Решение по дело №395/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 195
Дата: 16 февруари 2018 г.
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20185300500395
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 195

 

гр. Пловдив, 16.02.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

   

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на  16.02.2018г., в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ПОЛИНА БЕШКОВА

 

 

разгледа докладваното от съдията  Илиев в. гр. д. № 395 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:

 

 

 

Производството  е по реда на чл. 435 и сл. от  ГПК.

Постъпила е жалба от  Л.  Д.  Л.,  ЕГН  **********-  взискател по изп. д. № 98/2009г по описа на СИС при РС – Карлово, против постановление  на съдебния  изпълнител от 03.10.2017г, с което се прекратява изпълнителното производство. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановлението. Иска се отмяната му и продължаване на изпълнителните действия.

Ответните страни по жалбата – Б.  И.  З.  и  Г.  А.  А. /длъжници в изпълнителното производство/, не изразяват становище.

         В  писмените  си  мотиви  по  чл. 436, ал. 3 ГПК  съдебният  изпълнител  изразява  становище, че жалбата е процесуално допустима,  но  по същество -  неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице /взискател в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 от  ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ,  ал.1  от   ГПК /прекратяване на принудителното изпълнение/ и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалвания акт на съдебния  изпълнител изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради това,  че  взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече  от  две години.

Видно  от  материалите  по  изпълнителното  дело  последното  извършено  по същото  изпълнително  действие  е  от  27.06.2011г., когато  е  бил  наложен запор върху банкова  сметка ***,  като  след  тази дата  по делото  въз основа  на подадени  от взискателя  писмени  молби  от  26.09.2013г.,  26.10.2015г.  и  26.04.2016г.  само  са  искани  справки  от  различни  държавни  и общински  органи  и  банки  за  притежавано  от  длъжниците  имущество  или за  сключени  от последните  трудови  договори. С   писмена  молба  от  02.10.2017г.  взискателят  отново  е  поискал  извършване  на  същите  справки. С  обжалваното  в настоящото  производство  постановление  от  03.10.2017г.  съдебният  изпълнител  е констатирал междувременно настъпилата перемпция и съответно е прекратил изпълнителното производство.

Няма спор, че след  27.06.2011г.  взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия,  а  само  извършване  на  справки  за  имуществото  на  длъжниците.

Съобразно задължителните  указания, дадени в Тълкувателно  решение №2/2013г. на  ОСГТК на  ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от  ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

С оглед на горните разяснения и категорично установеното по делото обстоятелство, че в продължение на повече  от  две години взискателят не е поискал от ДСИ извършването на изпълнителни действия, правилно ДСИ е констатирал настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство. Подаваните  от  взискателя  молби  по  изпълнителното  дело,  с  които  е  искал  проучване  на  имущественото  състояние  на  длъжниците и  изискваните  въз  основа  на  тях  справки,  не  съставляват  искане  за  извършване  на  изпълнителни  действия,  тъй  като  същите  съгласно  цитираното  по- горе    ТР №2/2013г. на  ОСГТК на  ВКС  не  съставляват  изпълнителни  действия.   

Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на  Л.  Д.  Л.,  ЕГН  **********-  взискател по изп. д. № 98/2009г по описа на СИС при РС – Карлово, против постановление  на съдебния  изпълнител от 03.10.2017г., с което се прекратява изпълнителното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                    

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: