд Варна в частта на разноските.
Определението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му с жалба пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: