№ 4446
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110210332 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба на MEMO ЛОГ ЕООД с ЕИК *********, със законен представител Г.П.Ц. със
седалище и адрес на управление: 1463 област София (столица) община Столична гр. София
р-н Триадица ПОРТО ЛАГОС 7-9, вх. Б, ап. ОФИС 5, чрез адвокат И. против Електронен
фиш № ********** от 03.06.2021г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ
- София, с който на въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 1 и ал. 2 т. 3 от същия закон е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Въззивникът счита обжалвания ел. фиш за незаконосъобразен, издаден в
противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и
в разрез със закона. Твърди, че има налице сключен договор с Диджитол Смарт
Инфраструктура и монтирано бордово устройство, налице са предпоставките на чл.28 от
ЗАНН за квалифициране на нарушението като маловажно, не ставало ясно защо
нарушителят се счита за извършител на деянието, прави възражения за мястото на
извършване на нарушението и неговото описание, излага аргументи за липса на вина у
наказаното дружество и не може да се заплаща освен имуществена санкция и такса за
ползване на пътя. Моли ЕФ да бъде отменен, претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. С., който пледира за
отмяна на ЕФ по аргументи, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна – АПИ, Национално ТОЛ управление, не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
1
приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.06.2021Г., в 00:50 часа, ППС ВЛЕКАЧ МЕРЦЕДЕС АКТРОС,
регистрационен номер СВ****СА, с технически допустима максимална маса 18000, брой
оси 2, екологична категория ЕВРО 6С. в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44000, собственост на жалбоподателя, се
движело в Столична община, по път А-6 км 50+427, п.в. Илиянци с посока намаляващ
километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство № 10182, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-6 км 50+427.
За извършеното нарушение срещу въззивното дружество като собственик на
регистрираното ППС бил издаден обжалвания електронен фиш № ********** от
03.06.2021г.
Товарен автомобил с per. номер СВ****СА - влекач, бил създаден в системата за
електронно събиране на пътни такси в Р. България на 23.1 1.2020 г. в 14:37:51, като
собственик/ползвател на процесното ППС е дружеството MEMO ЛОГ ЕООД. Към
процесното ППС било асоциирано бордово устройство № 030538581915 – съгласно
изискана справка от ДИДЖИ ТОЛ ИНФРАСТРУКТУРА АД. Видноот данните на
изпълнителя по сключения догово за заплащане на пътни такси причината за нарушението
било изключено или неправилно включено Бордово устройство, като данните в системата
показвали, че устройството е изключено поради изтощена батерия на 03.06.2021 в 00:50:52
ч., когато е констатирано. Устройствто е било включено в 01.20 часа на 06.03 2021 г. Видно
от същата справка на лист 21 от делото, бордовото устройство е проектирано при
разреждане на батерията да издава звуков и светлинен сигнал, светодиодите за техническия
и договорния статус издават предупреждение към водача на ППС и на екрана се изписва
съобщение „Свържете към захранването“, за да може водача на превозното средство да
предприеме съответните действия, който видно от изключването на устройството не са
предприети.
Съгласно справка от АПИ, лист 24, се представя карта и извлечение от
Електронната система, от които са видни местоположението на участък от път А-6
(автомагистрала „Европа“), отсечка км. 50+427 метра, с посока намаляващ километър,
където е разположено техническо устройство № 10182. Техническото устройство № 10182
представлява стационарна контролна точка (СКТ) и по-точно автоматично устройство за
записване на пътния трафик (АУЗПТ). То е разположено на метална рамка, неподвижно
монтирана над път А-6 (автомагистрала „Европа“) км. 50+427 метра, попадащо на
територията на гр. София, Столична община. Път А-6 и по-конкретно отсечката, в която
2
попада км. 50+427 метра е въведена в експлоатация и за този път и отсечка са дължими тол
такси, видно от: Решение № 680 на МС от 21.09.2022 г. за приемане на Списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, и за
отмяна на Решение № 101 на Министерския съвет от 2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса и
Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища,
за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. В този смисъл възраженията в
жалбата за порок досежно посоченото място на нарушението и липсата на задължение за
заплащане на пътни такси са неоснователни.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и
допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – договор за
електронно събиране на пътни такси, справки от АПИ и ТОЛ ПАС, разпечатка за работа на
бордово устройство и други, които преценени в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади
за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство,
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от
електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от
изготвения доклад, плащане не е постъпило за движение по пътя, за който се събират
съответните такси.
Поради какви обстоятелства такса не е заплатена, е вън от обективната
съставомерност на нарушението, което не е за несключване на договор с дружество,
осигуряващо плащане на съответните пътни такси, а за тяхното неплащане, с което е и
осъществен съставът на вмененото нарушение. Отговорността на жалбоподателя е
обективна и очевидно установените бездействия на водача, на когото собственикът е
предоставел товарния автомобил, да включи в захранването устройството, отчитащо
движението на автомобила, не са основание за отпадане на отговорността на
санкционираното дружество.
Доказателствената съвкупност е непротиворечива и по-подробно обсъждане не
се налага.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на
издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на
наказателното постановление направи следните правни изводи:
3
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на
атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на дружеството въззивник е
ангажирана с издаването на ел. фиш по реда на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП за нарушение на 102
ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179 ал. 3б, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е
наложена предвидената чл. 187а ал. 2, т.3 от ЗДвП санкция за юридически лица.
Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДВП собственикът е длъжен да не допуска движението
на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
Според чл.179, ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се
наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Според чл.10б, ал.3 тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането
й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. В случая процесното ППС отговаря на тези характеристики и е
дължано заплащането на ТОЛ такса.
Според чл.10, ал.1, т.2 за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
4
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък.
Съгласно чл.187а, ал.2, т.3 ако собственикът на пътното превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага
имуществена санкция, както следва … по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.
Видно от събраните по делото материали и изложената от съда фактическа
обстановка, на посоченото в ЕФ дата, място и час ППС ВЛЕКАЧ МЕРЦЕДЕС АКТРОС,
регистрационен номер СВ****СА, с технически допустима максимална маса 18000, брой
оси 2, екологична категория ЕВРО 6С. в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 44000, собственост на жалбоподателя се
е движел по път, за който не е заплатена изискуемата такса, с което е осъществен съставът
на административно нарушение. Субективният елемент на нарушението не следва да бъде
обсъждан, доколкото отговорността на ЮЛ е обективна.
Въпреки констатацията на съда, че нарушението е извършено, ЕФ следва да
бъде отменен по следните съображения:
Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на жалбоподателя
нарушение АПИ, Национално ТОЛ управление няма процесуална възможност да издава
електронни фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в
ЗАНН. Процедурата за санкциониране на нарушенията на чл.179, ал.3б от ЗДвП е
предвидена в чл.189е, ал.1 и сл. от същия закон и повелява съставянето на АУАН - актовете
за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а
съобразно тяхната компетентност, като ал.12 на същия член предвижда и издаване на НП.
Отклонението от тази обща и развита в ЗАНН процедура по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицата са изрично предвидени в закон и
само при изрично очертана ясна възможност за нейното дерогиране е възможно този вид
юридическа отговорност да се търси по друг ред, включително и облекчен такъв, чрез
издаване на електронен фиш. В случая съдът констатира, че законодателят не е предвидил
такъв ред и следователно, издавайки електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от
ЗДвП, а не АУАН и респективно наказателно постановление, е допуснато съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяна на атакувания санкционен акт.
Въззиваемата страна твърди ЕФ да е издаден на основание чл.189ж, ал.1 от ЗДвП,
който обаче действително предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни
такси, да се санкционират чрез диференцирана процедура, а именно чрез издаване на ЕФ.
Текстът на разпоредбата обаче предвижда, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
5
санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни
за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура".
Няма спор, че именно това е разпоредбата, която предвижда отклонение от общото
правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на
АУАН и НП. В случая обаче законодателят е предвидил възможност да се издава ЕФ за
нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за такова по чл.179, ал.3б от ЗДвП. По въпроса
за възможността за прилагане на тази облекчена процедура по налагане на санкция липсва
трайно установена практика както на съответната касационна инстанция на Софийски
районен съд – АССГ, така и на СРС. Видно от постановяваните в страната решения по
идентични казуси, административните съдилища възприемат различно становище, като само
в малка част от тях са излагани мотиви за възможността нарушения, различни от тези по
чл.179, ал.3 от ЗДвП, да се санкционират с ЕФ. Така например в Решение № 687 от
19.10.2022 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 758/2022 г. е възприета тезата, че липсва
правно предвидена възможност за санкциониране на нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП с
издаване на ЕФ. Така този състав на касационната инстанция е приел, че от систематичното
тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя извод, че неправилно на дружеството е
ангажирана отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като е издаден електронен фиш при
условията на чл. 189ж ЗДвП. Административните съдии посочват, че съгласно ал. 1 на чл.
189ж ЗДвП електронен фиш може да се издаде /правна възможност за наказващия орган/,
когато се установи нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП. За нарушения като процесното – по чл.
179, ал. 3б ЗДвП, ЕФ не се издава. Посочва се, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б ЗДвП
имат различно съдържание. С първата се предвижда наказание за водач, който управлява
ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за собственик на ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП. Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и
предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за
осъществяването на които се налагат тези наказания – незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от
ЗП /чл. 179, ал. 3 ЗДвП/ и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Предвид това касационната инстанция е приела, че за извършеното от касатора нарушение
по чл. 179, ал. 3б ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ. Приложение съдиите приемат, че
следва да намерят разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено
административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличието на
6
предпоставките за това, като в конкретния случай е допуснатото процесуално нарушение,
което е съществено, тъй като се ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, вкл. да
възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи доказателства в
подкрепа на своите твърдения. Установените непълнота и неяснота на правната уредба
относно издаването на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не могат да бъдат санирани
по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, приема този състав на
касационната инстанция. В този смисъл и Решение № 96 от 21.04.2023 г. на АдмС - Видин
по к. а. н. д. № 101/2023 г., включително и Решение №4438 от 05.07.2023г. на
Административен съд - София град 13ти касационен състав, по КНАХД 3117 по описа за
2023г. и други.
Обратната теза е застъпена в Решение № 1352 от 26.10.2022 г. на АдмС - Варна по к.
а. н. д. № 2035/2022 г., където е възприето становището, че няма пречка да бъде издаден ЕФ
за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и подобен извод се намирал в противоречие с
правилното приложение на материалния закон. Такава правна възможност според този
касационен състав била предвидена в разпоредбите на чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 от
ЗДвП, които освен за нарушението по чл. 179, ал. 3 позволяват издаване на електронен фиш
и за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Неправилно според административните съдии
в случая въззивният съд не е приложил тези разпоредби считайки, че по този начин би се
стигнало до недопустимо за административно-наказателното право разширително тълкуване
на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП – наличието на ясно изразена в разпоредбите на
чл. 167а, ал. 4 и чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП законодателна воля за издаване на електронен фиш
включително за нарушения по чл. 179, ал. 3б, предполагало прилагане на систематичното
тълкуване сочещо по недвусмислен начин, че редът по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е приложим и
за нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав на СРС не споделя това тълкуване и правни изводи на
административен съд гр. Варна по изложени вече мотиви, като намира, че подобно
разрешение е в разрез с формалната процедура по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицата, правната сигурност и предвидимост.
На първо място следва да се посочи, че чл. 167а, ал.4 от ЗДвП не е правна норма с
административнонаказателен процесуален характер, систематически се намира в Глава пета
на ЗДвП - Права и задължения на службите за контрол и надзор на пазара и не урежда редът
за санкциониране на установените нарушения. Цитираната разпоредба единствено
предвижда задължение за Агенция "Пътна инфраструктура" да създава и поддържа
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните
фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Правилата за изграждане и функциониране на
информационната система се приемат с решение на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура". В информационната система могат да се съхраняват и съставени, но
невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения,
актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен
7
документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. По никакъв начин не може да
се изведе волята на законодателя, че същият е желал да предостави на АПИ и национално
ТОЛ управление на този етап на развитие на законодателството право да издава ЕФ за
нарушения по чл.179, ал.3а-3в. Редът за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицата е уреден едва в глава седма и именно там систематически се
съдържат както съставите на административни нарушения, санкциите, така и редът за
реализиране на този вид юридическа отговорност. Действително в чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е
предвидено, че по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, но тази норма също не предвижда изрично
възможността да бъде ползвана на този етап от редакцията на ЗДвП облекчената процедура
за налагане на санкция с ЕФ за нарушение като процесното. Разпоредбата единствено
предвижда влизането в сила на вече издадени ЕФ, а не редът за тяхното издаване и
нарушенията, които могат да се санкционират с тях. Недопустимо е да се приеме, че
имплицитно законодателят е предвидил възможност за издаване на ЕФ и за процесното
нарушение при положение, че единствената норма, която урежда такава възможност е
чл.189, ал.1 от ЗДвП и там такава процедура не е предвидена. Разширително тълкуване на
този вид разпоредби е недопустим във вреда на санкционираните субекти, което е основен
принцип в правото. Следва да се има и предвид, че цитираните две разпоредби са също
толкова непрецизни, колкото и чл.189ж, ал.1, доколкото се предвижда Агенция "Пътна
инфраструктура" да създава и поддържа информационна система, в която се издават и
съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в
(167а, ал.4 от ЗДвП), но същевременно чл.189ж, ал.7 от ЗДвП не предвижда изобщо влизане
в сила на ЕФ за нарушения на 179, ал. 3в, което е още един аргумент да се приеме, че за
нарушения различни от изрично предвидените в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП на този етап не е
предвидена възможност за издаване на ЕФ.
Отделно от това следва да се има предвид, че и четирите анализирани разпоредби –
чл.179, ал.3б, чл.189ж, ал.1, чл.189ж, ал.7 и чл.167а, ал.4 са обнародвани в един и същи брой
на ДВ - бр. 105 от 2018 г, като три от тях влизат в сила на 01.01.2019г., а за чл.179, ал.3б е
предвиден vacatio legis до 16.08.2019г. Не може еднозначно да се приеме, че при положение,
че и четирите разпоредби са обнародвани в един брой на ДВ е налице законодателен
пропуск при определяне на нарушенията, за които може да се издаде ЕФ при положение, че
съставите на тези нарушения са създадени заедно с приемането и на разпоредбата,
предвиждаща издаване на ЕФ само за някои от тях.
Прави впечатление и изключително непрецизната законодателна техника на добавяне
на нови алинеи в чл.179, която е в пълен разрез и осъществена в противоречие и незачитане
на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане. Съгласно чл. 51, т.1 и т.2
от Указа за прилагане на ЗНА се предвижда, че новите разпоредби, с които се допълва
нормативен акт, се включват в него, както следва: в края на акта, преди допълнителните
разпоредби, ако се касае за нов дял на акта, който в неговата структура е най-голямото му
подразделение и предметът на уредбата не налага друго систематично място или на
8
съответното систематично място в структурата на акта, ако се касае за други негови
подразделения, който последен подход правилно е избран от законодателя. Съгласно чл.52,
ал.2 и ал.3 от Указа обаче новият или новите членове, поставени на съответно систематично
място в акта, получават номера на члена, след който се намират. Към номера се поставя
поредна малка буква от азбуката. При последващи допълнения, систематичното място на
които е между членове с такова обозначение, към обозначението на предходния член се
прибавя малка арабска цифра горе вдясно от буквата. При допълване на чл.179 от ЗДвП не е
спазена ал.3 на цитираната разпоредба, който предвижда, че когато членът се допълва с нови
алинеи, точки или букви, те се поставят след наличните алинеи, точки или букви. Ако това
затруднява тълкуването на текста, новите подразделения се поставят на съответното място,
а тези, които са след тях, се преномерират. В случая е следвало или да се обособят съставите
на административни нарушения в алинеи след вече съществуващите, или да се добавят след
ал.3, както е и сторено, но да се номерират като ал.4 и сл., а съществуващите да се
преномерират, а не да се добавят букви към номера, както неправилно е постъпено в
настоящия случай. Законодателната непрецизност довежда до още по-голяма неяснота при
правоприлагането, която неяснота обаче не може да се тълкува в ущърб на
административнонаказателно отговорните лица. Без съмнение обаче съставите на
административни нарушения по чл.179, ал.3а до ал.3в не са част от алинея трета, а са
отделни алинеи, независимо от неправилното им номериране, не могат да бъдат приети за
точки на алинея трета и респективно не могат да бъдат обхванати от приложното поле на
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, който е единствената разпоредба, уреждаща възможността
нарушения да бъдат санкционирани чрез издаване на ЕФ. Незачитането на предвидения в
ЗНА и Указа за прилагането му уреден ред за строеж на нормативните актове е довел до
непрецизно формулиране и обозначаване на релевантните разпоредби, които макар и
създадени в разрез с установените правила за нормотворчество, са достатъчно ясни, както е
пределно ясен и чл.189ж, ал.1, непредвиждащ издаване на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б
от ЗДвП.
Не намира приложение и чл.189, ал.4, който урежда издаване на ЕФ за всички
нарушения на ЗДвП, заснети с автоматизирано техническо средство или система, за което не
е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки. В случая чл.189ж, ал.1 е специален и предвижда издаването
на ЕФ, заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, какъвто е и настоящият
случай. В този смисъл липсва предвидена от законодателя възможност нарушение по чл.179,
ал.3б да се санкционира с ЕФ. Евентуални пропуски на законодателя не са основание за
прилагане на закон по аналогия или разширително тълкуване в разрез с правилата на ЗНА и
чл.46 от същия.
Процедурата, уредена в чл. 189е, отново обнародван в ДВ брой 105 от 2018
г., в сила от 1.01.2019г, обхваща и деянията, които се наказват по реда на чл. 179
ал.3б от ЗДвП и предвижда за нарушението да се състави акт за установяване на
административно нарушение, какъвто не е настоящият случай. При положение, че с един и
9
същи закон за изменение и допълнение на ЗДвП са приети всички коментирани изменения е
нелогично да се твърди, че избраният законодателен подход да позволи издаването на ЕФ
само за нарушения на чл.179, ал.3 е плод на объркване, недоглеждане или друга ирелевантна
причина. Тълкуване би се налагало ако нямаше изобщо предвиден ред за санкциониране на
нововъзникналите състави на административни нарушения, но доколкото такъв е изрично и
подробно предвиден в чл.189е от ЗДвП още с приемането на ЗИД ЗДвП, не се касае нито за
пропуск, нито за празнота и следва да се съблюдава именно този ред за санкциониране на
нарушенията, а не да се търси аналогия по недопустим в правния мир ред и начин.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш
следва да бъде отменен като издаден при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
С оглед изхода на делото претенцията на въззивника за присъждане на разноски
се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът намира за основателно и на
въззивника следва да се присъди сумата от 660 лева с включено ДДС, за чието уговаряне и
заплащане са представени доказателства.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** от 03.06.2021г., издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на MEMO ЛОГ ЕООД с ЕИК
130921171за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 1 и ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София ДА ЗАПЛАТИ
на MEMO ЛОГ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 660 лева, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд –
гр. София в 14 дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10