№ 26016
гр. София, 16.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20231110110599 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
16.06.2025 г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
16.06.2025г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №10599 по описа за
2023г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.130 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Ц. П., чрез адв.Ч. Д. от САК, срещу Д. С.
П., с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответника , че
ищецът е собственик на основание чл.79 ЗС на останалата ½ ид.ч. от недвижим имот /
различна от придобитата от него ½ ид.ч. след прекратяване на СИО/ съгласно Схема № 15-
100817-30.01.2023 г. на СККГ – гр.София по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
4/09.03.2016г. на Изп. директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, от 17.11.2017 г., с адрес на имота:
гр......, находящ се в сграда с идентификатор ...., с предназначение: жилищна сграда –
1
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ......, с предназначение на
недвижимия имот: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със
смесено предназначение, с площ 45,48 кв.м.; с прилежащи части: избено помещение .., с
площ 1,56 кв.м. и 0,935 % ид.ч. от общите части на сградата; при съседи на същия етаж:
........ под обекта: ..., над обекта: .....20.
В исковата молба е изложено, че на 25.04.1976г. между ищцата и Д. С. П. е бил
сключен граждански брак. С Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти на 16.05.1991 г. Д. С. П. е придобил в режим на СИО
горепосочения ведомствен, собственост на ... недвижим имот. С Решение №III-2-60/2010 от
11.01.2010г. по гр.д. №4301/2008г. на СРС, влязло в законна сила на 24.02.2010г., бракът
между ищцата и Д. С. П. е бил прекратен. При прекратяване на брака ищцата станала
собственик на ½ ид.ч. от имота. Твърди се, че, считано от 24.02.2010г. до датата на подаване
на исковата молба в съда, ищцата е владеела като собствен и ползвала процесния недвижим
имот несъмнено, непрекъснато, явно и необезпокоявано, като е заплащала всички данъци и
такси, както и битовите и текущи разходи за имота / ток, вода и разходи за общи части/.
Поддържа, че Д. С. П. се е дезинтересирал от имот, като е оставил по свое съгласие
процесния имот в изключително владение на ищцата. Въз основа на осъществено
добросъвестно давностно владение ищцата е придобила останалата ½ ид.ч. от процесния
имот, която е била собственост на бившия й съпруг, като в условията на евентуалност моли
да бъде призната за собственик на процесната идеална част въз основа на 10-годишно
давностно владение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК И. Н. М., като управител на незаетото наследство на Д. С. П.,
починал на 22.04.2023 г., от страна на живеещия в чужбина наследник по закон П. К. Й.,
подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим. Не оспорва, че
имотът е бил придобит по време на брака на ищцата с Д. С. П., респ. – че бракът между тях е
бил надлежно прекратен. Оспорва твърденията на ищцата, че след развода между нея и Д.
С. П. не е извършвана делба касателно процесния имот. Посочва, че с Решение от
23.03.2020 г., постановено по гр.д. № 65922/2017 г. на СРС, 144 състав, е допусната делба
между Р. Ц. П. и Д. С. П. на недвижими имоти, сред които и процесният с идентификатор
.....17 при квоти от по ½ ид.ч. за всеки един от тях. Делбата е допусната при квота от по ½
ид.ч. за всеки съделител, като решението е влязло в сила на 17.06.2020г. Намира, че
въпросът за собствеността на процесния имот е разрешен със силата на пресъдено нещо и за
ищеца не съществува правен интерес от повдигане на нов съдебен спор за правото на
собственост за същия имот между същите страни. Твърди, че притежаваната приживе от Д.
С. П. ½ ид.ч. от имота е предмет на изпълнение по изп.д. № ..... по описа на ЧСИ ..... в
КЧСИ, район на действие: СГС, по което ищцата е трето незадължено лице, с оглед което
ищцата може да защити правата си по реда на чл.435, ал.3 ГПК, а не с иска по чл. 79 ЗС.
Ооспорва иска и като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението, че от 2010г. до
настоящия момент ищцата владее необезпокоявано целия имот за себе си и че Д. С. П. се е
дезинтересирал от имуществото след прекратяване на брака им. Сочи, че не се твърдят
2
никакви други конкретни действия на ищцата извън заплащането на данъчните и режийните
разноски за имота, които да манифестират владение на имота за периода, указан в исковата
молба. Сочи, че в предявената през 2017г. искова молба от Р. Ц. П. по гр.д. № 65922/2017 г.
на СРС, 144 състав, ищцата е заявила пред съда, че притежава процесния имот в
съсобственост с бившия си съпруг – Д. С. П.. Поддържа, че с предявяване на исковата молба,
по която е било образувано делбеното дело, давността е била прекъсната, като след
приключване на делото е почнала да тече нова давност и същата не е изтекла към настоящия
момент. Моли за прекратяване на настоящото производство, евентуално – за отхвърляне на
иска като неоснователен. Моли за присъждане на разноски.
С Определение 31270/07.09.2023г. производството по делото е прекратено на осн.
чл.129, ал.3 от ГПК, поради това, че ищецът не излага твърдения относно действията, с
които е манифестирала спрямо ответника промяна на намерението си за своене на имота. С
определение 14010/21.11.2023г. по в.ч.гр.д. 10754/2023г. на СГС, VI- 4 състав, докладчик с-я
Н. Ч., е отменен горния съд. акт, като е прието, че при изначално установено владение от
ищцата върху ид.ч. на съсобственика не следва да се установяват действия относно промяна
на намерението за своене и не представлява нередовност на иска.
Правните изводи на съда са следните:
Делото е образувано на 28.02.2023г. ИМ за делба на имоти, вкл. процесния, е подадена
на 18.09.2017г. Решение по първа фаза на делбата е влязло в законна сила по отношение на
проц. имот на 17.06.2020г., с което е признато, че квотите в общата съсобственост за проц.
апартамент между двамата бивши съпрузи са равни. В първа фаза на делбата е допустимо
предявяване на спорове, които са установителни по своя характер и са свързани с правата,
чиято съсобственост се прекратява в делбения процес. След като решението за допускане на
делба влезе в законна сила, то придобива сила на пресъдено нещо и въпросите, разрешени с
него относно страните, имотите и частите на всеки съделител, не може да бъдат
пререшавани. Съобразно тР.та практика на ВКС влязлото в законна сила решение за
допускане на делба е проц. пречка участвалите съделители да предявят нов иск за
собственост за вече поделен имот, с оглед формираната СПН на делбеното решение, освен
при наличие на нови правопораждащи/ правопроменящи факти. В случая е предявен
установителен иск за собственост между бивши съпрузи за недвижим имот- СИО, като не се
конкретизират действията, чрез които е променено намерението за своене от ищцовата
бивша съпруга. Установява се и че е било налице висящо делбено производство между
същите страни, като е постановено решение по първа фаза на съд. делба между страните,
вкл. за проц. ап....... Навежат се твърдения за упражнявано владение от имота, считано от
прекратяване на СИО между страните от 24.02.2010г. до дата на подаване на ИМ. С оглед на
това производството по делото е проц. недопустимо, като не може да се установява в
настоящото съд. производство, че ищцата притежава различна квота от тази, посочена във
влязлото в законна сила делбеното решение. В случая не може и да става въпрос за
последващи делбеното производство правопораждащи/ правопроменящи факти, с оглед дата
на постановеното решение по съд. делба и влизането в законна сила и датата на подаване на
3
ИМ. Горното е установимо още в началната фаза на съд. процес и поради това
производството по делото следва да бъде прекратено.
Видно от приложените към ОИМ писмени доказателства е, че е образувано изп.
производство срещу ответната страна за обезпечаване вземане по банков кредит, като е
наложена на 03.04.2017г. възбрана върху съсобствения имот. С оглед на горното следва да се
споделят изложените в ОИМ възражения, че приложима се явява разпоредбата на чл.435,
ал.4 от ГПК и спец ред за защита правата на трети лица при принудително изпълнение.
Не се установяват сторени разноски от отв. страна и такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, на осн. чл.130, вр. чл.126 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. №55256/28.02.2023г., от Р. Ц. П., по която е образувано
гр.д. №10599/2023г. по описа на СРС, 165 граждански състав, като процесуално
недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването
му на ищеца.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4