РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Перник, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500547 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 73/25. 05. 2021г., постановено по гр. д. № 506 / 2021г. по описа на
Районен съд – гр. Радомир, е признато за установено по отношение на И. А. К., че
дължи на „Банка ДСК“ АД, сумата от 11 808,91 лева - главница, дължима по договор за
кредит за текущо потребление, сключен на ***, сума в размер на 3373,75 лева -
договорна лихва за периода от *** до ***, сума в размер на 485,36 лева - обезщетение
за забава за периода от *** до ***, сума в размер на 3,28 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 12.06.2019 г. до 23.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК -
24.07.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, като за сумата от 120,00
лева, представляваща разходи при изискуем кредит, искът е отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Със същото решение И. А. К. е осъдена да заплати на
„Банка ДСК“ АД сумата от 2154,55 лева - направени разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата И. А. К., чрез адв.
С. С. - в качеството й на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК в частта, с която са
уважени предявените срещу К. искови претенции. Моли решението в обжалваната му
част да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение
на материалния закон и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор от въззиваемата страна "Банка
ДСК" ЕАД, чрез юрисконсулт С. В., в срок e подала писмен отговор. Счита,
изложените в жалбата оплаквания за неоснователни, а постановения съдебен акт за
правилен и законосъобразен. По същество отправя искане за потвърждаване на
атакувания съдебен акт.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Пернишки окръжен съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове предявени от "Банка ДСК" ЕАД срещу И. А. К. за установяване
дължимостта на сумата от 11 808,91 лева - главница, дължима по договор за кредит за
текущо потребление от ***, сума в размер на 3373,75 лева – договорна лихва за
периода от *** до ***, сума в размер на 485,36 лева – обезщетение за забава за периода
от *** до ***, сума в размер на 3,28 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 12.06.2019 г. до 23.07.2019 г. и сума в размер на 120,00 лева,
представляваща разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 24.07.2019 г. до
окончателното погасяване на вземането.
Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за кредит за текущо
потребление от ***, по силата на който Банката в качеството й на кредитор е отпуснала
на И. А. К. в качеството й н кредитополучател, кредит за текущо потребление в размер
на 21 500 лева, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита, с падеж на всяко девето число на съответния месец. Кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент, съгласно т. 8 от договора за кредит в размер на 12,45%
годишно или 0,03% на ден. След 09.07.2017 г. кредитополучателят преустановила
плащането на дължимите месечни вноски, поради което банката обявила кредита за
предсрочно изискуем и с покана от 11.03.2019 г. уведомила кредитополучателя за
обявената предсрочна изискуемост. Банката предприела действия за принудителното
събиране на вземанията си, като подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №
4399/2019 г. по описа на РС - Перник. В рамките на образуваното дело била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 3198/25.07.2019 г., връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител е
подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове по
основание и размер. Изложени са твърдения, че в исковата молба липсва
конкретизация на претендираните суми по размер, период и основание. По делото
липсвали и доказателства за образувано изпълнително дело от страна на „Банка ДСК“
АД. Излагат се твърдения, че банката не е предприела действия, за да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни
и недоказани, като в случай, че исковите претенции бъдат уважени, моли ответницата
да не бъде осъждана да заплати направените по делото разноски, тъй като не е дала
повод за завеждане на делото.
2
Настоящият състав на Окръжен съд Перник, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Не се спори между страните, че в полза на въззиваемия е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 4399/2019г. по описа на РС Перник, по
силата на която е разпоредено въззивникът да заплати сумата в размер на 11 808,91
лева - главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от ***, сума в
размер на 3373,75 лева – договорна лихва за периода от *** до ***, сума в размер на
485,36 лева – обезщетение за забава за периода от *** до ***, сума в размер на 3,28
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.06.2019 г. до 23.07.2019 г.
и сума в размер на 120,00 лева, представляваща разходи при изискуем кредит, ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК – 24.07.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
Представен е по делото Договор за кредит за текущо потребление от ***,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и И. А. К., в качеството й
на кредитополучател, както и погасителен план към него, по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 21 500,00 лева, която
кредитополучателят се е задължил да върне на 120 месечни погасителни вноски,
първите 119 от които са в размер на 314,08 лева и последна погасителна вноска в
размер на 289,09 лева. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили
на 09.06.2011 г., а на последната – на 10.05.2021 г. Страните са уговорили следните
условия по сключения между тях договор: годишен лихвен процент – 12,45%; годишен
процент на разходите – 14,50%; общ размер на всички плащания – 38 222,11 лева.
Договорът е надлежно подписан от страните като ответникът е декларирал, че е
получил и е запознат Общи условия по договора. Представени са и ОУ по договор за
предоставяне на кредити за текущо потребление на "Банка ДСК" ЕАД, които също са
подписани от ответника.
По делото е представена покана - уведомление връчена на 12.06.2019г. при
отказ, с която ищецът е уведомил ответника за упражненото право да направи
задълженията по сключения договор за предсрочно изискуеми, поради забава в
погасяване на задълженията по него.
В хода на първоинстанционното производство е допусната ССЕ, чието
заключение е прието и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено.
Заключението се цени и от настоящата въззивна инстанция. От него се установява, че
кредитът е усвоен от кредитополучателя по разплащателна сметка на негово име на
***, като последният е извършил плащания в общ размер на 23 493,89 лева и с тях са
погасени 9691,09 лева – главница, 13 750,87 лева – договорна лихва и 51,93 лева –
санкционираща лихва. Кредитополучателката е преустановила плащанията по
договора, считано от ***, като към датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем не е платила общо 25 погасителни вноски. Според вещото лице размерът на
непогасеното задължение на ответницата към ищцовото дружество е, както следва: 11
808,91 лева – главница; 3373,75 лева – договорна лихва за периода от *** до ***,
обезщетение за забава за периода от *** до *** в размер на 485,36 лева и за периода от
12.06.2019 г. до 23.07.2019 г. в размер на 3,28 лева, както и разходи при изискуем
кредит в размер на 120,00 лева.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
3
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивния съд намира, че от обсъдените във възприетото по фактите писмени
доказателства, безспорно се налага извода, че между страните е било налице валидно
облигационно правоотношение, основано на сключения Договор за кредит за текущо
потребление от ***, между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и И. А. К., в
качеството й на кредитополучател. Безспорно се установява, че към *** ответницата е
преустановила плащанията по кредита, за което й е отправена обсъдената във
фактическата обстановка, покана – уведомление, получена на 12.06.2019г. при отказ, а
именно преди депозиране на заявлението по чл.417 ГПК, а отделно от горното падежът
на последната погасителна вноска е настъпил в хода на първоинстанционното
производство, а именно на 10.05.2021г.
Тук следва да бъде обсъдено оплакване на въззивника относно спорният по
делото въпрос за настъпването на предсрочна изискуемост на задълженията по договор
за кредит. В т.18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/13 г. ОСГТК на ВКС
е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, а правото на кредитора следва да
е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. В случая банката е изпълнила задължението да уведоми ответницата в
качеството на кредитополучател за обявената предсрочна изискуемост, поради което и
изложените от жалбоподателя доводи във въззивната жалба в този смисъл са
неоснователни.
В тази връзка в обжалваното решение Районният съд е изложил подробни
мотиви, които изцяло се споделят и настоящия въззивен състав, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство
остават така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се
присъждат такива за въззивното производство.
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба на осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат,
направените в хода на въззивното производства, разноски за които е представил и
списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1
от Наредба за заплащане на правната помощ, се определя на въззиваемото дружество
сумата 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид правната и фактическа
сложност на делото и извършените процесуални действия от процесуалния
представител на въззиваемия, които следва да бъдат възложени в тежест на
жалбоподателя.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК въззивникът следва да бъде осъдена да заплати по
сметката на Пернишки окръжен съд сумата от 313,43 лева – държавна такса за
въззивното производство, тъй като същата е подадена от особения представител, а
съгласно т. 6 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС такава не се
събира от особения представител, а следва да бъде събрана от въззивника, с оглед
4
изхода на спора.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК възнаграждението на особения
представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на
делото, като се заплаща от ищцовата страна. Съобразно задължителните указания,
дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, постановено по
тълк. д. № 6/2012 г., при определяне на това възнаграждение съдът следва да се
съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, препращащ към
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Посоченият извод се обосновава с обстоятелството, че особеният представител винаги
е адвокат, а и възнаграждението му се поема от ищеца, а не се финансира от
държавата. Освен това с оглед реда за присъждането му последното следва да бъде
разграничавано и от отговорността за разноски съобразно правния резултат по спора,
която се реализира при предпоставките на чл. 78 от ГПК. В тази връзка изрично е
разяснено, че процесуалното представителство, осъществявано от назначения особен
представител, е винаги възмездно, като на същия задължително се дължи
възнаграждение независимо от изхода на делото. Едва след като то бъде заплатено от
ищеца, като задължено лице по закон, е налице възможност заплащането му да бъде
възмездено като разноски съобразно изхода на делото по чл. 78 от ГПК.
При подаване на въззивната жалба са дадени указания на въззиваемия за внасяне
на съответната сума за възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.
Указанията не са изпълнение нито в дадения от съда срок, нито към настоящия момент.
С оглед това, в полза на особения представител следва да бъде присъдено
определеното възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в
размер на 1000,13 лева. Същото следва да му бъде заплатено от въззиваемия-
ищец в пълен размер.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73/25.05.2021г. постановено по гр. д. № 506/2021г.
по описа на Районен съд Перник в обжалваната му част.
Решението в необжалваната му част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА на чл.78, ал.3 от ГПК И. А. К. с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 сумата от 300,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК И. А. К. с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати по сметката на Пернишки окръжен съд държавна такса за въззивното
производство в размер на 313,43 лева.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 да заплати на адвокат С.
В. С. адвокатско възнаграждение в размер на 1000,13 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6