№ 175
гр. Русе, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520202260 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Г. П., депозирана против наказателно
постановление № 20-1085-001515 от 20.05.2020г., издадено от Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -Русе, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 638, ал. 3, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, като постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване
правото на защита на наказаното лице и са нарушили строго формалния
характер на административнонаказателното производство. В подкрепа на тези
твърдения се развиват съображения, че са нарушени разпоредбите на чл. 42,
т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е
извършено пълно и точно описание на нарушението, както и няма описание
на обстоятелствата, при които е извършено, а в НП липсват и
доказателствата, които го потвърждават. Инвокират се доводи, че
жалбоподателят не е извършил административно нарушение по смисъла на
1
чл. 6 ЗАНН и на посочените в дата, час и място жалбоподателят не е
управлявал процесния лек автомобил в нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй
като не е управлявал МПС от трета държава при влизане в територията на Р.
България, а управляваното от жалбоподателя МПС е имало валидна
застрахователна полица ГО, издадена от Великобритания, която е валидна за
всички страни от ЕС, която полица жалбоподателят е представил в хода на
извършената му проверка.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган не изпраща представител в
проведеното съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирана страна, адресат
на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок
за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно
постановление, поради и което същата се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателката доводи и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна
връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
започнало със съставянето на АУАН № 20-1085-001515 от 09.05.2020г., за
това, че на 09.05.2020г., около 13,40 часа, в град Русе, бул. „Мидия Енос“ –
срещу Бензиностанция ОМВ, посока ул. „Борисова“ като водач на лек
автомобил БМВ, с рег. № PL06LON, собственост на Д. Н. е управлявал МПС
от трета държава на територията на Р. България, без да е сключил договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и без валидна за
територията на Р. България застраховка към момента на извършване на
2
проверката, които факти са субсумирани от актосъставителя като състав на
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалвано
наказателно постановление № 20-1085-001515 от 20.05.2020г., издадено от
Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 638, ал. 3, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ, с фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните в хода на производството гласни и писмените доказателства и
писмените доказателствени средства, събрани в хода на производството.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в доказателствената съвкупност по делото, досежно факта, че към момента,
когато е била спрян за проверка жалбоподателят, за управлявания от него лек
автомобил не е имало сключена валидна застраховка Гражданска отговорност
за територията на Република България, а е притежавал застрахователна
полица № ********* с начало на покритие 18.11.2019г. валидна до
17.11.2020г., която е била сключена с Авива Иншурънс Лимитид –
оторизиран застраховател във Великобритания.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на
извършването на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както
в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна
3
отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която
са субсумирани фактите, установени от административния орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на дееца.
Неоснователни са инвокираните с жалбата доводи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание
чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е
съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на
страните.
В настоящия нарушението е описано, чрез посочване от страна на
наказващия орган на всички обективни признаци на състава на нарушението,
за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя по начин, напълно позволяващ на жалбоподателя, да разбере,
за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и да организира защитата си.
Неоснователно и без опора в материалите по делото е твърденията на
жалбоподателя, че АУАН и НП не отговорят на изискванията на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на
него НП се съдържа описание на нарушението, чрез посочване на приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, въз основа на които
наказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност и едновременно с
това в НП са посочени и доказателствата, които установяват нарушението.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че не може да бъде изведен от правна страна
извод, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е
ангажирана неговата отговорност, както от обективна, така и от субективна
страна.
Видно от представената застрахователна полица № ********* с начало
на покритие 18.11.2019г. валидна до 17.11.2020г., която е била сключена с
4
Авива Иншурънс Лимитид – оторизиран застраховател във Великобритания,
управляваният от жалбоподателя лек автомобил е имал сключена
застраховка, валидна към датата на извършената му проверка.
Понятието „трета държава“, визирано в сочения като нарушен чл. 483,
ал. 1, т. 2 от КЗ, има своето легално определение в § 1, т. 7 от ДР на КЗ,
съгласно която легална дефиниция „трета държава“ е държава, която не е
държава членка по смисъла на т. 6. Съгласно т. 6 на § 1 от ДР на КЗ, „държава
членка“ е държава-членка на Европейския съюз, или друга държава-страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Няма спор, че към момента на извършване на проверката на
жалбоподателя – 09.05.2020г. Обединено кралство Великобритания, на чиято
територия е регистрирано процесното МПС е напуснала Европейския съюз на
31.01.2020г., след която дата е влязъл в сила преходен период, за провеждане
на преговори за бъдещите отношения с Великобритания, който преходен
период е бил до края на 2020г., поради и което не може да бъде обоснован
извод, че към датата на нарушението държавата, на територията на която е
регистрирано моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя е
„трета държава“ по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на КЗ, тъй като е напуснала ЕС
и европейското икономическо пространство и в тази връзка следва да се
отбележи, че в Споразумението за европейското икономическо пространство
Великобритания е посочена като договоряща страна.
С оглед изложеното не може да бъде споделена тезата на наказващия
орган, че жалбоподателят е управлявал МПС от „трета държава“ и следва да
бъде обоснован извод, че не е налице този елемент от обективната страна на
състава на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ.
Не е налице и субективната страна на деянието, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя. Видно от съдържанието на представената
застрахователна полица № *********, в същата изрично е посочено, че
покритието на застраховката обхваща всички държави – членки на ЕС, поради
и което в съзнанието на жалбоподателя не са намерили отражение представи,
че управлява МПС, за което няма сключена задължителна застраховка
валидна за територията на Р. България.
По гореизложените мотиви наказателното постановление следва да бъде
отменено като издадено в нарушение на материалния закон.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1, вр. ал. 3, т. 1 ЗАНН‚
5
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1085-001515 от
20.05.2020г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Русе, с което на Д. Г. П., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 638,
ал. 3, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 400 лева, за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6