№ 9987
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110113949 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7 и сл. Закон за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по жалба на КР. М. КР., ЕГН ********** срещу ХР. АЛ.
Р., ЕГН **********, в която са изложени твърдения, че е жертва на домашно
насилие, осъществено спрямо нея от ответника по делото, с който е живяла на
семейни начала, с искане за налагане на мерки за защита от домашно
насилие, предвидени в чл. 5, ал.1 от ЗЗДН. Претендира разноски в размер на
адвокатско възнаграждение .
В молбата е посочено, че страните са живели на семейни начала близо
четири години. Твърди се молителката да има дете от ответника, което той не
е припознал. Молителката заявява, че ответникът упражнил физическо и
психическо насилие, изразяващо се в нанасянето на удари и изричане на
обидни думи към нея. Молителката твърди, че посочените актове на домашно
насилие са извършени на 21.02.2022 г., около 21:45-22:00 часа и на
22.02.2022 г., около 06:00 часа, в жилището, което живеела, находящо се в
гр.София, кв. Ботунец-1, бл.250, вх.Б, ет.2, ап.10. Претендира разноски.
Ответникът оспорва изложените в молбата твърдения, като заявява, че
същите не отговарят на действително фактическо положение. Моли съдът да
отхвърли молбата като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание молителката, чрез своя процесуален представител
адв. Колева, моли съдът да уважи молбата и да издаде заповед за съдебна
защита.
В съдебно заседание ответникът чрез адв.Х. моли съдът да отхвърли
1
молбата като неоснователна и недоказана.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното:
Съгласно легалната дефиниция на понятието "домашно насилие", която
се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физически, сексуален,
емоционален или икономически тормоз, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо определена категория лица, в която попадат
страните по делото.
От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на
ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него
се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
Не са оспорени по делото твърденията на молителя, сочещи
съжителството на семейни начала между страните по делото, а именно такава
по см. на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН. Ето защо съдът приема, че страните по делото са
надлежно легитимирани да търсят защита и да отговарят по реда на ЗЗДН. В
конкретния случай молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на
чл. 3 т. 2 ЗЗДН, в месечния срок от твърдения да е извършен от ответника акт
на домашно насилие, и е процесуално допустима.
По нейната основателност, съдът намира следното:
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да
бъде установен осъществен спрямо молителката –К.К., акт на домашно
насилие, от страна на ответника Х.Р. на посочените в молбата дати.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителя
/л. 7-8/, в която се съдържат изявления, че на процесните дати в дома на
молителката, ответникът я обиждал като я наричал :“курва“ и „боклук“,
блъскал я с ръка по лявото рамо и крещял в лицето й:“Ей, мършо, ако живееш
с мен и не изпълняваш каквото ти кажа ще те бия от сутрин до вечер“. Съдът
кредитира като годно доказателствено средство декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, тъй като същата съдържа всички предвидени в закона
правноиндивидуализиращи белези.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите – Северина Максимова
Калчева /по искане на молителя/, както и на Максим Мирославов Малинов
/по искане на ответника/.
От разпита на свидетелката Калчева, макар и не очевидец на случая, е
видно, че на 21.02.2022г. ответникът е бил пред дома на молителката и е
удрял по вратата, като е чула, че той иска молителката да му отвори вратата и
я нарекъл курва. В останалата част свидетелката възпроизвежда възприятия
от поведението на ответника и по друго време, тъй като е семейна приятелка
с молителката , познава ответника и е запозната с техните отношения. Съдът
2
кредитира показанията на Калчева, тъй като са последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал, в частност с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Св.Малинов не сочи в показанията си факти и обстоятелства от
значение за делото, същият излага общи впечатления от отношенията между
молителката и ответника. Не сочи време, споменава само- м. февруари около
десет часа вечерта, плюс минус час, на описания случай от него, касаещ
посещение на ответника в дома на молителката. Дори и времето да се отнася
до процесното такова, то свидетелят в показанията си изразява своето
субективно възприятие, т.е. не ги е виждал във влошени отношения, като
пояснява още, че техните отношения не го интересуват. Ответникът лично
пожела да даде своето становище по случая като отрече посоченото от
молителката да се е случило и заяви, че настоящото дело е образувано заради
нейните родители.
С оглед на декларацията по чл. 9 ЗЗДН и събраните гласни
доказателства съдът приема за установено, че на посочените дати е извършен
акт на домашно насилие срещу молителката. Така установените факти съдът
намира, че могат да бъдат подведени под понятието домашно насилие,
дефинирано в разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, а именно: всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че спрямо ответника, като
извършител на физическо и психическо домашно насилие, следва да бъдат
приложени мерки по чл. 5, ал. 1, т.1, т. 3 пр.1 от ЗЗДН, чрез които ще се даде
защита на пострадалото лице.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази
тежестта на установения акт на домашно насилие и настъпилите от него
вредни последици за молителя , съдът счита, че глобата следва да бъде
наложена в минималния размер – 200,00 лв.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл.
3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът се осъжда да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер
на 25,00 лева; както и предвид искането на пълномощника на молителката,
съдът определя възнаграждението на пълномощника в размер на 200 лв.,
реално заплатена сума/адв.пълномощно-л.2/, като го възлага в тежест на
ответника, а до пълния минимален размер от 400 лева, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, тъй като няма доказателство за реално платена
3
сума, а само договорена.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу ХР. АЛ. Р., ЕГН
**********, адрес: гр. Кнежа, ул. Васил Левски“№35, тел.0876.517161, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН ХР. АЛ. Р., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на КР. М. КР., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 предл. 1 от ЗЗДН на ХР.
АЛ. Р., ЕГН ********** за срок от шест месеца, считано от постановяване
на решението, ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА НА РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ
100 м до КР. М. КР., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ХР. АЛ. Р., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите
на прокуратурата.
НАЛАГА на ХР. АЛ. Р., ЕГН ********** глоба в размер на 200,00
(двеста) лева, платима в полза на държавния бюджет – по сметка на СРС.
ОСЪЖДА ХР. АЛ. Р., ЕГН ********** , да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА ХР. АЛ. Р., ЕГН **********, да заплати на КР. М. КР., ЕГН
**********, сумата от 200.00 (двеста) лева –разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение (чл. 20 от ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на полицейското
управление по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4