РЕШЕНИЕ
№ 1087
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330202747 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление/НП/ № 20-1030-015283 от
18.01.2021 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. допълнена с
МЗ № 8121з-825/19.07.2019г на МВР, с което на В. П. И., ЕГН: **********, с
адрес: ***** е наложено административно наказание за нарушение на чл. 40
ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.183 ал.2 т.11 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 20
/двадесет/лева, за нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец; за нарушение по
чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е
наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец
Жалбоподателят В. П. ИВ. се явява, редовно призована, представлява в
съдебно заседание от адв. Т. – упълномощен защитник. Поддържа се
подадената жалба. Претендират се разноски.
Административнонаказващия орган – Сектор „ПП“ при ОД на МВР -
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. С молба становище,
иска НП да се потвърди като правилно и законосъобразно.
1
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 08.12.2020 г. от актосъставителя ***. С. С. Д. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против В. П. И. за това,
че на 03.12.20г в 07.10 часа в гр.Пловдив на ул. Ген. Радко Димитриев №
23(паркинг), управлявала лек автомобил Пежо с рег.№ ****, собственост на
С. И. като: 1.При движение назад, без да се убеди, че пътят зад нея е свободен
блъска паркиран Опел РВ4140ХР и допуска ПТП; 2.Водачът напуска ПТП-то
без да спре и без да установи последиците и да уведоми МВР.
Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
нарушение на разпоредбите на чл.40 ал.1 и чл.123 ал.1 т.1 от Закона за
движение по пътищата. Съставен бил протокол за ПТП №709/08.12.20г.
Актът е съставен на база данни от докладна записка по рег№338900-
12406/07.12.20г на 06 РУ МВР, гр.Пловдив, по постъпило заявление в 06 РУ
на МВР, гр.Пловдив от лицето Л. Д. Й., собственик на Опел с рег ****, за
нанесени щети, по сведение на св. А.Н., който съобщил за допуснато на
03.12.20г около 07.10 часа ПТП с щети, извършено от жена управлявала л.а.
****.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят С.Д. заявява, че
поддържа съставения от него акт. Твърди, че същият е съставен по преписка ,
по която имало свидетел и по негови данни и обяснения са установени и
двата автомобила, снети са обяснение и е съставен протокол за ПТП. Лично,
св. Д. не бил извършил оглед на място, издадената схема била само по
обяснение на свидетел, очевидец на ПТП-то.
В съдебно заседание на 13.12.21г са разпитани свидетелите Т. Д. К. и А.
И. Н..
От показанията на св.Н. се установява, че същият помни случката,
станала преди година и половина. Станало сутрина към 07.15 часа, слизайки
за работа, влезнал в буса, запалил и го оставил да работи. През това време
видял една кола Пежо, ударила и зажулила на негов комшия опела. Неговата
кола, била през една кола. Слезнал от буса и видял, че било отстрани.
Уведомил комшията, като твърди, че не е видял регистрационния номер на
л.а. Пежо. Инцидентът бил станал на улица Радко Димитриев 23. Твърди, че
собственикът на пострадалото МПС е открил нарушителя и го е помолил да
свидетелства.
От показанията на св. К. се установява, че са колеги с жалбоподателката
И.. Същата не е идвала на работа, тъй като изпълнявала задача от дома си от
30.11.20г до 04.11.20г.И. живеела в гр.П. на ул. ***
2
От показанията на св, Л.Д. Й., разпитан на 28.03.22г се установява, че
бил собственик на л.а. Опел Астра, който домувал пред блока. Не може да
каже подробности за ПТП-то от 03.12.20г Л.а. автомобил бил ударен в предна
лява врата от друг автомобил, за което имало свидетел, в тази връзка написал
жалба до районното управление. Данните ги знаел от свидетеля с име А., тъй
като бил видял колата и записал номера.
Показанията на разпитаните свидетели, съдът кредитира като
обективни, хронологични и отговарящи на събрания доказателствен
материал.
Съдът, след като изпълни задължението си да извърши цялостна
служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че последното е издадено при съществени
нередовности в образуваното административнонаказателно производство,
което налага отмяната му изцяло.
В конкретния случай следва да се отбележи, че атакуваното
Наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно лице,
съгласно приложената по делото Заповед на Министъра на МВР. Същото
обаче е съставено при особено съществени нарушения на процесуалните
правила. Не се установява по един безспорен и несъмнен начин
жалбоподателя виновно да е извършил визираните административни
нарушения, тя да е автор на същите, като въззиваемата страна по делото не е
ангажирала доказателства в подкрепа на установената фактическа обстановка
в наказателното постановление.
При издаването на атакуваното наказателно постановление
административнонаказващия орган не е спазил императивната разпоредба
на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, съгласно която редовно издаденото НП трябва да
включва в съдържанието си всички, кумулативно посочени в нея реквизити.
В чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е въведено изискването наказателното
постановление да съдържа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателства, които го потвърждават./ посочването на конкретните
доказателства очевидно липсват/. В конкретния случай, безспорно е налице
несъответствие между фактическата обстановка отразена в АУАН, правната
квалификация на нарушенията възведена чрез разпоредбите на
ЗДвП. Квалифицирането на първото от посочените в АУАН и НП нарушения,
като такова по чл.40 ал.1 от ЗДвП е посочено непълно и неясно/така и за
останалите две административни деяния, описани по-долу/. Извън даденото
му цифрово изражение, по начина по които е сторено това от АНО не може да
се направи разграничение в какво точно е обвинен нарушителят.
С оглед така повдигнатото административно обвинение от фактическа
страна настоящата инстанция намира за неправилен извода на въззвивния съд,
че издаденото НП по т.1 е изрядно от формална страна. Фактът, че е настъпил
удар между автомобила, който се е движил на заден ход и друго пътно
превозно средство, което се е намирало до него, доказва неизпълнение на
3
задължението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП за безопасно извършване на маневрата
"движение назад". Следователно в обстоятелствената част на НП с наложено
административно наказание по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП следва да бъдат
описани фактите, чрез които се установява нарушението на изискването
на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП за безопасно движение на пътното превозно средство
назаден ход. Повдигнатото словесно обвинение за извършено движение
назад, без водачът да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите
участници в противоречие с чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е в съответствие с
обстоятелствената част на НП и с правната квалификация за деяние,
наказуемо по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, но определянето на удара между
двата автомобила като пътно транспортно произшествие изисква
приложение на друг административно наказателен състав – този по чл. 179,
ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП. След като разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП
изисква от водача да не създава опасност или затруднение за останалите
участници в движението, то се налага извод, че нарушението има резултат –
създаване на опасност или затруднение за останалите участници при
движение назад. Словесното фактическо обвинение, обективирано в
обстоятелствената част на НП, за причиняване на ПТП обаче противоречи на
посочения състав на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП вр. с чл. 40, ал. 1 от същия
закон, тъй като същият не включва настъпването на ПТП като последица
от неспазване на правилата за движение назад. По аргумент от приложения
състав на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП се налага извод за противоречие между
словесното фактическо обвинение и правната му квалификация, а именно в
резултат на нарушаване на правилата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП за движение
назад е допуснато причиняване на ПТП, който факт не се съдържа нито в
нарушената материалноправна норма, въвеждаща правило за поведение, нито
в административнонаказателната разпоредба, на чието основание е издадено
процесното НП. Обвинението за причиняване на ПТП поради нарушаване на
задължението по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП не може да се подведе правно под
състава на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, поради което незаконосъобразно е
наложено административно наказание на това основание. Констатираното
несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на
обвинението е основание за отмяна на НП по т.1. В този смисъл е формирана
трайна съдебна практика /Решение от 23.07.2019 г. на АдмС - Стара Загора по
к. а. н. д. № 211/2019 г, Решение от 13.10.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к.
а. н. д. № 300/2020 г/.
По т.2. и т.3 от НП
Няма съмнение, че безспорни доказателства, за това именно
жалбоподателят да е управлявал л.а., който е допуснал ПТП с имуществени
вреди и да е автор на административните нарушения по чл.123 ал.1 т.1 и
чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП.
И трите административни деяния са установени от св. Д., след снемане
обяснения на лица, за които се твърди, да са очевидци на ПТП. Не е
извършван оглед на местопроизшествие и не са търсени или намерени
имуществени вреди. Такива са установени само по показания на свидетели, за
които се твърди, че са очевидци на ПТП. Тук следва да се отбележи, че св.
