Р Е Ш Е Н И Е №
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Шумен , 24.07.2020
г.
Административен
съд –Шумен, в публично
съдебно заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА БОРИСОВА
при секретаря Иванка Велчева
като разгледа докладваното от съдия Борисова Административно дело № 112/ 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.162 ал.2 т.8 и т.9 и чл.166 от ДОПК,
във връзка с чл.27 ал.3 и 4 от ЗПЗП, във връзка с чл.18 ал. 4, буква
"в" от Наредба 11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на
мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007- 2013г.
Образувано е по жалба на М.А.Р. с
ЕГН:********** ***, чрез пълномощник адвокат Р.Т.при ШАК, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/9272 +13 от 20.09.2018г. на Зам.Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ град София, с който на земеделския стопанин е установено публично
държавно вземане в размер на 12486,37лв., представляващо изплатена субсидия по
мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампании
2012, 2013, 2014 и 2015 година, ведно с лихва за периода, изминал от посочения
в акта срок за възстановяване и датата или на плащане от страна на бенефициера
или на прихващане от бъдещи вземания от страна на РА. В жалбата са изложени подробни съображения
досежно незаконосъобразността на обжалвания административен акт,поради
постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в
несъответствие с целта на закона.Твърди се, че при постановяване на Акт за прекратяване
на агроекологичен ангажимент не било взето под внимание прекратяването на
наемното правоотношение относно предоставени за ползване имоти общинска
собственост, както и невъзможността да се подаде Заявление за плащане за 2016г.
без валиден договор за наем. Релевира се и довод за нищожност на обжалвания АУПДВ
поради издаването му от некомпетентен административен орган,с оглед
ненадлежното упълномощаване на органа,издал акта. По
изложените съображения се отправя искане за отмяна на оспорения Акт за установяване на
публично държавно вземане и
присъждане на направените по делото разноски,съобразно представения
списък на разноските. В
открито съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с процесуалния си
представител, като поддържа жалбата си и сочи доказателства.Подробни
съображения по съществото на спора излага и в представени по делото писмени
бележки.
Ответникът по жалбата– Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/- София,
представляван от юрисконсулт Т.с., се явява в открито съдебно заседание и оспорва
жалбата като неоснователна.Релевира довод,че
обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен
орган,без да са били допуснати твърдените от оспорващия съществени процесуални
нарушения,в законоустановената форма,след изясняване на относимите към спора
факти и обстоятелства,при наличие на визираните в акта материалноправни
предпоставки и в съответствие с целта на закона.В тази връзка и по изложените
съображения отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски,съобразно
представения списък на разноските.В условията на евентуалност и при уважаване
на жалбата, прави възражение за прекомерност на възнаграждението за
адвокат на насрещната страна. Подробни съображения
по съществото на спора доразвива и в представени по делото писмени бележки.
Шуменският административен съд, след
като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е налице спор по делото, че
жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин, по смисъла на чл.4
параграф 1 буква "а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в интегрираната
система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН)
193197 и за кампания 2012г. подал заявление до Държавен фонд „Земеделие“
Разплащателна агенция на 17.04.2012г. и 23-24.04.2012г. (л.97 и 110 от
А.д.№340/2018г. на ШАдмС), с което заявил за подпомагане по схемите и мерките
за директни плащания: „Агроекологични плащания“ мярка 214 в направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“,
„Схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с
производството“; „Схема за единно плащане на площ“ и „Схема за национални
доплащания на хектар земеделска земя“. Одобрено било участието на жалбоподателя
по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007- 2013 г., с
направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност (ВПС-1)", видно от Уведомително писмо с
изх.№01-6500/10085 от 21.09.2012г., като били одобрени общо 56,12ха затревени
площи в четири парцела с ЕККАТЕ 56770, за които бил поет пет годишен ангажимент
за извършване на агроекологични дейности. Заявления за подпомагане били
подавани и през следващите 2013, 2014, и 2015г. По заявленията на земеделския
стопанин били изплатени суми по мярка 214, както следва: през първата година от
ангажимента- за заявление с УИН: 27/150512/59812 за кампания 2012г.– 16573,68
лв.; през втората година от ангажимента- за заявление с УИН: 27/080513/67245 за
кампания 2013г.– 15286,06лв.; през третата година от ангажимента- за заявление
с УИН: 27/310514/75815 за кампания 2014г.– 15286,06лв.; през четвърта година от
ангажимента- за заявление с УИН: 27/070715/83587 за кампания 2015г. –
15286,06лв. /Справка за плащания на стр.487-491 и писмо с изх.№01-6500/0272 от
06.07.2018г. от РА/. Общата изплатена сума по направление "Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)",
представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през
годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, била в размер на
62 431,86лв.
С Уведомително писмо за прекратяване
на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007- 2013 г.
с изх. № 01-6500/9272#2 от 30.03.2017г., издадено от Заместник Изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие"– Разплащателна агенция, гр. София /л.438
от делото/, връчено на 12.04.2017г., бил прекратен агроекологичния ангажимент на
жалбоподателя по направление "Възстановяване и поддържане на затревени
площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ на осн.чл. 67 ал.1 от Наредба №11 от
06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярката с мотивите, че не било
подадено Заявление за плащане по мярката през кампания 2016г. Административният
акт бил предмет на оспорване по административен ред, като подаденото възражение
от М.Р. на 21.04.2017г. било прието за неоснователно. Актът не бил обжалван по
съдебен ред, следователно е влязъл в законна сила. Същия не подлежи на
обсъждане в настоящото производство, понеже всички въпроси по отношение на
материалноправните предпоставки по изпълнение на поетия многогодишен ангажимент
по мярка 214 е следвало да се установят в производството по оспорване на
административния акт, с който е прекратен агроекологичния ангажимент. /в този
смисъл е константната съдебна практика- Решение №7472 от 22.06.2015 по адм. д.
№11962/2014 на ВАС и др./.
След прекратяване на многогодишния
агроекологичен ангажимент, административният орган предприел действия по
провеждане на производство по събиране на сумите, чието възстановяване
земеделският стопанин в този случай дължи. С писмо с изх. № 01-6500/9272 от
06.07.2018г. ДФЗ уведомил жалбоподателя за откриване на административно
производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл.26 ал.1 от АПК, като била
указана възможност да бъдат представени възражения и доказателства в 7-дневен
срок от съобщаването или да бъде възстановена доброволно сумата.
С АУПДВ №01-6500/9272+13/20.09.2018г.,
издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ– София, било установено
публично държавно вземане в размер на 12 486,37лв., представляващо 20% от
изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР
2007-2013г. за кампания 2012, 2013, 2014 и 2015 година, ведно с лихва за
периода, изминал от посочения в акта срок за възстановяване и датата или на
плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от страна
на РА, на основание чл.18 ал.4 буква "в" от Наредба 11 от
06.04.2009г., чл.27 ал.3 и 4 от ЗПЗП и чл.162 ал.2 т.8 и т.9 ДОПК, чл.5,
параграф 1 и 2 и параграф 3, предложение първо и чл.18 т.1 б.”б” от Регламент
/ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни
правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на
прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение
на мерките за подпомагане на развитие на селските райони и чл.80 от Регламент
/ЕО/ № 1122/2009 на комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на
подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Съвета относно
кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и
контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени
за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент/ЕО/ № 1234/2007 на
Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на
лозаро-винарския сектор и във връзка с влязъл в сила Акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент. Именно този Акт за установяване на публично държавно
вземане е предмет на оспорване по
настоящото производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу
АУПДВ ,който засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на
адресата, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Видно от печата и подписа на последната страница на акта, същия е връчен
оспорващия на 02.10.2018г., поради което жалбата, подадена на 16.10.2018г.,
чрез органа- Заместник изпълнителния директор на ДФЗ се явява депозирана в срок
и от надлежна страна е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1
от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен
орган – Заместник изпълнителен директор на ДФЗ,поради следните съображения:
Съгласно чл. 166, ал.
1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на
основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Чл. 166, ал. 2, изречение второ ДОПК
регламентира, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на
акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на
съответната администрация. Съгласно §1 т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция
е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният
директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция /чл.20а
ал.1 от ЗПЗП/. Следователно ръководителят на съответната администрация, в
случая Изпълнителният Директор на Държавен фонд "Земеделие", който е
и Изпълнителен Директор на Разплащателната агенция, следва да определи органа,
натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания,
съобразно предписанието на чл.166 ал.2 предл.2 от ДОПК, вр. чл. 27 ал.3 от
ЗПЗП.
Оспореният в настоящото съдебно
производство акт е издаден от Заместник Изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие"- гр. София, на основание Заповед № 03-РД/715/27.06.2017г.
на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" /л.6 от а.д.№340/2018г. на
ШАдмС/ за делегиране на правомощия на Заместник изпълнителен директор- П.Д.С.. Според чл.20а ал.4 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. С горепосочената Заповед Изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" е делегирал на Заместник изпълнителния директор на фонда
конкретни правомощия, като настоящия акт е издаден съобразно правомощията
посочени т.3, а именно "да издава и подписва Актовете за установяване на
публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания,
посочени в чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания".
Оправомощителната заповед е издадена на основание чл.20 т.2 и т.3 и чл.20а
ал.1, 2 и 4 от ЗПЗП, чл.10 т.1 т.2 т.7 и т.13 и чл.11 от Устройствения
правилник на ДФЗ, Решение на Управителния съвет на ДФЗ по т.6.2 от протокол №
114 от 15.06.2017г. и с оглед оптимизиране дейността на ДФЗ като разплащателна
агенция при издаването на актове по директните плащания. От действащата към
момента и към датата на издаване на процесния АУПДВ, редакция на разпоредбата
към която препраща Заповедта, е видно че мярка 214 "Агроекологични
плащания" от ПРСР 2007– 2013, касаеща случая, не фигурира сред изрично
посочените в нормата на чл.1 от Наредба №5 от 27.02.2009 г. Мярката е
фигурирала в т.29 на чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. в редакцията на ДВ,
бр.19 от 2017г., в сила от 28.02.2017 г., при което действие на разпоредбата е
издадена заповедта за делегиране на правомощия на 27.06.2017 г., но
впоследствие т.29 е отменена с ДВ, бр.17 от 2018 г., в сила от
23.02.2018год.Противно на твърденията на оспорващия обаче,настоящият съдебен
състав,в унисон с приетото от ВАС по Решение№1719/03.02.2020год. по
а.д.№9314/2019год. по описа на ВАС,чиито указания по тълкуването и прилагането
на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото от настоящия
съдебен състав съобразно разпоредбата на чл.224 от АПК приема,че с това
изменение не отпада компетентността на заместник изпълнителния директор да
издава АУПДВ / в този смисъл решение №
8050 от 29.05.2019 г. по адм.д. № 3112/2019 г. на първо отделение на ВАС,
решение № 16116 от 27.11.2019 г. по адм.д. № 5103/2019 г. на ВАС, четвърто
отделение и решение № 14871 от 05.11.2019 г. по адм.д. № 1072/2019 г. на ВАС,
четвърто отделение, с които са приети за правилни изводите на
първоинстанционните съдилища, че АУПДВ и уведомителни писма във връзка с мярка
214 „Агроекологични плащания“ с дати след 23.02.2018 г. са издадени от
компетентен орган - заместник изп. директор на ДФ „Земеделие“/.
С изменението в ДВ бр. 51/2019 г. в специалния
закон - ЗПЗП - се създават новите алинеи 5 и 6 на чл. 20а, според които
Изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1/, издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Той може да
делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Съгласно пар. 5 от
ПЗР на закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на
земеделските производители (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.)
разпоредбите на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП се прилагат и по отношение на
решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични
държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон,какъвто се явява
оспореният с жалбата АУПДВ. От изложеното следва, че изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“ е компетентният орган, който да издаде АУПДВ и може да делегира
правомощията си на заместник изпълнителния директор.
Поради изложеното и
вида на оспорения акт, същият се явява издаден от лице, действащо при надлежно
упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална и
териториална компетентност и не е налице твърдяната от оспорващия нищожност на
АУПДВ.
Актът е издаден в писмена форма и при
наличие на изискуемите фактически и правни основания. Съгласно разпоредбите на
чл.27 ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, при условията на обвързана компетентност, РА е
длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз, които са публични държавни
вземания съгласно чл.162 ал.2 т.8 и 9 ДОПК. Доколкото ЗПЗП не посочва специален
ред за издаването на АУПДВ във връзка с прилагането на мерките от ПРСР, то
приложим е общият ред по глава пета от АПК, по аргумент от чл.166 ал.2 ДОПК.
При постановяване на АУПДВ са спазени
административнопроизводствените правила в Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.В хода на
производството по издаване на оспорения административен акт са изпълнени
задълженията на органа служебно да установи всички факти и обстоятелства от
значение за случая и да събере доказателства за тях /респективно спазени са
разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК/.Обжалваният АУПДВ е резултат на
производство,започнало с писмо с изх.№01-6500/9272/06.07.2018год. ,с което
ДФ“Земеделие“ е уведомил кандидата за откритото производство по издаване на
АУПДВ по мярка 214 „Агроекологични плащания“ съгласно чл.26 ал.1 от АПК.В
писмото са изложени фактическите обстоятелства,въз основа на които се приема,че
са налице основания за издаване на бъдещ АУПДВ,като същевременно на кандидата е
предоставена възможност да представи допълнителна информация,в случай,че не
приеме фактическите констатации,както и да възстанови доброволно недължимо
платената сума,посочена в писмото.С писмо№01-6500/9872/27.07.2018год.
кандидатът възразил срещу откритото производство по издаване на АУПДВ.След
разглеждане на допълнително представената информация ДФЗ-РА не намерил
основание за прекратяване на административното производство по издаване на
АУПДВ,вследствие на което издал обжалваният АУПДП на М.Р. в размер на
12 486.37лв.,съставляващо 20 % от получената субсидия на осн.чл.18 ал.3
т.1 и ал.4 б“в“ от Наредба№11/06.04.2009г. във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК,чл.20а ал.1 от ЗПЗП.
Правилно е приложен и материалния закон.
В АУПДВ, като фактическо основание за
постановяването му, административният орган се е позовал на влезлия в сила
административен акт –Акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „агроекологични плащания“ от ПРСР за 2007-2013
година,обективиран в Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен
ангажимент с изх.№01-6500/9272#2 от 30.03.2017год.
/л.438 от а.д.№340/2018год. на ШАдмС/,с който ДФ“Земеделие“-РА е прекратил
агроекологичния ангажимент на М.А.Р. поради констатирано неспазване на
изискването на чл.7 от Наредба№11/06.04.2009год. за условията и реда за прилагане
на мярка 214 от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2016год.. Правните основания, на
които е издаден оспореният акт, са чл.67 ал.1 и чл.18 ал.3 т.1 и ал.4 буква
"в" от Наредба 11 от 06.04.2009г. Съгласно чл.67 ал.1, земеделски
стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на
агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ
съгласно чл.18 ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка
"Агроекологични плащания". Жалбоподателят не е подал заявление за
плащане по мярка 214 през кампания 2016г., което е било установено при
извършени административни проверки в производството по издаване на акта за
прекратяване на агроекологичен ангажимент. Съгласно чл.18 ал.3 т.1 от
Наредбата, ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно
разпоредбите на ал. 4, когато лицата преустановят прилагането на
агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичане на срока по
чл.7 ал. 1. Според чл.18 ал.4 б."в" от Наредба №11 от 06.04.2009г.
подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно
със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по
мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент и в
случай, че е до края на петата година, какъвто е настоящия казус- сумата е в
размер на 20 %.
Съгласно
изложените мотиви в оспорения АУПД той се издава на основание влязъл в сила Акт
за прекратяване на изх.№ 01-6500/9272
#2 от 30.03.2017год. на заместник изпълнителния директор
на ДФЗ за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. На основание
чл.168, ал.1 от АПК следва да се провери правилността на посочения извод, макар
и да липсват доводи в жалбата в този смисъл. При анализ на събраните
доказателства АС –Шумен приема, че констатацията за влязъл в сила акт за
прекратяване на агроекологичния ангажимент е правилна. Уведомителното писмо за
прекратяване на агроекологичния ангажимент е получено лично от М.А.Р. на
12.04.2017г. Това УП е оспорено по административен ред пред горестоящия
административен орган – Министъра на Земеделието и храните с възражение-жалба ,
вх. № 01-6500/9272/ 21.04.2017год. , копие от която,ведно с приложенията към
него е изпратено на Министъра на земеделието храните и горите-София със
съпроводително писмо с №01-6500/9272/10.05.2017год. Съгласно чл.97, ал.1 от АПК, в двуседмичен срок от получаване на преписката министърът на земеделието и
храните е следвало да се произнесе по жалбата. В ал.5 на чл.97 от АПК е
предвидено, че когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не
се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може
да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът
подлежи на оспорване по съдебен ред. От приобщените документи няма данни, нито
твърдения от жалбоподателя, че УП изх. №01-6500/9272#2
от 30.03.2017год. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по мярка 214 „Агроекологични плащания“,
ПРСР 2007-2013 г. е оспорено по съдебен ред. При това положение,
непроизнасянето на горестоящия административен орган – министър на земеделието
и храните в предвидения в чл.97, ал.1 от АПК срок, не съставлява мълчалив
отказ, защото в чл.97, ал.5 от АПК е предвидена възможност за оспорване на
адиминистративния акт по съдебен ред в срока по чл.149, ал.3 от АПК.
Непроизнасянето на горестоящия административен орган в законоустановения срок
има за последица стабилитет на оспорения пред него административен акт. Т.е., в
резултат бездействието на министъра на земеделието и храните и непредприемането
на действия от жалбоподателката за оспорване по съдебен ред на УП за
прекратяване на агроекологичния ангажимент, това уведомително писмо е влязло в
сила. Произнасянето на министъра на земеделието и храните, отхвърляйки жалбата,
след посочения срок, не дава възможност на засегнатия от административния акт
да го обжалва по съдебен ред, тъй като не му се предоставя нов срок за
обжалване, нито се новира изтеклия срок. В този смисъл е ТР № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. №
4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия. В този смисъл е и прил. на л.586 от
а.д.№340/2018год. по описа на ШАдмС уведомително писмо с изх.№01-6500/9272/07.07.2018год.
на Зам.изп.директор на ДФЗ,с което уведомява министъра на земеделието,храните и
горите,че поради липсата на произнасяне на министъра по подадената от Р. жалба
срещу Акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент и в съответствие с цитираното решение по
тълк.дело№4/2013г. на ОСС на ВАС,същият е влязъл в сила и са стартирани
действия по издаване на АУПДВ.
От
изложеното следва, че е приключило производството по оспорване на УП изх.
№01-6500/9272#2 от 30.03.2017год. на заместник изпълнителния директор
на ДФЗ , за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания“, ПРСР 2007-2013 г. и това уведомително писмо е влязло
в сила поради неоспорване по съдебен ред в срока по чл.149, ал.3 от АПК. Прекратяването
на агроекологичния ангажимент е с правно
основание по чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11, поради неподадено заявление за 2016
г. Именно този акт е основанието за издаване на оспорения в настоящото
производство АУПДВ. В този смисъл всички въпроси относно наличието или липсата
на предпоставките, въведени в правните норми, водещи до прекратяване на
ангажимента са относими към издаването на акта за прекратяване, съответно – са
предмет на проверка при оспорване на неговата законосъобразност. Наличие на хипотезата
на форсмажорни или изключителни обстоятелства са извън обхвата на съдебния
контрол върху последващия АУПДВ, като е прието в Решение № 7519 от 22.06.2015
г. по адм. д. № 5269/2015 на ВАС. Фактическите и правни основания, на които е
издаден оспореният АУПДВ, са ясно посочени – прекратен с нарочен
административен акт агроекологичен ангажимент, поради неспазване на
задължението, предвидено в чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11. По смисъла на
цитираните разпоредби прекратяването в тази хипотеза има за самостоятелна
правна последица възстановяване на получената финансова помощ в предвидените от
чл. 18, ал. 4 размери.
Релевантните
факти за проверка законосъобразността на оспорения АУПДВ се свеждат до проверка
за наличието на две мантериалноправни предпоставки:извършване на плащане в
полза на земеделския стопанин на основание оторизирано подпомагане по мярка 214
"Агроекологични плащания“ и прекратяване на агроекологичния ангажимент
вследствие на влязъл в сила административен акт.
В случая
от съвкупния доказателствен материал по делото се установява наличието и на
двете предпоставки,а именно:безспорно установено от доказателствения материал
по делото е получаването на финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“ за
2012,2013,2014 и 2015г. в общ размер на 62 431.86лв. от една страна, и
наличието на прекратен с влязъл в сила административен акт-в случая
УП№№01-6500/9272#2 от 30.03.2017год. на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ
агроекологичен ангажимент от друга.Горното обуславя извода за
постановяване на обжалвания АУПДВ в съответствие с материалния закон.
Не на
последно място,обжалваният АУПДВ съответства и на целта на закона. По мнение на
състава развитие на селските и планинските райони чрез безвъзмездно финансиране
се постига при дългосрочно осъществяване на подпомаганата дейност. По мярка 214
„АЕП“ е прието, че продължителността й следва да е поне 5 години.
Преждевременното и прекратяване е в противоречие с целта, формулирана в чл. 2,
т. 9 от ЗПЗП за които се предоставя субсидията, затова задължаването на получателят
да я възстанови е в съответствие с целта по чл. 2, т. 9 от ЗПЗП.
Поради
изложените съображения АС –Шумен приема, че оспореният АУПДВ е
законосъобразен,постановен от компетентен административен орган,в
законоустановената форма,при спазване на процесуалноправните и
материалноправните норми и в съответствие с целта на закона, а подадената срещу
него жалба е неоснователна и следва
да се отхвърли.
При този
изход на спора е основателно искането на пълномощника на ответника за
присъждане на деловодни разноски. Същите следва да се определят по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ в размер на общо 300 лева по 100лв. за
всяко от съдебните инстанции/.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.173, ал.2, предл.5-то от АПК, съдът:
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на М.А.Р. с ЕГН:********** ***, чрез
пълномощник адвокат Р.Т.при ШАК, срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 01-6500/9272+13 от 20.09.2018г. на Зам.Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ град София.
Осъжда М.А.Р. с ЕГН:********** *** да заплати на Държавен фонд
„Земеделие” РАЗНОСКИ по делото
съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: