МОТИВИ към решение по
НАХД № 379 по описа на Карловски районен съд за 2020 година
К.С.С. е
привлечен като обвиняем за това, че на ***. в гр.К.. обл.П.., при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат” модел “Пунто” с
регистрационен номер *** е нарушил правилата за движение, регламентирани в
Закона за движението по пътищата, а именно:
Чл. 5. (2)
Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
Чл. 20. (Изм.
- ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;
(2) (Изм. -
ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението;
Чл. 40. (1)
Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението;
(2) По време
на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности,
и е причинил
по непредпазливост средна телесна повреда на Г.Т.Г., ЕГН ********** с настоящ
адрес: ***, изразяваща се в закрито счупване на двата глезена на лявата
подбедрица, което е довело до трайно затрудняване на движението на левия долен
крайник - престъпление по чл. 343 ал. 1
б. „б“ пр. ІІ-ро във вр. с чл. 342 ал. 1
от НК.
РП – Карлово е
внесла предложение за освобождаване на С. от наказателна отговорност за
извършеното от нея деяние и налагане на административно наказание.
В
съдебно заседание след приключване на съдебното следствие, представителят на РП
– Карлово поддържа предложението. Счита за безспорно доказано, че обвиняемият С.
е реализирал престъпния състав на чл. 343
ал. 1 б. „б“ пр. ІІ-ро
във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК. Пледира същият да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание глоба в минималния размер, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от два месеца.
Обвиняемият
се признава за виновен. Лично и чрез защитника си моли съда да не бъде лишаван
от право да управлява МПС.
Съдът,
като обсъди всички доказателства събрани по делото – обясненията на обвиняемия,
дадени пред съда, обясненията му от досъдебното производство, показанията на
свидетелите - г.т.г., г.т.г., И.Г.Г.и О.К.Х.,
дадени в хода на досъдебното производство, изготвената и приета съдебно
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Б.., съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Б., писмените
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие от ***., ведно със снимков
материал, история на заболяването,
епикриза – КОТ, направление за хоспитализация, лист за преглед на пациент, допълнителен
лист към него, фиш за спешна медицинска помощ, декларация, квитанция, фектура,
декларации, резултати от изследвания, лист за предоперативна анестезиологична
консултация и преценка, анастезиологичен лист, предоперативна епикриза,
оперативен протокол, фиш, декларация, клинико-рентгенологичен минимум,
епикриза, три броя амбулаторен лист, справка за нарушител/ водач, справки АИС
БДС, справка КАТ, справка за съдимост и характеристична справка на обвиняемия,
трудов договор, 2 бр. допълнително споразумение за изменение на трудовото
правоотношение, прочетени и приобщени като доказателства по делото, намери за
установено следното:
Обвиняемият
К.С.С. е роден на ***г***, обл. П.., УЛ. И.В****** Притежава свидетелство за управление на МПС № ***,
издадено от МВР- Пловдив, категории “В” и “М”.
На ***.
пострадалият г.т.г. се намирал в гр.К..,
в района на магазин „Кауфланд“ и между 10:30ч. и преди 11:30ч. се оглеждал на
паркинга, западно от магазина, къде се намира в този момент внука му г.т.г.,
който следвало да го качи в управлявания от него автомобил. Пострадалият Г..видял,
че автомобила на внука му не бил на паркомястото, където преди това той слязъл.
Той се придвижил от входа на магазина в западна посока по дясната лента за
движение, която се намира в северния край на паркинга. Първоначално, като се
движел в тази посока, входът на магазина се намирал зад гърба му, но по този
начин не успял да види колата на внука си – лек автомобил марка „Дачия“ бял на
цвят, която била паркирана в карето от паркоместа едно до друго, намиращи се в
централния плац, където той знаел, че била оставена преди да влезе в магазина.
Тъй като не успял да види автомобила, той се обърнал в обратна посока, така че
с лице се намирал към магазина, т.е. бил позициониран с лице на изток, гръб на
запад, ляво рамо на север, а дясно - на юг, като продължил да се движи бавно в
района на паркинга. В един момент се намирал в местото за преминаване на
автомобили в района на паркинга – трети ред, считано от север, в непосредствена
близост до първо паркомясто, считано от запад на изток Тогава – било вече след
10:30ч. преди 11:30ч., обв.К.С. ***, в района на магазин „Кауфланд“, на
паркинга и се качил в моторно превозно средство – лек автомобила марка „Фиат“ модел „Пунто“ с рег. ** с намерение, след като го приведе в движение,
да напусне паркинга. Обв.С. бил паркирал автомобила така, че неговата предна
част (където е двигателя) се намирал в посока север. Тъй като отпред имало
автомобили, за да напусне мястото, където бил паркирал, обв.С. следвало да
извърши маневра на заден ход. Обвиняемият включил на задна скорост и потеглил с
автомобила бавно назад. В момента, когато се бил изнесъл от паркомястото, навил
десен волан, за да може задната част на автомобила да се изнесе в източна посока,
след което да напусне паркомястото. Тогава обв.С. чул удар, поради което
веднага спрял и излязъл за да види причината за това. Автомобилът, управляван
от обв.С., когато предприемал посочената маневра на заден ход, от север на юг,
и завиване на изток със задна част, ударил със задна дясна част, в частта на
десния калник, пострадалия Г..в левия му крак. В резултат на удара левият крак
на пострадалия Г..попаднал между дясна задна гума и заден десен калник и се
заклещил. В резултат на това съприкосновение с автомобила пострадалият Г..усетил
силна болка в областта на левия крак, като залитнал към земята, но не успял да
падне, защото се подпрял на автомобила. Притичали намиращи се лица наоколо от
охраната на магазина, които веднага оказали помощ на Г.., защото той се
оплакал, че го боли крака. Там на мястото на удара се явил малко по-късно и Г..
Г..– внук на пострадалия Г.., който след като изяснил какво е станало с дядо
му, лично го качил и го закарал в болницата за оказване на медицинска помощ –
Спешен център на У.. „С..Г..“ гр. П…. Наложило се автомобилът на обвиняемия да
се премести с цел да се освободи крака на пострадалия и в това положение бил
заварен при извършения по-късно
оглед.
В резултат на
удара, причинен от автомобила, управляван от обв.С., на Г.. Г..били причинени
травматични увреждания в областта на левия крак, изразяващи се в закрито
счупване на двата глезена на лявата подбедрица и кръвонасядане на левия глезен.
Посочените телесни увреждания на Г..според заключението на съдебно медицинската
експертиза представляват, както следва: закритото счупване на двата глезена на
лявата подбедрица по отделно и по съвкупност е довело до трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник, което представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Кръвонасядането на левия глезен е причинило на
пострадалия Г..болка и страдание, без разстройство на здравето, което
представлява лека телесна повреда – по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Като водач на
моторно превозно средство – лек автомобила
марка „Фиат“ модел „Пунто“ с рег. ***обв.С. в конкретния случай, когато
е извършвал посочената маневра на заден ход с управлявания от него автомобил, е
бил носител на няколко задължения според изискванията на ЗДвП. Преди да започне
маневрата на заден ход той не е изпълнил задължението си да се убеди, че пътят,
който е следвало да измине автомобила, управляван от него на паркинга, е
свободен. Обв.С. е имал техническа възможност да забележи пострадалия Г..в
момента, когато последният се е намирал в непосредствена близост зад автомобила
отдясно, защото двете му странични огледала и вътрешното за задно виждане са му
осигурявали възможност за това. По пътната настилка в района на паркинга не е
имало никакви препятствия, които да са създавали проблем на обв.Г..да извърши
маневрата на заден ход, нито пък е имало метеорологичен фактор (напр. ниска
видимост или пороен дъжд) затрудняващ видимостта през огледалата за задно
виждане. Обв.С., като водач на
управляваното от него моторно превозно средство, освен че не е бил убеден, че
при извършване на маневрата на заден ход няма да затрудни или застраши
сигурността на останалите лица или автомобили, намиращи се на паркинга, след
като е бил започнал маневрата на заден ход, не е изпълнил и друго задължение: -
не е наблюдавал непрекъснато пътя зад управляваното от него моторно превозно
средство. Тъй като не е изпълнил посочените му задължения, като водач на
моторно превозно средство, вменени му с разпоредбите на ЗДвП, се стигнало до
среща в конфликтната точка и удар между управляваното от него моторно превозно
средство – лек автомобила марка „Фиат“
модел „Пунто“ с рег. ***и левия крак на пострадалия Г.. Г..: - макар и да се е
движил с много ниска скорост със задна дясна част на калника на автомобила е
ударил левия крак на пострадалия Г... В резултат левият му крак попаднал между
калника и задна лява гума и в резултат на упражнения удар му било причинено
установеното телесно увреждане. Посоченото деяние, изразено в управление на
моторно превозно средство на заден ход, извършено от обв.С., поради това, че не
са изпълнени задълженията по ЗДвП, на които е бил носител като водач на моторно
превозно средство, преди и след като е започнал маневрата на заден ход, е
влязло в причинно следствена връзка с настъпването на причинените вредни
последици на пострадалия Г...
Според
заключението на вещото лице, изготвило съдебно автотехническа експертиза
механизмът на настъпване на въпросното произшествие е следният:
При движение
на заден ход лек автомобил марка „Фиат“ модел „Пунто“ с рег. ***, управляван от
К.С. *** е ударил и съборил оказалия се в близост г.т.г., като го повлича и
след последващ удар преустановява своето движение. Причина за настъпване на ПТП
от техническа гледна точка е неправилна оценка на пътната обстановка и
шофьорските си умения от страна на водача – К.С. ***, на лекия автомобил марка
„Фиат“ модел „Пунто“ с рег. № ***.
От справка за
нарушител/водач се установява, че на К.С.
на 28.03.2011г. е издадено СУМПС №*** за категориите В и АМ, валидно до
10.03.2021г. К.С. е правоспособен шофьор от 2000г. До момента не са му налагани
административни наказания или ПАМ по ЗДвП.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че при станалия
на ***. инцидент на лицето г.т.г. му е било причинено: Закрито счупване на
двата глезена на лявата подбедрица – по отделно и по съвкупност е довело до
трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, кръвонасядане на
левия глезен – причинило му болка и страдание без разстройство на здравето.
Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд, тъп
предмет от удар или притискане с или върху такъв и е възможно да бъдат получени
при описаните от пострадалия обстоятелства, а именно – при ПТП блъскане от кола
в левия крак и последващо падане на пътната настилка.
Изложената
фактическа обстановка, е приета от съда за категорично и безспорно установена
въз основа на депозираните в досъдебното производство гласни и писмени
доказателства и приетите съдебни експертизи. От тях точно и категорично се
установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото –
извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от значение за
наказателната отговорност на дееца. Събраните по делото доказателства, в своето
единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за
установена фактическа обстановка.
Тя се подкрепя
от показанията на свидетелите и от обясненията на обвиняемия, дадени пред съда
и в досъдебното производство. Относно фактите, предмет на доказване по чл. 102
от НПК събраните по делото гласни доказателства си кореспондират. Затова и
предвид факта, че те съответстват в основаната си част на останалия събран по делото
доказателствен материал, съдът ги кредитира. Съдът кредитира обясненията на
обвиняемия, изложени в хода на съдебното следствие относно обстоятелството, че
той е управляваал лекия автомобил и че е настъпило ПТП, описано в предложението
на прокурора.
Причината за
настъпилото ПТП се установява от изготвената по делото автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице Баталов,
което е обосновало обстойно своите изводи и притежава необходимите
професионални знания и опит за изготвянето й.
Настъпилия съставомерен
резултат се установява от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза,
която съдът кредитира като обоснована, изготвена с необходимите професионални
знания и опит.
При така
констатираното, настоящият състав намира, че обвиняемият К.С.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343 ал. 1
б. „б“ във вр. с чл. 342 ал. 1
от НК. Същият на ***. в гр. К.., обл. П…, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фиат” модел „Пунто“ с регистрационен
номер *** е нарушил правилата за движение, регламентирани в Закона за
движението по пътищата, а именно: чл. 40 ал. 1 от ЗДвП – „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението“; чл. 40 ал. 2 от ЗДвП – „По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности“ и е причинил по непредпазливост средна телесна
повреда на г.т.г., ЕГН ********** с настоящ адрес: ***, изразяваща се в закрито
счупване на двата глезена на лявата подбедрица, което е довело до трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник.
С. е субект на престъплението по чл. 343 ал. 1
б. „б“ във вр. с чл. 342 ал. 1 от
НК. Същият е наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал. 1 от НК и
правоспособен водач на МПС. Притежава свидетелство за управление на МПС № ***,
издадено от МВР- Пловдив, категории “В” и “М”.
От обективна
страна е осъществил изпълнителното деяние на посочения престъпен състав – нарушил
е правилата на движение при управление на МПС лек автомобил марка марка „Фиат”
модел „Пунто“ с регистрационен номер ***. С. е извършвал действия с механизмите
на лекия автомобил, по такъв начин, че последният е бил приведен в движение. При
управление на МПС обвиняемият е нарушил разпоредбите на Чл. 40 ал. 1 от ЗДвП Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и ал. 2
По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности. От изготвената по делото
съдебно автотехническа експертиза се установява, че причината за настъпване на
ПТП е, че преди да предприеме маневрата движение назад, С. не се убедил, че
пътят зад автомобила е свободен, както и не е наблюдавал непрекъснато пътя зад
превозното средство, което му е попречило да забележи преминаващия зад него
пешеходец.
Престъпният
резултат – настъпилата средна телесна повреда е в пряка и непосредствена връзка
с нарушението правилата за движение от обвиняемия. На свидетелят Г..е била
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на двата
глезена на лявата подбедрица, което е довело до трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник.
От субективна страна, С. е извършил деянието непредпазливо,
като не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът прие, че
обвиняемия не следва да носи наказателна отговорност за това, че е нарушил
правилата за движение, визирани в чл. 5 ал. 2 от ЗДвП „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства“, доколкото се касае за обща разпоредба, а приложима в случая
е специалната такава, за която съдът го призна за виновен. Счете, че не следва
да носи наказателна отговорност и за нарушение правилото, регламентирано в чл.
20, ал. 1 от ЗДП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват” и на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“, доколкото ПТП не се дължи на липса на контрол върху превозното
средство от негова страна, нито на скоростта на движение на превозното
средство, видно от заключението на вещото лице Баталов. Затова го призна за
невинен и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го оправда по обвинението в
този смисъл.
За
престъплението, в което е обвинен, законът предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или пробация и лишаване от право да се управлява МПС за
определен срок. Обвиняемият не е осъждан. От извършеното от него деяние не са
настъпили съставомерни имуществени вреди. Деянието е осъществено по
непредпазливост. Затова съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал.
1 от НК и освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание глоба.
Предвиденият
от закона размер на това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв.
Съдът намира, че справедливото и достатъчно за осъществяване целите за
персонална и генерална превенция, в случая е административно наказание глоба в
размер на хиляда лева. Изводът на съда е основан на преценката на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства. Обвиняемият е с добри
характеристични данни, няма нарушения по ЗДвП, трудово ангажиран е, изразява
съжаление за извършеното, съдейства за разкриване на обективната истина.
Посочените обстоятелства съдът преценява като смекчаващи отговорността. Поради
изложеното, за извършеното от С. съдът му определи административно наказание
глоба при наличие само на смекчаващи обстоятелства в минималния размер – хиляда лева.
На основание
чл. 78а ал. 4 във връзка с чл. 343г от НК при съобразяване на посочените
по-горе смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и предвид целите на
административното наказание за персонална и генерална превенция съдът намери,
че обвиняемият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от един
месец, като по този начин най- ефективно ще се съдейства за поправянето му да
не накърнява обществените отношения, свързани с безопасността и сигурността на
транспорта.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив сумата
от 420.90 лв., представляваща разноски
по делото, направени в досъдебното производство.
По изложените мотиви Съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.