4
А.Н., който лично е възприел увреждането на л.а. Опел от л.а.Пежо е
категоричен, че не е възприел регистрационния номер на л.а.- нарушител. Не
си спомня и цвета на л.а. Като основен свидетел, на чийто показания е била
установена цялата фактическа обстановка по АУАН, същият не излага
безспорни и категорични доказателства за идентификацията на л.а., с който е
причинено ПТП-то, а при липса на такива обоснован извод за това, че именно
с процесното Пежо е извършено, възведеното ПТП с имуществени вреди и то
да е управлявано от В.И. не може да се направи.
Това е така, тъй като липсват предприети действия по обслужване на
местопроизшествието съгласно вътрешноведомствените нормативни актове,
каквито са ЗМвР, наредбата, правилниците и съответните инструкции. Твърди
се но отново без представяне на надлежните доказателства, нанасяне на
материална щета върху другият автомобил. А както бе отбелязано, липсват
огледен протокол, свидетели очевидци, което лишава съдът от възможност да
прецени самостоятелно съставомерността на стореното. Същото важи и за
посочените от АНО нарушения по т.2 и 3 от НП. Няма как АНО да знае дали
водачът на процесният автомобил е спирал за да установява последиците от
ПТП или не. В преписката се посочва крайният резултат, а именно това , че
последният не е останал на място извършване нарушение до идването на
органите на МВР, но дали е възможно такова след като липсва посочването на
конкретните доказателства. Задължението за оставане на
мястопроизшествието произтича от необходимостта за изясняване вината.
Затова настоящият състав на ПРС счита, че за да е налице твърдяното
нейзпълнение разпоредбата на чл.123 ЗДВП, АНО е следвало да прецени
събрани от него самия доказателства както и съдържанието на чл.123 на ЗДвП
в неговата цялост. Тогава ще бъде ясно, че при настъпилото ПТП няма
пострадали хора /чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП/ за да възникне необходимостта
и задължението за уведомяване на МВР, както и задължението на водача да
остане на място до идването им. В конкретният казус се твърди наличието на
ПТП само с материални щети без посочване на доказателства за
настъпването и размерът им, като при това ЗДвП е вменил в задължение на
виновното лице единственото задължение след като е установил какво е
причинил да окаже съдействие за установяването на вредите от
произшествието/ т.е. да приложи на практика разпоредбата на чл.123 т.3 от
ЗДвП а не това което му е вменено във вина от АНО. Нормата на чл. 123.
ЗДвП вменява в задължение: (1) Водачът на пътно превозно средство, който
е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т.1. без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието; т.3. когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди:а) да окаже съдействие за установяване
на вредите от произшествието;
Така констатираните нередовности по своята същност опорочават
издаденото наказателно постановление под формата на незаконосъобразност.
Това е така, защото едно от изискванията за законосъобразност на
наказателното постановление, с което се реализира административно –
наказателна отговорност, е то да съдържа всички нормативно установени
5
реквизити. А едни от реквизитите, които задължително следва да присъстват
в наказателното постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са описание
на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата,
които го потвърждават. В случая тези изисквания не са изпълнени. Ето защо
наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, а подадената срещу него жалба уважена.
Предвид императивната норма на чл.63д от ЗАНН настоящият състав
дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на
атакуваното НП и съгласно приложените от пълномощника списък с
разноски въззиваемата страна - ОДМВР гр. Пловдив следва да бъде осъдена
да заплати В. П. И., ЕГН: **********, с адрес: **** сумата от 400.00 лв
представляваща направените от последния разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-015283 от 18.01.2021
г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. допълнена с МЗ №
8121з-825/19.07.2019г на МВР, с което на В. П. И., ЕГН: **********, с адрес:
*** е наложено административно наказание за нарушение на чл. 40 ал.1 от
Закона за движение по пътищата и на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 20
/двадесет/лева, за нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец; за нарушение по
чл.123 ал.1 т.2 б.А от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е
наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Пловдив да заплати на В. П. И., ЕГН:
**********, с адрес: **** сумата от 400.00 лв разноски за представителство
от адвокат в настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6