Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 297
Добрич, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Добрич, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди
и деветнадесета година, І едноличен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 111/ 2019
год.
Производството е по реда на чл. 145 - 178 АПК
във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба вх. № 512/ 12.02.2019 г. от П.В.Д.,
ЕГН **********, служител в ГПУ – Каварна, подадена чрез адв. В.С., ВАК, срещу
Заповед № 3282з - 290/ 28.01.2019 г. на Директора на ГД „Гранична полиция“, с
която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на
служебното правоотношение на държавен служител в Главна дирекция „Гранична
полиция“ - младши експерт П.В.Д. – командир на отделение в група „Охрана на
държавната граница“ от Гранично полицейско управление – Каварна към Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Бургас при Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР.
Жалбоподателят твърди, че няма адекватно посочване на
нарушена правна норма в оспорената Заповед. Според него посочените от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи (ЕКПДСМВР/ Етичен кодекс/ Кодексът) разпоредби са бланкетни и са функция
на нарушаването на друг нормативен акт. Счита, че в случая казусът е в
приложното поле на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) с оглед цитирането на
разпоредбата на т. 28 от ЕКПДСМВР, но в оспорения акт липсвало указание за
нарушена норма от ЗДвП или друг, относим към описаната фактическа обстановка,
нормативен акт. В този смисъл претендира, че е нарушено правото на защита на
служителя.
На следващо място настоява, че в хода на дисциплинарното
производство са били допуснати нарушения, като не са спазени изискванията за
осигуряване на пълно, обективно, всестранно дисциплинарно разследване, което е
довело също до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Според последния
е налице грубо нарушаване от дисциплинарнонаказващия орган (ДНО) на Заповед №
8121з – 1252/ 2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Прави оплакване, че
обжалваната Заповед не съответства на изискванията за задължително минимално
съдържание, като сочи, че е налице грубо нарушение т.2.5 и 2.6 от цитираната по
– горе Заповед на Министъра на вътрешните работи. Според жалбоподателя не
ставало ясно какво е имал предвид ДНО като тежест на нарушението. Липсвало
адекватно посочване на вредни последици от твърдяното деяние, формата на вина
на служителя, както и на цялостното му поведение, каквото е изискването на чл.
206, ал. 2 от ЗМВР, с оглед на което не можело да се прецени дали санкцията
съответства на вида и степента на вредата, както и на целите на закона. Счита
наложеното наказание за напълно неоснователно, тъй като служителят се е явил в
лечебното заведение за вземане на кръв за химическо изследване, но дежурният
лекар е отказал да вземе проба заради твърдяно закъснение от шест минути спрямо
определените 45 минути за явяване по талона за изследване. Позовава се на
изписаното от дежурния лекар, че жалбоподателят не отказва да даде кръвна
проба, а самият медик прави отказ заради закъснението, за да наведе довод, че
не ставало ясно дали служителят е уволнен заради нарушаване на определения в
талона срок или заради шофиране след употреба на алкохол. С оглед на така
наведените съображения иска отмяна оспорената Заповед и присъждане на сторените
по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. В. С., редовно упълномощен,
който поддържа жалбата на сочените в нея основания и настоява за отмяна на
административния акт. С вх. № 1962/ 04.07.2019 г. представя Писмена защита.
Ответникът - Директор на Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР - София, редовно призован, не се явява, представлява се от Й.С.,
главен юрисконсулт, която оспорва жалбата като неоснователна. Представя Писмена
защита вх. № 2000/ 08.07.2019 г. по същество на спора. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Добрич, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл.
146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е назначен със Заповед рег. № 2014/
25.06.2003 г. на Директора на НСГП на държавна служба в МВР, на длъжност
„граничен полицай“, считано от 01.07.2003 г. Последователно е заемал различни
длъжности, като последно със Заповед УРИ № 3282з – 941/ 20.04.2015 г. на
Директора на ГДГП е преназначен на длъжност „командир на отделение“ от група
„Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление – Каварна към
Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Бургас при ГДГП - МВР. (л. 78)
По делото са приложени Протоколи, от които е видно, че
служителят през годините и с оглед измененията в Кодекса, е запознаван с
ЕКПДСМВР и неговите изменения. (л. 79 – 82)
На 14.10.2018 г. в гр. Котел на жалбоподателя е съставен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от мл. инсп. Г.С.Г., за
това, че на 14.10.2018 г., около 00.05 часа, в гр. Котел, на ул. „Луда Камчия“,
до дом № 9, в посока „Автогара“ управлява лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СН7935КК,
собственост на Гергана Андреева Генова, ЕГН **********, като при покана да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 ARDM 0204, е отказал категорично. Издаден му е талон за
медицинско изследване. Не носи СУМПС и контролен талон. Не представя СРМПС част
2. АУАН е съставен на място и връчен на жалбоподателя, като същият е отразил,
че няма възражения.(л. 53)
Талонът за медицинско изследване е връчен в 00.10 часа на
14.10.2018 г., като е предоставена възможност на водача да се яви в Спешно
отделение на гр. Котел до 45 минути от връчването.(л. 54)
С писмо рег. № 804р – 4386/ 15.10.2018 г. на Началник на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - ****(л. 55) е отправена Докладна записка (ДЗ) до
Директора на ОДМВР - ****във връзка с отказ на служител на МВР да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. В ДЗ е отразено, че за
времето от 19.00 ч. на 13.10.2018 г. до 07.00 ч. на 14.10.2018 г., съгласно
утвърден план с рег. № 804р – 4386/ 11.10.2018 г., утвърден от Началник Отдел
„ОП“ е проведена СПО „Алкохол и неправоспособни“ на територията на ОДМВР – ****.
В 00.05 часа, на 14.10.2018 г. в гр.
Котел, ул. „Луда Камчия“, до дом № 9, в посока на движение към „Автогара“ е
спрян за проверка от АЕ 633 на СПП, лек автомобил „Опел Астра“ с ДКН СН7935КК,
с водач П.В.Д., ЕГН **********. Посочено е, че водачът е заявил, че не може да
представи СУМПС и документи на автомобила, тъй като не ги носи със себе си и че
е служител на ГД „Гранична полиция“ гр. Балчик. Според ДЗ лицето е било във
видимо нетрезво състояние, поради което е поканено да бъде изпробвано с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARDM 0204, но то категорично е
отказало. Издаден му е талон за медицинско изследване с № 0030838 (л. 54).
Служителят не се е явил в Спешно отделение гр. Котел в посоченото в талона
време, за да му бъде взета кръв за изследване. Докладващият сочи в ДЗ, че на
мястото на проверката са били шестима служители на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – ****, поименно изброени.
С УРИ 4068р – 15448/ 23.10.2018 г. до Директора на ГДГП
от Директора на РДГП – Бургас е отправено Предложение за образуване на
производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, като е
предложен и състав на комисия за дисциплинарно разследващ орган. (л. 87 – 88)
На основание горното Предложение е издадена Заповед №
3282з – 3584/ 26.10.2018 г.на Директора на ГДГП (л. 21 – 23) за образуване на
дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР срещу държавен служител в
ГДГП. Определена е комисия за дисциплинарно разследващ орган. Указано е в
Заповедта да бъде запознат служителят срещу подпис с нея и да му бъде разяснено правото да участва в
дисциплинарното производство самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си
от посочен от него служител на МВР. За Заповедта служителят е уведомен на
8.11.2018 г., видно от подписа, положен под Заповедта.(л. 23)
На 08.11.2018 г. е изпратена Покана до служителя за
даване на писмени обяснения. В същата е описана фактическата обстановка по
АУАН. Посочено е, че деянието му се възприема като нарушение по чл. 194, ал. 2,
т. 4 от ЗМВР, изразяващо се в нарушение на дължимото поведение по т. 19, т. 20,
т. 28, б. „а“ и б. „в“ от ЕКПДСМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13
от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“. Указан е срок за
представяне на писмени обяснения, като са поставени и конкретни въпроси за
отговор.(л. 43 – 44)
С рег. № 6099р – 11036/ 13.11.2018 г. РДГП – Бургас
служителят е дал своите обяснения. В последните е посочил, че му е бил съставен
АУАН с конкретната фактическа обстановка, че му е било издадено Наказателно
постановление № 18 – 0804 – 002590/ 19.10.2018 г. на Началник Група в сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – ****, с което са му наложени наказания по ЗДвП,
което е обжалвал. Оспорва, че е бил под въздействието на алкохол или упойващи
вещества по време на проверката. Твърди, че е бил болен от остро респираторно
заболяване, като за целта се бил лекувал с противогрипни лекарствени средства и
сироп Dimex.
Впоследствие заболяването се било развило в пневмония с болнично лечение, за
което е представил болнични листи. Много рядко употребявал алкохол, като в
случая не бил сторил това. Признава, че не носел документи в себе си поради
конкретни причини, които описва. Настоява, че по време на проверката бил
заявил, че е болен и поради отпадналост не може да изпусне достатъчно голямо
количество въздух, поради което бил поискал кръвна проба. Твърди, че ЦСП бил
заключен и затова чакал отвън, което е довело до просрочване на времето и му
било отказано от екипа да му бъде взета кръвна проба. Добавя, че не е твърдял
по време на проверката и не се бил представял за служител на ГПУ – Каварна.
През цялото време бил пазил доброто име на институцията. Заявява, че не бил
допускал никакви нарушения по ЗДвП по време на трудовия си стаж. Посочва
служител, от който да бъде подпомаган по време на производството.(л. 46 – 48)
С УРИ: 4068р – 17472/ 04.12.2018 г. до Директора на ГДГП
от РДГП – Бургас е изпратена Обобщена справка по извършената проверка относно
конкретното дисциплинарно производство спрямо държавния служител П.В.Д.. (л. 37
– 42) В същата е посочен поводът за образуване на дисциплинарното производство,
предприетите действия по него. Изложена е приетата фактическа обстановка. Сторени
са изводи за допуснато нарушение, като е предложено да бъде наложено
дисциплинарно наказание на служителя „уволнение“.
На 06.12.2018 г. е отправено от П.В.Д. Заявление до Председателя
на Дисциплинарната комисия, в което същият отбелязва, че е разбрал, че срещу
него се води проверка, която „разследва и оценява“ негови действия по служба,
като желае при необходимост да се явява пред проверяващите органи в присъствие
на избран от него адвокат. (л. 85) Във връзка с това Заявление на жалбоподателя
е отговорено с писмо от 07.12.218 г., че визираните в Заявлението права,
произтичащи от законодателството в Република България, не изискват произнасяне
и санкция от страна на дисциплинарно разследващия орган, като ползването на
правата е въпрос на негов личен избор и решение. (л. 86)
На 10.12.2018 г. е връчена Покана на служителя за запознаване
с Обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения. (л. 45)
Д. не се е възползвал от предоставената възможност, което е удостоверено в
Протокол от 12.12.2018 г. (л. 50)
По делото са приети като доказателства Сведения от
служителите, присъствали при проверката за алкохол (л. 62 – 68), Сведение от
мед. Баева, дежурна през нощта на проверката за алкохол (л. 70), на д-р Стоева,
също от дежурния медицински екип (л. 71), фиш за спешна медицинска помощ (л.
72)
В резултат на проведеното дисциплинарно производство е
издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 3282з – 290/ 28.01.2019
г. на Директора на ГДГП, с която на държавния служител, младши експерт П.В.Д. –
командир на отделение в група „Охрана на държавната граница“ от Гранично
полицейско управление – Каварна при Регионална дирекция „Гранична полиция“ -
Бургас, е наложено на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, във
връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР дисциплинарно
наказание „уволнение“, като е прекратено служебното правоотношение на държавния
служител, считано от датата на връчване на Заповедта. (л. 12 – 13)
В оспорения акт административният орган е изложил
хронологично процедурата по извършената проверка за нарушение, дадените обяснения
от служителя, събраните писмени доказателства, които са наложили извода за
конкретното наказание. Взел е предвид цялостното поведение на служителя, за
което са налице данни в приложената по делото Кадрова справка, при което е
наложил дисциплинарното наказание.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите Г.С.Г. – автоконтрольор при сектор „ПП“ към ОДМВР – ****и И.
Николаев Н. – Началник сектор „ПП“ към ОДМВР – ****. Дадените от тях показания
в съдебно заседание са еднопосочни с представените по време на дисциплинарното
производство сведения (л. 63 – 64), както и с дадените пред РС – Котел
свидетелски показания. Съдът извърши преценка на показанията на свидетелите с
оглед на всички други данни по делото и ги кредитира, като обективни и
безпристрастни, съобразявайки и нормата на чл. 172 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена по делото от неоспорените от страните писмени и гласни
доказателства, които взаимно се допълват и си кореспондират. Приетите в
съдебното производство доказателства не се оспорват от страните, поради което и
съдът ги кредитира.
При установената фактическа обстановка, съобразявайки
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, Административен съд - Добрич извърши
преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК и прави следните правни изводи:
І. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд, от надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването ѝ. Оспорената заповед е връчена на
жалбоподателя П.В.Д. на 31.01.2019 г.(л. 13, на гърба) Жалбата срещу Заповедта
е подадена директно до Административен съд – Добрич по пощата, с дата на
пощенското клеймо – 08.02.2019 г., поради което се явява подадена в преклузивния
14 - дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
След извършена служебна проверка от съда не се установяват
предпоставки за недопустимост на жалбата по смисъла на чл. 159 от АПК, а именно
- оспореният административен акт не е оттеглен, липсва влязло в законна сила
съдебно решение по оспорването, не се констатира идентичност между страните,
предмета и основанието по друго висящо дело пред същия или друг съд.
Жалбата отговаря и на изискванията на чл. 150 и чл. 151
от АПК, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.
ІІ. По основателността на жалбата.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Проверката относно законосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание с процесната Заповед следва да започне с
компетентността на органа, който го е наложил. Съдът приема, че оспорената Заповед
е валиден административен акт, тъй като е издадена от териториално и материално
компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР - Директор на ГДГП – МВР,
т.е. на ръководна длъжност, оправомощен по смисъла на чл. 204, т. З от ЗМВР да
налага всички дисциплинирани наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на
младши изпълнителски длъжности, в предвидената от Закона писмена форма и
съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание има
визираното в нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР задължително съдържание. В нея
са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се
налага. Направено е пълно и подробно описание на деянието от фактическа страна,
достатъчно, за да може жалбоподателят да разбере какво дисциплинарно нарушение
му е вменено и с оглед какви обстоятелства. Подробно описание на установеното в
дисциплинарното производство е налице и в Обобщената справка № 4068р – 17472/
04.12.2018 г., към която има препратка в Заповедта, с която наказаният служител
е запознат срещу подпис. Подробно описание е налице и в Становище на
дисциплинарната комисия УРИ 4068р – 17982/ 13.12.2018 г. (л. 24 – 36)
Спазени са процедурните изисквания, регламентирани в чл. 207
от ЗМВР, като от писмените доказателства по делото безспорно се установява, че
дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на компетентния
орган, при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение,
определен е дисциплинарно разследващият орган, а обстоятелствата във връзка с
извършване на нарушението са установени с допустими от закона начини и
средства, като събраните доказателства предоставят достатъчна възможност на
наказващия орган да извърши дължимата преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задължението
си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР да изслуша лично жалбоподателя или да приеме
писмените му обяснения. Безспорно се установява, че при дисциплинарното
разследване на жалбоподателя е предоставена възможност, както да представи
писмени обяснения, така и да се запознае със събраните материали и с
изготвената от комисията Обобщена справка и в 24-часов срок да даде
допълнителни обяснения или възражения. Служителят се е възползвал от
възможността и е дал своите Писмени обяснения във връзка с образуваното
дисциплинарно производство, които са взети предвид и отразени в издадените от
ответника документи. Приемането на писмените обяснения на наказаното лице е
достатъчно за изпълнение изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в този
случай изслушването на служителя е предвидено алтернативно и не е задължително.
Правото на защита на дисциплинарно наказаното лице, гарантирано от процесуалните
правила на производството, не е накърнено и не се констатират допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването
на заповедта.
С издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е спазен както двумесечният срок, предвиден в чл. 195, ал. 2, предл. първо
от ЗМВР, така и визираният във второто предложение на нормата двугодишен срок
от извършването на нарушението на 14.10.2018 г. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2
от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, и дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая Обобщената справка, с която
приключва образуваното дисциплинарно производство, е с дата 04.12.2018 г., като
видно от поставената върху нея резолюция, Директорът на ГДГП се е запознал с
нея на 26.01.2019 г. (л. 37). На 21.12.2018 г. е регистрирано освен това
Възражение от служителя за процедурни нарушения и доказателствени искания (л.
18 – 20), което е обсъдено и изпратено Становище от Началник отдел ЧР до
Директора на ГДГП да бъде оставено без уважение като неоснователно. (л. 14 –
16) На 28.01.2019 г. е издадена процесната Заповед, като с оглед горното е
спазен срокът за нейното издаване.
Като правно основание за налагане на дисциплинарното
наказание административният орган е цитирал в Заповедта си разпоредбата на чл. 194,
ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съгласно която неспазване на правилата на Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР представлява дисциплинарно
нарушение, както и нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от МВР, с която е разписано,
че деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители
в МВР, уронващи престижа на службата, са тежки нарушения на служебната
дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение”.
От фактическа страна Заповедта е мотивирана с твърдения
за извършени от държавния служител на 14.10.2018 г. действия по неподчинение на
разпорежданията на контролните органи относно установяването на управлението на
МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество – отказ да бъде
изпробван с техническо средство за алкохол и неизпълнение на разпореждане за
явяване за даване на кръвна проба в посоченото в талон за медицинско изследване
срок, които действия са в противоречие с норми от Глава II, раздел I, т. 28,
буква „в“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Етичният кодекс е утвърден със Заповед №
8121з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи, Обн. ДВ. бр.67
от 12 август 2014г., изм. ДВ. бр.47 от 21 юни 2016г., изм. ДВ. бр.5 от 17
януари 2017г., доп. ДВ. бр.64 от 3 август 2018г. По делото са приети като
доказателства Протоколите, с които служителят е запознат с МЗ рег. № 8121з –
396/ 05.08.2014 г. относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина от
служителите на МВР, свързани с употреба на алкохол, наркотични или други
упойващи вещества, с утвърдения Етичен кодекс и неговите изменения. (л. 79 –
82)
С т. 28, буква „в“ от Етичния кодекс са разписани
правила, изискващи от държавния служител, независимо от заеманата длъжност, в
качеството си на участник в пътното движение, да се подчинява: на
разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на
моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо
вещество.
Същевременно с т. 28, б. „а“ от Кодекса на държавния
служител е вменено задължение, независимо от заеманата длъжност, в качеството
си на участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените
правила за движение по пътищата в Република България. В случая от приложения
АУАН се установява, че служителят не се е съобразил със своите задължения по
ЗДвП – не е носел със себе си изискуемите по закона документи, както и е
отказал да бъде изпробван за алкохол, а по – късно не е изпълнил и задължението
си да се яви в указания му срок от 45 минути, за да даде кръвна проба.
Както фактическите, така и правните основания обосновават
прилагането на хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, която представлява
основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, като квалификацията
на нарушението кореспондира напълно с изложените в обстоятелствената част на Заповедта
данни.
Жалбоподателят не оспорва, че при проверката не е носел
изискуемите при управление на МПС по ЗДвП документи. Същевременно не е съгласен
с изложените в оспорения акт факти относно установяване употреба на алкохол,
като обосновава отказа си с обстоятелството, че приемал лекарствени средства,
както и че недаването на кръвна проба не е било по негова вина. От една страна
неговите твърдения се опровергават от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – сведения на служителите и сведение на медицинската сестра
Баева, свидетелски показания на разпитаните в съдебно заседание по настоящото
производство, както и такива пред РС - Котел. Безспорно е, че служителят е
отказал да бъде изпробван с техническо средство. В тази насока е приетият и
като доказателство АУАН, в който служителят е записал собственоръчно, че няма
възражения. Всички останали доводи след това са форма на защитна теза. Освен
това чрез защитната си теза жалбоподателят на практика не опровергава основните
правнорелевантни факти в дисциплинарното производство, а именно, че на
посочените в Заповедта време и място му е било разпоредено от контролните
органи като водач на МПС да бъде изпробван за алкохол – на място с техническо
средство и чрез даване на кръвна проба, както и че той е отказал категорично да
бъде тестван с техническото средство, а същевременно не е спазил срокът за
явяване и даване на кръв.
Така св. Н. в съдебно заседание казва:“…Обяснихме му, че
ще трябва да дойде до служебния автомобил, да извършим справка, за да установим
самоличността му, както и че впоследствие ще му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол. Той първоначално каза „момчета, недейте да ме проверявате,
колега съм Ви, употребил съм алкохол“…Колегата го помоли да си покаже
служебната карта…, той заяви, че няма служебна карта.Същевременно на място
дойдоха още два автомобила, които бяха от операцията нашата, бяхме 6 служители
на сектор „Пътна полиция“. Пред всички той заяви, че не желае да дава проба с
техническо средство дрегер, отказа я, категорично…имаше нещо от сорта, че бил
болен и че през деня не се е хранил…“
Св. Г.Г. сочи в показанията си: „…беше поканен да дойде в
служебния автомобил с цел установяване на самоличността и за проверка на
алкохол. В същото време той заяви, че е употребил алкохол, никакви документи в
него и го поканих да бъде изпробван…Същият отказа да бъде изпробван за алкохол.
Дадохме му време достатъчно, за да отиде до спешното отделение в
Котел…Разстоянието от мястото до спешното на бавен ход е 10 – 15 минути
максимум…
В протокол за разпит пред РС – Котел св. ****казва: „…На
13 срещу 14 октомври 2018 г. бях дежурна заедно с д-р Стоева и шофьора ****. В
00.47 ч. д-р Стоева и **** отидоха на повикване. Аз останах в сградата…Екипът
се върна в спешния център в 01.07 ч. П. и **** влязоха заедно. При нас се влиза
по следния начин: Ако не е отворено, има звънец и сестрата, която е там, отваря.
В този случай бях аз и не е имало позвъняване преди това…Пояснявам, че имах
обаждане от РУ на МВР Котел и получих указания да ги уведомя, когато дойде П.Д.,
така че аз го очаквах до последния момент пред спешния център. Когато видях, че
П.Д. влиза, се обадих в РУ на МВР Котел и съобщих, че е при нас…“
Събраните показания, наред с останалите писмени
доказателства по делото, безспорно установяват отказ за тестване с техническо
средство и обстоятелството, че служителят сам се е поставил в състояние да не
изпълни разпореждането за явяване в указания час за даване на кръвна проба.
Ирелевантно за случая е, че издаденото впоследствие НП, в частта на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, е отменено от РС Котел. Настоящият състав няма право да
коментира влязлото вече в сила съдебно решение. Следва да се отбележи, че НП е
отменено, като е счетено, че са били налице процесуални нарушения по
невземането на кръвна проба на лицето. Фактите обаче по отказа за тестване с
техническо средство и явяването на лицето след указания час, са установени и от
състава на РС – Котел.
Налага се извод, че служителят целенасочено е
възпрепятствал проверката, което се обяснява с извлеченото от показанията и
обясненията на свидетелите, че е лъхал на алкохол и сам е заявил, че е употребил
алкохол. Не са налице доказателства, към момента на отказа жалбоподателят да е
бил в състояние, обективно препятстващо го да изпълни разпореждането за
тестване с техническо средство. Еднопосочни са показанията, че мястото на
проверка е било на разстояние 10 – 15 минути от Спешния център, а на лицето са
били предоставени 45 минути за явяване.
Въз основа на всички събрани писмени доказателства се
достига до еднозначен извод, че наказаният служител е извършил описаните
деяния, които са станали известни на голям брой служители на МВР – шестима.
Всички те са били възмутени от поведението на служителя, „действията на водача,
който се представи като колега, ами леко бях възмутен от цялата ситуация. Не е
нормално това, не е редно“; „пред мен и колегите водача каза, че е употребил
алкохол. Самият той лъхаше на алкохол и изглеждаше пиян“(л. 64);“…останах
възмутен от това, че е употребил алкохол и управлява МПС, и се представя като
колега. Това е недопустимо и не следва да се случва“ (л. 65); „…не приемам постъпката
му да кара пиян кола и да се представя като колега. Това ми направи най –
малкото неприятно впечатление“ (л. 66); „ за това, че отказал да му бъде
извършена проба за алкохол с техническо средство разбрах на място от колегите
си…по радиостанцията чух, че закъснял с явяването си в Спешния център…не е
редно да управлява колата си под въздействието на алкохол, поради което не
приемам постъпката на този водач, който се представя като колега.“ (л. 68)
Освен това свидетели на поведението на държавния служител са били и граждански
лица – „…в автомобила имаше лице от мъжки пол и се возеше отпред, и отзад имаше
момиче на около 30 години“. (л. 195, на гърба)
Изложеното по – горе безспорно установява, че служителят
е нарушил и т. 19 от Кодекса, съгласно която държавният служител пази доброто
име на институцията, която представлява, като действията му са станали
достояние на служители от друга служба, както и на граждани. Същевременно с
отказа да изпълни разпореждането за тестване и с неявяването си своевременно за
кръвна проба служителят е нарушил и т. 20 от Кодекса, съобразно която следва
като държавен служител да насърчава хората да спазват закона, като дава личен
пример с поведението си. Напротив в случая поведението на служителя е в разрез
със закона – ЗМВР, Етичния кодекс, ЗДвП, като това поведение е станало
достояние и на медицинските работници.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че доводи
за нарушение са почерпани от нарушение на ЗДвП, а никъде в Заповедта дори не се
споменавал този закон. В случая оспореният акт не съществува сам за себе си.
Той е част от административната преписка, в която се съдържа включително и
АУАН, поради което няма съмнение повод от какво нарушение е довел до
дисциплинарното производство. Посочени са в оспорената Заповед документите,
които са съставени във връзка с извършеното от жалбоподателя административно
нарушение, в които се съдържат нарушените норми от Закона за движение по
пътищата, а именно чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2, че водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него и свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от
него ремарке, както и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. В този смисъл следва да бъде съобразено Тълкувателно
решение № 16 от 1975 г. на Върховния съд на РБ, съгласно което в случаи, когато
мотивите на един административен акт се съдържат в друг, предшестващ и издаден
във връзка с него документ (справка, доклад, мнение и пр.) на помощни органи,
които административният орган е възприел, липсата на мотиви в самия
административен акт не съставлява нарушение на изискванията към реквизитите за
мотиви.
Неоснователно е
оплакването в жалбата, че Заповедта не съответства на изискванията за
задължително минимално съдържание, поради което е налице грубо нарушение т.2.5
и 2.6 от Заповед № 8121з – 1252/ 2016 г. на Министъра на вътрешните работи.
Според жалбоподателя не ставало ясно какво е имал предвид ДНО като тежест на
нарушението. Липсвало адекватно посочване на вредни последици от твърдяното
деяние, формата на вина на служителя, както и на цялостното му поведение,
каквото е изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, с оглед на което не можело да
се прецени дали санкцията съответства на вида и степента на вредата, както и на
целите на закона. Както беше посочено по – горе, а и от самата Заповед и цялата
административна преписка, се установява, че ответникът е извършил пълно, всестранно
разследване, като оспореният акт съдържа всички изискуеми реквизити. Твърдението
за нарушение на т.2.5 и 2.6 от Заповед № 8121з – 1252/ 2016 г. на Министъра на
вътрешните работи е голословно и се опровергава от доказателствата по
делото. Административният орган се е
позовал на всички, събрани в хода на извършената проверка, доказателства, като
ги е обсъдил в тяхната съвкупност и ги е отразил не само в Заповедта, а и
съпровождащите я документи. Позовал се е на изготвената от дисциплинарно
разследващия орган Справка рег.№ 4068р -
17472/ 04.12.2018 г. и Становище № 4068р - 17982/ 13.12.2018 г. В тях подробно
и безпротиворечиво се излагат в хронологичен ред извършените в хода на
проверката действия, събраните доказателства, съответно анализ на същите.
Според настоящия състав жалбоподателят безспорно е
извършил деянията, описани в оспорения акт, като с действията си на
14.10.2018г., около 00.05 ч., в гр.Котел, обл. ****, като участник в пътното
движение - водач на лек автомобш „Опел Астра“ с рег.№ СН 7935 КК, след като бил
длъжен, не се подчинил на нормативно установените правила за движение по
пътищата в Република България - чл. 100, ал. 1 от ЗДвП и на разпорежданията па
контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно
след употреба на алкохол или друго упойващо вещество - чл. 174, ал. З от ЗДвП.
Нарушението на нормативно установените правила има за
резултат неопазване доброто име на институцията - МВР, даване на лош пример на
другите служители на МВР и на гражданите (медицинските работници и пътниците в
колата) относно спазване на правилата за движение по пътищата, установени със
ЗДвП. Тези деяния са несъвместими и с наложените в обществото морални норми и
принципи, насочени към спазване на установения в страната обществен и правов
ред, поради което се определят в практиката като деяния, водещи до намаляване
или загуба на доверие в полицията, което може да доведе до липса на обществена
подкрепа за цялостната полицейска дейност. Основателно ответникът, чрез
процесуалния си представител, в Писмената си защита, се позовава на Тълкувателно
постановление № 3 от 07.06.2007 г. по т.д. №4/ 2007 г. на ОС на съдиите от ВАС,
според което „ ....не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е
поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или
загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е
необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително
действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица,
което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните
работи." В този смисъл възражението в жалбата, че не били посочени
последиците от деянието, поради което не можело да се извърши преценка за
тежестта на същото и дали наложената санкция му съответства, е неоснователно.
Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, годни
да опровергаят изводите на ответника. Съдът приема тези факти за безспорно
установени, така, както ги е установил и дисциплинарно наказващият орган, като от
направеното в Заповедта описание на фактическата обстановка е достатъчно да се
приеме, че извършеното от П.В.Д. представлява поведение в разрез с норми на
Етичния кодекс, с който същият е бил запознат срещу подпис.
В съответствие с установените факти и доказателствата за
извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР,
дисциплинарният орган законосъобразно е наложил на извършителя за установеното
деяние, предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, наказание „уволнение“,
т.е. наложеното наказание съответства по вид и тежест на тежестта на извършеното
нарушение. Правилно е приложен и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, съобразно който
при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ служебното правоотношение
на държавния служител в МВР се прекратява.
Предвид установеното, оспорената Заповед е издадена от
компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при липса на
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Безспорно в
случая оспореният акт отговаря на целта на закона - да се въздейства на
наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да
не извършва други дисциплинарни нарушения, както и възпитателно и превантивно
върху останалите служители, за да се постигне обществена обстановка, в която да
не се създават предпоставки за уронване престижа на МВР, чиито служители
изначално са призвани да спазват закона и да дават пример с поведението си на
останалите граждани.
Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение, а оспореният акт – потвърден.
С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока
искане от ответника, съответно наличните по делото доказателства и списъци за
разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, както и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, броя съдебни заседания, начин на представяне на правната защита, на
ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за разпит на
свидетел в размер на 50 лв. и определено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, І състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 512/ 12.02.2019 г. от
П.В.Д., ЕГН **********, служител в ГПУ – Каварна, подадена чрез адв. В.С., ВАК,
срещу Заповед № 3282з - 290/ 28.01.2019 г. на Директора на ГД „Гранична
полиция“, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване
на служебното правоотношение на държавен служител в Главна дирекция „Гранична
полиция“ - младши експерт П.В.Д. – командир на отделение в група „Охрана на
държавната граница“ от Гранично полицейско управление – Каварна към Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Бургас при Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР.
ОСЪЖДА П.В.Д., ЕГН **********,*** да заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева)
съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: