Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 519
гр. Пловдив, 08.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на десети март, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 469/2020г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на
жалба, подадена от Н.К.Д., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 36-
0000608 от 16.12.2019г., издадено от А.В.Г.-
**при ОО „АА”- Пловдив / с настоящо наименование Регионална дирекция
„Автомобилна администрация”- Пловдив/, с което за нарушаване състава на чл. 92,
ал. 5 ЗАвПр, на Н.К.Д., ЕГН **********, на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвПр му е
наложена глоба в размер от 200 /двеста / лв.
В жалбата и писменото
допълнение към нея се навеждат конкретни съображения в насока незаконосъобразност
на атакувано наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени нарушения, водещи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Възразява се срещу материалната и
персонална компетентност на А.В.Г. да издава наказателни постановления за
извършени нарушения по мисъла на ЗАвПр. Акцентира се върху факта, че както в
АУАН, така и в НП отговорността на жалбоподателя е ангажирана не в качеството
му на извършител, а за допустителство. Съобразно чл. 10 ЗАНН, допустителите
следва да бъдат наказани само в предвидените от закона случаи, като е видно, че
процесният не е такъв. Изтъква се, че отговорността на жалбоподателя е
ангажирана след изтичането на предвидената в закона давност за преследване на
нарушението. Възразява се и срещу неправилно предоставена правна квалификация
на процесното нарушение. Същото е следвало да бъде подведно под нормата на чл.
100, ал. 1, т. 1, п.р 2 ЗДвП, а не чл. 92, ал. 5 ЗАвПр. Предвид изложеното, се
моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост,
като в полза на жалбоподателя бъдат присъдени и сторените в рамките на
производството разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, изпраща упълномощен
процесуален представител в лицето на адв. А.. Поддържа се така депозираната жалба и допълнението към
нея. Излага се становище по съществото на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е писмено
становище по същество на спора. Оспорва се жалбата, като се моли атакуваното
наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на атакуваното НП (
същото е получено на 13.01.2020г., а жалбата е входирана на 17.01.2020г.),
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила и
материалния закон:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН досежно съдържанието и по- конкретно на изискванията,
разписани в чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал.
1, т. 6 ЗАНН. Съображенията за това са следните:
В АУАН и НП е описана следната
фактическа обстановка: на 28.11.2019г., около 16.00ч. в гр. Пловдив, бул.
„България” № 115А до магазин „Лидъл”, като **автомобил рег. № **, извършващ
превоз на пътници с пътен лист № 000075/ 28.11.2019г. от пътна книжка сер. МА №
470, заведена на 18.06.2019г., приведен в работен вид с открит знак „такси”,
без табела „не работи” и включен ел. апарат с фискална памет, жалбоподателят Д.
допуска следното нарушение:
представя влязло в сила наказателно постановление № 36- 0000468, връчено на
13.10.2015г., издадено от органи на ИА „АА”- ОО”АА”- Пловдив, вместо контролен
талон към СУМПС № *********, от което е видно, че е изтекъл срок повече от един
месец от влизането му в сила.
Преди да се пристъпи към
обсъждане процедурните аспекти на казуса, то съдът счита за нужно да посочи, че
в така съставения АУАН, като нарушена е посочена нормата на „чл. 92, ал. 5
ЗАвПр от 17.09.1999г. на МТИТС”. Предвид това, за целите на настоящото
изложение, съдът приема, че актосъставителят е имал предвид да посочи
единствено чл. 92, ал. 5 от ЗАвПр, но не и някоя от приетите въз основа на него
наредби (които се приемат от Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията).
По същество: При така възприетата в АУАН и НП фактическа
обстановка, то е напълно неизяснено дали наказващият орган приема, че
жалбоподателят е допуснал извършването или сам е извършил процесното нарушение.
Тази неяснота произтича от факта, че в обстоятелствената част на НП, при
описание на нарушението изрично е посочено, че нарушителят „допуска следното
нарушение...”. Допустителството и извършителството са две съвършено различни
проявни форми на поведение. Допустителството представлява непопречване да бъде
извършено административно нарушение от друго лице, различно от допустителя, а
извършителството е свързано с личното реализиране на съставомерните белези на
конкретно нарушение. Предвид това, осъществяването на допустителството може да
предхожда или съпътства самото извършване на административно нарушение. При
всяко положение обаче, след като административният орган приема, че е налице
допустителство, то следва ясно и недвусмислено да посочи в какво се изразява то
( с какви действия или бездействие е осъществено). Коментирането на
обстоятелството налице ли е допустителство, неизбежно налага и необходимостта
да се посочи, че съобразно нормата на чл. 10 ЗАНН, допустителите се наказват
само в случаите изрично предвидени в закона.
В тази връзка, то прочитът на посочената
за нарушена норма- чл. 92, ал. 5 ЗАвПр, налага разбирането, че същата не
съдържа в себе си правило за поведение. Цитираният текст единствено възвежда
принципното положение, че наказателното постановление, както и решението или
определението на съда при обжалване заместват контролния талон към
свидетелството за управление, за срок до един месец от влизането им в сила.
Сама по себе си нормата на чл. 92, ал. 5 ЗАвПр не вменява задължение на
водачите на МПС ( били те и за таксиметров превоз на пътници), да носят у себе
си контролен талон към СУМПС. Такова задължение действително е налице за водача
на МПС, но то следва не пряко от нормата на чл. 92, ал. 5 от ЗАвПр, а от
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, задължаваща водачите при
управление да носят контролния талон към СУМПС. В този смисъл, посочването като
нарушена, единствено на нормата на чл. 92, ал. 5 от ЗАвПр, не представлява
пълна и годна правна квалификация на едно нарушение ( в този смисъл Решение № 2239 от 24.10.2013 г. по н. д. № 2497/2013 г.
на XXIV състав на Административен съд – Пловдив).
В тази връзка, то следва да се посочи, че дори
актосъставителят и наказващият орган да бяха предоставили пълна и коректна
правна квалификация, то съставът на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП може да бъде
реализиран единствено чрез извършителство, а не чрез допустителство.
Доколкото установените пропуски в
съдържанието на АУАН и НП се явяват съществени и винаги водят до необходимост
от отмяна на атакуваното наказателно постановление, то безпредметно е по-
нататъшното обсъждане на казуса, включително и досежно обстоятелството
съставлява ли процесното нарушение маловажен случай.
Предвид гореизложеното,
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено
в своята цялост.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по
реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният
акт е отменен. Процесният случай е именно такъв, предвид което и съобразно
изхода по делото, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Н.К.Д. сума в размер от 300 лв., представляваща
сторени от последния разноски за процесуално представителство ( за същите е
представен и оправдателен документ- л. 4 от съд. пр.).
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36- 0000608 от 16.12.2019г.,
издадено от А.В.Г.- **при ОО „АА”-
Пловдив / с настоящо наименование РД „Автомобилна администрация”/, с което за
нарушаване състава на чл. 92, ал. 5 ЗАвПр, на Н.К.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 105, ал. 1 ЗАвПр му е наложена глоба в размер от 200 / двеста /
лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, да
заплати на Н.К.Д., ЕГН ********** сума в размер от 300 / триста / лева, представляваща
сторени от последния разноски за процесуално представителство в рамките на
настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.