№ 128
гр. Средец, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20222170100246 по описа за 2022 година
Съдът намира, че е сезиран с искове, предявени от М. Ж. М. – А.а, ЕГН **********, с
адрес: село Русокастро, община Камено, област Бургас, *** против Л. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр.Средец, община Средец, област Бургас, ****, представляван от
пълномощника адв.Д. Ч..
Ищцата твърди, че ответникът бил неин съпруг, като сключили граждански брак на
02.12.2017г. в село Орлинци, община Средец, област Бургас, за което обстоятелство било
съставен акт за граждански брак № 0002/02.12.2017г. По време на брака им се родило едно
дете – А. Л.ов А., ЕГН **********, роден на 15.04.2018г. В исковата молба се излага, че
ищцата била мюсюлманка и на това да бъде родено дете без брак не се гледало с добро око.
Предвид това, когато разбрала, че е бременна на 20.08.2017г., се свързала със сестрата на
ответника Р. А.а А.а, която й предложила да се омъжи за брат й. След като М. се свързала с
Л. и му разказала, че е бременна и го попитала дали е съглА. да се грижи за дете, което няма
кръвна връзка с него, той се съгласил. В началото, първият един месец, всичко между
страните вървяло добре, разбирали се по между си и с неговото семейство, като живеели
при майката на съпруга в село Орлинци. След като сключили гражданския брак на
02.12.2017г. всичко се променило – майката на съпруга и самият той непрекъснато се карали
с М.. На 31 декември след още една караница, дошла майката и братът на ищцата да я
приберат в бащината й къща в село Русокастро.
Съпругата в продължение на четири месеца се опитвала да си оправи отношенията с
ответника, но той не искал да се раздели с майка си. Сочи се, че когато детето се родило, Л.
бил груб и отказал да даде документи за доходите му във връзка с обезщетенията, които се
изплащат на дете, като казал на М. да не го търси повече и че не иска да я вижда. Излага се в
исковата молба, че за детето от самото раждане до днес, грижите ги полагала изцяло
майката, като разчитала и на своите родители.
Ищцата твърди, че бракът им съществувал формално, само на документ, като всички
конфликти между тях довели до пълното им отчуждаване. Между тях липсвало
разбирателство, доверие и уважение, не поддържали никакви контакти, включително и
съпружески. Според съпругата дългата им фактическа раздяла я убедила, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на закона и като такъв следва да бъде
прекратен. Отправя искане да бъде прекратен бракът й с ответника, като дълбоко и
непоправимо разстроен по смисъла на закона, по негова вина, да бъде предоставено
упражняването на родителските права на роденото от брака им дете - А. Л.ов А., ЕГН
1
**********, роден на 15.04.2018г., на нея – неговата майка М. Ж. М. - А.а, да бъде
определено местоживеенето на детето при нея на адрес: село Русокастро, община Камено,
област Бургас, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето съгласно
закона и практиката на съда. Моли да бъде осъден ответникът да заплаща на ищцата, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А. Л.ов А., месечна
издръжка в размер на минималната издръжка по закон, а именно 180,00 лева, считано от
датата на влизане на решението в сила, заедно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпването на правопроменящи или правопогасяващи издръжката
обстоятелства. Отправя искане да бъде постановено след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име - М. Ж. М. без фамилията „А.а". Твърди се от ищцата, че
семейно жилище по смисъла на закона не притежават и че няма претенции за заплащане на
издръжка от ответника.
При проведеното открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с
пълномощника адв.П. Г.. Поддържат исковата молба. Отправят искане за уважаване на
исковата молба, като молят съда да не се произнася по въпроса за вината за разстройването
на брака.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Л. А. А., както и от неговия пълномощник адв.Д. Ч..
При проведеното открито съдебно заседание не се явява ответникът, но се
представлява от пълномощника адв.Д. Ч., който заявява, че неговият доверител не оспорва
исковата молба, както и обстоятелствата, изложени в нея, желае да бъде постановен развод,
родителските права да бъда предоставени на майката, да бъде определен режим на лични
отношения според съдебната практика, издръжката да бъде в минимален размер, тъй като А.
бил безработен и не възразява за фамилното име на съпругата. Отправя искане на бъде
постановен съдебен акт, съобразно приложените по делото доказателства и закона.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:
Видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак № **********,
издадено на 02.12.2017г. от кметството на село Орлинци, община Средец, Л. А. А. и М. Ж.
М. са сключили граждански брак на 02.12.2017г. в село Орлинци, община Средец, област
Бургас, като за това обстоятелство бил съставен Акт за сключен граждански брак №
2/02.12.2017г. в село Орлинци. След сключване на гражданския брак фамилното име на
съпругата било М. – А.а.
По време на брака на Л. и М. се родило детето А. Л.ов А., на дата 15.04.2018г. в
гр.Бургас, ЕГН **********, което обстоятелство се установява от представеното по делото
Удостоверение за раждане № **********/25.04.2018г., издадено въз основа на Акта за
раждане № 0311/17.04.2018г., съставен във Второ кметство, община Бургас.
По делото е изготвен Социален докла от Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр.Айтос, от който се установява, че при проведената среща с майката М. Ж. М. – А.а и
детето А., то било облечено с подходящи за възрастта и сезона дрехи, било във видимо
добро здравословно състояние, спокойно и контактно. Детето било отглеждано в семейна
среда, като майката сама се грижела за него с помощта и подкрепата на съжителя и близките
й. Малолетният А. бил отглеждан в жилище, представляващо едноетажна къща, състояща се
от две стаи и салон, електрифицирано и водоснабдено, с външна тоалетна и без баня.
Майката била трудово ангажирана като хигиенистка и получавала възнаграждение в размер
на 750,00 лева. М. поддържала много добри отношения със съжителя си, майка си, съседите
и роднини от разширения семеен кръг, които живеели в село Русокастро и можела да
разчита на тяхната помощ и подкрепа при отглеждането на детето. Детето посещавало
детска градина в село Русокастро и имало личен лекар, който следял за здравословното му
състояние и поставял необходимите за възрастта имунизации. Майката била привързана към
сина си и имало изградена по между им силна емоционална връзка. След раздялата й със
съпруга, не били поддържали отношения и той не се интересувал от развитието на детето.
От представеното писмо от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас, става ясно, че
при извършеното проучване за изготвяне на социален доклад, бил проведен разговор с Р.
А.а А.а – сестра на Л. А. А., в който била получена информация, че бащата на детето – Л. А.,
от началото на месец септември 2022г. живеел извън страната.
В хода на съдебното дирене са приобщени свидетелските показания на свидетелката
А.Е.Х., които съдът кредитира като обективни, последователни, логични, кореспондиращи с
2
останалите доказателства по делото, а и неоспорени от странните по делото. От същите се
установява, че в момента ищцата живеела в село Русокастро заедно със сина й и майка й.
Сочи, че М. се грижела за детето много добре, а бащата не бил идвал и не поддържал
никаква връзка с М. и не се интересувал от детето.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл.49, ал.1 от СК за развод поради
дълбоко непоправимо разстройство на брака, чл.53 от СК за възстановяване на
фамилното име преди брака и чл.127 от СК във вр. с чл.59 от СК във вр. с чл.143 от СК за
упражняването на родителските права, определяне местожителството на детето,
личните отношения с него и родителя, спрямо когото не е предоставено упражняването
на родителските права, издръжката за бъдеще време.
По иска с правно основание чл.49, ал.1 от СК:
Конститутивният иск за прекратяване на брака предоставя възможност на всеки
съпруг да упражни своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на
брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Въпросното право
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което по същността си е такова
състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между
съпрузите, разбирателство и взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно
отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение.
С оглед установените по делото факти, съдът намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание, поради
което формална и ненужна, тя следва да се прекрати. В настоящото производство се
установи, че съпрузите не живеят заедно. Така страните са нарушили задълженията си за
съвместно съпружеско съжителство, посочено в нормата на чл.15 от СК, което е довело до
фактическата им раздяла. Ето защо съдът счита предявеният иск за развод за основателен.
Относно въпросът по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
доколкото искането за произнасянето по същото се оттегли от ищцата в открито съдебно
заседание, съдът е десезиран от произнасяне по същото.
По иска с правно основание чл.53 от СК:
При прекратяване на брака с развод, законът позволява на съпруга, променил своето
фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име. Само от волята на този съпруг
зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име,
което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо
лице на име. Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване на
предходното фамилно име, е конститутивен иск по чл.53 от СК. Уважаването му е
обусловено от това да се установи, че съпругът е променил своето фамилно име при
сключването на брака, както и че желае възстановяването на предходното фамилно име. В
случая и двете предпоставки са налице и искът следва да бъде уважен, като се постанови
ищцата да носи предбрачното си фамилно име М. без – А.а.
По исковете с правно основание чл.127 от СК във вр. с чл.59 от СК:
Съобразно даденото тълкуване на нормата на чл.59, ал.2 от СК в т.2 от Тълкувателно
решение № 1/03.07.2017г. на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСГК, се изключва
възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на
двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.
Вложеният в чл.59, ал.1 и ал.2 от СК смисъл е родителите да бъдат мотивирани да
съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази съгласуваност да се поставя в
зависимост от отношенията по между им като бивши съпрузи. При прекратяване на брака
чрез развод законът дава приоритет на постигнатото съгласие между родителите по
въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата и в частност – по
упражняването на родителските права, като проявление на основополагащия принцип,
изведен в чл.18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща
отговорност за отглеждането и развитието на детето при въздигане на висшите интереси на
детето в тяхната основна грижа. По изключение, наличието на спор между родителите,
обуславя съдебната намеса с оглед единствената цел да бъде дадена защита на интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, засегнати от родителския спор. При липса на съгласие и с
оглед защита интересите на децата, съдът следва да предпочете единият от родителите, на
3
когото да възложи упражняването родителските права, изразяващи се в непосредствена,
ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата.
В настоящия случай съгласие между родителите относно въпросите по чл.59, ал.2 от
СК няма. В Постановление № 1 от 12.11.1974 на Пленума на ВС е обобщена практиката на
съдилищата по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на
личните отношения между децата и родителите, като дава указания упражняването на
родителските права и мерките да бъдат определени конкретно, т.е. от значение са не
отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е
длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави
упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на
всички относими в конкретния случай обстоятелства. Тази относимост е зададена в
изведени по тълкувателен път критерии, които не са изчерпателни и търпят развитие в
обемането на относимите и съпоставими към тях факти, но установено в практиката остава
разбирането за степенуването им по решаваща значимост: възпитателски качества,
моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от
родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като
заявление, но и като реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед
неговите нужди, изследване на кого от двамата родители в по – голяма степен е привързано
и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на които при
нужда може да разчита, включително макар и допълнително, следва съобразяване със
социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални
възможности, но и начина на живот.
В настоящото производство се установи, че към момента за малолетното дете А.
грижи полага само майката, като е налице емоционална връзка по между им. При нея детето
е добре обгрижвано, като са му осигурени жилищните, битовите, здравните и образователни
необходимости. Ищцата е трудово ангажирана, има трудови доходи, има подкрепата на
своите близки – лицето, с което съжителства и майка й. В същото време бащата е извън
страната, не поддържа контакти с детето и не се интересува от него, не заявява желание
детето да бъди отглеждано от него. Безспорно майката разполага с по – добър родителски
капацитет и е в интерес на малолетното дете родителските права по отношение на него да
бъдат предоставени именно на нея. Предвид това е подходящо да бъде определен режим на
лични отношения с бащата, с оглед съхраняване на тяхната връзка и предвид това той да
има възможност активно да участва в отглеждането и възпитанието на детето. Доколкото
режимът на лични отношения на родителя, на който не са предоставени родителските права,
трябва да позволява възстановяване, поддържане и засилена емоционална връзка на
родителя с детето, режимът на лични отношения ще се определи както следва: всяка първа и
трета събота от месеца от 10.00 часа до 14.00 часа без приспиване и двадесет дни през
лятната ваканция с преспиване, като този месец да не съвпада с платения отпуск на майката.
С оглед предоставяне упражняването на родителските права на майката,
местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея на посочения по делото адрес
в село Русокастро, община Камено, област Бургас, ***
По иска с правно основание чл.143 от СК.
Уважаването на осъдителен иск за издръжка на ненавършило пълнолетие дете от
негов родител се обуславя от установяване на следните предпоставки: че детето не е
навършило пълнолетие; че ответникът е негов родител; размерът на претендираната
издръжка; материалните възможности на родителя ответник да дава издръжка в искания
размер за заявения период и материалните възможности на родителя, при когото детето
живее преимуществено и който полага непосредствените грижи за ненавършилото
пълнолетие дете.
Нормата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Предвид това задължението за издръжка е безусловно, но
нейният размер се определя с оглед нуждите на лицето, имащо право на издръжка и
възможностите и материалното състояние на родителите.
В производството се установи, че М. и Л. са родители на А., както и че той е
непълнолетен. Двамата родители са в млада и трудоспособна възраст. От доказателствата по
делото става ясно, че детето е на възраст, в която разходите за него непрекъснато нарастват,
необходимо е да му бъде закупувана храна, дрехи, обувки, да посещава детска градина,
извънкласни занимания и културни мероприятия, необходими са и средства за
4
здравеопазване. Отделно от това трайно възприето е от съдебната практика становището, че
при непълнолетните нуждата от издръжка не се доказва – обичайните потребности се
предполагат, предвид процеса на растеж и съзряване на индивидите, на увеличаване на броя
социално значими занимания на подрастващото дете. Установи, че майката е трудово
ангажирана, а бащата е извън страната. Действително по делото няма данни за това дали
бащата работи, както и какво е трудовото му възнаграждение, но това по никакъв начин не
го освобождава от задължението му да издържа непълнолетното си дете.
Ето защо на детето месечно е необходим 320.00 лева, която сума съответства на
тяхната нужда от издръжка и възможностите на родителите да я дават, от които 180.00 лева
следва да се поставят в тежест на бащата, а 140.00 лева следва да се поставят в тежест на
майката, ведно с непосредствените грижи по отглеждането му. Издръжката е дължима от
датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение до настъпване на законови
основания за нейното изменение или прекратяване, всеки месец до 20-то число. Предвид
основателността на иска за издръжка, следва да се осъди ответникът, който дължи издръжка,
да заплаща и законна лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка.
По разноските:
С оглед изхода на спора, сторените разноски от страните за адвокатско възнаграждение
следва да се понесат от тях самите така както са ги направили, на основание чл.329, ал.1 от
ГПК, тъй като в настоящото производство няма произнасяне по въпроса за вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Съдът определя окончателна държавна такса за производството по допускане на
развода в размер на 40.00 лева, която се дължи по равно от двете страни. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати и държавна такса върху иска за издръжка, която възлиза на сумата
от общо 259,20 лева.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен на 02.12.2017г. в село Орлинци,
община Средец, област Бургас, за което обстоятелство било съставен акт за граждански брак
№ 0002/02.12.2017г. в село Орлинци, между М. Ж. М. – А.а, ЕГН **********, с адрес: село
Русокастро, община Камено, област Бургас, *** и Л. А. А., ЕГН **********, с адрес:
гр.Средец, община Средец, област Бургас, ****, като дълбоко и непоправимо разстроен, на
основание чл.49, ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК след прекратяване на брака М. Ж. М. –
А.а, ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име М..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетно
дете – А. Л.ов А., ЕГН **********, роден на 15.04.2018г., на майката М. Ж. М., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето А. Л.ов А., ЕГН **********, при неговата
майка М. Ж. М., ЕГН **********, на адрес: село Русокастро, община Камено, област
Бургас, ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Л. А. А., ЕГН ********** с
малолетно дете – А. Л.ов А., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 часа до 14.00 часа без приспиване и двадесет дни през лятната ваканция с
преспиване, като този месец да не съвпада с платения отпуск на майката.
ОСЪЖДА Л. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, община Средец, област
Бургас, ****, да заплаща на малолетния си син А. Л.ов А., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител М. Ж. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
180.00 лева /сто и осемдесет лева/ до 20 – то число на месеца, считано от влизане в сила на
настоящото решение до настъпване на причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Л. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, община Средец, област
Бургас, ****, представляван от пълномощника адв.Д. Ч. да заплати в полза на Съдебната
5
власт по сметка на Районен съд – Средец следните суми: 20,00 лева /двадесет лева/,
представляваща окончателна държавна такса за производството по допускане на развода,
259,20 лева /двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки/ - дължима държавна такса за
иска за издръжка, както и сумата от 5,00 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Ж. М., ЕГН **********, с адрес: село Русокастро, община Камено,
област Бургас, ***, представлявана от пълномощника адв.П. Г. да заплати в полза на
Съдебната власт по сметка на Районен съд – Средец следните суми: 20,00 лева /двадесет
лева/, представляваща окончателна държавна такса за производството по допускане на
развода, както и сумата от 5,00 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената
издръжка.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6