Р Е Ш
Е Н И Е
№ 193
гр. Габрово, 17.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ВЕЛЕМИРА Д.
при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдия Д. гр. д. № 2327
по описа за 2019 г. по описа на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.127а от СК.
Ищцата Е.Б.С. твърди, че с
ответника Г.С.П. са родители на детето Д.Г. П.. След
развода им родителските права спрямо детето са възложени
за упражняване на бащата, като местоживеенето му също е при него.
От няколко години ищцата
живее и работи в Република Кипър напълно легално.
Междувременно сключила граждански брак с А. С. гражданин
на Унгария, от когото има две деца / А.
на четири години и Е. на две години /.
Всяка година ищцата
се прибира за няколко дни в България, през които ответникът
й
осигурява възможност да се среща със сина си Д.. През останалото време,
докато е в Кипър контактува с детето по телефона.
Д. познава настоящия
съпруг на майка си и двете им деца, като е установил приятелски отношения
с тях, а от друга страна ищцата също установила приятелски отношения
с дъщерята на сегашния си съпруг от първия му брак като
тя е ходила и им е гостувала в Република Кипър.
Ищцата
твърди, че ответникът отказва да й даде разрешение да
вземе детето Д. в Република Кипър за период от един
месец през лятото. Съгласно
постигнатото Споразумение по ч.
г. д № 1011/2013 година, тя има право на лични
отношения с детето си по един месец през лятото, когато баща му не е в платен
годишен отпуск . На въпроса защо отказва да пусне детето при нея в Кипър – отговорът
на ответника бил е „така съм решил" и с това
разговорите им приключвали.
Ищцата счита, че бившият й съпруг няма нито правно, нито житейско
основание да й отказва да заведе детето в Кипър през лятото, като отказът му е абсолютно немотивиран и неоправдан. Счита, че е редно да има контакт с детето си поне веднъж годишно за
един по продължителен период и то в дома й в Кипър,
защото тези няколко дни, които успява да отдели всяка
година, за да се прибере в Габрово са й абсолютно
недостатъчни.
От друга
страна детето е достатъчно голямо – на 10 години и е в негов интерес да
общува с другите си братя и сестри, а освен
това впечатленията, които ще получи от посещение в друга страна само ще му
бъдат от полза. Още повече, че самото дете неведнъж в присъствието на ищцата е искало от баща си да му разреши да тя да го вземе през лятната ваканция в
Република Кипър, но също е получавало отказ.
Ищцата заявява, че не желае да взема детето през време на активния учебен процес, а само през лятото, когато то е във ваканция, но въпреки това, както тя така и детето получават откази. Майката на
ищцата също е в Република Кипър така, че при евентуалното пребиваване на детето там, то няма
да е в непозната среда, а ще е сред хора, които
познава и обича.
Предвид горното
се прави искане съдът да постанови решение на основание чл.127а. ал.2 от СК, с
което да даде разрешение детето Д.Г. П. с ЕГН ********** да напуска
пределите на Република България, като пътува до и от Република Кипър през
лятото на всяка календарна година / до навършване на
18-годииша възраст на детето / придружавано от майка си Е.Б.С. и
само с нейно съгласие, без да се иска предварителното писмено съгласие на
бащата Г.С.П., както и да и даде разрешение за издаване на необходимите лични документи за
тези пътувания извън страната на детето Д.Г. П. с ЕГН ********** само със
съгласието на неговата майка Е.Б.С. без да се иска съгласието на бащата Г.С.П..
Не претендира разноски по делото.
В законния срок е депозиран отговор от ответника, който оспорва молбата по чл.
127а от СК изцяло, като
неоснователна и недоказна.
Не спори
твърденията на ищцата,
че е майка на детето Д.Г. П., както и факта, че детето е родено от брака между страните Е. П. и Г.П., който
понастоящем е прекратен с Решение по гр.д.№1123/11г. по описа на PC Габрово. След прекратяването на брака съпругата носи предбрачното си
фамилно име Д..
Твърди, че през 2013г., майката Е.С. напуснала дома си и оставила детето си Д. на бащата, като страните със Споразумение по
ч.гр.д.№1011/2013г.
по описа на PC Габрово, уредили упражняването на родителските права
по отношение на детето Д. П., които са предоставени на бащата Г.П..
Винаги, когато майката Е.С. е била в
България, бащата Г.П. осигурявал възможност тя да се вижда с детето си Д.,
въпреки, че това е по време което не е съгласно постигнатото споразумение между
страните относно упражняването на режим на лични контакти. Бащата Г.П. няма възражения майката да се вижда с детето си Д.,
но в България, при една нормална, позната и спокойна за детето сред
Ответникът
счита, че на този етап,
не са налице обстоятелства, които да обуславят пътуване на детето извън
страната. Според него майката е изоставила семейството си и заминала за Кипър, когато детето Д. било едва на три години. И до този
момент единствено той
като
баща изцяло полага
грижи за детето.
В този период, в който майката е в
Кипър, повече от седем години, тя си е идвала до България около четири — пет
пъти за по три - четири дни, максимум до седмица. Този дълъг период на
отсъствие на майката от дома и ежедневната й липса не може да се компенсира с лични срещи в рамките на
три или четири дни. От друга страна, при положение, че твърди, че дните и на
престой в България и възможността да се вижда с детето през тези дни били
крайно недостатъчни, то следва тя максимално да си направи графика, така, че да прекарва с детето повече
време. Това зависи от личната й активност и желание да вижда детето си.
Според
ответника само от
личното поведение и желание на майката зависи възможността тя да се вижда с
детето и да осъществява активен контакт с детето, полагайки минималното
необходимо за това, внимание от нейна страна. Последният път, когато била в България, за целия й престой от
една седмица, тя се видяла
с детето три пъти. Особено фрапиращ бил случая в деня преди нейното заминаване за Кипър. Вместо да
се види с детето си и да прекара последните минути от престоя си в България с
него, майката предпочела
да отиде на дискотека. Явно желанието й да ходи на дискотека е по силно от това
да бъде с детето си в последните мигове преди нейното заминаване за Кипър.
Рязко контрастираща
с реалната действителност е настоящата й претенция за осигуряването на
възможност да се вижда с детето, като го взема при нея в Република Кипър за по
един месец, което и желание и е абсурдно предвид нейното фактическо държание и
поведение. Спорадични са и осъществените разговори между нея и детето по телефона, а топлина, обич и привързаност според
ответника не се постигат с разговор по телефон.
Основен горното ответникът
смята, че отношенията
между майка и дете, на този етап не са толкова близки, че да предполагат
самостоятелното му излизане в чужбина, па макар и с майка си. Следва да се
отчете факта, че излизането е свързано с посещение на една далечна и непозната
за детето страна. Свързано е с дълго пътуване, попадане в непозната за него
обстановка, извън обичайната му и спокойна за него обстановка в родината.
Детето не знае нито местния
език, нито този на новият съпруг на майката и неговите деца - унгарски. Същото
освен в непозната за него страна, ще попадне и в семейство, в което всички,
освен майка му са непознати и чужди за него лица. За него ще бъдат чужди,
нравите, навиците и порядъка в това семейство, което допълнително ще го
натовари и стресира.
От друга страна, след като майката
не може да отдели време да си дойде до България, се предполага, че същата
работи. Предвид казаното и по-горе, при кого ще остане детето през работния ден
на майката, не е ясно. Ако същата не работи, то тогава с какви средства ще го
издържа ? Кой ще поеме разноските за пътуването на детето до чужда, далечна и
непозната страна! В каква среда ще бъде, както материална така и социална, не е
ясно? Кой ще се грижи за него, след като майката сама заявява, че има две деца,
на четири и на две години, които самите те изискват значителна грижа и
отдаденост на майката?
Според ответника
по делото няма
доказателства, че ищцата получава доходи, които да и позволят да издържа новото
си семейство и двете си деца и едновременно с това да издържа и Д., че да поеме
и разноските по пътуването му от България до Кипър и обратно. Дори присъдената със Споразумение по
ч.гр.д.№1011/201 Зг. по описа на PC Габрово издръжка в размер на 100лв.,
значително под минималния за страната, не се изплаща в пълен размер, което е
допълнително доказателство за недостига на финансови средства в бюджета на
майката, които пряко рефлектират върху възможността за финансово обезпечение на
своята претенция по настоящото производство. В подкрепа на горното ответникът представя разпечатка от банковата
сметка по която постъпват паричните суми за издръжка на детето. От нея е видно,
че сумите се заплащат от С. А., новият съпруг на майката Е., а не от самата
нея.
Няма данни относно условията в дома
на майката Е.С., които тя да е създала за отглеждането на детето, както и за финансовото
обезпечение на цялата си претенция.
Ето защо, ответникът моли съда да отхвърли
исковете
изцяло, като неоснователни
и недоказани
и да му
присъди и направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително и
заплатен адвокатски хонорар.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установени
следните фактически обстоятелства :
Между страните няма спор относно това, че са родители на малолетния Д.Г. П., като видно от приложеното ч.гр д. № 1011/2013г. на ГРС, страните са постигнали споразумение
по реда на чл. 127 ал.1 от СК относно местоживеенето на детето,
упражняването на
родителските права, личните контакти и издръжката на детето.
От приложения по делото социален
доклад се установява, че интересите на малолетния Д. П. са защитени в
семейството на бащата. Последният заявява, че ролята на майката е неоспорима в
живота на детето, обаче изразява категорично несъгласие то да пътува извън
границите на Р България. Пред социалния работник Д. също е изразил
нежелание да пътува при майка си в
Кипър, като се е мотивирал с това, че се страхува да пътува със самолет и
разстоянията го плашат. На този етап не изпитвал необходимост да прекарва
ваканциите си в Кипър, предполага, че ще е готов за такава стъпка, когато
навърши 15 години.
При изслушването му от съда, Д. споделя, че се
чувства добре с баща си. Общува с майка си по скайп и по вайбир. Познава се с
едноутробните си брат и сестра и се разбира с тях. Те идват в Габрово, заедно с
майка му и сегашния й съпруг. Отсядат в
дома на бабата на Д. по майчина линия и тогава той остава да преспива при тях докато са в града.
Новият съпруг на майката се държи добре с него. Детето заявява, че е обсъждало
с баща си възможността да гостува на
майка си в Кипър, но баща му казал, че трябва да навърши 15 години, защото
мисли, че сега Д. е още малък. Самото дете обяснява, че майката му е разказвала
за града, в който живее, но той сега не искал да види това място. Страхувал се
да пътува и затова не искал да отиде в Кипър.
По делото е приложен и социален
доклад от Отдел „ Социално подпомагане” на Р Кипър. Видно от него майката на Д.
със сегашният й съпруг А. С. са се
установили да живеят в гр. Дериния. И двамата са трудово заети, като всеки от
тях получава месечен доход от 850 евро. Семейството притежава автомобил и
обитава жилище под наем, състоящо се от две спални, дневна, кухня и санитарни
помещения. Апартамента разполага с необходимото домакинско оборудване,
интериорът е функционален, подреден по удобен и красив начин, като в същото
време е безопасен за двете им деца А. С. – на 5 години и Е.С. – на 3 години.
По- голямото дете се обучава в Основното
училище в Дериния, а малкото – в частна детска градина.
Посочено е, че пред последната
година в Кипър живее и бабата на Д. по майчина линия.
При проведеното събеседване, майката
е обяснила, че иска да общува ефективно с детето си Д., да може то да я
посещава в Кипър и да прекарва повече време с нея и доведените си брат и сестра
по време не училищните ваканции и отпуските. Е.С. е заявила готовност да
покрива разноските за пътуването на Д. до Кипър. А. С. и доведените брат и
сестра Д., както и бабата по майчина линия
желаят и с нетърпение очакват Д. да отиде в Кипър през лятото, като
майката ще се погрижи за престоя му да вземе отпуск и да прекара възможно най – много време с него.
Отдел „ Социално подпомагане” на Р
Кипър счита , че одобряването на искането на майката отправено до съда в Р
България, ще е в най – добър интерес на непълнолетното дете, за да може то да
получи възможност за ефективна
комуникация с майката и семейството й на всички следващи етапи от живота му.
За изясняване на обстоятелствата по
делото бяха разпитани свидетелката М.Б. – сестра на Е.С. и свид. К.М. близък
приятел на ответника.
Свидетелката Божилова заяви, че
живее в гр. Габрово и при всяка възможност се среща с племенника си Д.. Пред
нея детето било споделяло, че иска да види къде
живее майка му, да прекарат време
като майка и син. Никога не бил споделял пред свидетелката да има страх от
самолети.
Свидетелят Митев от своя страна твърди, че често си
гостуват с Г.П.. Твърди, че на Д. много бързо му омръзвали нещата, които прави
и дори, когато майка му си идвала в Габрово и детето отивало да й гостува,
много скоро се обаждало на баща си, че вече иска да се прибере.
При така установените фактически
обстоятелства съдът намира от правна страна, че е в интерес на малолетното дете
да му бъде издаден паспорт и да бъде заместено съгласието на бащата за пътуване
до Р Кипър и обратно, придружено от майката.
Както е посочено в Решение № 403/29.02.2016 г.
по гр. дело № 6903/2014 година ІV г.о.
на ВКС, детето има право на свободно придвижване, но до навършване на
пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието
на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина при
разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в
определен период от време и до определени държави или неограничен брой
пътувания през определен период от време, но до определени държави. При
решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в
чужбина водещи и най-важни са интересите на детето.
Съдът счита, че в случая е в изключителен
интерес на детето да има възможност да посещава своята майка в Кипър, което ще
му даде възможност да общува пълноценно с нея и да почувства майчината близост
и ласка , което е невъзможно посредством технологиите, а от друга страна ще
помогне Д. да укрепи връзката си с
природените си брат и сестра.
От събраните по делото доказателства се
установи, че евентуално гостуване в дома на майката в Р Кипър за един месец
през лятото, съобразно договорения между родителите режим на лични контакти, по
никакъв начин не би застрашило
физическото или психическото здраве на детето. Напротив, усещането, че е
обичано и желано от майката и от останалите членове на роднинския й кръг може
да му даде само увереност и спокойствие в предстоящия период на съзряването и
оформянето му като личност. Такива
гостувания също така ще разширят кръгозора и обогатят познанията на детето за
една чужда култура.
Възраженията на бащата срещу
евентуалното пътуване на Д. до Р Кипър са неоснователни и не намират опора в
събраните по делото доказателства.
Що се касае до заявеното от детето
нежелание да пътува, съдът счита, че то е продиктувано от необходимостта му да
получи одобрението на бащата, който на този етап е възрастният от първостепенно
значение за него.
От друга страна, с оглед на
събраните по делото доказателства, съдът
счита, че ако Д. продължава да поддържа
тази своя позиция, майката не би пренебрегнала чувствата и желанията му, дори и
да разполага с паспорт и заместващо съгласие от съда.
По изложените съображения следва да бъде разрешение
детето Д.Г. П. да напуска пределите на Република България, като пътува до и от
Република Кипър през лятото на всяка календарна година /
до навършване на 18-годииша възраст на детето / придружавано от
майка си Е.Б.С. и само с нейно съгласие, без да се иска предварителното бъде
дадено разрешение за издаване на необходимите лични документи за тези пътувания
извън страната на детето Д.Г. П. с ЕГН ********** само със съгласието на
неговата майка Е.Б.С. без да се иска съгласието на бащата Г.С.П..
Тъй като настоящото производство
представлява спорна съдебна администрация, разноските следва да останат в полза
на страните така както са ги направили.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА по искане на Е.Б.С., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** – чрез адвокат Н.С., детето Д.Г. П. с
ЕГН ********** ДА БЪДЕ
СНАБДЕНО С ПАСПОРТ, както и до навършване на пълнолетие ДА ПЪТУВА с майката Е.Б.С., ЕГН **********
до Република Кипър и обратно през лятото на всяка календарна година, без съгласието на бащата Г. С. П., ЕГН ********** с адрес ***, с
което ЗАМЕСТВА ЛИПСАТА НА СЪГЛАСИЕ
от страна на бащата Г. СТАФАНОВ П., ЕГН **********, на осн. чл.127а от СК
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО, на осн. чл.127 а ал.4 от СК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: