Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2019г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на трети октомври
2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при участието на секретаря Миглена Петкова
и прокурора Силвиян И.,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КНАХД № 1818/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуален
представител – ст.ю.к.К.Л-А, срещу Решение
№ 983/20.05.2019 г. по АНД № 5494/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, с
което е отменено НП №
18-0819-004050/30.10.2018г. на ВПД Началник на група към сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Варна, с което на З.М.М. на основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП са му наложени
административни наказания: „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
В жалбата се
твърди, че решението в оспорената част е незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материлния закон. Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е
ценил събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до
необоснован извод за неосъществен състав на нарушената разпоредба, доколкото
липсват безспорни доказателства З.М. да е управлявал МПС към посочените ден и
час, както и да е имал качеството на водач
към моменат на проверката. На изложените основания се моли отмяна на въззивното
решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, а в условията
на евентуалност, при преценка за изяснена фактическа обстановка - за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се потвърди НП. В с.з. касаторът, редовно призован – не се явява представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Ответникът - З.М.М.,
чрез пълномощник – адв.И., оспорва жалбата като неоснователна и моли да се
потвърди решението на ВРС като правилно.
Представителят на
ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба, респ. за
законосъобразсност на решението на въззивния съд.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и пред компетентния
съд, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество същата е
основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по жалба на З.М.М.,
против
горепосоченото НП. С оспореното решение
съдът е отменил НП. За да се произнесе, от фактическа страна е приел, че около
23.00ч. на 19.06.2018г. във вътрешния двор на жилищна кооперация, находяща се в
гр.Варна, ул.“Иван Вазов“ № 23, св.Щ. възприел слизащият от л.а. Форд Торнео с
ДК № В 3151 ВК З.М.. Между двамата възникнал конфликт във връзка с използваните
паркоместа в двора на кооперацията, съпроводен с отправени заплахи. По сигнал
на св.Щ. на място пристигнали служители на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, а след
данни от страна на свидетеля, че М. е управлявал автомобила, били извикани и
техни колеги от сектор ПП, в т.ч. св.Т, който като възприел, че посоченото лице
е във видимо нетрезво състояние, го подканил да бъде изпробван за наличие на
алкохол в кръвта с техническо средство – Дрегер Алкотест 7510 DRDM-0232. След
отказ да бъде тестван, му бил издаден талон за медицинско изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като същият не изпълнил
предписанието за медицинско изследване. За установеното, квалифицирано като нарушение на
чл.174 ал.3 от ЗДвП, бил съставен АУАН, който З. М. отказал да получи, като
отказът е бил удостоверен с подписа на свидетели. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
същият депозирал възражения, в които посочил, че автомобилът не е управляван от
него, а от шофьорът му ДГД. АНО като приел възраженията за неоснователни, възприел изцяло описаната в акта
фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал процесното НП.
Изложената фактическа обстановка, съдът е
приел за безспорно установена от представените с преписката доказателства и дадените
в хода на съдебното произовдство свидетелски показания. Изложил е мотиви, че в
хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения; НП е издадено в
законоустановения срок и от компетентен орган; Същото отговаря на изискванията
на чл.57 от ЗАНН; Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща лицето да разбере в какво е обвинено. За да отмени НП е приел, че
същото е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като анализът на
доказателствения материал не дава възможност да се установи по несъмнен начин
дали М. е управлявал процесното моторно превозно средство на посочените в АУАН
дата, час и място – ул.“Иван Вазов“. Посочил е, че показанията на св.Щ. не
могат да се ползват с пълна достоверност, предвид съществуващия му конфликт с
наказаното лице.
Настоящата
инстанция намира отменителния извод на въззивния съд за неправилен, като същият
е в резултат непълен и неточен анализ на събраните по делото доказателства.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или
не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2 000 лв.
Анализът на
цитираната норма сочи, че за да се носи административнонакаpателна отговорност по този ред следва наказаното лице
да има качеството водач и да е отказало извършване на тест с техническо
средство или да не е изпълнило предписание за медицинско изследване за
установяване концентрация на алкохол. В конкретния случай тези съставомерни
признаци безспорно се установяват. Налице са категоричните показания на свид.Щ.,
че З.М. е управлявал в посочения ден и час, на паркинга на посочения административен
адрес собствения си лек автомобил: „Видях го да влиза в гараж, след което слезе
от колата…“, „З.М. управляваше автомобила. Аз го видях след като беше влязъл в
гаража. Той управляваше автомобила вътре в гаража. Гаражът е открит, има си
гаражна врата към улицата…нещо като вътрешен паркинг.. „. Не са налице
основания да не се дава вяра на този свидетел. Освен сочения от самия него
инцидент – реплики от страна на наказаното лице, не са налице данни същият да
има интерес да дава неверни показания, още повече, че последните са
последователни и непротиворечиви, както във фазата на административно
наказателното производство, така и пред съда, като съответстват и на
депозираните в деня на проверката писмени обяснения. Неясно защо, въззивният
съд в приетата за установено фактическа обстановка е отразил единствено това,
че св.Щ. е видял наказаното лице само да слиза от автомобила.
От друга страна са
единствено твърденията на наказаното лице, които пък са противоречиви както
помежду си, така и с останалите събрани по делото доказателства. Същият е
отказал да подпише съставеният АУАН и не е отразил никакви възражения в него.
Св.Щ. го е чул да твърди, че друго лице е управлявало автомобила, без да сочи
конкретно кое. Свид. Т сочи, че М. му е казал, че автомобила не е негов, а го е
взел от негов приятел – „Лично на мен го сподели, за да извозва …“. Свид.Х:
„Лицето подало сигнала го посочи и каза, че той е управлявал автомобила. Каза,
че ..с него извършва работна дейност. Даже мисля, че имаше нещо натоварено“.
Същевременно в
подадената до Директора на ОД на МВР-Варна жалба срещу свалянето на
регистрационните номера на автомобила, З.М. е посочил, че се е прибрал с него,
но същия е бил управляван от шофьора му ДГД, който след като го е паркирал в
двора на кооперацията си е тръгнал, а той се скарал със съседа. Същото лице
обаче в показанията си пред въззивния съд заявява, че с М. са в приятелки
отношения, като на посочената дата е отишъл с жена му в гр.Силистра за стока,
оставил жена му, разтоварил стоката и се върнал, като паркирал автомобила в
двора на кооперацията, за което само е уведомил по телефона З.М..
ВРС не е отчел
горните противоречия и неправилно не е дал вяра на показанията на свид.Щ., които
са убедителни и непротиворечиви, а на свид. Д, който не е очевидец и чиито
показания /дадени пред съда едва след разпоредено принудително довеждане на
същия/, са в противоречие с твърденията на самия жалбоподател.
Предвид
гореизложеното, настоящата инстанция намира, че доказателствата по делото в
своята съвкупност налага извода, че З.М. е управлявал собственото си МПС на
паркинга на жилищната кооперация.
Този извод е направен и в Решение № 1839/10.10.2019г. по КАНД № 1986/2019г. Със същото е потвърдено решение на ВРС, с което е
отменено НП № 18-0819-004306/05.11.2018 г., издадено
от Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, за допуснато по същото време и място
нарушение от касатора на чл.40 ал.2 от ЗДвП на улицата пред жилищната кооперация. В мотивите на съда е прието, че по
делото са налице данни М. да е управлявал автомобила в гаража, а не на улица
/като последното е относимо към нарушението по чл.40/.
Не може да се приеме,
че е налице противоречие в обстоятелствената част на НП. За съставомерността на
деянието е достатъчно наказаното лице да има качеството „водач“, а безспорно З.М.
е притежавал такова като е управлявал автомобила, дори и само на паркинга на
жилищната кооперация. Последната е с административен адрес ул.“Иван Вазов“ № 23
и именно той е посочен в НП, като място на извършване на нарушението, чието
изпълнително деяние е отказа на лицето да му бъде извършена проверка за алкохол.
Обстоятелството посочено в НП че е управлявал автомобила си по ул.“Иван Вазов“
по никакъв начин не накърнява правото му на защита и не води до различна
фактическа обстановка, обуславяща допуснато от АНО съществено процесуално
нарушение, водещо до незаконосъобразност на НП. В тази връзка следва да се
посочи, че настоящата инстанция напълно споделя изводите на ВРС, че НП е
издадено от компетентен орган и при спазване на
административно-производствените правил, като при постановяването му не са
допуснати съществени процесуални нарушения – деянието е пълно и точно описано,
даващо възможност на наказаното лице да разбере по несъмнен начин в какво е
обвинено, което личи и от въззивната жалба. Описаното нарушение съответства и
на дадената правна квалификация.
Ирелевантни за спора са изложените от ВРС
мотиви, че доколкото проверката не е извършена непосредствено след евентуално
осъщественото управление на превозното средство, а след изтичане на период от
време след постъпване на сигнала, извършената проба не би била от естество да
установи количеството алкохол в кръвта на лицето към момента, в който
автомобилът е бил управляван.
Този въпрос би стоял на обсъждане при положение, че е установено управление на
воча с алкохол в кръвта над допустимото от закона и при определяне размера на
наказанието, но не и в конкретния случай, при който лицето е наказано за
неизпълнение задължението по чл.174 ал.3 от ЗДвП, за което не се установяват
някакви обективни пречки.
И освен всичко гореизложено, самият
жалбоподател не е ангажирал доказателства, годни да оборят
констатациите в редовно съставения АУАН, ползващ се с доказателствена сила
съгласно презумпцията на чл.189 ал.2 от ЗДвП, респ. в НП.
Предвид
гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на въззивния съд като
постановено в противоречие с материалния закон е незаконосъобразно и като такова
следва да се отмени. Предвид обстоятелството, че спора е изяснен от фактическа
страна същия следва да се реши по същество. В тази връзка настоящият състав като
констатира издаване на НП при липса на допуснати в хода на АНП съществени
процесуални нарушения, както и при правилно приложение на материалния закон от
страна на АНО, намира, че същото е законосъобразно издадено и следва да се
потвърди. Наложената санкция е в предвидения от закона
фиксиран размер и не подлежи на обсъждане, доколкото законодателят е прел, че
именно с него биха се постигнали целите на наказанието. Безспорно, предвид
особеностите на конкретния казус и представената справка за нарушител, не са
налице основания случая да се квалифицира като маловажен.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо, но постановено
в нарушение на материалния закон, поради което същото
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди издаденото НП.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 983/20.05.2019
г. по АНД № 5494/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно
постановление № 18-0819-004050/30.10.2018г. на ВПД Началник на група към сектор
„ПП“ при ОД на МВР-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП №
18-0819-004050/30.10.2018г. на ВПД Началник на група към сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Варна, с което на З.М.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания: „Глоба“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.