Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр.Севлиево 23.04.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в ОТКРИТО
заседание
на единадесети
април
през
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от съдията АВРАМОВА гр.д. № 890 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по трудови спорове.
В исковата и уточнителната молба ищецът твърди, че
е работил по трудово правоотношение с дружеството – ответник на длъжност „***“.
Освен трудово възнаграждение в размер на 463 лв. е получавал и
командировъчни.На 24.04.2018 г. трудовото правоотношение е било
прекратено. Работодателят не е изпълнил
задължението си да му заплати изцяло трудовите възнаграждения за периода м.октомври 2017 г. до
прекратяване на трудовия договор м.април 2018 г. в общ размер на 1243,59 лв. З същия период претендира
неизплатено обезщетение като командировъчни пари в общ размер на 5350 лв. Освен
тези суми ищецът твърди, че е изплатил със свои средства сума 60 лв. – такса за
паркинг за времето от 01.до 31.01.2018 г. в четири държави и сума 62,85 лв. –
ел.крушка за преден фар на камиона. Моли съда да уважи исковете, като претендира
и разноските по делото.
Ответникът е представил писмен отговор в законния месечен срок. В него
признава фактите относно сключения и вече прекратен трудов договор между
страните, но твърди, че е изплатил изцяло по банков път както трудовите
възнаграждения, така и командировъчните средства. Оспорва като неоснователни и
недоказани и претенцията за сумата 122,85 лв., като неоснователна и недоказана,
тъй като няма доказателства за изплащането й, а освен това през м.януари 2018
г. ищецът е бил в отпуск. Затова моли
съда да отхвърли исковете, като претендира разноски по делото.
С определение № 1038 от 18.10.2018 г. – л.77 съдът
е приел за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от работодателя „ИЦИ
ГАЗ“ ЕООД против първоначалния ищец С.И.Ф.. Претендира обезщетение по чл. 221,
ал. 2 КТ в размер на 1389 лв., представляващо брутното трудово възнаграждение
за тримесечния срок на предизвестие поради дисциплинарното уволнение на
работника. Претендира и сумата 4818,89 лв., представляваща виновно и умишлено
причинени от работника вреди по смисъла на чл. 293, ал. 2 КТ, подробно посочени
по вид и размер н насрещния иск – л. 72.
Ответникът по насрещния иск С.Ф. е представил
писмен отговор в законния месечен срок. В него оспорва фактическите твърдения
за самоволното отклоняване на работника от възложения курс, изоставяне на
автомобила без надзор и задържане на документите на автомобила и ключа. Твърди
също, че заплащането на част от претендираните суми е задължение на всеки
собственик на МПС.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Между страните няма спор, че са били в трудово
правоотношение по приложения трудов договор № 63 от 26.10.2017 г. – л.5, по
силата на който ищецът е заел длъжност „***“. Към този момент основното му
трудово възнаграждение е било 463 лв. при пълно работно време и посочено място
на работа – ЕС – Белгия, Холандия, Дания, Франция, Германия. Трудовият договор
е бил прекратен със заповед № 412 от 23.04.2018 г. – л. 6 за наложено наказание
дисциплинарно уволнение.
По
първоначалната искова молба
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза, която съдът цени като пълна, мотивирана и обоснована, изготвена въз
основа на представените от страните писмени доказателства и след подробна
справка в счетоводството на ответното дружество, е безспорно установено, че по
посочения по-горе трудов договор и за целия период на действието му на ищеца е
начислено по ведомост брутно трудовото възнаграждение общо в размер на 2488,57
лв., а след удръжките нетното трудово възнаграждение е в размер на 1935,03 лв.,
като експертът е посочил сумите поотделно за всеки месец. В о.з. в.л. потвърди,
че трудовите възнаграждения са правилно и точно определени съгласно размера на
трудовото възнаграждение и реално положения труд.
Трудовото възнаграждение и обезщетението при
командировки по чл. 215, ал. 1 КТ са изплащани на работника по банков път и
като основание е посочено „заплата и командировка“. Затова, за да отдели каква
част от преведените суми е трудово възнаграждение и каква – командировка,
експертът е проверил данните за дните, през които ищецът е пътувал и за
които е следвало да получи обезщетение
съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.
Установено е, че за процесния период на действие на трудовия договор ищецът е
бил в чужбина 130 дни за следните периоди: 27.10. – 01.11.2917 г. = 6 дни;
01.11.2017 г. – 05.01.2018 г. = 65 дни; 29.01. – 28.03.2018 г. = 59 дни. При
определена сума за командировка по 27 евро на ден дължимата сума е в размер на
3510 евро или 6864,96 лв.
Или ищецът е следвало да получи по трудовия си
договор за процесния период 1935,03 лв. нетно трудово възнаграждение и 6864,96
лв. командировъчни.
След тази безспорна констатация за дължимите му
суми, в.л. е посочило по дати и размери всички извършени от работодателя
преводи по банков път по сметката на ищеца. Установил е, че са му били
преведени общо 11676,75 лв. при дължими общо за нетни заплати и
командировки 8799,99 лв. Или иначе
казано, на работника са били изплатени всички дължими и начислени трудови
възнаграждение и суми за командировки и не му се дължат суми по двата предявени
от него иска – за трудово възнаграждение и за обезщетение при командировки по
чл. 215, ал. 1 КТ.
Затова предявените искове по първоначалната искова
молба за заплащане на трудови възнаграждение в размер на 1243,59 лв. и по чл.
215, ал. 1 КТ – в размер на 5350 лв., следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани.
В заключение съдът ще обсъди твърдението от
исковата молба, че сумите за командировки „са изчислени при дневна ставка от по
66 евро“ и ще свърже това твърдение с обясненията на ищеца, дадени в последното
о.з., в което той се яви. Ищецът заяви: „аз знам, че заплатата ми е 2000 евро
на месец твърдо с командировки с всичко, обаче не знам колко ми е само
трудовото възнаграждение“. Точно поради това негово изявление в.л. обясни, че
2000 евро означава по 66 евро на ден, както ищецът е оценил двата си иска. В
действителност командировките се заплащат по 27 евро на ден, което е предвидено
в Наредбата. Очевидно ищецът претендира разликата между 27 и 66 евро на ден,
воден от емоционалното си разбиране, че му е била обещана заплата от 2000 евро
с командировките. Трудовото възнаграждение и всички дължими обезщетения по КТ
обаче се определят строго формално, само въз основа на сключен трудов договор с
посочено възнаграждение и съгласно Наредбата за командировките. В случая
работодателят е спазил законовите разпоредби и основните си задължения да
заплаща ежемесечно трудовото възнаграждение и обезщетенията при командироване и
този факт следва да бъде приет от работника.
Исковата молба съдържа и две претенции за разходи,
направени лично от ищеца, но дължими от работодателя. Касае се за заплащане на
сума от 122,85 лв. по твърдение, че е изплатил със свои средства сума 60 лв. –
такса за паркинг за времето от 01.до 31.01.2018 г. в четири държави и сума
62,85 лв. – ел.крушка за преден фар на камиона. Ищецът не е представил никакви
доказателства по твърдението си, поради което и в тази част искът следва да
бъде отхвърлен.
С оглед отхвърляне изцяло на исковете и на осн.чл.
83, ал. 3 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК дължимата д.т. остава за сметка на
бюджета на съда.
По
насрещната искова молба
Първият предявен иск е по чл. 221, ал. 2 КТ с цена
1389 лв.
Безспорен факт е, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено при дисциплинарно уволнение на ответника, а от т. 6
от трудовия договор е видно, че уговореният срок за предизвестие е 90 дни. Това
обезщетение се изчислява в размер на брутното трудово възнаграждение на
уволнения работник за срока на предизвестието, което е изрично посочено в чл.
221, а. 2 КТ.
Ответникът не твърди, че до предявяване на
насрещния иск е изплатил обезщетението, такива данни не е открил и експертът. В
заключението размерът на обезщетението е определен в размер на 1397,25 лв.
Ищецът изрично заяви, че няма да увеличава цената на този иск, поради което
дължимата сума е в претендирания размер от 1389 лв.
В този смисъл искът по чл. 221, ал. 2 КТ е
основателен и доказан в пълен размер и съдът го уважава.
Обективно кумулативно съединен е и иск по чл. 203,
ал. 2 КТ с обща цена 4818,89 лв., включващ пет отделни суми, подробно посочени
по вид и размер в насрещната искова молба.
И тъй като страните са били в трудовоправни
отношения съдът следва да обсъди специалния режим на имуществената отговорност
на работника или служителя спрямо работодателя съгласно КТ. В чл. 203 КТ се
разграничават двата вида отговорност, свързана с начина на причиняване на вреда
на работодателя, като ал.1 визира небрежността, а ал. 2 - умисъл при
причиняване на вредата. Безспорно е, че това са две отделни форми на вината,
които имат интелектуалното и волево съдържание, определено в чл. 11 НК. В
зависимост от формата на вината е и отговорността на работника. При небрежност
по чл. 203, ал. 1 КТ работникът ще отговаря по реда на чл. 206, ал. 1 КТ, т.е.
ще носи ограничена имуществена отговорност,
за която е предвиден специален ред по КТ. Когато обаче вредата е
причинена умишлено, отговорността на работника не е по КТ, а по гражданския
закон.Точно поради тази причина, считайки, че поведението на ответника е било
умишлено, ищецът претендира заплащане пълната стойност на претърпяната от него
вреда.
От обясненията на ответника по насрещния иск и
свид.К.В. се установи следното: през м.март 2018 г. ответникът е управлявал
поверения му товарен автомобил в чужбина, разтоварил е този последен за него
курс, оставил е камиона на паркинг на границата между Белгия и Холандия и се
завърнал в България. Причина за връщането му без камиона е „некоректност на
заплащането, защото пуснах заявление за напускане“, по обяснения на ищеца.
Оставяйки камиона, ответникът е взел ключа, документите, свързани с товара и
документите на камиона. Ключа и ЧМР-тата е предал на адв.М., но документите на
камиона са останали в него и както сам призна – се намират в него и досега.
Образуваното досъдебно производство също не е помогнало, за да се върнат
документите на колата, но от мотивите на Постановление от 21.05.2018 г. е
видно, че ответникът е задържал у себе си и документите за лизинг и застраховка
на камиона. Това действие на работника обаче е създало изключителни затруднения
пред работодателя, тъй като той не е бил собственик на камиона – предмет на
лизинг. Затова ищцовото дружество е можело да се снабди с нови документи на
камиона само и единствено чрез собственика – лизингодател, поради което е
отправило и заявление за стартиране на процедура за издаване на нов образец на
свидетелство за регистрация – л. 53.
Поведението на ответника е в грубо нарушение на
трудовите му задължения, тъй като едно от тях е „да не изоставя автомобила и да
не го напуска до пристигането на сменника му“. Спорът между страните по
трудовото правоотношение досежно изплащане на трудовите възнаграждения и
командировки може да се реши или доброволно между тях или само и единствено
чрез съда, а не чрез изоставянето на камиона и задържане на документите му.
И след като описа поведението на ответника, съдът
следва да се произнесе по следващия релевантен по насрещната искова молба
въпрос – причинена ли е на работодателя вреда и ако да – в какво се изразява тя
и умишлено ли е причинена.
Съдът счита, че претенциите на работодателя за
заплащане съразмерно на дните на престой в чужбина – 37, за платена гражданска
отговорност, платен лизинг, платен пътен данък и платена застраховка „Автокасто“, са неоснователни, по следните
съображения: работодателят е изплатил еднократно задължителната „Гражданска отговорност“,
доброволна застраховка „Автокасто“ и пътния данък. Всички тези плащания са
дължими единствено и само от него, вкл. и при договор за лизинг. Тези суми са
дължими независимо от обстоятелството използва ли се конкретното превозно
средство или е в престой, независимо по какви причини. Сумите са били платени
изцяло преди извършения от ответника последен негов курс, а лизинговите вноски
– съобразно погасителния план. Следователно изоставянето на камиона с ремаркето
в чужбина нямат нищо общо със заплащането на
сумите и работникът не може да бъде задължен да изплати част от тях
съразмерно с престоя на камиона в чужбина. Или иначе казано, не се касае за
причинена вреда на работодателя, поради което насрещния иск в тези части е
неоснователен и недоказан.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.
205, ал. 1 КТ, съгласно която вредата, която подлежи на обезщетяване от
работника е претърпяната загуба, но не и пропуснатата полза.
Последната претенция касае наем за ремаркето за 37
дни. От заключението на експертизата и приложената фактура – л. 119 е
безспорно, че за дните на престоя работодателят е заплатил на наемодателя на
ремаркето сумата от 1295 евро, равни на 2532,79 лв. Тази сума е изплатена без
ремаркето да се ползва по вина на ищеца и представлява вреда за работодателя.
Като
прецени всички събрани по делото доказателства и обяснението на ответника по
насрещния иск, съдът счита, че ищецът доказа наличие на умисъл в поведението на
ответника, което се изразява в конкретни действия, извършени от него,
изразяващи се в изоставяне на камиона и ремаркето в чужбина и задържане на
всички документи, което не дава възможност МПС да се ползва за определен период
от време. Умисълът предполага съзнание у ответника за характера на деянието,
последиците от него и основното - той трябва да е искал или допускал
настъпването им. На ответника е било ясно, че ремаркето е наето и че камионът
не би могъл да работи без намиращите се у него документи. Поради изложеното
съдът счита, че предявеният иск в частта за сумата 2532,79 лв. е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
По
разноските
И двете страни правят искане за заплащане на
разноски, като списък по чл. 80 ГПК представя само ответникът по първоначалния
иск – л.176.
С оглед изхода на спора по първоначалния иск, на
ищеца не се дължат разноски.
По насрещния иск ищецът е направил следните
разноски – д.т. 248,32 лв., за в.л. – 150 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 830 лв. Всички разноски за документирани и извършени от ответното
дружество и с оглед уважената част на исковете, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът ще бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на
933 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.И.Ф. ЕГН **********
*** против „ИЦИ ГАЗ“ ЕООД ЕИК
********* със седалище гр.Севлиево и адрес на управление ***, представлявано от
управител П.Х.П.искове за заплащане
на трудово възнаграждение по трудов договор № 63 от 26.10.2017 г. в размер на
1243,59 лв., за обезщетение по чл. 215, ал. 1 от КТ в размер на 5350 лв. и за
сумата 122,85 лв. – разходи, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С.И.Ф. ЕГН ********** *** да заплати
на „ИЦИ
ГАЗ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище гр.Севлиево и адрес на управление ***,
представлявано от управител П.Х.П.сумата
от 1389 лв. /хиляда триста осемдесет и девет/, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ за срока на
предизвестие при дисциплинарното уволнение със заповед № 412 от 23.04.2018 г.
ОСЪЖДА С.И.Ф. ЕГН ********** *** да заплати
на „ИЦИ
ГАЗ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище гр.Севлиево и адрес на управление ***,
представлявано от управител П.Х.П.сумата
от 2532,79 лв. /две хиляди петстотин тридесет и два лв. 79 ст./, представляваща
обезщетение по чл. 203, ал. 2, пр. 1 от КТ, дължимо за наем на ремарке на камион /влекач/ „МАН“ с рег.№ *** за 37
дни, както и направените по делото разноски
по насрещния иск съобразно
уважената им част, в размер на 933 лв./деветстотин
тридесет и три/, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ИЦИ ГАЗ“ ЕООД ЕИК
********* със седалище гр.Севлиево и адрес на управление ***, представлявано от
управител П.Х.П.против С.И.Ф. ЕГН **********
*** иск по чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ над размер 2532,79 лв. до предявения размер
от 4818,89 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
Държавната такса по предявените от С.И.Ф. искове
остава за сметка на бюджета на съда, на осн.чл. 83, ал. 3 във вр. с чл. 83, ал.
1, т. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: