Р Е
Ш Е Н
И Е № 109
гр.
Силистра, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският
административен съд, в публично заседание на четиринадесети октомври, две
хиляди двадесет и първа година в състав: административен съдия Павлина Г.-Железова,
при секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 103
по описа за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Образувано е по
жалба на сдружение с нестопанска цел (СНЦ) “Национално
сдружение на производителите на кайсии-Цар Самуил“ със седалище и адрес на
управление с. Цар Самуил, община Тутракан, област Силистра, ул.“Васил Левски“ №
1 против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-190-2600/4090-2
/погрешно в жалбата е означена цифрата „7“/ от 10.02.2021 г., издаден от Зам.
изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие".
В жалбата се
твърди, че оспореният акт е нищожен, тъй като на жалбоподателя не е известно
дали Изпълнителният директор е делегирал правомощия за издаване на акта на
Заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“.
На следващо място
се поддържа порок-съществено нарушение на административно-производствените
правила, тъй като уведомлението за открито производство по чл. 26 от АПК не
било връчено на председателя на Управителния съвет на сдружението или на негов
служител.
Релевира се и незаконосъобразност
поради противоречие с материалния закон. Не се оспорва, че поетият
агроекологичен ангажимент е прекратен с влязъл в сила административен акт. Напротив,
на тази база се поддържа, че след като е прекратен този ангажимент, финансова
помощ не следва да се възстановява, тъй като е налице форсмажорно обстоятелство
по чл. 18, ал. 5 от Наредба № 7 / 2015 г. за прилагане на мярка 10 “Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. Форсмажорното
обстоятелство се изразява в продажба на земя, участваща по друго направление от
същата мярка 10, която продажба наложила да се попълни липсващото количество
земя по посоченото непроцесно направление с аналогично количество друга земя. Такава
аналогична по количество земя била взета от тази, заявена в процесното
направление „Контрол на почвената
ерозия“, в резултат на което поддържаната площ по процесното направление била
намалена до 71,93 % от първоначално заявената. Като основание за „форсмажор“ се
изтъква, че земеделският стопанин не би могъл да предполага, че наемодателят му
ще продаде земята. В същото време стопанинът не разполагал с друга свободна
земя, представляваща „овощна градина“.
На последно място, при условията на
евентуалност, ако се приеме, че възстановяване на субсидия се дължи, то се
оспорва определеният процент за възстановяване по чл. 18, ал. 4 от Наредбата.
Същият следвало да бъде 20 %, а не 40 %, тъй като актът за прекратяване на
агроекологичния ангажимент е издаден през 2019 г., т.е. на петата година от
поетия ангажимент. Поддържа, се че „записаният и правно-значим
термин в чл. 18, ал. 4 е „до кампанията, в която …ангажиментът е прекратен“, а
не „кампанията, за която е прекратен“.
В заключение се
претендира за прогласяване нищожност на АУПДВ, респ.за отмяната му и за
присъждане на разноски.
Ответникът - Зам.
изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален
представител юрисконсулт Ж., оспорва жалбата и излага съображения в следния смисъл:
Оспореният
акт за установяване на публични държавни вземания е издаден от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, представлява валиден административен
акт,постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съществените
административно-процесуални правила.
При
поемане на агроекологичен ангажимент земеделският стопанин е подписал
декларация,че е запознат с изискванията на мярка 10 „Агроекология и климат“ и
че е длъжен да обезпечи петгодишно ползване на едни и същи площи,с допустимост
за промяна до 90 % по направленията,
изискващи това, каквото направление е процесното. В този смисъл жалбоподателят
е декларирал, че е запознат с изискването да не намалява поддържаните площи по
процесното направление „Контрол на почвената ерозия“ под 90 % и нарушаването на
това задължение съставлява неспазване на агроекологичен ангажимент.
Не е
налице форсмажорно обстоятелство за неизпълнение на задължението за поддържане
на 90 % от заявените площи. Липсва обективна връзка и обусловеност между
твърдяната причина-продажба на земя,различна от участващата по направлението по
акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент /АПАЕА/ и по АУПДВ и
настъпилия резултат-спадане под 90 % от заявената за поддържане площ. Продадената
земя - 93 дка, не е била включена в
заявлението и в преписката по процесното направление „Контрол на почвената
ерозия“. Липсва пряка и обективно обусловена зависимост между разпореждането и
намалението на процесната площ. Договорът за наем на процесната земя е сключен
през 2013 г. за пет години, считано от 2013 г. и изтича през 2017 г. Ангажиментът
е поет през 2015 г., т.е. две години след началото на действието на договора .При
това положение,още към момента на поемане на ангажимента – 2015 г., е ясно, че
след три години, включвайки и годината на поемане на ангажимент, т.е. през 2017
г., когато собственикът е продал цитираните от жалбоподателя 93 дка земя, петгодишният
срок ще изтече. Същественото намаление на заявените площи по друго, непроцесно
направление, свързано с опазването от изчезване местни сортове,мотивирало
жалбоподателя да заяви/прехвърли аналогична по площ земя от процесното
направление към другото. Това прехвърляне е довело до спадане на участващата в
процесното направление площ до 71,93 % от заявената земя. Всички тези обстоятелства
сочели, че твърдяната продажба не представлява „форсмажорно обстоятелство“ и не
може да се вмести в легалното определение по §1, т. 8 от ДР на Наредба № 7 /
2015 г.
Издаването
на процесния акт за установяване на публично държавно вземане е последица от
влезлия в сила акт за прекратяване на ангажимента,т.е. налице са и фактическите
основания и правните такива за издаването му.
Разплащателната
агенция е прекратила агроекологичният ангажимент и сдружението е било длъжно да
възстанови част от получената финансова помощ по съответното направление,
съгласно условията на чл. 20, ал. 4 от Наредбата. Годината на прекратяване на
ангажимента е 2018 г., защото през кампания 2018 г. земеделският стопанин
намалява площите,заявени по направлението с повече от 10% от референтните, т.е.
от площите с ангажимент и съответно актът бива издаден през 2019 г., което не е
годината на прекратяване на ангажимента.
За процесното
направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни сортове“, е предвидено в чл. 20, ал. 3 от Наредба № 7 / 2015
г., че агроекологичната дейност по това направление (чл. 20, ал. 3 вр. с чл. 3, т. 7 от Наредба № 7 / 2015 г.) може да
не се прилага върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското
стопанство, но следва да се поддържат 90 % от площта,заявена като ангажимент. Тази
регламентация е различна от тази по другото направление „Контрол на почвената
ерозия“, по която жалбоподателят също участва и по която дейността следва да се
извършва върху едни и същи площи.
По
изложените съображения жалбата се оспорва като се претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Административен
съд – Силистра, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
За 2015 г.
Сдружение с нестопанска цел „Национално сдружение на производителите на
кайсии-Цар Самуил“ е подало заявление по мярка 10 „Агроекология и климат“ с две
направления:
- „Контрол на
почвената ерозия“-процесно направление по чл. 3, т. 4 от Наредба № 7 / 2015 г.
и
- „Опазване на
застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“, което не
е процесно, по чл. 3, т. 7 от Наредба № 7 / 2015 г.;
Две години преди
това, през 2013 г. сдружението е наело от държавата, чрез съответното
министерство, овощна градина с площ от 844 дка. Срокът на договора е пет години
и изтича през 2017 г.
През 2017
г.собственикът на земята-държавата,след като е изтекъл договорът за наем с
жалбоподателя, се е разпоредил с част от земята си до размера от 93 дка.
Посочените 93 дка
са били включени в заявлението по направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“,което не е процесно, по
чл. 3, т. 7 от Наредба № 7 / 2015 г.;
За кампания 2018
г. жалбоподателят е променил заявените площи по процесното направление като е
намалил заявената за поддържане площ до 71,93 % , прехвърляйки съответна част
от земята от процесното към посоченото по-горе друго направление.Не е заявил
допълнителна земя.
На 07.08.2019 г. Заместник
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е издал Акт за прекратяване
на агроекологичен ангажимент (АПАЕА) по мярка 10 "Агроекология и климат"
("АЕК") от ПРСР /2014-2020 г. / за кампания 2018 г. по направление
„Контрол на почвената ерозия“поради неподдържане на 90 % от референтните площи.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя изрично заявява, че
посоченият акт за прекратяване на ангажимент, е влязъл в сила.
Основанието за
прекратяване на ангажимента е намаление на референтната площ с повече от 10 %
през кампания 2018 г. Процентът на припокриване на площта от пресичане на
заявените от сдружението площи е 71,93 %
вместо допустимите 90 %.Първата година ,респ.първата кампания от петгодишния
ангажимент е 2015 г.
До жалбоподателя
е изпратено писмо изх. № 02-190-2600/4090 от 23.09.2020 г. на Зам. изпълнителен
директор на ДФ "Земеделие", с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК адресатът се уведомява за откриване на производство по издаване на
АУПДВ, на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 10"АК" по направление „Контрол на почвената
ерозия“. Посочени са резултатите от извършена административна проверка на основание
чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, констатираните обстоятелства и паричните суми, които
следва да се възстановят. Актът по чл. 26 от АПК е бил изпратен за връчване и
чрез пощенски оператор, който е удостоверил, че адресатът не се намира на
посочения адрес.
На 27.11.2020 г. служител
в структурата на ответника е осъществил телефонна връзка с управителя на
сдружението и чрез втори способ, а именно по реда на чл. 18а, ал. 7 от АПК, е свел
до знанието му посочените по-горе факти /л.30/. В изпълнение на изискванията по
чл. 18а, ал. 7 от АПК е съставен констативен протокол, удостоверяващ начина на
връчване на акта.
На 27.11.2020 г.
писмото по чл. 26 от АПК е изпратено и по електронна поща по реда на чл. 18а, ал.
10 от АПК.
Посоченото писмо
по чл.2 6 от АПК е било поставено и на таблото за обяви, видно от попълнената
бланка на Приложение № 6 / 27.11.2020 г. / л.25 /, където е престояло до 11.12.2020
г. /л.26/
На същата дата
писмото по чл. 26 от АПК е изпратено и на посочения в преписката електронен
адрес.
В резултат на
тези действия съдът приема, че жалбоподателят е бил уведомен за откритото
производство по чл. 26 от АПК и не са допуснати твърдените процесуални
нарушения.
В определения срок
жалбоподателят не е подал възражение и не е представил доказателства.
Процесният Акт за
установяване на публично държавно вземане № 02-190-2600/4090#2 от 10.02.2021 г.
е издаден от Зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", на
основание чл. 27, ал. 3,
ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП
и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК.
С него, на
основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква "б", във връзка с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 7 / 2015 г. и във вр.с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК
и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е
установено публично държавно вземане в размер на 11 719,68 лв., представляващо
40 % от изплатената субсидия по мярка 10"АК" от ПРСР 2014-2020 г.,
направление "Контрол на почвената ерозия" .
В акта е
посочено, че СНЦ"Национално сдружение на производителите на кайсии-Цар
Самуил“ е регистриран с УРН 599365 в ИСАК, одобрен е за участие по мярка 10
"Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г., с направление "Контрол
на почвената ерозия" за първа кампания 2015 г. По негово заявление са били
изплатени 29 299,20 лева за предходния период – 2015-2018 г.
Посочено е, че с
влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент от 07.08.2019
г.ДФ "Земеделие"– Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния
ангажимент. В съответствие с чл. 18, ал. 4, буква "б" от Наредба № 7 от 24.02.2015
г. сдружението следва да възстанови посочената
по-горе сума - 40% от 29 299,20 сума или 11 719,68 лв.ведно със съответните
лихви.
По преписката са
приложени заповеди за делегация № 03-РД / 4509 от 27.06.2017 г. и съответно №
03-РД / 2891 от 23.07.2019 г. /л.42 и л.44 / за предоставяне на правомощия за
произнасяне по процесната материя от страна на Заместник изпълнителния директор
на ДФЗ-РА.
Въз основа на
така установените факти, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно изискванията
на чл. 168, ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК,
оспореният АУПДВ е валиден административен акт, издаден в писмена форма и при
спазване на административно-производствените правила, в съответствие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона.
Валидността
изхожда от факта, че актът е издаден от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, в който кръг се включват и делегираните права. С изменението на
ЗПЗП /ДВ бр. 91 от 2019 г. на ЗПЗП/ се създават нови ал. 6 до 9 на чл. 27 от ЗПЗП,в които се предвижда, че установяването дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая не се твърдят и не се установяват основания
измежду тези по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП - нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по
мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което
представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове.Следователно компетентен да се произнесе с процесния
АУПДВ е Изпълнителният директор на ДФЗ-РА,спрямо който няма ограничения за делегиране.
От приложените по
делото две заповеди за делегация № 03-РД / 4509 от 27.06.2017 г. и съответно №
03-РД / 2891 от 23.07.2019 г./л.42 и л.44 / е видно, че ответникът се е произнесъл
с валиден акт в рамките на делегираните му правомощия.
Актът е издаден в
писмена форма с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК и при спазване на административно-производствените правила. Същият
съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е
издаден. Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично
субективно право, като изложените фактически основания кореспондират с посочените
правни норми и разпоредените правни последици. Спазено е изискването по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за образуваното административно
производство, в резултат на което същият е могъл да упражни надлежно правото си
на участие.
На основание чл. 9а, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители Министърът на
земеделието и храните е издал Наредба № 7 от 24.02.2015 г.
за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.
Чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата предвижда, че ДФ "Земеделие" - Разплащателна
агенция прекратява агроекологичния ангажимент и земеделският стопанин
възстановява получената финансова помощ по съответното направление в размерите
по ал. 4, когато не са спазени изискванията на чл. 20, ал. 2 от
наредбата.Последните съставляват задължение земеделският стопанин, поел
ангажимент по направление по чл. 3, т. 4, а именно процесното„Контрол на
почвената ерозия“, да поддържа не по-малко от 90 % от площта, заявена по
съответното направление. В случая не е спорно, че жалбоподателят е регистриран
с УРН в интеграционната система за администриране и контрол и е одобрен за
участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014- 2020 г. с
направление "Контрол на почвената ерозия" с първа година на
ангажимент-2015 г.
За кампании 2015,
2016, 2017 и 2018 г. му е изплатена субсидия в размер на 29 299,20 лв.
ДФ
"Земеделие" е прекратила агроекологичния му ангажимент със стабилен
Акт за прекратяване от 07.08.2019 г.
Основният спорен въпрос
във връзка с формулираната теза на жалбоподателя е поставен ли е земеделският
стопанин в обективна невъзможност да изпълни поетите ангажименти за
агроекологични дейности по направление „Контрол на почвената ерозия“ поради извършената
продажба на земя, участваща в друго направление, ползването на която земя е по
изтекъл по време наемен договор, което е мотивирало жалбоподателя да прехвърли
земя от процесното в това друго направление. Казано с други думи-представлява
ли „форсмажор“ отпадането на правото на ползване по срочен договор за наем,
чийто срок е изтекъл по време на 5-годишния ангажимент. Представлява ли
свързано с форсмажор обстоятелството, че земеделският не разполага с друга
свободна земя-овощна градина, с която да оперира. И на последно място
представлява ли обстоятелство, свързано с форсмажор решението на жалбоподателя
да прехвърли част от земята по процесното направление в друго, което от гледна
точка на иконимическия интерес му е донесла по-голяма субсидия по направление
„Опазване от изчезване местни сортове“ спрямо процесното.
Легалната
дефиниция на понятията "форсмажорни" и "изключителни"
обстоятелства се съдържат в § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 7, съгласно която това са: смърт на бенефициента;
дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; тежко природно
бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; епизоотия или болест по
растенията, която е засегнала съответно част или всички земеделски култури на бенефициента и
отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това
отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
Процесните факти
сочат, че твърдените от жалбоподателя факти не се вместват в хипотезата за
форсмажор. В оперативната самостоятелност на земеделския стопанин е преценката
за най-добро управление на стопанската дейност. В началото на поетия петгодишен
ангажимент-2015 г. правото на ползване, с което жалбоподателят е разполагал
спрямо заявената площ, е било за три години. Още към този момент „добрият
стопанин“ е следвало да предвиди с какъв ресурс следва да попълни недостигащата
му за периода площ и липсата на преценка в този смисъл не съставлява обективно,
а субективно обстоятелство. Вложеният законодателен смисъл в понятието
„форсмажор“ е обстоятелство, което стои извън волята на страната, а процесното
управление на стопанската дейност и преценката за заявяване на ресурсите по
друго направление е субективна дейност на земеделския стопанин, обусловена от
неговата воля.
Съществува
разлика между житейски оправдани действия и третирането им с оглед на правните
последици. В случая жалбоподателят е преценил, че по-целесъобразно е да
прехвърли част от земята по процесното направление в друго, с по-голяма
субсидия, но правните последици са свързани с нарушаване на поетия
агроекологичен ангажимент, обуславящ опазване на почвата, при който 90 % от
същата следва и географски да се припокрива за пет години.
Ето защо,
релевираните в тази връзка доводи са неоснователни и не обуславят извод за
неправилност на обжалвания съдебен акт.
Гореизложените в
АУПДВ фактически и правни основания са достатъчно ясни и подробни, и същите
дават на жалбоподателя възможност да разбере какви са фактите, мотивирали
административния орган, да приложи правната норма.
В процедурата по
издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Административният орган е използвал
поне два способа за уведомяване на жалбоподателя за откритото производство по
чл. 26 от АПК-уведомяване по телефона, чрез ел.поща, поставяне на уведомление
за издаването на акт на съответното табло за обяви, така както регламентира чл.
18а, ал. 7 и чл. 18а, ал. 10 от АПК.
Налице са
предвидените в чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 2015 г. материалноправни предпоставки подпомаганото лице да
възстанови получената финансова помощ по съответното направление, съобразно ал.
4 на същата норма. Размерът й е 40 % от получената субсидия, тъй като
правнозначима е кампанията, през която се прекратява ангажимент, а това се
случва с издадения през 2019 г. акт. Правните му последици обаче са насочени
към прекратяване на ангажимента за кампания 2018 г. (напр. Решение №
3107/12.03.2018 г. по адм. дело № 974/2017 г. на ВАС, III о.; Решение №
13391/28.10.2020 г. по адм. дело № 7569/2020 г. на ВАС, I о. и мн. др.), според
която дължимият за възстановяване размер на финансовата помощ не зависи от
момента, в който е издаден, или е влязъл в сила административният акт за
прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент, а от това колко години
последният е изпълняван. В процесния случай кампанията на прекратяване на
ангажимента е четвъртата, считано от 2015 г.включително. При това положение бенефициентът
възстановява 40 % от получената субсидия, равни на процесните 11 719,78
лева.
Като е установил
публично държавно вземане в този размер, компетентният орган правилно е приложил
материалния закон спрямо установените в производството факти.
В обобщение, установеният
акт за установяване на публично държавно вземане е в съответствие със закона и
неговата цел, и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение
№ 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на
ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо
от жалбоподателя. Съгласно чл. 78, ал. 8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от
24.01.2017 г.), във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя
възнаграждението в размер на 200 лева.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на сдружение с нестопанска цел (СНЦ) “Национално
сдружение на производителите на кайсии-Цар Самуил“, БУЛСТАТ:********* със
седалище и адрес на управление с.Цар Самуил, община Тутракан, област Силистра, ул.
“Васил Левски“ № 1 против Акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 02-190-2600/4090-2 /погрешно в жалбата е означена цифрата „7“/ от
10.02.2021 г., издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ)
"Земеделие".
ОСЪЖДА сдружение с нестопанска цел (СНЦ)“ Национално
сдружение на производителите на кайсии-Цар Самуил“, БУЛСТАТ:********* със
седалище и адрес на управление с. Цар Самуил, община Тутракан, област Силистра,
ул.“Васил Левски“ № 1 да заплати на Държавен фонд "Земеделие-РА разноски по делото в размер
на 200 (двеста) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: