№ 3455
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110134491 по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр.чл.55, предл.1-во ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. ЦВ. ХР. срещу
АЛ. В. ВЛ. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 11652/2021 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищцата твърди, че с банков превод от 09.09.2019 г. превела по
банков път на ответника без основание сумата в размер на 5000,00 лева. Поддържа, че
между страните не съществува правоотношение по силата, на което ищцата да дължи
процесната сума на ответника, поради което същата е платена и получена от ответника
без основание, с което същият се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата и е
длъжен да й върне получената сума. По изложените в исковата молба доводи и
съображения ищцата обуславя правния си интерес от предявяване на установителен
иск за сумата от 5000,00 лева, като получена без основание, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в съда – 26.02.2021 г. до окончателното изплащане. Претендирана и
направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Поддържа
становище, че твърдението на ищцата в исковата молба, че между страните не
съществува правоотношение, по силата на което ищцата да дължи процесната сума, не
1
отговаря на истината. Сочи още, че това не е единствения превод между страните на
такава сума, а основанието за извършването му е съществуващ договор за
посредничество № 12/05.09.2014 г. между ответника и [фирма] чийто управител е
ищцата. Поддържа още, че по силата на горепосочения договор и протокол № 1 от
05.09.2014 г. към него, дружеството дължи възнаграждение в размер на 5 % от всяка
сключена сделка с трето за делото дружество в Швеция. Ето защо, процесната сума
била заплатена за погасяване на част от дължимото от [фирма] възнаграждение на
ответника за периода от 01.08.2019 г. до 01.10.2019 г., макар и да е преведена от
управителя – настоящ ищец в лично качество. Сочи се, че сметката, по която е
преведена процесната сума е именно посочената в чл.6 от договора, като след
09.09.2019 г. плащането на суми отново в размер на 5000,00 лева, като част от
дължимото възнаграждение, е продължило. По изложените в отговора доводи и
съображения ответникът поддържа становище, че макар и плащането на сумата от
5000,00 лева на 09.09.2019 г. да е извършено от ищцата в лично качество, то същото
касае погасяване на дължимо по горепосочения договор възнаграждение към
ответника, съответно не е налице неоснователно обогатяване.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 11652/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на Н. ЦВ. ХР. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 09.03.2021 г., с която е разпоредено длъжникът
АЛ. В. ВЛ. да заплати на заявителя сумата от 5000 лв., представляваща платена на
09.09.2019 г. без основание сума, ведно със законна лихва от 26.02.2021 г. до
изплащане на вземането, както и направените разноски.
С разпореждане от 27.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 11652/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложено авизо за преводно нареждане, от което се установява, че
на 09.09.2019 г. Н. ЦВ. ХР. е превела по банков път на А.В. сумата от 5000,00 лева, с
посочено основание за превода „захранване“.
По делото е приложен договор за посредничество № 12 от 05.09.2014 г. сключен
между [фирма] дружество представлявано от Н.Х. – управител, като възложител и
А.В., в качеството на посредник, по силата на който последния е приел да издирва и
осигурява клиенти за покупка на продукти, произвеждани и/или разпространявани от
възложителя. С договора е уговорено възнаграждение и санкции при неизпълнение на
задължения по същия. Към договора е приложен протокол-приложение №1 от
2
11.09.2014 г. във връзка с осигурени преговори да продажба на захарни изделия.
По делото е приложена искова молба от А.В. против [фирма] въз основа на която
е било образувано гр.д.№ 52497/2020 г. по описа на СРС, 44-ти състав, както и
депозирания по реда на чл.131 ГПК писмен отговор. Това производство е прекратено с
определение от 28.04.2021 г. и е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.55, предл.1
ЗЗД – за връщане на сума, получена при начална липса на основание, в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване – предаването,
съответно получаването на сумата и липсата (още при самото получаване) на
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Когато ищецът е установил плащането, ответната страна е тази, която следва да
установи наличието на основание за получаване на сумата.
В проектодоклада по делото, изменен и обявен за окончателен в първото по
делото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е получил сумата от
5000,00 лева, предмет на представеното към исковата молба платежно нареждане от
09.09.2019 г. Предходното се установява от цитираното преводно нареждане за банков
превод и обективираното в писмения отговор от ответника изявление, че не оспорва
получаването на процесната сума.
Настоящият съд приема, че в хода на производството ответникът не доказа
наличието на основание за получаване на сумата от 5000,00 лева. Представения по
делото договор за посредничество № 12 от 05.09.2014 г. сключен между [фирма] и А.В.
с твърдение, че представлява основание за получаването на процесната сума, не
обуславя различни правни изводи. Това е така, тъй като на първо място не е налице
идентичност между страните по договора и страните в настоящото производство.
Договорът е сключен между юридическо лице, чийто управител е ищцата, докато в
конкретния случай ищец е Н. ЦВ. ХР., в качеството й на физическо лице. На следващо
място, твърденията на ответника, че процесната сума е изплатена като възнаграждение
по договора, не кореспондират с клаузите на самия договор и по делото не са
представени доказателства в подкрепа на това твърдение. Видно от чл.1, ал.2 от
договора е, че страните ще подписват съответен протокол-приложения към договора, с
който ще документират извършените от посредника услуги по договора. В тази насока
е и приложения към договора протокол-приложение № 1 от 11.09.2014 г. По делото не
са представени изготвени протоколи във връзка с твърденията на ответника, че
процесната сума представлява дължимо по договора възнаграждение на ответника за
периода от 01.08.2019 г. до 01.10.2019 г. (съгласно обективираното в Раздел III от
3
отговора на исковата молба).
С оглед предходното, обстоятелството, че през горепосочения период са налице
и други преводи между страните, представляващи изплатено възнаграждение по
договора за посредничество, не обуславя аналогичен извод и за процесната сума. Под
„правно основание“ се разбира правоотношение, от което произтича правото да се иска
получаване на съответната облага и задължението тя да се престира. Гореизложените
доводи изключват възможността да се приеме, че посоченото в платежното нареждане
основание за предаване на сумата - ''захранване'', е именно на основание посочения от
ответната страна договор за посредничество. Представените по делото доказателства за
предявен иск от настоящия ответник против дружеството [фирма] във връзка с
неизплатено възнаграждение по договора за посредничество, съдът намира за
неотносими към предмета на настоящия спор. Следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.297 ГПК само влязлото в сила решение е задължително за съда, а в
конкретния случай не е налице такова.
Предвид гореизложеното и при липса на ангажирани доказателства,
установяващи други правни отношения между страните, настоящият съдебен състав
намира предявения иск за основателен. След като в хода на производството не се
установи основание за него, разместването на имуществените блага е довело до
обогатяване на ответника, съответно осъждането му да върне сумата от 5000,00 лева на
ищцата. Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК , направените от ищеца разноски следва да останат
в негова тежест. Видно от представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК
и доказателствата по делото е, че ищецът претендира и е направил разноски в исковото
производство общ размер на 1100,00 лева (100,00 лева – довнесена държавна такса и
1000,00 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение). Съдът намира за
основателно направеното от процесуалния представител на ответника възражение с
правно основание чл.78, ал.5 ГПК. Това е така, тъй като делото не е от фактическа и
правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание, без да се събират
допълнително доказателства. С оглед предходното, съдът приема, че претендираното
от ищеца възнаграждение е прекомерно, поради което следва да бъде присъдено в
минимален размер, който изчислен съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на
сумата от 580,00 лева. С оглед предходното, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените в исковото производство разноски в общ размер на
680,00 лева.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
4
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената по
ч.гр.д.№ 11652/2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
включва разноски в общ размер на 900,00 лева /100 лева – платена държавна такса и
800,00 лева за адвокатско възнаграждение/. И тук съдът приема за основателно
възражението за прекомерност на претендираното и заплатено от заявителя – настоящ
ищец адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за защита
в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. С
оглед предходното, съдът определя дължимото възнаграждение в минимален размер от
405,00 лева, при което разноските които следва да заплати длъжникът – настоящ
ответник за заповедното производство възлизат на сумата от общо 505,00 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.55, предл.1-во ЗЗД предявен от Н. ЦВ. ХР., ЕГН **********, с адрес: [адрес]
срещу АЛ. В. ВЛ., ЕГН **********, с адрес: [адрес], че ответникът дължи на ищеца
сумата от 5000,00 лева, като получена без основание, ведно със законната лихва,
считано 26.02.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 11652/2021 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК АЛ. В. ВЛ., ЕГН ********** да заплати
на Н. ЦВ. ХР., ЕГН ********** сумата от 680,00 лева, представляваща направените
разноски по исковото производство и сумата от 505,00 лева, представляваща разноски
в заповедното производство по ч.гр.дело № 11652/2021г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5