Определение по дело №1143/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1879
Дата: 21 юни 2019 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20193100501143
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………………/………………….2019 г.

Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 21.06.2019 г., в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Пенева

въззивно гражданско дело № 1143 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Я.Х.Л. чрез адвокат А.К. срещу решение № 1137 от 19.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 3498 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, с което са изменени мерките по отношение на местоживеенето, режима на личен контакт и определената издръжка спрямо детето Владимир Яворов Л. ЕГН **********, постановени с решение № 3558 от 11.10.2016 г. по гр.д.№ 8460/2016 г., XXI състав на Районен съд - Варна, както следва: определено е местоживеенето на детето Владимир Яворов Л. при майката В.Л.Н. на адрес ***; определен е режим на лични отношения на бащата Я.Х.Л. с детето Владимир Яворов Л., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 9 часа в събота до 16 часа в неделя, като детето ще бъде вземано и връщано на адреса на местоживеенето на майката, от 10 часа на първия ден на коледната ваканция до 17 часа на петия ден на коледната ваканция всяка четна година и от 10 часа на петия ден на коледната ваканция до 17 часа на последния ден на коледната ваканция всяка нечетна година, от 10 часа на първия ден на априлската ваканция до 17 часа на петия ден на априлската ваканция всяка четна година и от 10 часа на петия ден на априлската ваканция до 17 часа на последния ден на априлската ваканция всяка нечетна година, през лятната ваканция от 15 до 30 юли всяка четна година и от 01 до 15 август всяка нечетна година за времето от 10 часа на първия ден до 17 часа на последния ден от режима; увеличен е размера на издръжката, платима от  Я.Х.Л. в полза на детето Владимир Яворов Л. чрез неговата майка и законен представител В.Л.Н., от 120 лева на 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /08.03.2018 г./, с падеж пето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпването на законово основание за нейното изменение или прекратяване; осъден е Я.Х.Л. да заплати в полза на държавата към бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на  115,20 лева на основание член 78, алинея 6 във връзка с член 69, алинея 1, точка 7 от ГПК, както и на В.Л.Н. сумата от 155 лева, представляваща разноски по делото, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил цялостното поведение на майката и родителският й капацитет, не е обследвал средата и условията, където живее детето, нито отношенията му с партньора на майката. Твърди се, че климатът в град Русе е неподходящ за детето, че майката системно е препятствала контактите на бащата с детето, че е оставяла Владимир на прабаба му и прадядо му, които са над 76-годишни и не могат да полагат адекватни грижи за него, че неглижира здравословните проблеми на детето, че няма собствено жилище, както и подкрепа в Русе от семейство и близки, не работи и няма доходи. Излага се, че изготвеният от ДСП – Русе доклад датира от месец февруари 2019 г. и не дава реална предствава за сегашното положение на детето. Във връзка с претенцията за увеличаване размера на издръжката сочи, че освен дължимата месечна такава, е заплащал и различни суми за други нужди на детето.

Поради това се иска решението да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се предоставят родителските права на бащата и се определи местоживеенето при него в град Варна, да се определи режим на лични отношения на детето с майката, като същата бъде осъдена да заплбаща в негова полза месечна издръжка в размер на 160 лева. При условията на евентуалност моли на бащата да бъде определен разширен режим на лични отношения с детето. Претендират се разноски.

 

Въззиваемата страна чрез пълномощника й адвокат В.С. в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна.  Излага, че обжалванато решение е правилно и законосъобразно, тъй като съдът е взел предвид всички релевантни за спорвовете обстоятелства. Иска се потвърждаване на решението и осъждане на насрещната страна да й заплати сторените от нея разноски по делото.

 

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Имайки предвид така постановеното в цитираното тълкувателно решение, настоящият състав на съда намира, че тъй като спорът пред въззивната инстанция е и досежно кой родител да упражнява родителските права, както и относно режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не са предоставени родителските права, то на основание член 59, алинея 6, изречение първо от СК следва да изслуша двамата родители лично, доколкото не са изслушвани пред първата инстанция.

 

 

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29 юли 2019 година от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

ЗАДЪЛЖАВА В.Л.Н. и Я.Х.Л. да се явят в съдебното заседание, насрочено за 29 юли 2019 г., за изслушването им от съда.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.